Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 176 Дата
24.06. 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение,
трети състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 17 юни 2020 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 763 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
276 от 03.07. 2019 г., постановено по т. д. № 29/2017 г., Смолянският окръжен
съд е уважил предявения от синдика на дружеството „Б.“ ЕООД /н/ иск по чл. 647,
ал. 1, т. 6 ТЗ против дружеството „Р..“ ЕООД, като обявил за недействителни
извършените от длъжника разпоредителни действия по сключените между тези две
дружества: Договор за продажба на движими вещи от ********** г., Договор за
продажба на движими вещи от 25.01.2016 г. и Договор за продажба на МПС от
********** г., като всяка от вещите, предмет на трите прехвърлителни сделки е
посочена в решението, с допълнителното уточнение, че всички тези вещи са „на
обща стойност към момента на разпорежданията 58 270 лева“. Купувачът „Р.“
ЕООД е бил и осъден, „на осн. чл. 649, ал. 2, във вр. с чл. 55, ал. 1, във вр.
с чл. 34 ЗЗД“, да върне тези вещи, отново описани една по една, в масата на
несъстоятелността на „Б.“ ЕООД /н/.
Дружеството
„Р.“ ЕООД е било съответно осъдено, да заплати държавна такса в размер на
сумата 2 330.80 лева, както и да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на „Б.“ ЕООД /н/ разноски в размер на 1 973 лева.
След
постановяване на това решение ищецът подал молба по чл. 250, ал. 1 ГПК, с вх. №
3171/18.07.2019 г. (л. 259 и сл.), с искане съдът да допълни решение № 276 от
03.07.2019 г. „с изрично произнасяне за определяне на равностойността“, „за
някои от тях по отделно“, а за някои от тях „като група“ на всички движими вещи,
описани в трите договора за продажба.
По тази
молба окръжният съд се е произнесъл с Решение № 387 от 30.09.2019 г. (л. 268 и
сл.), като е приел, че молбата е неоснователна и искането на ищеца за допълване
на решението е оставено без уважение.
С
въззивна жалба вх. № 3172/18.07.2019 г. (л. 5 и сл.) синдикът на „Б.“ ЕООД /н/
е обжалвал Решение № 276 от 03.07.2019 г., в частта му, с която на движимите
вещи е била „определена обща стойност в размер на 58 270 лева“, както и в
частта му, с която окръжният съд не се бил произнесъл по искането му за
определяне на паричната равностойност на вещите и съответно – за присъждане на
тази равностойност. Направеното в тази жалба конкретно искане е: „да определите
действителната пазарна стойност на движимите вещи към момента на извършените
разпореждания по отделно за всяка вещ или група от вещи и постановите, че тази
равностойност се дължи при условията на чл. 521, ал. 2 от ГПК, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба (30.05.2017 г.) до окончателното
изплащане“.
С въззивна
жалба вх. № 3215/22.07.2019 г. ответникът „Р.“ е обжалвал Решение №
276/03.07.2019 г. изцяло, също с подробни съображения – за неговата частична
недопустимост и обща неправилност.
С
въззивна жалба вх. № 4134/04.10.2019 г. (л. 29) синдикът на „Б.“ ЕООД /н/ е
обжалвал Допълнителното решение по чл. 250, ал. 3 ГПК, с № 387 от 30.09.2019
г., с подробни съображения за неговата неправилност.
Всеки
от двамата жалбоподатели е на мнение, че съответната жалба на другата страна е неоснователна.
Дружеството
„Б.“ ЕООД /н/ е без становище по жалбите.
В
настоящото въззивно производство, с Определение, постановено в съдебното
заседание от 15.01.2010 г. (л. 54 и сл.), исковата молба на синдика на „Б.“
ЕООД /н/ е била оставена без движение „като нередовна в частта й, относно
съединените с главния иск по чл. 647, т. 6 ТЗ, обусловени искове за връщане на
имуществото, предмет на атакуваните сделки в масата на несъстоятелността“ и
съставът на Апелативния съд, постановил това определение, е дал указания по чл.
129, ал. 2 ГПК, за отстраняване на
подробно посочените в определението нередовности, отнасящи се до въпросните
„съединени“ искове.
С молба вх.
№ 795/30.01.2010 г. синдикът на „Б.“ ЕООД /н/ е изпълнил дадените му указания,
като е посочил обща цена на заявените парични претенции – в размер на сумата
129 172 лева, изложил е „обстоятелствата, на които се основават“ тези
претенции, конкретизирал е „поотделно каква е левовата равностойност на всяка
вещ“ и „съответно при какво условие се претендира заплащане на левовата им
равностойност вместо предаването на вещите – „напр. ако се установи, че вещите
са погинали, отчуждени, липсващи и т. н.“.
В тази
обстановка настоящият състав на Апелативния съд прецени данните по делото и като съобрази становищата
на страните, съобразно
правомощията по чл. 269 ГПК прие:
1. Относно иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.
1.1. Според
жалбоподателя „Р.“ ЕООД, в частта му, с която съдът е разгледал предявените от
ищеца искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, по отношение на следните движими вещи:
- В.л.К. К-300, с рег. № ***, цвят ч./бял, рама №
********;
- В.О., рег. №
***, цвят ч., рама № ***, двигател № ******;
- В.О., рег. №
***, цвят ч., рама № ***;
- товарен автомобил марка „Т.Т.“, рег. №
***, цвят син, рама № ***, двигател № ********** и
- К.т. марка ***, рег. № ***, цвят ч., рама № ******,
двигател № ******,
обжалваното
решение е недопустимо, защото – по отношение на тези конкретни вещи –
отменителният иск на синдика на „Б.“ ЕООД /н/ е бил предявен след изтичане на
срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ.
Производството
по несъстоятелност на „Б.“ ЕООД е било открито на датата 31.05.2016 г. (чл.
634а ТЗ), исковата молба е подадена на датата 30.05.2017 г., в срока по чл.
649, ал. 1 ТЗ. В нея ищецът е посочил дословно следното: „през месец януари
2016 година дружеството ответник „Б.“ ЕООД /н/ е отчуждило /продало/ всичките
си ДМА /дълготрайни материални активи/ с които е разполагало, като клиент по
сделката е дружеството „***“ ЕООД“. И също е посочил, че предмет на продажбата
било „цялото движимо имущество, на обща отчетна стойност 48 571 лева,
съгласно оборотна ведомост от 01.01.2015 г. – 30.11.2015 г.“. А предмет на
заявеното в исковата молба искане е било, сделките, с които „цялото движимо
имущество“ или „всички ДМА“ са били отчуждени, да бъдат обявени за
недействителни и „цялото движимо имущество“ да бъде върнато в масата на
несъстоятелността, като по-конкретно са посочени три автомобила, и освен тях –
неидентифицирани „багери“, „26 бр. моторни триони“, „13 бр. моторни резачки“ и
„техника за дърводобив“.
При тази
очевидна липса на конкретика както в обстоятелствената част на исковата молба,
така и при изразяване на искането по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, с Разпореждане №
101 от 05.02.2018 г. (л. 62) на ищеца са дадени указания по чл. 129, ал. 2 ГПК
– за отстраняване на констатираната от съда нередовност на исковата молба. С
молба вх. № 815/23.02.2018 г. (л. 68 и сл.) нередовността е била отстранена, в
тази молба са описани както трите договора за продажба, с които вещите са били
отчуждени, така и конкретно всяка една от продадените вещи, включително и
посочените по-горе пет вещи, предмет на въззивната жалба на „Р..“ ЕООД. Датите,
на които продажбите са били извършени, попадат в посочения в исковата молба
период „през м. януари 2016 г.“, отчуждените вещи са „цялото движимо имущество“
на длъжника, а и трите договора са сключени с посочения в исковата молба
„клиент по сделката“ – дружеството „***“ ЕООД.
С
определение в съдебното заседание от 11.10.2018 г. (л. 219 и сл.) окръжният съд
погрешно е приел, че направеното от ищеца, с молбата му с вх. № 815 от
23.02.2018 г., индивидуализиране на вещите по исковата молба е било „искане по
чл. 372, ал. 2 ГПК“. Напротив, изменение на иска в случая няма, съдържанието на
молбата с вх. № 815 от 23.02.2018 г. е само конкретизирано искане по чл. 127,
ал. 1, т. 5 ГПК и това искане – като част от вече поправената искова молба – е
било редовно.
Поправената
искова молба се смята за редовна от деня на подаването (чл. 129, ал. 5 ГПК), а
подаването е било на датата 30.05.2017 г. Затова срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ –
по отношение на конкретно посочените от жалбоподателя „***“ ЕООД движими вещи –
е бил спазен и възражението за недопустимост на проведеното в тази част
производство е неоснователно.
1.2. Както се вижда от предмета на трите договора,
продадени са активи, без които нормалната производствена дейност на „Б.“ ЕООД е
била неосъществима. Невъзможно е да се говори за „обичайна търговска практика“,
когато в рамките на няколко дни, със сделките от ********** г. (л. 75 и л. 78)
и от 25.01.2016 г. (л. 74) се отчуждава всичко, при това тези сделки не само
попадат в периода по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, но и са били сключени само два
месеца преди продавачът на вещите да подаде молбата си по чл. 625 ТЗ, на датата
23.03.2016 г.
Преценката
на ищеца, дали – въпреки евентуалната амортизация на част от вещите –
предявеният иск е или би бил икономически оправдан, не подлежи на съдебен контрол,
затова възражението на ответника „***“ ЕООД, че голяма част от вещите вече след
продажбата им били станали вече негодни за употреба, е без правно значение.
Защитаваният от ищеца правен интерес е обусловен от възможността, при попълване
масата на несъстоятелността на продавача „Б.“ ЕООД /н/ и бъдещото и
осребряване, да разполага с продаденото от длъжника имущество или с
равностойността му в хипотезата по чл. 521, ал. 2 ГПК, а не – с получената от
продажбата цена, затова жалбата на „Р.“ ЕООД против уважаването на исковете на
синдика на „Б.“ ЕООД /н/ по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, е неоснователна и не може
да бъде уважена.
1.3. В диспозитива на решението си окръжният съд е
посочил, че описаните движими вещи, по отношение на които са били уважени
исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, били „на обща стойност 58 270 лева“.
Както се
вижда от мотивите, това е била общата „пазарна стойност на продадените ДМА към
момента на сключването на сделките“, дадена от приетата по делото допълнителна
съдебно техническа експертиза на вещото лице ***(л. 180 и сл. и л. 207). Тази
стойност обаче, е от значение единствено за определяне цената на иска (чл. 69,
ал. 1, т. 4 ГПК) и съответно – за определяне размера на дължимата за воденето
на процеса държавна такса (чл. 71, ал. 2 ГПК), а не – за действителния размер
на защитавания от ищеца правен интерес. Предметът на предявените от синдика
отменителни искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, са конкретно описаните в
поправената искова молба и в съдебното решение три отчуждителни сделки, а не –
пазарната стойност на движимите вещи, които са били предмет на тези сделки и то
към момента на прехвърляне на правото на собственост върху вещите. Затова в
частта му, с която в обжалваното решение е било посочено, че вещите, които са
били предмет на обявените за недействителни Договор за продажба с рег. № ***г.,
Договор за продажба рег. № **************г. и Договор за продажба на МПС с рег.
№ ************* г., по общия регистър на нотариус № *** – Н.К., са „на обща
стойност към момента на разпорежданията 58 270 лв.“, това решение е
недопустимо и на осн. чл. 270, ал. 3 ГПК, ще следва да се обезсили, а
производството по делото в тази негова част съответно следва да се прекрати.
2. Относно иска по чл. 649, ал. 2 ТЗ, във вр.
с чл. 34 ЗЗД.
2.1. При установената по-горе в т. 1.2.
основателност на предявения от синдика на „Б.“ ЕООД /н/ иск по чл. 647, ал. 1,
т. 6 ТЗ, правилно е бил уважен и обусловения иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, във вр.
с чл. 34 ЗЗД за връщане на вещите, предмет на процесните три отчуждителни
сделки, в масата на несъстоятелността на това дружество. Затова и въззивната
жалба на купувача на вещите „Р..“ ЕООД – в тази нейна част – е неоснователна и
не следва да бъде уважена.
2.2. Синдикът на „Б.“ ЕООД /н/ обжалва решението
на окръжния съд единствено в частта му, с която е било постановено, че описаните в това
решение движими вещи, които ответникът „Р..“ ЕООД е бил осъден да върне в
масата на несъстоятелността на „Б.“ ЕООД /н/, са „на обща стойност 58 270
лева“, като направеното пред въззивния съд искане е било следното: „да
определите действителната пазарна стойност на движимите вещи към момента на
извършените разпореждания по отделно за всяка вещ или група от вещи и
постановите, че тази равностойност се дължи при условията на чл. 521, ал. 2 от ГПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
(30.05.2017 г.) до окончателното изплащане“.
Както по-горе се
отбеляза, по същия въпрос отделно е обжалвано и постановеното от окръжния съд допълнително
решение № 387 от 30.09.2019 г., с което съдът е оставил без уважение молбата на синдика за
допълване на решението, дословно: „с изрично произнасяне за определяне на равностойността“,
за някои от вещите „по отделно“, а за някои от тях „като група“ на всички
движими вещи, описани в трите договора за продажба и за съответното присъждане
на тази равностойност.
След
направеното от ищеца подробно изброяване на процесните движими вещи в
поправената искова молба (л. 68 и сл.), искането му по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК
е било:
„да осъдите
ответника „Р..“ ЕООД да върне същите в масата на несъстоятелността на „Б.“ ЕООД
/н/ или да заплати левовата им равностойност, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане“.
А в
допълнително поправената в настоящото производство искова молба (л. 60 и сл.)
ищецът е заявил дословно следното:
„С оглед на
обстоятелството, че вещите обективно е възможно да не бъдат открити при
евентуално осъдително решение, с оглед разпоредбата на чл. 521, ал. 2 от ГПК,
желаем в съдебния акт да бъде посочена левовата равностойност на вещите“ И още
е било заявено, че „заплащането на посочената левова равностойност на вещите
претендираме при условие, че вещите не могат да бъдат върнати в масата на
несъстоятелността поради погиване, отчуждаване, повреждане, установяване на
различно състояние от това при продажбата им, липса на същите или невъзможност
за тяхното идентифициране“.
Преценката
на Апелативния съд по този въпрос е, първо, че искане по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, което е формулирано по този алтернативен начин, поради неговата
неопределеност, а от тук и поради последващата алтернативна неопределеност на
евентуалния осъдителен диспозитив на съдебното решение, с което това искане би
било уважено – е процесуално недопустимо. Едновременното уважаване на двете
искания би било невъзможно и не се претендира от ищеца, затова исканията са
очевидно алтернативни. Което предпоставя съединяването на различни искове (чл.
210, ал. 1 ГПК), но само в съотношение на евентуалност: но ако се уважи първият
от тях, посочен от ищеца в исковата му молба, процесуалното условие за
разглеждане на втория ще е несбъднато и евентуално предявеният иск (за
определяне на равностойността на вещите) няма да подлежи на разглеждане. Второ,
съдебният процес не може да има за предмет бъдещо предполагаемо поведение на
евентуално осъдения ответник в последващ делото изпълнителен процес, защото
правата на ищеца като евентуален бъдещ взискател, са достатъчно защитени от
предвидената в закона процедура по чл. 521, ал. 2 и ал. 3 ГПК. И трето,
отчуждаването на част от процесните вещи от приобретателя, което евентуално е
било извършеното преди предявяването на отменителния иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ,
не се отразява върху правния интерес на ищеца от водене на делото – вж. т. 3Б
от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г., ВКС, ОСГК, при
това само от него е зависило, дали ще води делото срещу първия приобретател на
спорните вещи, или срещу него и последващия.
Затова в частта му, с
която в обжалваното решение на окръжния съд е било постановено,
че подробно описаните общо 24 бр. движими вещи, които дружеството „Р..“ ЕООД
вече е било осъдено, на основание чл. 649, ал. 2, във вр. с чл. 55, ал. 1, във
вр. с чл. 34 ЗЗД, да върне в масата на несъстоятелността на „Б.“ ЕООД /н/, са „на обща стойност
58 270 лв.“, това решение е недопустимо и на осн. чл. 270, ал. 3 ГПК, ще следва да се
обезсили, а производството по делото в тази негова част – съответно да се
прекрати.
Заключението е, че
Допълнително решение № 387 от 30.09.2019 г. и Решение № 276 от 03.07.2019 г., в
частта му относно уважения иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 34 ЗЗД, с
изключение на посоченото по-горе определяне стойността на процесните движими
вещи като „обща стойност 58 270 лв.“, са законосъобразни отговори на
поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да бъдат
потвърдени.
3. Разноските.
3.1. При този изход на делото резултатът е, че
жалбоподателят „Р.“ ЕООД не е защитил материалния интерес, предмет на
въззивната жалба с вх. № 3215 от 22.07. 2019 г. и разноски на това дружество не
следва да се присъждат.
3.2. Синдикът на „Б.“ ЕООД /н/ е защитил
основателността както на претенцията си по чл. 647, ал, 1, т. 6 ТЗ, така и
основателността на претенцията си по чл. 649, ал. 2, във вр. с чл. 34 ЗЗД, с
изключение на поддържаното искане за определяне равностойността на присъдените
вещи. И тъй като разноските на синдика по представените договори за правна
защита и Списък по чл. 80 ГПК (л. 99) са разпределени съобразно:
а) неуважената му въззивна жалба (1 000
лева) и
б) неуважената жалба на насрещната страна
(1 200 лева),
на осн.
чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, дружеството „Р..“ ЕООД ще следва да бъде
осъдено, да заплати в полза на масата на несъстоятелността на дружеството „Б.“
ЕООД /н/ само разноските, направени
по-горе по б. „б“, в размер на сумата 1 200 лева. Съобразно
действителната правна и фактическа стойност на делото, това адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, затова направеното от „Р.75“ ЕООД искане по чл.
78, ал. 5 ГПК, е неоснователно и не следва да се уважава.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 387 от 30.09.2019 г.,
постановено от Смолянския окръжен съд по т. д. № 29/2017 г.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 276 от 03.07.2019 г.,
постановено от Смолянския окръжен съд по т. д. № 29/2017 г., в частта му,
- с която е било постановено, че подробно
описаните в това решение движими вещи, които са били предмет на обявените за недействителни
Договор за продажба с рег. № ***/********** г., Договор за продажба рег. №
**************г. и Договор за продажба на МПС с рег. № ************* г. по
общия регистър на нотариус № *** – Н.К.:
„са на обща стойност към
момента на разпорежданията 58 270 лв.“,
както и в
частта му,
- с която е било постановено, че подробно
описаните в това решение общо 24 бр. движими вещи, които дружеството „Р..“
ЕООД, ЕИК *, е било осъдено, на основание чл. 649, ал. 2, във вр. с чл. 55, ал.
1, във вр. с чл. 34 ЗЗД, да върне в масата на несъстоятелността на „Б.“ ЕООД
/н/, ЕИК*:
„са на обща стойност
58 270 лв.“
и в тези
части ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
В останалата му част ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 276 от 03.07. 2019 г., постановено от Смолянския окръжен съд по т. д. №
29/2017 г.
ОСЪЖДА дружеството „Р.“ ЕООД, ЕИК *,
да заплати на дружеството „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *, сумата
1 200 (хиляда и двеста) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.