№ 78
гр. Велико Търново, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214000500482 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 260122/ 14.07.2021 г., постановено по гр.д. № 419/ 2020
г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника
„ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да заплати на
ищеца Е. В. П., ЕГН **********, от гр. Русе, сумата 18 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и
сумата 370,49 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, причинени от ПТП, настъпило на 26.01.2020 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 11.07.2020 г. до окончателното им
изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е исковете за разликата над 18 000 лева до
претендирания размер от 50 000 лева, или за сумата 32 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за разликата
над 370,49 лева до претендирания размер от 617,49 лева, или за сумата 247
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на
1
процесното ПТП; ОСЪДИЛ е ответника да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт – по сметка на Русенския Окръжен съд, разноски по делото в
размер на 72 лева и държавна такса в размер на 734,82 лева, както и да
заплати на адвокат Я.Д. от АК – гр. София, сумата 1 100 лева адвокатско
възнаграждение; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника сумата 362,25
лева разноски за производството.
Недоволен от постановеното Решение в отхвърлителната му част, с
която са отхвърлени исковете претенции за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата от 32 000 лева, , както и за обезщетение за имуществени
вреди за разликата от 247 лева, ищецът Е. В. П. е подал въззивна жалба.
Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част.
Навеждат се доводи за несъобразеност с материални законови разпоредби,
липса на пълнота при изследване на доказателствения материал и
необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е приложил принципа за
справедливост като съгласно него размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да се определи на 40 000 лева. Възразява се и
срещу приетия от съда размер на съпричиняване от 40% като се иска същия
да бъде определен на 10%. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и
твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваната
част, като уважи исковите претенции за сумите 22 000 лева и 247 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени, съответно за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.07.2020 г.
до окончателното им изплащане. Ищецът е освободен от заплащане на
държавни такси по исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба, като са изложени подробно развити възражения във връзка
с доводите в жалбата за накърняване принципа за справедливост при
определяне размера на обезщетението и определяне 40% съпричиняване от
страна на пострадалия ищец. Иска се от въззивния съд да остави без уважение
жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в
2
обжалваната част, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 7189/
29.07.2020 г., от ищеца Е. В. П., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез
пълномощника адвокат Я.Д. от АК – гр. София, срещу ответника „ЗК ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, с правно основание чл.
432 от КЗ и с цена: 50 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и 617,49 лева – имуществени вреди. В исковата молба ищецът твърди,
че на 26.01.2020 г. в гр. Русе, пътувайки в лек автомобил „Ситроен Ксания“, с
рег. № Р 72****, управляван от В. П., е претърпял ПТП по вина на водача на
лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № Р 27**** – П. П., с валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
застрахователно дружество, в резултат на което е получил следните
увреждания: счупване на коленното капаче на ляв крак, разкъсно-контузна
рана на главата и охлузване на лява вежда, причинили му болки и страдания
със значителен интензитет през първия месец. В болницата на ищеца е била
направена операция и кракът е бил имобилизиран. Ищецът е бил
възпрепятстван да изпълнява служебните си ангажименти в период над два
месеца, наложило му се да ползва помощта на близките си, тъй като се
придвижвал с патерици. Хирургическите интервенции в лицевата част на
ищеца завинаги ще оставят белег, напомнящ му до живот за случилото се.
Освен физическите травми, ищецът изпитал и силен психически стрес, като
психологическите последици от инцидента ще го преследват цял живот. По
повод лечението ищецът направил разходи в размер на 617,49 лева. Тази сума
и сумата в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ищецът претендира да му бъдат изплатени от
ответника.
Пред Русенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 419/ 2020 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 18.02.2021 г. пълномощникът на ищеца – адвокат П. е
заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на
делото адвокат П. е поискал от съда да уважи исковете.
3
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността
на исковете и е направил възражение за съпричиняване. В пледоарията си по
съществото на делото пълномощникът на ответника – адвокат П. е поискал от
съда да отхвърли исковете, а в условията на евентуалност, ако ги намери за
основателни – да намали размера на присъденото обезщетение съобразно
установеното съпричиняване, като е изложил доводи в представената писмена
защита.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищецът е представил Констативен протокол за ПТП
с пострадали № 72/ 16 от 26.01.2020 г. от съдържанието на който е видно, че
участници в ПТП са лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № Р 27****, с
водач П. П. и лек автомобил „Ситроен Ксания“, с рег. № Р 72****, управляван
от В. П., с валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, при което е пострадал Е. В. П. – пътник отпред вдясно в
лек автомобил „Ситроен Ксания“, получил фрактура на капачката на ляво
коляно и прорезна рана на главата.
Видно от приложената към исковата молба, в заверен препис,
претенция, с вх. № 3561/ 11.03.2020 г., е че пострадалият ищец е подал
писмена застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество.
Към исковата молба е приложена и справка, от която се установява, че
към 26.01.2020 г. лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № Р 27****, има
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество.
За установяване механизма на ПТП съдът е допуснал извършването на
съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В изготвеното заключение
вещото лице инж. С. А. К. е отговорило на поставените му от страните задачи.
В о.с.з. на 20.05.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението,
страните не са задали въпроси и не са оспорили заключението, като същото е
прието от съда.
За установяване получените увреждания от пострадалия ищец и във
връзка с възражението за съпричиняване, съдът е допуснал извършването на
съдебно-медицинска експертиза. В заключението си вещото лице д-р И. Х. С.
е отговорило на поставените му от страните задачи. В о.с.з. на 20.05.2021 г.
вещото лице е заявило, че подържа заключението, страните не са задали
4
въпроси и не са оспорили заключението, като същото е прието от съда.
По делото са разпитани трима свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до
следните правни изводи.
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
За да се уважи иска, с правно основание чл. 432 от КЗ, следва да се
установи наличието на сложния фактически състав на отговорността за
непозволено увреждане, както и наличието на валидно застрахователно
правоотношение, и подадена писмена застрахователна претенция до
застрахователя.
По делото не е спорно между страните, че е налице валидно
застрахователно правоотношение и подадена писмена застрахователна
претенция до застрахователя, което се установява от приложените с исковата
молба писмени доказателства.
Не е спорно и наличието на деликт, като по отношение на влязлата в
сила необжалвана осъдителна част на решението за сумата 18 000 лева, по
молба на ищеца е бил издаден Изпълнителен лист.
Спорни са размерът на обезщетението за неимуществени и
имуществени вреди, с оглед приложението принципа за справедливост при
определянето му, както и размерът на съпричиняване.
Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г. размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които при телесните увреждания могат да
бъдат: характерът на увреждането; начинът на извършването му;
обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване
състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. – изброяването е примерно.
В случая ищецът е получил следните увреждания, посочени в СМЕ:
счупване ляво коленно капаче, наложило метална остеосинтеза; разкъсно-
контузна рана и охлузване на лява вежда; охлузвания на лява предмишница и
лява предкитка; повръхностно нараняване на пети пръст на дясна ръка,
преценени по медико – биологичния признак като трайно затрудняване
движението на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. Счупването на
5
ляво коленно капаче е причинило болки след получаване на травмата, след
оперативната интервенция и при раздвижване на крайника в рамките на
възстановителния период; разкъсно-контузната рана е причинила болка след
травмата и при обработката й; останалите увреждания са причинили болки
след травмата. Обичайният възстановителен период по отношение на
счупването е около 3,5 до 5 месеца, по отношение на разкъсно-контузната
рана – около 7-10 дни, а по отношение на останалите увреждания – те са
отзвучали в първите едно-две денонощия.
Въззивният съд приема, че болките и страданията, свързани с
получените увреждания, представляват неимуществени вреди, които
подлежат на обезщетение.
По делото са налице данни, че на ищеца е бил издаден болничен лист
за периода от 26.01.2020 г. – 02.03.2020 г., след което по сведение на
свидетеля В. П. – негов баща, е започнал работа. Ищецът се е придвижвал
първоначално с патерици, което е затруднявало ежедневния му бит и се е
налагало помощ от близките му. Свидетелят В. П. посочва, че се е налагало
да ходи при семейството на сина си и да помага на него, съпругата му и двете
му малолетни деца. Тези неудобства, свързани с работата и бита на ищеца,
представляват неимуществени вреди, които също следва да бъдат
обезщетени.
Същевременно вещото лице по допусната от съда СМЕ посочва, че
пострадалият ищец не се е явил на преглед, а според представената по делото
медицинска документация няма данни за възникнали усложнения, поради
което въззивният съд приема, че ищецът е възстановен напълно от
получените травми, като несъстоятелен е довода в исковата молба, че е
нарушена анатомичната цялост на лицето на ищеца, която ще му напомня цял
живот за случилото се. Въззивният съд не приема, че е налице осакатяване
или загрозяване с оглед показанията на свидетеля В. П., че на челото на
ищеца има белег около 2 см. Несъстоятелен е и довода, с оглед липсата на
доказателства, че изживеният стрес и душевните страдания ще съпътстват
ищеца през целия му живот.
При определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид,
както сравнително младата възраст на ищеца, така и размера на
застрахователните лимити към датата на ПТП, който е свързан с обществено-
6
икономическата обстановка в страната.
Вземайки предвид посочените по-горе конкретни обективни
обстоятелства по делото, въззивният съд намира, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на сумата
30 000 лева.
Ответникът е възразил за наличието на съпричиняване от страна на
ищеца, което възражение е основателно. В показанията си свидетелят В. П. –
баща на пострадалия ищец посочва, че ищецът /Е./ беше без колан. В
заключението си по допуснатата от съда СМЕ вещото лице д-р И. С. посочва,
че травматичните увреждания на главата и коленното капаче отговарят да са
получени от контакта на ищеца с предното стъкло на автомобила и
арматурното табло в предната част, като същите не могат да бъдат получени
при правилно поставен предпазен колан. При тези данни по делото
въззивният съд намира, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, който
се е возел на предната дясна седалка на лекия автомобил без поставен
предпазен колан, като размерът на съпричиняването следва да се определи на
40%, тъй като вината на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“,
навлязъл в насрещното движение и причинил ПТП, е по-голяма.
Несъстоятелен е довода във въззивната жалба, че размерът на
съпричиняването следва да се определи на 10% тъй като вещото лице по
допуснатата СМЕ изрично посочва в заключението си, че ако ищеца е бил с
поставен предпазен колан, е невъзможно тялото, главата и долните крайници
да достигнат предните части в купето на автомобила, поради което
въззивният съд приема, че неговият принос е съществен.
Следователно, приетите размери на обезщетенията за неимуществени
вреди от 30 000 лева, както и за имуществени вреди от 617,49 лева следва да
се редуцират с приетия процент на съпричиняване от 40% , като се получава
сумата 18 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 370,49 лева – за
имуществени вреди, за които суми исковете са основателни и следва да се
уважат, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата,
посочена в исковата молба – 11.07.2020 г. до окончателното им изплащане.
До същия правен извод е достигнал и Русенския Окръжен съд, поради
което е постановил правилно Решение, което следва да се потвърди в
обжалваните му части.
7
С оглед изхода на делото и липсата на искане за присъждане на
разноски от въззиваемия, въззивният съд не присъжда такива.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260122/ 14.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 419/ 2020 г. по описа на Русенския Окръжен съд, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8