Решение по дело №6040/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 422
Дата: 9 март 2023 г.
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20225330206040
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330206040 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № BG10042022/5800/P8-
674/03.10.2022 г. издадена от *** на Национално тол управление /НТУ/ към
Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘ /АПИ/ гр. С. с което на В. В. Н. с ЕГН:
********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер
1 800 лева за извършено от него нарушение по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата.
Жалбоподателят В. Н., чрез *** адв. А. и адв. Л. обжалва процесното
наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в случая
няма извършено нарушение. Претендира разноски, не представя
доказателства за извършени такива.
Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния
представител ***В. оспорва подадената жалба. Намира същата за
неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление. Претендира разноски.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
1
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
10.04.2022 г. в 11:59 часа в направление излизане от територията на
Република България на граничен контролно-пропускателен пункт К. било
пристигнало пътно превозно средство с рег. № **** – влекач ДАФ ФТ ХФ
*** с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, което било
управлявано от жалбоподателя.
След извършена на проверка от страна на контролните органи било
установено, че на 28.03.2022 г. в 15:08 часа, горепосоченото ППС с рег. №
****, попада в категорията на ППС за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Цитираното превозно
средство било засечено на 28.03.2022 г. в 15:08 часа по път № А-1, км
118+599, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС не е заплатена дължимата такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата.
В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителаката А.
Т.. По време на разпита си, същата обясни метода си на работа, а именно
когато едно превозно средство пристигне на граничния пункт, в отдел
„Гранични такси“ се извършвала проверка на превозното средство, когато са
в посока изход от страната. Съответно при самата регистрация, обработка в
системата на Пътни такси, ако някъде е възникнало нарушение по пътната
мрежа то се видеолизирало, като светило в червено. Съответно единственият
начин да се продължи обработката на превозното средство била или да бъде
заплатен пълния размер на пътната таксата или да бъде съставен акт като се
заплати максимален тол по категория на превозното средство. С това
обработката завършвала. От този момент нататък актосъставителката нямала
абсолютно никакво място, в което да пише или да посочи каквато и да е
конкретика по въпросните нарушения, защото не била запозната с тях. Всичко
било автоматично в системата, единственото което се виждало е при
2
финализиране при извършване на плащането, се представяло документ за
платената такса тол и с нея се разпечатвал акта. Не било в нейната
компетенция да издава електронен фиш. Когато имало липса на заплатена тол
такса, ако имало електронен фиш се издава тогава, когато превозното
средство не напуска територията на страната. При излизане от територията на
Република България се извършвало се проверка и светило в червено. На
28.03.2022 г., на този ден не знаела кой е управлявал този влекач. При самата
регистрацията лицето, което е в момента при тях представяло регистрационен
талон за МПС и документ за самоличност, които се сканирали и тази
информация вече била в системата. Към момента на извършване на
нарушението не се знаело кое лице действително е управлявало. Също така не
се знаело дали има или няма нарушение, като това се виждало в края на
обработката. Не било ясно кое е лицето кое е управлявало. Мястото на
извършване на нарушението излизало автоматично от системата. АУАН
автоматично се генерирал в системата. Това, което е отразено в акта,
системата е разпечатала това и съответно това актосъставителката разписала.
Поддържала акта, дотолкова това, което системата разпечатва, това
разписвала.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представеното копие от свидетелство за регистрация част I се
установява, че процесното ППС с рег. № **** е било собственост на ,,Е.-М‘‘
ЕООД.
От копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са съставени от
компетентни органи.
От представените два броя снимки, а също така и извадка от Тол
системата се установява, че към 28.03.2022 г. за ППС с рег. № **** не е имало
заплатена дължимата пътна такса в 05:27 часа.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата предвижда, че
такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.
10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно
3
средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените
за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя
за всеки отделен път или пътен участък.
В конкретния случай жалбоподателят В. Н. е санкциониран за това, че
същият не е изпълнил задължението си по чл. 139, ал. 6 ЗДвП, тъй като към
28.03.2022 г. ППС с рег. рег. № **** не е имало заплатена пътна такса.
Настоящият съдебен състав след извършена служебна проверка намира,
че са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
доколкото същото е неправилно и незакосъобразно.
Разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН
предвиждат в АУАН и НП да се съдържа описание на извършеното
нарушение. В конкретния случай в обстоятелствената част на АУАН и НП е
посочено, че жалбоподателят на 10.04.2022 г. в 11:59 часа в направление
излизане от територията на Република България на граничен контролно-
пропускателен пункт К. е бил спрян за проверка на и се установило, че на
28.03.2022 г. в 15:08 часа, горепосоченото ППС с рег. № ****, попада в
категорията на ППС за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата. Цитираното превозно средство било засечено на
28.03.2022 г. в 15:08 часа по път № А-1, км 118+599. Абсолютно никъде в
АУАН и НП не е посочено, че към 28.03.2022 г. процесното ППС е било
управлявано от настоящия жалбоподател и че същият е имал качеството
водач, което се явява и непълно описание на нарушението. Също така не се
установява и това ППС в действителност да е било управлявано от В. Н. на
28.03.2022 г. Актосъставителката заяви, че данните на шофьора и
документите на ППС се вкарвали в системата и ако имало извършено
нарушение, актът излизал готов, като тя единствено го разпечатвала и
връчвала на шофьора. От друга страна от удостоверение за регистрация част I
не се установява и В. Н. да е собственик на ППС с рег. № **** и същият да
може да носи административно-наказателна отговорност за извършеното на
4
28.03.2022 г. деяние.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление
следва да се отмени, доколкото е налице непълно описание на нарушението,
тъй като не е посочено, че на 28.03.2022 г. жалбоподателят В. Н. е бил водач
на ППС с рег. № ****, а също така не се установява и той да е управлявал
това ППС.
Предвид гореизложеното, наказателното постановление в обжалваната
част следва да се отмени.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG10042022/5800/P8-
674/03.10.2022 г. издадена от *** на Национално тол управление /НТУ/ към
Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘ /АПИ/ гр. С. с което на В. В. Н. с ЕГН:
********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер 1
800 лева за извършено от него нарушение по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5