Р Е Ш Е Н И Е
№ 436/25.5.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори април, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело №
981 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава ХIХ от Данъчно - осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на А.И.Т., ЕГН **********, с адрес *** срещу РА №
Р-16001318004947-091-001/07.05.2019г., с който са определени допълнителни и
осигурителни данъчни задължения по: ЗДДФЛ в размер на 2297,13 лева; по ЗДДС в
размер на 18989,35 лева; по КСО и ЗОО в размер на 9189,69лева и съответните
лихви към всичките определени задължения. В жалбата се развиват съображения
досежно незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна
от съда. Претендира се противоречието му с материалния закон, както и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се присъждане на
сторените разноски. Допълнителни аргументи в подкрепа на защитната теза са
изложени в депозирана по делото писмена защита. РА е оспорен пред директор
Дирекция ОДОП, който се е произнесъл с Решение № 459/07.08.2019г. и е потвърдил
РА в частта за допълнително начислен ДДС
на стойност 18 989, 35 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 3754, 26,
годишен авансов данък по ЗДФФЛ на ЕТ: за 2016г. – 935 лева и лихва от 190, 91
лева, за 2017г. – 1278 лева и 132, 07 лихва; данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016г. В размер на 84,13 лева и лихва от 17,18 лева;
вноски за ДОО за 2016г. в размер на 430, 16 лева и 82,35 лихва; ДОО за 2017г. в
размер на 845, 41 лева и 76,56 лева; вноски за ЗО за 2016г. в размер на 268, 91
лева и 51, 47 лева лихва; вноски за ЗО за 2017г. в размер на 490, 09 лева и 44,
38 лихва; вноски за ДЗПО-УПФ за 2016г. в размер на 168, 07 лева и 32,17 лихва и
вноски за ДЗПО-УПФ за 2017г. в размер на 306, 31 лева и 27, 74 лихва.
Ответникът в производството
- Директор Дирекция ОДОП- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я
остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като се запозна със
становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
На А. И. Т. е възложено
извършване на ревизия за установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ,
ДОО – за самоосигуряващи се, за задължителни осигурителни вноски и за
универсален пенсионен фонд за периоди, попадащи във времевия обхват от
01.01.2016 г. до 31.12.2016 година със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001318004947-020-001/21.08.2018г., връчена на лицето на 08.10.2018г. ЗВР е изменена
досежно срока на приключване на производството със ЗИЗВР №
Р-16001318004947-020-002/08.01.2019г. Със ЗИЗВР № Р-16001318004947-020-003/29.01.2019г.
са изменени срокът и обхватът, като се включени годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ за ЕТ и са променени периодите за задълженията: за ЗО, ДОО и УПФ те са от
01.01.2013г. до 31.12.2017г.; по задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ 01.01.2016г.-31-12-2016г.; за годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ на ЕТ 01.01.2016г.-31.12.2017г. Заповедта е връчена на 01.02.2019г.
Със ЗИЗВР № Р-16001318004947-020-004/26.02.2019г. отново се променят обхватът и
периодът относно задълженията, като се включва задължения за ДДС за период
29.10.2016г. до 31.05.2018г., годишен и авансов данък за
01.01.2015г.-31.12.2015г.; задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ на ЕТ вече е за периода 01.01.2015г.-31.12.2017г. Тази
заповед е връчена на 05.03.2019г. на А.Т., ведно с искане за представяне на
документи и обяснения и уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК.
За резултатите от ревизията
е съставен Ревизионен доклад № 16001318004947-092-001/22.03.2019г., връчен на А.Т.
на 06.04.2019г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК срещу
доклада не е подадено възражение. Производството е приключило с издаването на
процесния РА № 16001318004947-091-001/07.05.2019 г. от органа възложил
ревизията Й. Т. М./началник Сектор/ и от главен инспектор по приходите Д. А. И.,
определен за ръководител на същата. Ревизионният акт е връчен на Т. на
16.05.2019г.
Ревизионният акт е оспорен
изцяло по реда на чл. 152 от ДОПК с
жалба с вх. № 94-00-3688/03.06.2019г., като същата е подадена по пощата на
30.05.2019г. Към жалбата по административен ред не са приложени писмени
доказателства. В нея е посочено, че се обжалва РА, с който са определени
допълнителни и осигурителни данъчни задължения по: ЗДДФЛ в размер на 2297,13
лева; по ЗДДС в размер на 18989,35 лева; по КСО и ЗОО в размер на 9189,69 лева
и съответните лихви към всичките определени задължения. С така оспорените
задължение фактически се обжалва в цялост РА. Непрецизно е посочено от Т., че
задълженията по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО се оспорват „частично“. С обжалване на
задълженията в посочен от Т. конкретен размер, с изписване на конкретни суми,
той фактически оспорва целия РА. Видно от съдържанието на самия РА установените
задължения са именно в този размер, който се посочва за обжалван в жалбата пред
горестоящия орган/същото посочване е и в жалбата към съда/ както и „съответните
лихви“ към задълженията.
Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив е издал Решение № 459/07.08.2019г., с което е потвърдил
РА № 16001318004947-091-001/07.05.2019 г. за допълнително начислен ДДС на
стойност 18 989, 35 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 3754, 26, годишен
авансов данък по ЗДФФЛ на ЕТ: за 2016г. – 935 лева и лихва от 190, 91 лева, за
2017г. – 1278 лева и 132, 07 лихва; данък върху годишната данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ за 2016г. В размер на 84,13 лева и лихва от 17,18 лева; вноски за
ДОО за 2016г. в размер на 430, 16 лева и 82,35 лихва; ДОО за 2017г. в размер на
845, 41 лева и 76,56 лева; вноски за ЗО за 2016г. в размер на 268, 91 лева и
51, 47 лева лихва; вноски за ЗО за 2017г. в размер на 490, 09 лева и 44, 38
лихва; вноски за ДЗПО-УПФ за 2016г. в размер на 168, 07 лева и 32,17 лихва и
вноски за ДЗПО-УПФ за 2017г. в размер на 306, 31 лева и 27, 74 лихва.
Директорът на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив не се е произнесъл по
жалбата в останалата част на определените и оспорени задължения по КСО и
ЗЗО/задължения на жалбоподателя за осигурителни вноски по ДОО, ДЗПО-УПФ и за здравно
осигуряване за период 2013г.-2015г./. С оглед разпоредбата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, че непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята
за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част, настоящият съдебен
състав счита, че задълженията за периода 2013г.2015г., посочени в обжалвания РА
са потвърдени и са предмет на делото.
Решението е връчено на
ревизираното лице по електронен път, съгласно представеното удостоверение, на
09.08.2019 г. Жалбата срещу ревизионния акт е подадена чрез решаващия орган с
вх. № 94-00-194/23.08.2019г., с дата на пощенското клеймо от 21.08.2019г.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за
административно обжалване пред Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив, и е
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна в едната си част.
Съдът установява, че
оспореният РА е издаден от компетентен орган. В настоящото производство се
доказа валидността на електронните подписи, положени под ревизионния акт,
ревизионния акт и заповедите за възлагане на ревизия. При проверка валидността
на подписите се установи, че същите са квалифицирани по своята същност,
съгласно разпоредбите на Закона за електронния документ. Органът, възложил
ревизията Й. Т. М./началник Сектор/ и главен инспектор по приходите Д. А. И., с оглед на заеманата длъжност и определянето
им за ревизиращи органи по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали
с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията /чл. 117,
ал. 1 от ДОПК/.
Предмет на настоящото
производство е Ревизионен акт № 16001318004947-091-001/07.05.2019 г. от органа
възложил ревизията Й. Т. М./началник Сектор/ и от главен инспектор по приходите
Д. А. И., определен за ръководител на същата за допълнително начислен ДДС на
стойност 18989, 35 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 3754, 26 лв.,
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 2213 лева и лихва от 322,98
лева, ДОО за самоосигуряващи се в размер на 4617, 91 лева и лихва от 1419, 61
лева, данък върху годишна данъчна осонва по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 84, 13
лева и лихва от 17,18 лева, задължения по УПФ в размер на 1758, 38 лева и 548,
30 лихви и задължения за здравно осигуряване за самоосигуряващи се в размер на
2813,40 лева, потвърден с Решение № 459/07.08.2019г. на Директора на дирекция
ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП и чрез непроизнасяне. Както се посочи жалбата на А.Т.
е срещу определените допълнителни и осигурителни данъчни задължения по: ЗДДФЛ в
размер на 2297,13 лева; по ЗДДС в размер на 18989,35 лева; по КСО и ЗОО в
размер на 9189,69лева и съответните лихви към всичките определени задължения,
което е именно всички суми, установени с РА, съответно към тях и начислените
лихви. Непрецизният изказ на жалбоподателя едва ли е нарочно целен, същият не
се представлява от адвокат, но заявеното оспорване съответства на сумите по РА
в цялост.
С ревизионният акт са
определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията,
поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност. Ревизията
е приключила в срока, установен от чл. 114, ал. 2 от ДОПК,
надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионен доклад №
16001318004947-092-001/22.03.2019г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
Същият е връчен след изтичането на срока по чл. 117, ал. 4 от ДОПК,
но въпросният срок е инструктивен, като не се установява забавянето на
връчването да е ограничило по някакъв начин процесуални права на ревизираното
лице. Същото е търсено, съгласно представен протокол, но не е открито на адреса
за връчване, поради което същият е връчен по-късно.
Ревизионен акт
№ 16001318004947-091-001/07.05.2019 г. е издаден в определения
от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок,
в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма
и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му,
с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Изложение на
фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа и в
ревизионния доклад, който е неразделна част от РА (чл. 120, ал. 2 от ДОПК),
а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от
компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На
задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му
документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно
уведомявано за откриването на ревизионното производство и за всички последващи
действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от
значение за установяване на публичните му задължения. В хода на ревизията
органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях
доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Предвид горното, съдът
намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт е съобразена с
приложимите процесуални норми на ДОПК.
Ревизията е извършена по
реда на чл. 122 от ДОПК,
тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по чл. 122,
ал. 1, т. 2 от ДОПК. За да определят данъчните задължения на
жалбоподателя за ревизираните периоди, органите по приходите са преценили,
че са налице данни за укрити приходи от ревизираното лице - приходи от
търговската му дейност и по-конкретно - неотчетени приходи от интернет търговия
на стоки и получените суми по наложните платежи.
Въз основа на извършена
предхождаща проверка и присъединени в административното производство
доказателства, подробно описани в раздела за процесуалните действия от
ревизионния доклад, е установено, че през ревизирания период физическото лице А.Т.
е извършвало търговска дейност по продажба на стоки чрез куриерска фирма
"Еконт Експрес" ООД. От куриерското дружество в изпълнение на
изискване на органите по приходите са представени таблици във формат Ексел, на
изпратени пратки, получени пратки, изпратени парични преводи, получени наложени
платежи, получени парични преводи от лицето А.И.Т.. В изпълнение на отправено
от органите по приходите искане от „Еконт Експрес“ ООД представят исканата
информация с писмо изх. № 6743/27.11.2017г./л. 67, Приложение № 1/. Куриерското
дружество пояснява, че в техните деловодни регистри единствено по ЕГН/ЕИН може
да бъде извършена проверка дали има създаден клиентски картон; Търсенето не
може да става по ЕГН/ЕИН, а по телефонен номер и имена. Установява се, че има
създаден клиентски картон на А.И.Т., с ЕГН **********, и тел. **********.
Посочва се, че в намерените резултати може да има съвпадение с други лица,
притежаващи същите имена, както и да има други лица, ползващи същия телефонен
номер.
Описани са съдържанието на
приложена таблица, съдържаща номер на товарителница, дата на подаване,
подател/фирма, описание, до офис, получател/фирма/ (лист 70и следващи от
Приложение № 1). На лист 81 се съдържа таблица, на която са посочени количества
на услугата, където има стойности в цели числа, получател на фактурата, с
посочен ЕГН, документ с №/дата. Към документите има и оптичен диск, на който са
записани същите таблици. В отделна папка, наименована SR-74011, съдържа
множество файлове – снимки неясно на какво и с какво съдържание. Същите не е
възможно да бъдат описани и посочени, тъй като нищо от изображението не може да
бъде разчетено. От наименованието при записването им на оптичния носител са
посочени РКО и post_dc.
Ревизираното лице твърди,
че е извършвало доставки от името на две дружества, в които има участие: Златна
игла 7924“ ЕООД, с ЕИК ********* и „Трах“ЕООД с ЕИК *********. Към двете
дружества са подадени искания за представяне на информация. А.Т. като едноличен
собственик на същите е подал писмени обяснения. И за двете посочва, че
дружествата са нямали регистрация в „Еконт Експрес“ООД, поради което е
извършвал пратките, използвайки регистрацията си на физическото лице А.И.Т..
Представени са оборотни ведомости, фактури на двете дружества. Органите по
приходите са направили съпоставка между установените суми от наложени платежи и
пощенски парични преводи на дружествата и на физическото лице Т. и отчитат, че
фактурираните суми са в левове и стотинки, а изплатените от куриерската фирма
са кръгли суми. Твърденията на жалбоподателя са, че с оглед спецификата на
получаване, изпращане и чакане в куриерското дружество, закръгля сумите като
цяло число по отношение на стотинките по доставките, по което не е възразено от
нито един клиент.
Въз основа на получените
данни е счетено, че продажбите на стоки са извършени от лицето А.И.Т., а не от
дружествата „Златна игла 7924“ЕООД и „Трах“ЕООД.
Направен е извод, че от
продажбата на стоки Т. е реализирал доходи, които не са декларирани в ГДД по
чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016г. и 2017г., както и са налице данни за укрити приходи
или доходи, поради което обстоятелствата попадат в хипотезата на чл. 122, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ДОПК.
Във връзка с изложеното на
лицето е връчено уведомление по чл. 124 от ДОПК.
Изводът за наличието на
обстоятелства за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК е базиран
на издаването и отразяването при „Еконт експрес" ООД на извършени доставки
на стоки за клиенти на А.И.Т. и съответно за получени от него суми от наложени
платежи и парични преводи, които не са намерили отражение в счетоводството на
последния и които са укрити доходи.
Събраните при проверката
доказателства са приобщени като доказателствени средства в хода на ревизионното
производство. Установените обстоятелства на база на събраната информация са
описани в констативната част на ревизионния доклад. Въз основа гореизложеното и
съгласно чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е
констатирано, че лицето А.И.Т. е реализирал брутни приходи в размер на 172 854,10
лв. през периода м.04.2015 г. – м.03.2018 г. Отчетено е, че за РЛ са налице
обстоятелства за облагане с ДДС по реда на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, тъй
като към 30.09.2016г. е реализирал оборот над 50 000 лева за последните 12
месеца преди текущия от процесните доставки.
В тази връзка органите по
приходите за периодите от 29.10.2016г. до 31.05.2018г. прилагат чл. 102, ал. 3 от ЗДДС -
за определяне на данъчните задължения на лицето – начислен е ДДС общо в размер
на 18989,35 лева, подробно описан в РА и РД в табличен вид по периоди,
съответно - дължим заедно с начислените лихви за закъснение по периоди
/посочени в таблица/, съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ в
общ размер на 3 754,26 лв.
Органите по приходите
приемат, че получените наложени платежи от РЛ касаят реално извършени продажби,
които не са намерили отражение в счетоводството на лицето. Приемат, че
данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ следва да
е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като се приложи 14%
надценка/която установяват, че се прилага от „Трах“ЕООД/. Определени са дължими
данъци за 2016г. в размер на 935 и лихва 190, 91 лева; за 2017г. данък в размер
на 1278 лева и лихва от 132, 07 лева. Определен е данък върху годишна данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ дължим за 2016г. в размер на 84,13 лева и лихва в
размер на 17,18лева.
Определени са задължения по
КСО. В производството се установява, че лицето като управител и едноличен
собственик на „Златна игла 7924“ЕООД и „Трах“ЕООД не се е самоосигурявало, не е
подало декларации обр. 1 и обр. 6. Поради което са определени дължимите
авансови вноски за ДОО самоосигуряващо се лице за всяка от годините 2013г.,
2014г., 2015г. по 645,12 лева, ведно с съответната лихва 375, 87 лева, 310,31
лева, 244,78лева. За периодите през 2016г. и 2017г. във връзка с установения
осигурителен доход от извършваната трудова дейност са определени задължения по
КСО в размер на: 2016г. – 1075,38 лева и лихва от 267,02 лева; за 2017г. –
1607,17 лева и лихва от 221,63 лева. Определени са вноски за ДЗПО в УПФ за
самоосигуряващи се лица: за 2013г. в размер на 252 лева и 146,85 лева лихва; за
2014г. – 252 лева и 121,22 лева лихва; за 2015г. – 252 лева и 95, 62 лева
лихва; за 2016г. осигурителен доход по – висок от авансовия се определя в
размер на 420, 07 лева и 104, 31 лева, а за 2017г. – 582, 31 лева и 80, 30 лева
лихва.
С РА са определени
задължения за здравно осигуряване. За 2013г.-2015г. те са определени съобразно
избрания месечен размер на авансов осигурителен доход и съответно са по 403, 20
лева, със съответните лихви за 2013г.- 234,90 лева; за 2014г.-193, 96 лева; за
2015г.-153,01лева; За 2016г. и 2017г. вноските са опредеелни съобразно
установения осигурителен доход на осн. Чл. 124а от ДОПК. За 2016г. ЗЗО е в размер
на 672, 11 лева и 166, 89 лева; за 2017г. ЗЗО е в размер на 931, 69 лева и 128,
48 лева.
Съгласно нормата на чл.
124, ал. 2 ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят
обстоятелството по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията при
особени случаи. В конкретния случай, да установят данни за укрити приходи от А.И.Т.,
представляващи получени наложени платежи и парични преводи за продажби на стоки
(предимно гоблени и консумативи) чрез куриера "Еконт Експрес" ЕООД
през 2016 г. и 2017 г. В съдебното производство по оспорване на ревизионния
акт, доказателствената тежест е на решаващия орган – страна по делото съгласно
чл. 159, ал. 2 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в
производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от
ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите
констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят.
Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите
по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в
тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно
доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават
фактическите констатации в акта.
За да се обоснове
правилното или не прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 от ДОПК,
следва да бъде установено по категоричен начин, респ. трябва да бъдат оборени
фактическите констатации на административния орган относно наличието на
извършени от РЛ доставки на стоки и заплащане от клиентите с наложен платеж,
съответно да се установи налице ли са укрити приходи от продажби на стоките,
които да бъдат обложени като такива от стопанска дейност на лицето.
С оглед
указаната доказателствена тежест в съдебното производство са направени
доказателствени искания от страна на оспорващия.
Представени
са фактури на дружествата „Златна игла 7934“ЕООД и „Трах“ЕООД, както и на Марк
Секюрити Систем“ЕООД, в която А.Т. е служител/съгласно служебна бележка №
45/24.10.2018г. и справка – Данни за осигуряването по ЕГН на А.И.Т. за период
01.01.2012г. 31.12.2017г./
По уважено
доказателствено искане на оспорващото лице е допусната съдебно-счетоводна
експертиза; От нея се установява, че всички получени суми по наложни платежи са
цели числа, без точно определяне на сумата до второ число след десетична
запетая, както е по фактури. Налице е съответствие в сумите по стойностите на
фактурите. Вещото лице е представило в табличен вид сумите, получени по
платежни нареждания по месеци от 29.10.2015г. до 28.06.2016г. Вземайки предвид
направените обороти на физическото лице А.Т., вещото лице изчислява, че към
29.10.2016г. общата им стойност е 40389, 20 лева. Вещото лице е изготвило
заключението от справките на Еконт Експрес, представените фактури на „Трах“ЕООД
и „Златна игла 7924“ЕООД, като е отчело фактурите, по които за МОЛ е посочен А.Т..
Въз основа на това, вещото лице определя достигнат облагаем оборот от 50000
лева през декември 2016г., като посочва, че към 31.12.2016г. той е 53018,20
лева. Вещото лице сочи, че от органите по приходите не са отчетени фактурите на
„Трах“ЕООД и „Златна игла 7924“ЕООД и не са приспаднати, такива са били налични
в счетоводството на дружествата, ведно с касови бонове. При неговите изчисления
в експертизата са приспаднати само фактурите на двете дружества с еднакви цели
числа на сумите по платежни нареждания.
Жалбоподателят
е оспорил допълнителното заключение, като заявява, че иска да се вземат предвид
всички фактури и наложени платежи на дружествата. Назначено е друго вещо лице,
което е извършило проверка на всички документи по преписката и документи –
копия на фактури от „Трах“ЕООД и „Златна игла 7924“ЕООД, „Марк Секюрити
Систем“ЕООД. Сравнението и анализът са направени с оглед еднакви дати на
фактурите и получените парични преводи и наложени платежни, с разлики в
закръгленията, всички съобразени с датата на изплащане на съответния превод.
Вещото лице подробно и детайлно е описало всички фактури, клиенти, дати, суми,
издател - дружество в табличен вид. Вещото лице е отчело данните от предходната
експертиза за достигане на 50 хиляди лева оборот в месец 12.2016г. и съответно
до 03.2018г., като е посочило евентуална дължимост на ДДС в размер на 12944, 17
лева и 2437, 40 лихва. Вещото лице посочва, че изчисленията са обвързани с
предходните експертизи, които посочват 12.2016г. за достигане на оборот от 50
хиляди лева. Не е преизчислявано на ново. При изчисленията след този период,
вещото лице е съобразило фактурите на „Трах“ЕООД и „Златна игла 7924“ЕООД,
„Марк Секюрити Систем“ЕООД.
С оглед на
установените факти, съдът счита, че в
съдебното производство по оспорване на ревизионния акт доказателствената тежест
на решаващия орган съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, да установят
обстоятелството по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията при особени
случаи, не е изпълнена. В хода на ревизията и пред съда не са събрани по
надлежния процесуален ред документите, въз основа на които се твърди, че
ревизираното лице е получило доходи от продажби на гоблени, шивашки консумативи
и др. – такива биха били товарителници, разходни касови ордери и разписки за
изплатени суми. Само въз основа на данните от таблици, представени от трето
лице – "Еконт Експрес" ООД, без да са събрани по надлежния ред
документите, въз основа на които са съставени, не може да се приеме, че е
доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи
от продажби на стоки, чрез куриер. В административната преписка на оптичен
носител се съдържат файлове с разширение jpg, които представляват копия на
документи за изплащане в брой на наложени платежи (папка rko) и на парични
преводи (папка post_dc). Съгласно чл. 183 от ГПК, приложим на основание § 2 от
ДР на ДОПК, документите се представят в заверен от страната препис. Копие на
фото снимка на документ на оптичен носител не представлява заверен препис от
документа по смисъла на чл. 183 ГПК. Представените снимки на СД не
представляват и електронен документ по смисъла на чл. 184 ГПК във връзка с чл.
3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Ревизиращите органи са приобщили писмените обяснения, таблиците и снимките,
приложени на оптичен носител, представени от дружеството – куриер. Според
писмените обяснения на „Еконт Експрес“ ООД в представените таблици за
подател/получател е възможно да има съвпадение с други лица, притежаващи същите
имена или ползващи същия телефонен номер. Достатъчен е фактът, че лицето А.И.Т.
е изпращало пратки и е получавало суми, като законен представител на други две
дружества, на които е едноличен собственик, както и на трето, чийто служител е
бил през 2016г., за да се разколебае надежността, че в таблиците е отразено
единствено получаването на сумите и изпращане на пратките в качеството му на
физическо лице.
В
съдебното производство от страна на решаващия орган не са направени други
доказателствени искания за събиране на писмените доказателства, въз основа на
които се твърди, че са налице данни за укрити приходи от продажби чрез куриер и
техния размер, включително по реда на чл. 192 от ГПК. Принципът за обективност
по чл. 3, ал. 3 от ДОПК изисква истината за фактите да се установява по реда и
със средствата, предвидени в този кодекс. При липса на писмени доказателства за
получени наложени платежи и парични преводи, събрани по надлежния процесуален
ред, настоящият състав намира, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т.
2 ДОПК не е доказано в случая.
Отделно
от това, представените таблици от „Еконт
Експрес“ООД са файлове на приложение „Майкрософт Ексел“ и са селектирали
необходимата информация. В обясненията на дружеството куриер се посочва, че
съдържащата се обемна информация е селектирана по име и телефонен номер, като
неясно как се е извлякла от другата, необходима в куриерската дейност и
неотносима към проверката на НАП. Неясно е как служителите на НАП са
записали/съответно изградили файлове, съдържащи само относима към проверената
ревизия данни. Органите по приходите не доказаха информацията, послужила за
определяне на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2, да е криптирана,
съответно да няма намеса и влияние при извличането, съответно записа на оптичен
носител. Използваната програма „Майкрософт Ексел“ позволява огромен набор от
възможности за работа с файлове, включително и възможността за промяна на
съдържанието на всяка една от клетките в документа. Няма гаранция и съдът не
може да бъде сигурен, че този файл не е променян. Същият не е официален
документ и обективираната в него информация не се подкрепя от други
доказателства по делото.
Съдът е указал на ответника, че с оглед на
производството в негова тежест е да установи фактическите основания, посочени в
акта, в частност наличието на предпоставки за прилагане на особения режим на
облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. От страна на процесуалния представител на
ответника няма направени доказателствени искания, като се заявява единствено,
че са налице предпоставките на основание чл. 122 от ДОПК.
По
административната преписка липсват преки доказателства, от които по категоричен
начин да се установява, че през ревизирания период А.Т. е извършвал доставки на
обичайно търгувани от него стоки и артикули единствено в лично качество, а не и
като законен представител на дружества Златна игла 7924“ЕООД и „Трах“ЕООД, и като
служител на „Марк Секюрити Систем“ЕООД, чрез куриерска фирма "Еконт експрес",
респективно да е получавало чрез същата суми за продаваните стоки. По
преписката са налице данни, че подобен род доставки чрез "Еконт
експрес" ООД са извършвани от трите дружества, за които е работил Т.. Като
недоказано е и обстоятелството, че стоките, които са били изпращани от А.Т., са
били негова собственост, а не на някое от трите дружества.
Съобразно информацията и
изводите, настоящият състав намира за основателни направените от жалбоподателя
възражения за недоказаност на установените от приходната администрация укрити
приходи от продажби.
Съгласно чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС,
данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема
доставка, като същото е длъжно да го начисли, и е дължим за данъчния период,
през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден
такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период,
през който данъкът е станал изискуем. Именно извършването на такива продажби,
представляващи доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и
формиращи облагаем доход по чл. 26 от ЗДДФЛ,
дава основание за начисляването на претендирания от органите по приходите
косвен данък /чл. 86, чл. 82, ал. 1, вр. с 25, ал. 6 от ЗДДС/.
Възникването на всяко от данъчните задължения предполага наличието на
реализиран от ревизираното лице доход с източник търговската му дейност и
доказването на основанията и размера на този доход, което на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК е
в тежест на органите по приходите. Въпреки дадените указания за разпределение
на доказателствената тежест с определението за насрочване, съдът намира, че
наличието на укрити от лицето доходи не са доказани в хода на съдебното
производство. Изводите на органите по приходите за укрити доходи от лицето са
базирани основно на извършения анализ на данните, предоставени в табличен вид
от „Еконт Експрес“ООД. По делото се установи, че са налице нарушения при
събирането и анализа на данните от техническите носители, послужили за
определяне на данъчната основа за облагане по ЗДДС по реда на чл. 122 от ДОПК и
определянето на другите задължения. Конкретно не се установи сигурност и
потвърждение на данните от документите от Еконт, представени като обобщение във
вид на таблици, както и че върху тази информация не е извършена манипулация на
данни/или дублиращи се данни на други лица/телефонни номера при обобщение на
същата и съставянето й в този вид. Не може да се приеме, че данните,
предоставени от куриерското дружество във вида, в който са приложени към
преписката, се отнасят за физическото лице А.И.Т., както и че те са същите,
послужили при определяне на задължението на ревизираното лице.
Законът преди всичко изисква годни и относими доказателства за получаване на
фактурираната стока, а в настоящия случай липсват безспорни документи,
отразяващи това обстоятелство, на база на които да се извършат съответната
съпоставка и преценка. По делото не са представени оригиналите на
товарителниците. При липсата на доказателства за прехвърлянето на собствеността
на конкретните стоки към трети лица, направените от такива лица плащания, не
може да се формира извод за действително извършени продажби. Освен това следва
да се отбележи, че в случая от „Еконт експрес“ООД заявяват, че е възможно
съвпадение с трети лица. Безспорно липсва доказване на доставки, от които са
реализирани укритите доходи като източник и размер. Отделно от това приходната администрация
не е анализирала въпроса, че някои от стоките са по сделки от други три
дружества, съответно те да са ги продали на трети лица. Въз основа на таблици, които безспорно нямат
характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид
информация, съставени са от трета неучастваща в спора страна, не може да се
достигне до извод за достоверност на фактическите констатации по РА.
Съобразно изложеното и
наличните по делото доказателства, пред съда не са потвърдиха изводите на
органите по приходите за извършени и неотчетени продажби на стоки по интернет,
извършени от жалбоподателя, съответно реализирани доходи. Същите се явяват
базирани единствено на едностранно изготвени справки и документи от куриерското
дружество, които не са годни да установят предаване на стоки, основанието на
извършените плащания и дали същите са свързани с лицето А.И.Т., а не с другите
три юридически лица. По този начин и предвид изложеното по-горе съдът намира,
че претендираното от приходната администрация укриване на доходи и
неосчетоводяване не е доказано за целите на данъчното облагане.
Поради това в случая не се
прилага правилото по чл. 124, ал. 2 от ДОПК,
за истинност на фактическите констатации в ревизионния акт. В случая
доказателствената тежест относно всички релевантни факти за установяване на
претендираните от НАП публични задължения, се носи от приходната администрация,
на основание чл. 170, ал. 1 от АПК,
вр. с § 2 от
ДР на ДОПК. В
този смисъл са и дадените от съда указания, но такова пълно главно доказване не
бе проведено от ответника в настоящото производство.
Следователно оборени се
явяват и констатациите за извършени облагаеми доставки при достигнат облагаем
оборот за регистрация по ЗДДС, като липсва нормативно основание за начисляване
на ДДС. С оглед на посочено съдът счита, че неправилно с ревизията са
определени задълженията за ДДС и лихви за всички посочени в РА данъчни периоди,
поради което следва да се отмени в тази част.
При липсата на обоснован с
конкретни фактически обстоятелства и установен с надлежни доказателства размер
на недеклариран облагаем доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ от ревизираното лице,
по отношение на същото липсват и материалноправните предпоставки за установяване
на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2014 г.,
2015 г., 2016 г. и 2017 г. С
оглед на гореизложените съображения съдът приема, че оспореният Ревизионен акт №
Р-16001318004947-091-001/07.05.2019г. в частта му, с която по отношение на А.И.Т.
са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
на 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и лихвите за просрочие към тях, се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
В ревизията са установени
получени от Т. доходи през 2013г. от
„Алико България“ Животозастрахователно дружество в размер на 1016, 42 лева и
доход от „ЧЕЗ Разпределение България“ в размер на 858,45 лева. След анализ е
обложен дохода за 2016г. по чл. 33, ал.2 от ЗДФЛЛ в размер на 858, 45 лева,
като съдът счита, че тези доходи са правилно обложени, с оглед представените
доказателства, поради което жалбата в частта на данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 84,13 лева и лихва от 17,18 лева.
По отношение установените с
обжалвания РА задължения за ЗОВ: Фактическите констатации и направените въз
основа на тях правни изводи за наличието на такива задължения са обосновани с
обстоятелството, че ревизираното лице системно с цел печалба е извършвало
стопанска дейност, която независимо от липсата на регистрация, се приравнява на
дейност на едноличен търговец. Безспорно установеното в хода на ревизията, че
през процесните периоди задълженото лице е получавало приходи от стопанска
дейност като едноличен търговец без регистрация, налагат извода, че същото по
смисъла на 5, ал. 2 от КСО е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е
длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. При това положение
на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО ревизираното лице попада в обхвата на
лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост
и за смърт. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 8 /предишна ал. 7/ от КСО
осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на
осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между
минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Предвид
разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО ревизираното лице дължи осигурителни
вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд - лицата, родени
след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на
държавното обществено осигуряване се осигуряват за фонд ДЗПО – УПФ, като
осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни
вноски за ДОО. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата се
определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната
година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна
декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен
осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния
осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително
задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване
и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се
осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният
осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения
от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от
упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни
авансово осигурителни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ЗЗО,
задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те
дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29,
ал. 3 от ЗЗО/. Здравноосигурителните вноски за ЗЛ са дължими на основание чл.
40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – "едноличният търговец, физическото лице,
образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като
упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху
месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на
осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за
бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3,
съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 /предишна
ал. 8/ от КСО.
При тази нормативна
регламентация, както и наличето на данни по преписката, че лицето не е подавало
декларации обр. 6, съответно внасяло ЗОВ, следва извод, че за периодите на 2013
г. – 2018 г. А.И.Т. дължи ЗОВ като самоосигуряващо се лице на основание
осъществяваната дейност като едноличен търговец, размера на които вноски следва
да бъде определен въз основа на минималния месечен осигурителен доход съгласно
ЗБДОО, възлизащ на 420 лв. месечно за 2013г., 2014 г., за 2015 г. и за 2016 г.
/5 040 лв. на година/ и 460 лв. месечно за 2017 г. /5 520 лв. на година/.
Дължимите осигурителни вноски за 2013г. 2014 г., за 2015 г. и за 2016 г. за ДОО
са в размер на 12. 8%, за ЗО – 8% и за ДЗПО-УПФ – 5%, а за 2017 г. ЗОВ за ДОО
са в размер на 13. 8%; за ЗО – 8% и за ДЗПО-УПФ – 5%. Органите по приходите
неправилно са определили вноските за периода 2016 и 2017г., с оглед
установеното от съда в предходното изложение обстоятелство, че не са налице
укрити приходи, заради които осигурителният доход на лицето да е в различен,
по-висок размер от минималния осигурителен за страната.
Дължимите от А.И.Т. за
период 2013 г. – 2017 г. ЗОВ от дейност като едноличен търговец, следва да
бъдат изчислени на база минималния осигурителен доход съгласно ЗБДОО, както
следва:
ДОО : за 2013г. в размер на
645,12 лева, ведно с лихва в размер на 375 лева(правилно определени в РА) ; за
2014 г. в размер на 645. 12 лв. и лихва в размер на 310 лева(правилно
определени в РА); за 2015 г. в размер на 645. 12 лв. и лихва в размер на 244,
78(правилно определени в РА); за 2016 г. в размер на 645. 12 лв. и лихва за
забава(неправилно е определено задължението в по-висок размер, с оглед
недоказан укрит доход) и за 2017 г. в размер на 706. 56 лв. и лихва за
забава(неправилно е определедено задължението в по-висок размер, с оглед
недоказан укрит доход);
ЗО за 2013г., 2014 г. и
2015г. задължението е правилно определено в РА в размер на 403. 20 лв. за всяка
година, и съответните лихви; за 2016 г. задължението следва да е също в размер
на 403. 20 лв., ведно с дължимите лихви и за 2017 г. в размер на 441. 60 лв.
ведно с дължимите лихви;
ДЗПО – УПФ за 2013г., 2014
г., за 2015 г. в размер на 252 лв. за всяка година, ведно с прилежащи лихви са
правилно определени в РА;, С оглед недоказаност на укрити приходи следва да се
определят задълженията за 2016 г. в размер на 252 лв. и за 2017 г. в размер на
276. 00 лв., съответно със законната лихва.
С оглед на което
обжалваният РА следва да бъде изменен в частта за установените по отношение на А.И.Т.
осигурителни задължения, като бъдат намалени определените размери на дължимите
вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО до размера на ЗОВ. Съответно следва да бъдат
намалени и размерите на акцесорните задължения за лихви, при определянето им
чрез използването на електронния лихвен калкулатор на НАП.
Въз основа на изложените
съображения съдът приема, че жалбата е частично основателна. Оспореният РА срещу
РА № Р-16001318004947-091-001/07.05.2019г., потвърден с Решение № 459/07.08.2019
г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, в частта му, с която по
отношение на А.И.Т. са установени данъчни задължения за годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и за ДДС за периодите на
29.11.2015 г. – 31.12.2017 г. и прилежащите лихви за просрочие към тях, като
издаден в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде
отменен. Ревизионният акт в частта за установените по отношение на А.И.Т.
осигурителни задължения за ЗОВ /ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ/ за 2013г., 2014 г., 2015 г.
са правилно определени и жалбата срещу тази част следва да бъде отхвърлена.
Ревизионният акт в частта
за установените по отношение на А.И.Т. осигурителни задължения за ЗОВ /ДОО, ЗО
и ДЗПО-УПФ/ за 2016г. и 2017г. следва да бъде изменен, като бъде намален
размера на задълженията за ЗОВ /ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ/ и лихвите за просрочие към
тях.
При прилагането на чл. 161,
ал. 1 от ДОПК исканията на ответника за присъждане на направените по делото разноски
следва да бъде уважено съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част на
жалбата. На ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, съразмерно на отхвърлената част на жалбата - в размер на 156 лева.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.И.Т., Ревизионен
акт № 16001318004947-091-001/07.05.2019 г., потвърден с Решение №
459/07.08.2019г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, в
частта му, с която на А.И.Т. са установени данъчни задължения и лихвите за
просрочие към тях, изчислени към 07.05.2019 г., както следва:
начислен ДДС на стойност
18989, 35 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 3754, 26 лв.
Годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 2213 лева и лихва от 322,98 лева;
ДОО за 2016 г. над размера
от 645. 12 лв. и лихва за забава над размер от 153, 59 лева и за 2017 г. над
размер на 706. 56 лв. и лихва за забава над размера от 96.57 лева;
ЗО за 2016 г. За определени
задължения над размер от 403. 20 лв. и законна лихва над 95.99 лева и ЗО за 2017
г. за определени задължения над размер от 441. 60 лв. и законна лихва над
размера от 60 лева;
ДЗПО – УПФ за 2016 г. над
размер от 252 лв. и законна лихва над размера от 60 лева и ДЗПО-УПФ за 2017 г. над
размер от 276. 00 лв. и законна лихва над размер от 37.70 лева;
ОТВЪРЛЯ жалбата на А.И.Т.
срещу Ревизионен акт № 16001318004947-091-001/07.05.2019 г., потвърден с
Решение № 459/07.08.2019г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на
НАП, в частта, с която са определени:
Данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 84,13 лева и
лихва от 17,18 лева.
ДОО: за 2013г. в размер на
645,12 лева, ведно с лихва в размер на 375 лева; за 2014 г. в размер на 645. 12
лв. и лихва в размер на 310 лева; за 2015 г. в размер на 645. 12 лв. и лихва в
размер на 244, 78лева;
ЗО за 2013г., 2014 г. и
2015г. в размер на 403. 20 лв. за всяка година, и съответните лихви;
ДЗПО – УПФ за 2013г., 2014
г., за 2015 г. в размер на 252 лв. за всяка година, ведно с прилежащи лихви;
и в останалата й част.
ОСЪЖДА А.И.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за приходите сумата от
156 /сто петдесет и шест/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страни.
СЪДИЯ: /П/