Р Е Ш Е Н И Е
№260018
гр.Пловдив, 05.01.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Двадесет и пети наказателен състав в публично
заседание на единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 233 по описа
за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 2760724
на ОДМВР Пловдив
за налагане на глоба за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо устройство или система на 21.05.2019г. в
12:13 часа, с който на Н.Г.С. ***, ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 300/триста/ лева за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП с МПС Опел Зафира вид лек
автомобил с рег. № ****.
С жалбата се представят твърдения за допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон при издаване на въпросния ЕФ.
Представят се доводи за изтекли давностни срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН. С
жалбата се правят доказателствени искания за комплектоване на цялата
административна преписка, както и за изискване на справка от Областно пътно
управление схема на разположението на пътните знаци в участъка на Републикански
път II-86 км., 19+000 посока гр.Пловдив.
Жалбоподателката С. редовно призована, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна ОДМВР Пловдив редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид
изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок
по ал.2 от този текст, от легитимиран субект, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че при издаването на
обжалвания електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система са допуснати
нарушения на процесуалните правила.
Съгласно обжалвания ЕФ
е констатирано извършено нарушение за скорост от жалбоподателката Н. С.-Ж.на
21.05.2019г. в 12:13 часа в Републикански път II-86 км., 19+000 посока град Пловдив. Въведено
ограничение на скоростта от 60 км./ч. с знак пътен знак В26. Отчетен толеранст
на измерената скорост от минус 3 % в полза на водача с МПС Опел Зафира вид лек
автомобил регистрационен номер **** установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M № 546,
разрешена стойност на скоростта 60 км./ч., установена стойност на скоростта 100 км./ч., превишена стойност на
скоростта 40 км./ч.
По делото е приета
справка удостоверяваща че жалбоподателката С. е единствен собственик на МПС
посочено в ЕФ.
Нарушението е
квалифицирано като такова по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Настоящата инстанция
намира, че процесния ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните
правила, ограничаващо правото на защита на наказания субект и което се явява
безусловно основание за отмяната му. Съгласно регламента на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и чл.189, ал.4 от ЗДвП част от задължителните реквизити на АУАН, НП
и ЕФ са фактическо описание на нарушението и
посочване на нарушените правни норми. Съгласно трайната съдебна практика
тези реквизити ще са налице, когато за нарушителя и съда не възниква никакво
съмнение кои са всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение
и каква е коректната правна квалификация на допуснатото нарушение.
От приетото като
доказателство по делото писмо от ОПУ-Пловдив изх. № 11-00-132/30.06.2020г. се
установява, че път II-86 „Пловдив – Асеновград“ на
21.05.2019г. при км.19+000, посока Пловдив няма поставени пътни знаци въвеждащи
ограничения на скоростта и важат общите ограничения за движение извън населено
място по ППЗДвП. Съгласно Наредба РД-02-20-2 от 28.08.2018г. за този клас път
максимално допустимата скорост за движение е 90 км./ч.
Гореизложеното води
до извод, че след като на въпросния пътен участък не е било въведено
ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак В 26, то се явяват оборени
фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта
от 21 км/ч. При липса на надлежно поставен знак В26 няма как да е допуснато и
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, каквато, както се изясни по-горе е
предполагаемата воля на контролния орган. От всичко изложено следва, че е
налице и неправилно приложение на санкционната норма на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Следва да се отбележи,
че така допуснатия порок е особено съществен, предвид естеството на вмененото
нарушение, изразило се в превишаване на ограничение на скоростта извън населено
място, въведено с пътен знак, което реално не е било въвеждано на посоченото
място и ОПУ-Пловдив не е поставяло пътен знак В26 за неговото въвеждане.
На следващо място,
налице е порок и при конкретизиране на правната квалификация на процесното
деяние по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1
ЗДвП.От прочита на текста на цитираните разпоредби се установява, че чл.21,
ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП имат самостоятелно и взаимоизключващо се приложно
поле, като въвеждат отделни правила за поведение. В чл.21, ал.1 от ЗДвП са уредени общите
ограничения на скоростта в зависимост от вида на пътното превозно средство и
мястото на движение. Разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗДвП от своя страна
урежда изключение от общото правило,
като регламентира, че при въведени с пътен знак специални ограничения, водачите
следва да се съобразяват с тях. При употребената от наказващия орган техника на
изписване на нарушената правна норма, като се посочват както чл.21, ал.1, така
и чл.21, ал.2 от ЗДвП, на практика не става ясно, какво се вменява във вина на
жалбоподателя като правна квалификация – нарушение на общите ограничения на
скоростта по чл.21, ал.1 от ЗДвП или на специалните ограничения по чл.21, ал.2
от ЗДвП.
Действително, от
изложената фактическа обстановка би могло да се предполага, че волята на
наказващия орган е дееца да отговаря за превишаване на специалните ограничения.
Това обаче, не елиминира задължението на администрацията точно и ясно да посочи
правната квалификация на нарушението, а и следва да се има предвид, че
административно - наказателната отговорност не може да почива на предположения.
Посочените пороци са
неотстраними на съдебна фаза, доколкото за съда не съществува възможност за
първи път да установи действителните фактически и правни параметри на вмененото
деяние, при положение, че административното обвинение не е повдигнато по
надлежния ред.
Да се процедира по
обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои
са съставомерните фактически положения,
за които се наказва и каква е коректната правна квалификация на вмененото
нарушение едва от акта на въззивната
инстанция, след като наказанието вече реално е наложено с ЕФ, което е изцяло
несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място,
следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за
релевантните фактически обстоятелства и правна квалификация, без те да са
надлежно индивидуализирани в ЕФ, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно - отменителните си правомощия в производството по чл.63
от ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на
наказващия орган.
В тази връзка следва да
се отбележи, че чл.53, ал.2 от ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне
на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са
ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче
в случая е издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП,
тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред за
саниране на пороците в административния процес е неприложим.
С оглед изложените
съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и
като такъв следва да бъде отменен.
Във връзка с изложеното и на
основание чл.63,
ал.1от ЗАНН , Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия
К № 2760724 на ОДМВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо устройство или система на 21.05.2019г. в
12:13 часа с който на Н.Г.С. ***, ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП с МПС Опел Зафира вид лек
автомобил с рег. № ****.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административния съд на
гр. Пловдив по реда на глава ХІІ
от АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.