Решение по дело №2403/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 267
Дата: 24 април 2024 г. (в сила от 3 май 2024 г.)
Съдия: Мина Мумджиева
Дело: 20241100202403
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова

Анна Кофинова
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора С. Н. С.
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Частно наказателно дело №
20241100202403 по описа за 2024 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл.31, ал.1, чл.30, ал.2,
т.7 и чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС)
- решение, постановено от несъдебен орган – наказателно постановление №
BHMT/620230013103/2023 от 03.11.2023г. от Областна администрация – Муртал, Република
Австрия, влязло в сила на 15.12.2023г., издадено от Областна администрация - Муртал за
налагане на финансови санкция срещу българския гражданин И. Б. Т. - роден на ****г. в
София, неосъждан, с ЕГН **********, с което е признат за виновен по обвинението за
извършено административно нарушение – за това, че на 29.06.2023г., в 20:09 часа., в
Република Австрия, община Муртал, Бяла църква в Щирия, път В 78, на 8,636 км,
Епенщайн, в посока на движение Обдах нарушил правила за движение по пътищата, като
управлявал МПС с рег. № СВ **** ТС с превишена скорост, като превишението на
скоростта над регламентираното ограничение от 50 км/ч е с 6 км/ч, за което на основание §
20, ал.2 и § 99, ал.3, б."а" от австрийския правилник за движение по пътищата (StVO), обн.
във Федерален законодателен вестник № 159/1960г., изменен съгласно Федерален
законодателен вестник № 39/2013г., му е наложена финансова санкция в размер на 80 евро с
левова равностойност 156, 46 лева.
На основание чл.13, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС разноските за превод на документи по
делото остават в тежест на Република България.
На основание чл.38, ал.1, т.1 пр.1 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми за
признаването на финансовата санкция компетентният орган на издаващата държава.
1
След влизане в сила на решението заверен препис от него да се изпрати на Национална
агенция за приходите (НАП) за изпълнението му.
След получаване на решението, Национална агенция за приходите (НАП) НЕЗАБАВНО
да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на
основание чл. 36, вр. 22, ал. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС).
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщението му пред
Софийски апелативен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ по н.ч.д. 2403/2024г. по описа на СГС, НО, 10 състав
Производството е образувано във връзка с издадено удостоверение по член 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по отношение на българския гражданин И.Б.Т. във
връзка с постановен срещу него акт на несъдебен орган – наказателно постановление №
BHMT/620230013103/2023 от 03.11.2023г. от Областна администрация – Муртал, Република
Австрия, влязло в сила на 15.12.2023г., издадено от Областна администрация - Муртал за
налагане на финансови санкция срещу българския гражданин И.Б.Т. - роден на ****г. в
София, неосъждан, с ЕГН **********, с което е признат за виновен по обвинението за
извършено административно нарушение – за това, че на 29.06.2023г., в 20:09 часа., в
Република Австрия, община Муртал, Бяла църква в Щирия, път В 78, на 8,636 км,
Епенщайн, в посока на движение Обдах нарушил правила за движение по пътищата, като
управлявал МПС с рег. № СВ **** ТС с превишена скорост, като превишението на
скоростта над регламентираното ограничение от 50 км/ч е с 6 км/ч, за което на основание §
20, ал.2 и § 99, ал.3, б."а" от австрийския правилник за движение по пътищата (StVO), обн.
във Федерален законодателен вестник № 159/1960г., изменен съгласно Федерален
законодателен вестник № 39/2013г., му е наложена финансова санкция в размер на 80 евро с
левова равностойност 156, 46 лева.
В производството пред съда прокурорът изразява становище, че съдът следва да се
произнесе с решение, с което да признае и да приеме за изпълнение постановения от
несъдебен орган на Австрия акт, с който е наложена финансова санкция.
Упълномощеният защитник на засегнатото с финансова санкция лице – адв. Стоян
Петров посочва, че санкционираното лице не е знаело за проведеното срещу него
административно-наказателно производство и е добросъвестно, като желае доброволно да
заплати наложената глоба.
Засегнатото с финансова санкция лице, редовно призовано, се явява лично и заявява,
че не е знаело за наложената финансова санкция. В последната си дума изразява желание
доброволно да заплати наложената финансова санкция.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на чл.10, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС ( относно приложимия закон), по чл.30 от
с.з. ( относно условията за признаване и изпълнение), чл.31 от с.з. ( относно подсъдността),
чл.35 от с.з. ( основанията за отказ на признаване и изпълнение) и разпоредбата на чл.22 от
с.з. (процедурата по изпълнение на решението в случай на признаването му в производство
по реда на чл.16, ал.1 -8 от ЗПИИРКОРНФС), намира за установено следното.
Компетентността на настоящия съд е ангажирана на основание чл. 15, ал.1 от същия
закон с оглед данните за местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото
лице.
Срещу И.Б.Т. - български гражданин, роден на ****г. в София, неосъждан, с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, на територията на издаващата държава, е било
проведено административно-наказателно производство, във връзка с което е издаден акт от
несъдебен орган - наказателно постановление № BHMT/620230013103/2023 от 03.11.2023г.
от Областна администрация – Муртал, Република Австрия, влязло в сила на 15.12.2023г. С
посоченото наказателно постановление, засегнатото от финансова санкция лице е било
признато за виновно по обвинението за извършено административно нарушение – за това,
че на на 29.06.2023г., в 20:09 часа., в Република Австрия, община Муртал, Бяла църква в
Щирия, път В 78, на 8,636 км, Епенщайн, в посока на движение Обдах нарушил правила за
движение по пътищата, като управлявал МПС с рег. № СВ **** ТС с превишена скорост,
като превишението на скоростта над регламентираното ограничение от 50 км/ч е с 6 км/ч, с
което осъществил състав на нарушение по § 20, ал.2 и § 99, ал.3, б."а" от австрийския
правилник за движение по пътищата (StVO), обн. във Федерален законодателен вестник №
159/1960г., изменен съгласно Федерален законодателен вестник № 39/2013г,, за което му е
наложено административно наказание глоба в размер на 80 (осемдесет евро). В
1
приложените актове са изложени доводи, че се касае за деяние, което осъществява състав на
нарушение на правила, които са регламентирани в разпоредба от нормативен акт за
регулиране движение по пътищата.
За да се извърши преценка дали са налице основанията за признаване и привеждане в
изпълнение на посоченото по-горе решение, издадено от несъдебен орган на издаващата
държава за извършено административно нарушение на правилник за движение по пътищата
на Република Австрия, от значение е следното. Липсват основанията на чл.3, ал.2 от
ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което се налага
финансова санкция. Актът на административно-наказващият орган по чл.31 ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС (в превод на български език) е придружен с удостоверението, което се
изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решенията за
финансова санкция и конфискация.
В конкретния случай решението не се отнася за деяние, извършено извън територията на
издаващата удостоверението държава, постановено е срещу физическо лице, което по
българското законодателство е наказателно отговорно. От текста на приложеното
удостоверение е видно, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на
издаващата държава за воденото срещу него административно-наказателно производство
относно правото си да обжалва решението, както и относно сроковете за обжалване. Твърди
се, че решението е връчено на лицето на 30.11.2023г. (л.7 от удостоверението). В своята
преценка по случая съдът счете, че с процесуалното си поведение засегнатото с финансова
санкция лице обективира наличието на интерес от участието си в производства по
оспорване на санкцията, тъй като съгласно удостоверението по член 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР е било уведомено за правото си да обжалва решението, макар и да не е
упражнило това право. Не се оспорва фактът на проведено административно-наказателно
производство, както и фактът на извършено нарушение на правила за движение по
пътищата.
Съгласно чл. 30, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС решения за налагане на финансови санкции,
които са постановени в наказателни или административнонаказателни производства в
държава - членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на
Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или
административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите
на състава им по законодателството на издаващата държава. Двойна наказуемост не се
изисква за деянията, посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1-32 от същия закон, както и за деяния,
съставляващи едно или повече от престъпленията или административните нарушения
според законодателството на издаващата държава, конкретно изброени в разпоредбата на
чл. 30, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС. В настоящия случай в удостоверението по чл.4 от закона е
посочено, че се касае за деяние сред изброените в член 5 от Рамково решение 2005/214/ПВР,
респективно – сред изброените по чл. 14, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, а именно – поведение,
което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушение на
разпоредбите относно времетраенето на управление и почивка на МПС, както и
разпоредбите относно опасни товари (л.5 от СП). Издаващата държава е предоставила
информация и за издадения акт от несъдебен орган. Съдът констатира, че удостоверението
съответства на решението и в този смисъл не е налице факултативно основание за отказ по
смисъла на чл.35, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, с което е възпроизведено факултативно
основание за отказ по чл. 7 от посоченото Рамково решение. В случаите на наложена
финансова санкция за нарушение на правила за движение по пътищата двойна наказуемост
не се изисква.
На следващо място, съдът намира, че издаденото удостоверение по чл.4, ал.1
ЗПИИРКОРНФС е ясно и пълно. Същото е издадено по образец, в който мястото и времето
и мястото на извършване на деянието е част от реквизитите на образеца.
Липсват отрицателните предпоставки на чл.32, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за намаляване
размера на финансовата санкция, тъй като от съдебния акт, с който е потвърдено
2
решението, постановено от орган на издаващата държава, е видно, че то се отнася за
деяние, извършено на нейната територия. Следователно деянието попада под наказателната
юрисдикция на Република Австрия. Обективно липсват и останалите основания на отказ от
признаване и изпълнение по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. По делото не са ангажирани
доказателства за същото деяние срещу осъденото лице да е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансова санкция.
Не е налице спор и относно липсата на факултативно основание за отказ по чл. 35, ал.1,
т.3 ЗПИИРКОРНФС. Давността за ангажиране на административно-наказателната
отговорност може да изтече при условията на чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл. 82. (1) административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две
години, когато наложеното наказание е глоба. Съгласно ал. 2 на същия текст давността
започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да
тече нова давност. Независимо от спирането или прекъсването на давността
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една
втора срока по ал. 1. Считано от влизане в сила на акта, издаден от несъдебен орган
(15.12.2023г.), давностният срок за изпълнение на наложеното наказание съгласно
разпоредбите на ЗАНН не е изтекъл. Отделно от това, не е изпълнено другото кумулативно
предвидено в чл.35, т.3 ЗПИИРКОРНФС условие - решението да се отнася за деяние,
подсъдно на български съд, тъй като въз основа на фактите, описани в удостоверението, е
видно, че е ангажирана юрисдикцията на издаващата държава. Не е налице и
факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 6 ЗПИИРКОРНФС, тъй като размерът на
наложената финансова санкция надвишава минимума, предвиден в тази разпоредба.
Въз основа на удостоверението е видно, че засегнатото с финансова санкция лице е
било уведомено лично от орган на издаващата държава за воденото срещу него
административно-наказателно производство относно правото да обжалва решението и
сроковете за обжалване. Удостоверява се, че решението му е било връчено лично на
30.11.2023г. С оглед изложеното съдът приема за установено, че са изпълнени условията на
чл.35, т.10, б. „в“ ЗПИИРКОРНФС, което също е аргумент за липсващи основания съдът да
се произнесе с отказ.
С оглед изложеното и на основание чл.31, ал.1, чл.30, ал.2, т.1 и чл.16, ал. 7, т.1 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) съдът постанови признаване
и приемане на изпълнение на акт, постановен от несъдебен орган – наказателно
постановление № BHMT/620230013103/2023 от 03.11.2023г. от Областна администрация –
Муртал, Република Австрия, влязло в сила на 15.12.2023г., с което е наложена финансова
санкция в размер на 80 евро, с левова равностойност 156, 46 лева към датата на
постановяване на решението.
Не са налице основанията на чл.33 вр. с чл.17 от ЗПИИРКОРНФС за приспадане
равностойността на финансовата санкция при изпълнение. И това е така, тъй като не са
представени доказателства за цялостно или частично изпълнение на задължението.
На основание чл.13, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС разноските по водене на делото,
направени за превод на документи от немски на български език следва да останат в тежест
на Република България.
На основание чл.38, ал.1, т.1 пр.1 от ЗПИИРКОРНФС съдът постанови незабавно да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването на финансовата
санкция.
Съдът постанови след влизане в сила на решението заверен препис от него да се
изпрати на Национална агенция за приходите (НАП) за изпълнението му, като се укаже, че
след получаване на решението НАП следва незабавно да уведоми настоящия съд за
предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36, вр. 22, ал. 2 от
3
ЗПИИРКОРНФС.
Съдът постанови след приключване на изпълнението НАП да уведоми настоящия съд
за това, като за извършеното изпълнение се уведоми компетентният орган на издаващата
държава.
Воден от изложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.


4