ОПРЕДЕЛЕНИЕ

  

Номер                                     31.07.2020 г.                                      град Търговище

 

 

 

Административен  съд Търговище                                      

На тридесет и първи  юли                                                                           2020 година                

В закрито заседание в следния състав: 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА СТЕФАНОВА

                                                                                      ИВАНКА ИВАНОВА

                                                                                                  

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ         

ЧКНАХД №  86 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:   

 

 

     Производството е по реда на чл.84 ЗАНН във вр.с чл.229, ал.1 т.1 АПК 

  С  протоколно определение №260015 от 10.07.2020 г. постановено па АНД №69/2020 г. по описа на ОРС на основание чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 323, ал. 1, т. 2 от НПК, производството по АНД № 69/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Омуртаг е било прекратено, представлявано от управителя П Т С, против Наказателно постановление № Т-5-ДНСК-145/20.10.2017 г. на Зам. началника на ДНСК гр. С.офия. Недоволен от разпореждането е частният жалбоподател, като излага подробни доводи и моли за отмяна на акта.

Настоящият касационен състав намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения:

За да прекрати съдебното производство районният съд е приел, че  в представеното по делото заверено копие от НП № Т-5-ДНСК-145/20.11.2017 г., е налице отбелязване, че същото е връчено на 30.11.2017 г., съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Приложени са към материалите на административнонаказателната преписка констативни протоколи от 23.11.2017 г. и от 28.11.2017 г., като и двата дни са били присъствени, в които са отразени резултатите от извършено посещение от служители на ДНСК на адреса на управление на дружеството-жалбоподател, като в протоколите са налице отбелязвания, че представител на дружеството на този адрес не е открит. В първия от тези протоколи е налице отбелязване, че при посещението, извършено на 23.11.2017 г., с цел връчване на НП, било установено, в разговор с живущо на адреса лице, че на адреса не са разположени седалище и адрес на управление на дружеството. Във връзка с отбелязванията в тези протоколи, е прието, че актуални данни относно седалище и адрес на управление на дадено търговско дружество следва да се търсят в направените вписвания в Търговския регистър. При извършена справка в ТР е било установено, че към датата на подаване на жалбата не е налице промяна в селището и адреса на управление на дружеството-жалбоподател, не са налице вписани промени в този адрес и назад през годините. Обоснован е извод, че  в случая не може да се приеме, че НП е било редовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, т. к., на първо място е видно, че на адреса са извършени само две посещения в рамките на няколко дни, което, съгласно съдебната практика, не е достатъчно, няма данни да е залепено на адреса уведомление или по някой друг начин представител на дружеството да е бил уведомен за това, че адресът е посетен с оглед връчване на НП и че е необходимо да се яви на указан ден, час и адрес за връчване на същото. Прието е, че не са налице  предпоставките за приложение на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който, за да се осъществи връчване по този текст, е необходимо да са налице кумулативно следните две предпоставки: първата, нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес, а втората – новият му адрес да е неизвестен. При извършените две посещения не е намерен законен представител на дружеството или   представител на дружеството, на когато да се връчи НП, но от данните в ТР се установява, че адресът   не е променян.   Съдът е отчел, че няма данни да са извършвани други опити за връчване на НП, било от служители на ДНСК или по пощата, което е допустимо съгласно съдебната практика, няма данни да е залепено уведомление от служители на ДНСК или от служители на Български пощи, или от служители на куриерска фирма, чрез което представител на дружеството-жалбоподател да е уведомен за това, че следва да му се връчи НП. Предвид изложеното не може да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, и че извършеното по този ред връчване се явява редовно. Прието е извън посоченото, че дружеството-жалбоподател е узнало за издаденото срещу него НП № Т-5-ДНСК-145/20.10.2017 г. на зам. началника на ДНСК, при връчване на изпратена до дружеството покана за доброволно плащане на наложената на дружеството имуществена санкция с цитираното НП. Към делото е изпратено от адв. Ковачева, която   не представя пълномощно, писмо на ел. поща с посочен подател „Данимекс Груп“, в което е посочено, че се представят копия от НП и копие от покана да доброволно изпълнение. От последното копие съдът е приел, че същото е с изходящ номер от 06.12.2019 г. Поканата не е от НАП, а от АНО, изпратена е до дружеството-жалбоподател и със същата се поканва това дружество да заплати в 7-дневен срок от дата на получаване на поканата имуществената санкция, която му е наложена с НП. Уведомява се жалбоподателят, че след изтичане на този срок, в случай, че не бъде заплатена съответната имуществена санкция, НП ще се изпрати в НАП за принудително събиране. С оглед тези данни, от АНО е  била изискана въпросната покана ведно с отразена дата на връчване, т. к. в изпратената такава по ел. поща липсва дата на връчване. Постъпило е писмо от ДНСК – София на 03.06.2020 г., към което е приложен екземпляр от въпросната покана ведно с писмо до началника на ДНСК – София и известите за доставяне, от които се установява, че при направен опит за връчване на поканата чрез Български пощи, връчването е било неуспешно, но от ръкописното отбелязване лично от законния представител на дружеството – жалбоподател, на екземпляра от тази покана, е видно, че същата е връчена на управителя на дружеството   на 20.01.2020 г. Следователно на тази дата законният представител на дружеството е бил уведомен за издаденото срещу дружеството НП. По изложените по-горе съображения съдът  е приел, че НП не може да се счита за редовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, но от изтъкнатите данни по отношение на поканата за доброволно изпълнение, във връзка с която не се спори и от законния представител на жалбоподателя и от неговия пълномощник, че от връчване на тази покана - на 20.01.2020 г., според отбелязването от управителя на дружеството - жалбоподател, е известно на същия че против дружеството е издадено  НП, следва, че според визирания и в ЗАНН, и в самото НП срок за обжалване, същото би могло да се обжалва до 27.01.2020 г. Видно е от бланката, поставена на постъпилата жалба от дружеството-жалбоподател, която е депозирана в РС – Омуртаг, че жалбата е подадена на 04.02.2020 г. Предвид изложеното, съдът е приел, че не може да се приеме, че жалбата е подадена в срок, същата е подадена 15 дни след като на законния представител на жалбоподателя е станало известно, че срещу представляваното от него дружество е издадено  НП.

Настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на ОРС. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд. Многократно са правени опити за връчване на НП, като  следва да се приеме, че най-късно дружеството е узнало  на 20.01.2020 г. преклузивният срок се явява изтекъл и правилно е формиран правния извод на съда за недопустимост на производството.

 

Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила.              

Водим от горното  ,съдът

 

                                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  протоколно определение №260015 от 10.07.2020 г. постановено па АНД №69/2020 г. по описа на ОРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:    1.                      

 

                                                                                        2.