№ 193
гр. Стара Загора, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20225501000167 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №11/07.01.2022г., постановено по гр.д.
№1550/2021г. по описа на Районен съд – гр. С.З., с което е отхвърлен
предявеният от „П.“ АД против Н. М. М. иск за установяване дължимостта на
вземанията на „П.“ АД за следните суми: 1000 лв. - главница,
представляваща изискуемо вземане по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 13РКО-А-8010/27.08.2007г., с 4121,74 лв. -
възнаградителна лихва от 19.11.2009г. до 12.03.2020г., с 2237,72 лв. -
наказателна лихва за забава от 19.01.2010г. до 12.03.2020г., с 32,10 лв. -
възнаградителна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., с 83,36 лв. -
възнаградителна лихва от 14.05.2020г. до 21.10.2020г., с 128,08 лв. -
наказателна лихва за забава от 14.05.2020 г. до 21.10.2020 г., с 3,05 лв. -
законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост
22.10.2020г. до 01.11.2020г., с 117 лв. - начислена на 02.08.2010г., на
01.08.2011г. и на 31.07.2012г. годишна такса за поддържане на кредитна карта
и 60 лв. - начислени на 15.05.2020 г. разноски за платени такси за връчване на
предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита /овърдрафт
1
по картова разплащателна сметка/, ведно със законната лихва върху
главницата от 02.11.2020г. до изплащане на вземането, за изпълнението на
което парично задължение са издадени в полза на „П.“ АД С. против Н. М. М.
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК №260566/04.11.2020г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело
№4479/2020г. по описа на СтРС, като неоснователен и са присъдени
разноските по делото.
Във въззивната жалба въззивникът „П.“ АД излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Развити са
подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е
искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се
уважат предявените искове. Претендират се разноските пред двете
инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемата
Н. М. М., с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да
се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото.
Постъпила е частна жалба от страна на ответника по
първоинстанционното производство Н.М. против определение
№325/08.02.2022г. по гр.д. №1550/2021г. по описа на РС С.З., с което е
оставена без уважение молбата за допълване на съдебното решение относно
направените в заповедното производство разноски. Изложени са съображения
в тази връзка. Направено е искане да се отмени определението и се допълни
решението, като се присъдят разноските, направени в производството по
ч.гр.д.№4479/2020г. по описа на СтРС.
Постъпил е писмен отговор от „П.“ АД, чрез юрк.Х., с който е взето
становище по частната жалба, като са изложени съображения за
неоснователност на частната жалба. Направено е искане да се потвърди
обжалваното определение. Посочена е съдебна практика.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
2
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищецът „П.“ АД моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 1000 лв.
главница от невърнат кредит по договора, с 4 121, 74 лв. възнаградителна
лихва от 19.11.2009г. до 12.03.2020 г., с 2 237, 72 лв. наказателна лихва от
19.01.2010г. до 12.03.2020 г., с 32, 10 лв. възнаградителна лихва от
13.03.2020г. до 13.05.2020 г., с 83, 36 лв. възнаградителна лихва от
14.05.2020г. до 21.10.2020 г., с 128, 08 лв. наказателна лихва от 14.05.2020г.
до 21.10.2020 г., с 3,05 лв. законна лихва от датата на предсрочна изискуемост
на 22.10.2020 г. до 01.11.2020г., с 117 лв. начислена на 02.08.2010г., на
01.08.2011г. и на 31.07.2012г. годишна такса за поддържане на кредитна
карта, и с 60 лв. начислени на 15.05.2020 г. разноски за платени такси за
връчване на предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита
(овърдрафт по картова разплащателна сметка) и законна лихва върху
главницата от 02.11.2020 г. до изплащането й, за които парични задължения е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д №4479 описа за 2020
г. на С. районен съд. Претендира за направените в настоящото и в
заповедното производство разноски.
Ответникът Н. М. М. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК,
в който взема становище по отношение основателността на предявените
искове. Счита, че исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят като
такива.
От приложеното ч.гр.дело №4479/2020г. по описа на СтРС се
установява, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК № 260566/04.11.2020 г., съгласно
която е разпоредил длъжникът Н. М. М. да заплати на кредитора „П." АД
следните суми: 1000 лв. - главница, представляваща изискуемо вземане по
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 13РКО-А-
8010/27.08.2007г., с 4121,74 лв. - възнаградителна лихва от 19.11.2009г. до
12.03.2020г., с 2237,72 лв. - наказателна лихва за забава от 19.01.2010г. до
3
12.03.2020г., с 32,10 лв. - възнаградителна лихва от 13.03.2020г. до
13.05.2020г., с 83,36 лв. - възнаградителна лихва от 14.05.2020г. до
21.10.2020г., с 128,08 лв. - наказателна лихва за забава от 14.05.2020 г. до
21.10.2020 г., с 3,05 лв. - законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на
предсрочна изискуемост 22.10.2020г. до 01.11.2020г., със 117 лв. –начислена
на 02.08.2010 г., на 01.08.2011 г. и на 31.07.2012 г. годишна такса за
поддържане на кредитна карта и 60 лв. - начислени на 15.05.2020 г. разноски
за платени такси за връчване на предизвестие за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита /овърдрафт по картова разплащателна сметка/, ведно
със законната лихва върху главницата от 02.11.2020г. до изплащане на
вземането.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът е депозирал възражение, че не
дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на
заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя
е предявил иск относно вземането си.
По делото не се спори и се установява от представения Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № 13РКО-А-8010/27.08.2007г., че на
27.08.2007г. между „П.“ АД С. и Н. М. М. е сключен договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип, по силата на който банката
е приела да открие и води на името на ответника Н. М. М. картова
разплащателна сметка, да издаде към нея револвираща международна
кредитна карта с чип VISA Classic и предостави на ответницата банков
кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 1000 лв. В чл.3 на
договора страните са уговорили, че срокът на ползване на овърдрафта е до
27.08.2009г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда,
предвидени в общите условия. Съгласно чл.6 от договора за ползвания
овърдрафт титулярът ползва гратисен период със срок до 45 дни. При
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо,
формирано в края на последния отчетен период, кредитополучателят заплаща
на банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен
процент в посочените в чл.7 от договора размери.
Според клаузите на договора, при неплащане на месечна погасителна
4
вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит, банката начислявала
наказателна лихва за забава в размер на договорения лихвен процент с
надбавка от 12 %. Съгл. чл. 10 от договора, за ползване на кредитната карта и
предоставения овърдрафт кредитополучателят заплаща на банката такси и
комисиони, съгласно тарифата на банката.
В производството пред РС е била назначена и приета съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните по
делото. От заключението й се установява, че усвояването на овърдрафта по
кредитна започва на 28.08.2007г., когато ответницата е изтеглила сумата от
300 лв. от АТМ, като заедно с начислените такси в размер на 4,15лв. общият
размер на усвоения на тази дата овърдрафт е 304,15лв. Вещото лице сочи, че
усвояването е продължило през целия период на поддържане на картовата
разплащателна сметка, като последната изтеглена сума в размер на 20,00лв. е
с дата 14.07.2009г.
Според експертизата, за погасяване на задълженията си по договора
ответницата е извършила 22 бр. плащания в общ размер на 1052лв., подробно
посочени по дати и суми от вещото лице в табличен вид, като последното
плащане е извършено на 13.01.2010г. Вещото лица дава заключение, че на
19.11.2009г. задълженията на ответницата по картовата разплащателна сметка
са в размер на 1044,58лв.; надвишението над разрешения овърдрафт е било с
44,58лв. и не е било незабавно погасено в съответствие с чл.23 от Общите
условия. Кредитополучателят Н. М. М. е в забава на плащанията по договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 13РКО-А-
8010/27.08.2007г., считано от 19.11.2009г. Договорът от 27.08.2007г. е
счетоводно записан за предсрочно изискуем на 22.10.2020г. В тази връзка по
делото са представени писмо с изх.№231-151/10.03.2020г. и Протокол от
01.09.2020г. на ЧСИ Г.И., съгласно които ответницата е уведомена за
обявяване на вземанията по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 13РКО-А-8010/27.08.2007 г. за предсрочно
изискуеми на 08.07.2020г. Вещото лица е дало заключение и за размера на
задълженията на ответницата, като е отговорило подробно на всички
поставени задачи.
5
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Видно от
представените доказателства, „П.“ АД е изпълнила поетите с договора
задължения и е предоставила банков кредит - овърдрафт по разплащателна
сметка на ответницата в размер на 1000 лв. със срок за ползване до 27.08.2009
г., който срок се подновява автоматично при условията и по реда предвидени
в Общите условия. Ответницата е усвоила предоставения овърдрафт на
28.08.2007 г. и е ползвала суми по предоставения й овърдрафт, като е
погасявала част от задълженията, като последното плащане е извършено на
13.01.2010г. Безспорно е установено, че на 19.11.2009 г. задълженията на
ответницата по картовата разплащателна сметка са в размер на 1 044, 58 лв.,
като надвишението над разрешения овърдрафт - 44, 58 лв. не е било
незабавно погасено в съответствие с чл. 23 от Общите условия.
С писмо с изх.№231-151/10.03.2020г. ищецът е уведомил ответника за
размера на дължимите по договора суми, предоставил е срок за доброволно
плащане и е уведомил длъжника, че същото следва да се счита за
предизвестие за обявяване на задълженията по сключения между тях договор
за предсрочно изискуем. Безспорно е установено по делото, че задълженията
не са били погасени от ответницата в предоставения й срок. На 22.10.2020 г.
Договорът от 27.08.2007 г. е счетоводно записан за предсрочно изискуем.
С оглед изложеното се установява по безспорен начин както
възникването на облигационното правоотношение между страните, породено
от сключения между тях договор за банков кредит, но и изпълнението на
задължението на Банката да предостави отпуснатата по договора сума. За
длъжника Н. М. М. е възникнало задължението да върне предоставената сума
от 1 000 лв., за което не са представени доказателства.
Съдът е длъжен да разгледа направеното правопогасяващо възражение
от ответницата, че вземанията на „П." АД са погасени по давност.
По отношение вземането за главница в размер на 1 000 лв. съдът счита,
6
че е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, доколкото е
налице неделимо задължение. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
предвижда, че давността започва да тече от датата на изискуемостта на
вземането.
Кредитът в режим на овърдрафт е автоматично възобновяем, при който
едновременно с погасяването на част от кредита, банката предоставя на
клиента сума до определения размер(лимит) на самия кредит, т.е.позволява се
да се теглят непрекъснато средства до определен размер при изпълнението на
определени условия. Поради това при овърдрафта липсва както
предварително изготвен погасителен план, така и предварително определен
краен срок, до който кредитът трябва да се върне. Поради това за
изискуемостта на вземането по договор за овърдрафт е без значение крайният
срок на договора.
Съобразно гл. I, т. 1, б. "з", изр. "второ" от действащите към момента на
сключване на процесния договор общи условия "за дата на падежа се счита
всяко 5- то число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е
първият следващ работен ден". Същевременно, чл. 6 от договора за усвоения
овърдрафт Титулярят ползва гратисен период от 45 дни и ако в този срок
погаси пълния размер на дебитното салдо по сметката си, формирано до края
на последния отчетен период, банката не начислява лихва (тоест, лихва се
начислява след изтичането на период от 45 дни). Тълкувайки съдържанието
на двете посочени клаузи от общите условия, съдът счита, че падежът за
всеки ползван овърдрафт настъпва на пето число всеки месец, като след тази
дата, главницата става изискуема (кредиторът може да иска изпълнение).
Лихва върху ползвания финансов ресурс обаче, страните са се договорили да
се дължи след изтичане на срок от 45 дни, след съответната транзакция.
Следва да се посочи че при кредит- овърдрафт е налице определен кредитен
лимит по разплащателната сметка на длъжника - в случая 1 000 лв. Същият се
усвоява по избран начин и период от длъжника, като последният може да
дава нареждания и над разполагаемите суми по разплащателната си сметка.
Поради това релевантно за началния момент, от който ще се брои давността е
датата на последното осъщественото усвояване на парични средства от
ответника.
В процесния случай, съобразно заключението на вещото лице,
7
ответникът е усвоил обща сума в размер от 1 000 лева, като последната
транзакция в размер на 20 лв. е осъществена на 14.07.2009г. Съобразно
уговореното между страните ( гл. I, т. 1, б. "з" от общите условия) и
горепосочените особености на кредита овърдрафт, падежът на вземането за
главницата следва да се отброява от 05- то число на месеца, следващ
последната транзакция- тоест, изискуемостта настъпва на 05.08.2009 г. От
тази дата започва да тече ш петгодишният давностен срок за погасяване на
вземането за главницата. Същият е изтекъл на 05.08.2014 г., като до
посочения момент не са осъществявани действия, които биха прекъснали или
спрели изтичането на давността. Искът с оглед фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК
се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.11.2020 г., към която датата петгодишната
погасителна давност е изтекла.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не
е изтекла. Поради това, доколкото вземането на ищеца за главница е погасено
по давност, то същото се отнася и за акцесорните вземания за договорна
лихва, лихва за забава, наказателна лихва и разноски, произтичащи от
договора за кредит овърдрафт.
Въззивният съд намира за правноирелевантно за изискуемостта на
вземането е обявяването на предсрочната изискуемост на кредита на
22.10.2020 г., тъй като това се е случило след настъпване на погасителната
давност.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че предявените
установителни искове от „П.“ АД против Н. М. М. са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Въззивният съд приема, предвид изложените съображения, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Процесуалният представител на „П.“ АД е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от Н. М. М. адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата № 1, за
8
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 5 000 до 10 000 – 580
лв. +5 % за горницата над 5 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение е в
размер на 719, 15 лв. Въззивният съд намира, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
С оглед изхода на делото „П.“ АД следва да заплати на Н. М. М.
направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 719, 15 лв.
По частната жалба на Н.М. против определение №325/08.02.2022г. по
гр.д. №1550/2021г. по описа на РС С.З., с което е оставено без уважение
молбата за допълване на съдебното решение относно направените в
заповедното производство разноски.
Видно от приложеното ч.гр.дело №4479/2020г. по описа на СтРС,
длъжникът Н. М. М. е подала възражение по чл. 414 от ГПК против
издадената заповед за изпълнение, в което е поискала присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., за което е приложен договор
за правна защита и съдействие.
След постановяване на обжалваното решение, ответникът Н. М. М. е
подала молба за допълване на решението в частта за разноските, като
претендира да й бъдат присъдени направените разноски в заповедното
производство за подаване на възражение в размер на 600 лв.
С определение № 325/08.02.2022 г. съдът е оставил без уважение
молбата на Н. М. М. за допълване на решение №11/07.01.2022г., постановено
по гр.д. № 1550/2021г. по описа на Районен съд – гр. С.З. в частта за
разноските.
Въззивният съд намира, че действията на процесуалния представител се
изразяват само в депозиране на възражение по чл. 414 ГПК. В Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е
определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за
изпълнение. Поради това, в случая следва да намери приложение § 1 от ДР на
Наредбата, а именно възнаграждението се определя по аналогия.
Процесуалното действие на адв. В. се изразява в попълване на утвърден
образец от Министъра на правосъдието с Наредба № 6/20.02.2008 г., който се
връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му. Това действие
може да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба №
9
1/9.07.2004г –изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено минимално
възнаграждение в размер на 50 лв. Неприложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 7
от Наредбата, тъй като същата може да се отнесе само към заявителя, а не и
към защитата на длъжника срещу заповедта. По тези съображения съдът
приема, че следва да се намали адвокатското възнаграждение за депозиране
на възражение в заповедното производство до сумата от 50 лв.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че следва да отмени
обжалваното определение, вместо което да постанови допълване на решение
№ 11/07.01.2022г., постановено по гр.д. № 1550/2021г. по описа на Районен
съд – гр. С.З. в частта за разноските, като „П.“ АД следва да заплати на Н.
М. М. направените по заповедното производство разноски за подаване на
възражението по чл. 414 от ГПК в размер на 50 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/07.01.2022г., постановено по гр.д. №
1550/2021г. по описа на Районен съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА „П.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., район *** да заплати на Н. М. М., ЕГН **********, гр.С.З., бул.***
направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 719, 15 лв.
ОТМЕНЯ определение № 325/08.02.2022 г., постановено по гр.д.
№1550/2021г. по описа на Районен съд – гр. С.З., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „П.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., район *** да заплати на Н. М. М., ЕГН **********, гр.С.З., бул.***
направените в заповедното производство разноски за подаване на
възражението по чл. 414 от ГПК в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11