№ 21629
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАР.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20231110163161 по описа за 2023 година
Ищецът „С. в.” АД, ЕИК ............., седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес парк
................., е предявил иск за признаване за установено, че ответницата Л. Г. Ц., ЕГН
**********, адрес гр. София, ................., дължи сумата от 1 990.60 лв. представляваща ½ от
задълженията за ВиК услуги предоставени за имота на горепосочения адрес за пери.
01.02.2012 г.-06.11.2019 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2022г. до изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 56077/22 г. на СРС, 72 състав. Ищецът твърди, че за процесния период между
него и ответницата е съществувало правоотношение свързано с предоставяне на ВиК
услуги, при приложими общи условия на ищеца като оператор на ВиК услуги. Твърди, че
ответницата е била потребител на ВиК услуги през процесния период по силата на тези
общи условия като съсобственик с дял 1/2 на имота. За имота са издадени фактури за
дължима, но неплатена потребена и отведена в.. Сочи, че п.л заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като в срока по чл. 414 от ГПК срещу
издадената заповед е депозирано възражение от ответницата, което обуславя интереса от
търсената с иска защита. Моли да се установи вземането. Претендира разноските в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва иска.
Оспорва да е потребител на ВиК услуги, тъй като ползването на имота е предоставено на
съпруга й след разв.. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. §1, ал.1, т.2 от
ДР на ЗРВКУ. В тежест на ищцовата страна е да установи основанието и размера на
1
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а именно -
валидно възникнало договорно отношение с ответника за пр.жба на ВиК услуги за
процесния имот, качеството потребител за ответника като собственик на имота, изпълнение
на задължението за доставка на ВиК услуги за процесния период, по което е възникнало
вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер. Ответникът носи тежестта
до докаже, че е платил.
В § 1, ал.1, т. 2, б.“а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Тези разпоредби императивно установяват кой е страна по облигационното отношение с
водоснабдителния оператор, като мер.вно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - на собственост/ползване. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца,
одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. /общодостъпни на интернет
страницата на дружеството/.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и
К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е
ищцовото дружество, което е публикувало приложимите ОУ.
Безспорно е и че ответницата е собственик на 1/2 ид.част от имота, в който са доставени ВиК
услугите. Видно от представеното решение по гр.д. № 368/2010 г. по описа на СРС, имотът е
бил СИО на ответницата и бившия й съпруг Д. С., като след прекратяване на брака
ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга. Съгласно чл. 57, ал.1 СК, по
силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище,
възниква наемно отношение. В случая следва да се приеме възникнало между ответницата и
бившия й съпруг наемно правоотношение относно ползването от последния на процесния
имот. Така възникналото наемно правоотношение не е достатъчно да се приеме, че само
съпругът ползвател е задължено лице за имота, тъй като нормативната уредба не държи
сметка за това дали собственикът реално ползва имота или не, съответно и доставените в
2
него ВиК услуги. Т.е. качеството на едно лице на собственик е достатъчно да го легитимира
като потребител на ВиК услуги и задължено за плащането им лице. Съобразно тези
съобрежения и като съсобственик на имота, ответницата дължи цената на доставените ВиК
услуги в имота.
По делото обаче не се доказа в какъв обем са доставените услуги и каква е дължимата за тях
цена.
Съгласно чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 23, ал.1 ОУ, доставянето на
питейна в. и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на
измереното количество изразходвана в. от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез
монтираните водомери на водопроводните отклонения. По изключение, при отказ на
потребителя да осигури достъп до водомера или при липса на водомери или неизправни
такива, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена в. се определя на база по
посочените в разпоредбите съответно на чл. 35, ал. 6 и на чл. 39, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. начини.
В представената от ищеца справка е отразено, че за процесния период количеството
потребена в. е начислявано на база двама живущи в имота. Твърдения от ищеца и
доказателства в тази насока по делото не са ангажирани, като не става ясно на какво
основание е приложено служебното изчисление. Няма доказателства за заявения брой
живущи лица в имота, както и относно останалите обстоятелства, относими към изчисляване
на потребление на база. При това положение неприложим е и чл. 162 ГПК, след като не е
доказано от ищеца наличието на основание за служебно изчисляване на консумацията.
Т.е. по делото не се доказа от ищеца да е доставил ВиК услуги в претендираните количества
и стойност.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен в цялост.
Относно разноските:
С оглед изх. на делото, ищецът няма право на разноски. На основание чл. 78, ал.3 ГПК,
право на разноски има ответницата – в размер на платените 360 лв. адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. в.” АД ЕИК ............., седалище и адрес на управление гр.
София, Бизнес парк ................., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че Л. Г. Ц., ЕГН **********, адрес гр. София, ................., дължи
сумата от 1 990.60 лв. представляваща ½ от задълженията за ВиК услуги предоставени за
имота на горепосочения адрес за пери. 01.02.2012 г.-06.11.2019 г., ведно със законна лихва за
период от 14.10.2022г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56077/22 г. на СРС, 72
състав.
ОСЪЖДА „С. в.” АД ЕИК ............., седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес парк
3
................., ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. Ц., ЕГН **********, адрес гр. София, ................., на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 360.00 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4