Р Е Ш Е Н И Е
№ 843
гр. Пловдив, 30.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV- ти състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета годна, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
секретаря: Тихомира Калчева
като разгледа АНД № 1107/2019г.
по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Х.Х.Х.,
ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 384380- F405984 от 29.11.2018г.
издадено oт
Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл.
38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 Закон за счетоводството, на Х.Х.Х.,
ЕГН **********, на основание чл. 74, ал. 1 Закон за счетоводството, е наложена глоба
в размер от 200 / двеста / лв.
В жалбата и уточнението към нея от 18.03.2019г. / л. 11/ се сочи, че атакуваното
НП е незаконосъобразно, като издадено от некомпетентен орган. Поддържа се, че
не са спазени сроковете, предписани в ЗАНН за констатиране на нарушението и за
съставяне на АУАН и НП. Акцентира се върху обстоятелството, че Търговският
регистър при Агенция по вписванията не е функционирал през продължителен период
от време и е било невъзможно отчетът да бъде подаден в срок. Моли се
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В проведеното открито съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Поддържа жалбата. Излага
допълнително становище във връзка с процесния случай като сочи, че за същото
нарушение му е налагана глоба още два пъти в качеството му *** на различни
юридически лица. Поддържа, че това е в разрез със закона, доколкото така е
санкциониран два пъти за едно и също нарушение.
Въззиваемата страна – ТД на НАП- гр.
Пловдив, в открито съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, оспорва
жалбата. Противопоставя се на изложените от жалбоподателя доводи. Моли се атакуваното
НП да бъде потвърдено.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, счита следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал.2 ЗАНН преклузивен срок, произтича
от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелен
контрол по съдебен ред.
Относно
приложението на процесуалните правила:
Съдът,
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия
орган следва от така представената Заповед № ЗЦУ- ОПР- 17/ 17.05.2018г. на изпълнителния
директор на НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и давностните срокове по чл. 34
от ЗАНН.
Съдът счита за нужно да акцентира и
върху обстоятелството, че както в АУАН, така и в НП ясно е посочена годината,
за която не е подаден ГФО (2017г.), както и времевият интервал, в който това е
следвало да бъде сторено- до 02.07.2018г. ( доколкото 30.06.2018г. и
01.07.2018г. са неприсъствени дни). Посочена е по ясен и недвусмислен начин и датата, на която е извършено
нарушението, а именно- 03.07.2018г.
Не е налице и нарушение на принципа “ne bis in idem” ( забрана
за наказване на едно лице два или повече пъти за едно и също нарушение,
извършено от него ), както твърди жалбоподателят. В открито съдебно заседание,
провело се на 19.03.2019г., същият представи АУАН № F427664/ 19.10.2018г. и АУАН № F405669/ 11.09.2018г.,
с които е ангажирана отговорността му за извършване на нарушения, идентични с
процесното. Същите обаче, се твърди да са извършени от жалбоподателя в
качеството му на *** на други юридически лица, различни от „Е. 1881“ ООД, ЕИК
*********, а именно: „Амбулатория за индивидуална, първична, дентална помощ
Вита Дент 2010- д-р Х.Х.“ ЕООД и „Х. Груп 1“ ЕООД. Всяко от посочените
юридически лица е самостоятелен правен субект и неговите ***ни и ръководно-
решаващи органи носят самостоятелна отговорност за извършените в това им
качество нарушения. Тоест, след като жалбоподателят Х. е вписан като *** на
всяко едно от тези юридически лица, то той носи самостоятелна отговорност при
неизпълнение на задължения си, в качеството му на ***, възложени му с
нормативен или подзаконов нормативен акт. Именно и предвид това, с ангажирането
на отговорността му за неподаване на ГФО на всяко едно от посочените търговски
дружества, не се накърнява принципа “ne bis in idem”.
Съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството „Е. 1881“ ЕООД, ЕИК
********* е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и регистриран търговец
по смисъла на Търговския закон. ***и на дружеството са жалбоподателят Х.Х.Х. и
трето за настоящото производство лице- Е. Й. А.. Съобразно съответното вписване
в Търговския регистър, ***ите действат поотделно. Предвид това, жалбоподателят Х.
отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и
на годишните доклади, изисквани по Закона за счетоводството. Жалбоподателят,
бидейки *** не е заявил за вписване и не е представил за обявяване в Търговския
регистър при Агенция по вписванията годишния
финансов отчет на дружеството за 2017г. в законоустановения срок до 30 юни на
годината, следваща отчетния период- тоест до 02.07.2018г. ( доколкото
30.06.2018г. и 01.07.2018г. са неприсъствени дни ). „Е. 1881“ ООД е извършвало
търговска дейност през отчетната 2017г., за което е подало в ТД на НАП- гр. Пловдив
годишна данъчна декларация по смисъла на чл. 92 ЗКПО, с вх. № 1600И0592898/
02.04.2018г. Съобразно изложеното в декларацията, нетните приходи на
дружеството за отчетната 2017г., възлизат на 143 100, 05лв. Изяснява се,
че годишният финансов отчет на дружеството за 2017г. все пак е заявен за
вписване в Търговския регистър към Агенция по вписванията на дата 28.08.2018г. Нарушението
е установено при извършена проверка от служители към ТД на НАП- Пловдив на дата
07.08.2018г. На 11.09.2018г. е съставен АУАН № F405984 в присъствието на жалбоподателя
Х.. Същият му е предявен и подписан лично от него.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка, която същевременно е правилно отразена в АУАН и НП, се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие св. М.С.Б. / л. 36- гръб/. В рамките на проведения
разпит, свидетелката изцяло поддържа констатациите си, обективирани в АУАН № F405984 от 11.09.2018г.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като обективни, логически
последователни и непротиворечащи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Описаната и възприета по делото фактическа обстановка се потвърждава
и от приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства.
От
правна страна:
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е приел,
че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 38, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 Закон за
счетоводството. Съгласно цитираната норма, предприятията публикуват годишния
финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава
седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от
съответния орган, както следва: 1. всички търговци по смисъла на Търговския
закон - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Същевременно, разпоредбата на
чл. 16, ал. 1, т. 4 Закон за счетоводоството изрично повелява, че ръководителят
на предприятието е лицето, което именно отговаря за съставянето, съдържанието и
публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади.
Безспорно е, че в процесния случай,
доколкото се касае за юридическо лице с правноорганизационна форма „ООД“, то
именно ***ят е този, който следва да осигури и обезпечи своевременното подаване
на ГФО. Жалбоподателят Х., бидейки *** и лице, което ръководи оперативните дела
на дружеството, е следвало да подаде ГФО на представляваното от него дружество
„Е. 1881“ ООД. Следва да се посочи и че доколкото вписаният в Търговския
регистър начин на представляване на дружеството е „поотделно“, то липсва
каквато и да било пречка жалбоподателят Х. самостоятелно да депозира ГФО на
дружеството за съответната година.
Изяснява се и че за отчетната 2017г.,
дружеството е реализирано нетна печалба в размер на 143 100, 05 лв. Тоест,
през отчетната 2017г. е извършвана активна търговска дейност, като са доставяни
възмездно стоки и услуги на трети лица- клиенти на дружеството. Предвид това, представляваното
от жалбоподателя дружество не попада в изключението, третирано в чл. 38, ал. 9,
т. 2, съобразно което предприятия, които не са осъществявали дейност през
отчетния период, не следва да заявяват за публикуване в Търговския регистър
годишен финансов отчет. Предвид изложеното, то за жалбоподателя Х., като *** на
„Е. 1881“ ООД, се е породило задължение да публикува годишен финансов отчет за
2017г. за представляваното от него дружество. Това задължение е следвало да
бъде реализирано до 30 юни на годината, следваща отчетния период- тоест, до
30.06.2018г. Правилно в атакуваното НП е отбелязано, че 30.06.2018г. и
01.07.2018г. са неприсъствени дни, като срокът за подаване на ГФО е бил до
първия работен ден след това, а именно: 02.07.2018г. Доколкото жалбоподателят
не е изпълнил това задължение, то с пропуска си е консумирал състава на чл. 38,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч.
Не следва да бъде споделено
възражението на жалбоподателя, че е била налице обективна невъзможност за
подаване на ГФО, предвид нефункционирането на Търговския регистър.
Действително, ноторно е обстоятелството,
че считано от 10.08.2018г. до 27.08.2018г. Търговският регистър при Агенция по
вписванията не функционира. Това обстоятелство обаче е напълно ирелевантно за
процесния случай, доколкото първоначалният момент, в който е възникнала тази
невъзможност за работа с регистъра е почти два месеца след настъпването на
крайния срок, в който е следвало да бъде подаден ГФО ( 02.07.2018г.).
По
размера на наказанието:
Правилно административнонаказващият
орган е преценил, че приложимата в случая санкционна норма е разпоредбата на
чл. 74, ал. 1 ЗСч. Законосъобразно е определена и глобата, която следва да се
наложи в рамките на предвидения в нормата минимум- 200лв. Нарушението е
извършено за пръв път и макар и със закъснение от около два месеца, то ГФО на
дружеството е подаден. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства и
това е отчетено от наказващия орган при правилното определяне размера на
глобата.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с ТР №
1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието
на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т.
9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна проверка,
съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му
като маловажен. Всъщност, налице са обстоятелства, типични за нарушение от този
вид- възникналото за жалбоподателя задължение
за подаване на ГФО на представляваното от него дружество не е изпълнено в законоустановения
срок. Обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път, само по себе си
не обосновава извод за наличие на маловажност на процесния случай. Не води до
заключение за маловажност на случая и обстоятелството, че макар и със
закъснение, ГФО на дружеството все пак е подаден. Както бе посочено и по- горе,
тези обстоятелства са отчетени от административнонаказващия орган и именно
предвид това е наложено наказание в законоустановения минимум.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 384380- F405984 от 29.11.2018г.
издадено oт
Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл.
38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 Закон за счетоводството, на Х.Х.Х.,
ЕГН **********, на основание чл. 74, ал. 1 Закон за счетоводството, е наложена
глоба в размер от 200 / двеста / лв.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че същото е изготвено, пред Административен съд- Пловдив, на касационните
основания, предвидени в НПК, и по реда на гл. XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.