№ 91
гр. Кнежа, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20221430100248 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 128, т.2 и чл. 222, ал.3 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на АНК. Х. ОРЛ. против Кооперация
„ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „НАПРЕДЪК“ – гр. Кн., ЕИК *********,
представлявана от председателя М. В. П., с която се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 3 000 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от
01.08.2021 год. до 04.01.2022 год., ведно с лихвата за забавено плащане и
сумата от 1 300 лв. – обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В молбата се твърди, че от 02.08.2019 год. ищцата е била в
трудовоправни отношения с ответника, съгласно чл. 68, ал.1, т.2 от КТ за
извършване на определена работа, като е заемала длъжността „пекар в
производството“ в хлебозавод в гр. Кн.. Твърди се, че за периода от
01.08.2021 год. до 04.01.2022 год. ответната кооперация дължи на ищцата
сума от около 3 000 лв. за неизплатени трудови възнаграждения. Твърди се,
че през м. декември 2021 год. ищцата е подала заявление в НОИ – Пл. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като била
подготвила и молба до председателя на Кооперацията за прекратяване на
1
ТПО на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ. Излагат се твърдения, че на
04.03.2022 год. е изпратила уведомително писмо до работодателя, с което го
поканила да й заплати дължимите възнаграждения в 30-дневен срок от
получаване на писмото, но в посочения срок не е получила отговор. Твърди се
още, че към датата на депозиране на исковата молба ищцата не е получавала
заповед за прекратяване на трудовия договор.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
с който не оспорва, че ищцата е работила по трудов договор в Кооперацията,
като сочи, че ТПО е било прекратено на 01.02.2022 год. със заповед № 9 от
същата дата. Позовавайки се на разплащателни ведомости, ответникът не
отрича, че за периода м. август 2021 год. – м. януари 2022 год., вкл. дължи на
ищцата следните суми за трудово възнаграждение: 620.23 лв. за м. август
2021 год., 617.14 лв. за м. септември 2021 год., 618.74 лв. за м. октомври 2021
год., 619.75 лв. за м. ноември 2021 год., 618.70 лв. за м. декември 2021 год. и
192.80 лв. за м. януари 2022 год. Твърди, че от 22.11.2021 год. до 11.01.2022
год. ищцата е била в платен отпуск, както и че от 21.11.2021 год. не се е
обаждала и не е ходила на работа, поради което е била освободена със заповед
№ 9/ 01.02.2022 год. Ответникът оспорва дължимостта на обезщетение по чл.
222, ал.3 от КТ поради това, че след изтичането на отпуска ищцата не се е
явила на работа и не е депозирала молба за освобождаване. Счита, че е било
налице основание за дисциплинарно освобождаване по чл. 190, т.2 от КТ
поради неявяване на работа повече от 2 дни, но работодателят е проявил
разбиране заради предстоящото пенсиониране на ищцата.
В първото по делото с.з., проведено на 15.06.2022 год., с протоколно
определение съдът е допуснал изменение на размера на първоначално
предявения иск с правно основание чл. 128, т.2 от КТ за сумата от 3 000 лева,
като същият се счита предявен за сума в размер на 3 287.36 лв., ведно с
лихвата за забавено плащане.
ИЩЦАТА – редовно призована, в съдебното заседание се явява лично и с
адв. Л., с пълномощно по делото. Процесуалният представител поддържа
исковата молба, позовава се на писмените доказателства по делото и
направеното от ответника признание на исковете. Моли съда да постанови
решение при признание на иска. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, в о.с.з се представлява от
2
председателя М.П., лично. В съдебното заседание председателят на ответната
кооперация признава изцяло предявените искове.
Представени и приети по делото са следните писмени доказателства:
Трудов договор от 02.08.2019 год., сключен между ПК „Напредък“ – гр.
Кн. и АНК. Х. ОРЛ.; уведомително писмо от А.О. до ПК „Напредък“ заедно с
разписки за изпращането и получаването му; справка от ТРРЮЛНЦ за
актуално състояние на ответника; справка от ТП на НОИ за подадено
заявление от АНК. Х. ОРЛ. за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст;
разпореждане на ТП на НОИ – Пл. № ********** от 28.03.2022 год. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на АНК. Х. ОРЛ. и
разпореждане на ТП на НОИ за отпускане (изменяне) на пенсия; Заповед № 9/
01.02.2022 год. за прекратяване на ТПО и уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК. С личните си изявления пред
съда представляващият ответната кооперация признава изцяло предявените
искове. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал.3 от ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявените искове по 128, т.2 от КТ за
сумата от 3 287.36 лв. и по чл. 222, ал.3 от КТ за сумата от 1 300 лв. за
основателни и доказани и счита, че следва да бъдат уважени.
Заедно с исковите претенции за заплащане на трудово възнаграждение и
обезщетение при пенсиониране ищцата претендира и лихва за забавено
плащане върху съответните суми. Законната лихва за забава е дължима и
същата следва да бъде присъдена в полза на ищеца.
Ето защо съдът постановява настоящото решение при признание на иска,
като на основание чл. 237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
3
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъдени да заплати на ищеца направените пред настоящата
съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 400 лв. – платено
адвокатско възнаграждение. В случая не е налице прекомерност на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК ищецът е освободен от
заплащането на държавна такса и разноски по иск, произтичащ от трудово
правоотношение. Дължимата се за производството държавна такса следва да
бъде възложена в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 237, ал.1
от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т.2 и чл. 222, ал.3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД
Кооперация „ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „НАПРЕДЪК“ – гр. Кн.,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „М. Б.“ №
**, представлявана от М. В. П. – председател, да заплати на АНК. Х. ОРЛ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Кн., ул. „Кр.“ № **, чрез адв. И.Л., сумата от
3 287.36 лв. (три хиляди двеста осемдесет и седем лева и 36 ст.),
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. август
2021 год. до м. януари 2022 год. вкл., ведно с лихвата за забавено плащане и
сумата от 1 300 лв. (хиляда и триста лева), представляваща обезщетение в
размер на две брутни работни заплати при прекратяване на ТПО след
придобиване право на пенсия, заедно със законната лихва за забава от датата
на подаване на исковата молба – 21.04.2022 год., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Кооперация
„ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „НАПРЕДЪК“ – гр. Кн., ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „М. Б.“ № **, представлявана
от председателя М. В. П., да заплати на АНК. Х. ОРЛ., ЕГН **********, с
адрес: гр. Кн., ул. „Кр.“ № **, сумата от 400 лв. (четиристотин лева) –
деловодни разноски в производството пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК Кооперация
4
„ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „НАПРЕДЪК“ – гр. Кн., ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „М. Б.“ № **, представлявана
от председателя М. В. П., да заплати по приходната сметка на РС – Кн.
държавна такса в размер на 183.50 лв. (сто осемдесет и три лева и 50 ст.),
определена върху цената на двата обективно съединени иска.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото възнаграждение и
обезщетението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
5