Мотиви към присъдата
по НОХД № 333/2020 год. по описа на РС – Лом.
Подсъдимият
В.И.З. е предаден на съд за престъпление по чл. 355, ал. 1 от НК, за това, че на
15.05.2020 год., в *****, обл. Монтана, е
нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по
хората, въведени в раздел ІІ, т. 1 и т. 8 от Заповед № РД-01-265/14.05.2020
год. на Министъра на здравеопазването, издадена във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на CОVID-19 на територията на страната, като лице по раздел ІІ, т. 1 от
Заповедта, влизащо на територията на Р България през ГКПП Аерогара София, с предписание за поставяне
под карантина изх. № 52608/15.05.2020 год. на СРЗИ е напуснал посоченото от
него място в *******за пребиваване за срока на предписанието в размер на 14
дни, считано от 14.05.2020 год., като е установен в *****, обл. Видин, ул. Н.
Й. Вапцаров № 14.
Доказателствата по делото
са писмени и гласни.
Съдебното производство е по реда на Гл. ХХ от НПК.
В съдебното заседание
представителят на обвинението счита, че същото е доказано по несъмнен начин от
обективна и субективна страна и предлага да се постанови осъдителна присъда, като се признае подсъдимият за виновен в извършването на престъплението,
за което е предаден на съд и предвид чистото съдебно минало и размера на
предвиденото в правната норма наказание – да се наложи административно
наказание по реда на чл. 78а НК.
Подсъдимият се признава
за виновен, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, но твърди липса на умисъл. Пледира за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК но в
минималния предвиден размер поради ниския си социален статус.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и
взаимовръзка, и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В.И.З. е роден на *** г. в гр. ******,
живущ ***, българин, бълг. гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
На 14.05.2020 год. подс. З.
пристигнал в страната от Р. Франция през Аерогара София.
Към този момент,
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020
год. било удължено с Решение на НС от 03.04.2020 год. до 13.05.2020 год.
Във връзка с това
решение, обн. ДВ, бр. 33/07.04.2020 год., със Заповед № РД-01-183/06.04.2020
год., изм. със Заповед № РД-01-229/22.04.2020 год. на Министъра на
здравеопазването на Р България била въведена задължителна 14-дневна карантина
за всички лица – български и чужди граждани, влизащи на територията на страната
от "рискови държави". Влизащите в страната граждани попълвали
декларации, в които посочвали личните си данни, държавата от която пристигат,
адреса на който се задължават да пребивават по време на карантината.
Информацията се подавала от органите на МВР до РЗИ по местоизпълнение на
карантината, а те от своя страна имали задължението да уведомят личните лекари
за осигуряване наблюдение на здравословното състояние на лицата. Спазването на
карантинните мерки се контролираво от органите на МВР.
За това още при
пристигането му на подс. В. З. било връчено срещу подпис предписание на
Столично РЗИ за поставяне под карантина за период от 14 дни, считано от 14.05.2020
год. Адресът на карантината бил посочен от подсъдимия –*******. С връчването на
преписанието подсъдимият бил уведомен и за наказателната отговорност, която
носи при нарушаване на карантината.
На слеващия ден,
15.05.2020 год. служителите на РУ Лом – свидетелите И.Б. и З.М. посетили адреса,
на който подсъдимия бил карантиниран – *******и не го открили. От живущата на
адреса свид. Т.Т. узнали, че подсъдимия е напуснал адреса и с такси е заминал
за *****, обл. Видин при своята майка. Уведомили колегите си в РУ ****** и
подс. З. действително бил установен в *******, където живеел негов роднина –
чичо му Л.С.З..
В обясненията си
подсъдимият твърди, че не е знаел, че трябва да уведоми здравните власти за
промяната в мястото на карантината.
Просто мислел, че майка му е на адреса в *****, но като пристигнал видял, че не
е там, в къщата живеели други хора и за това заминал за *****, където е
постоянния му адрес и където живеел чичо му, който на практика го е отгледал.
По доказателствата:
Горното се установява от
фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, обясненията на
подсъдимия и от показанията на разпитания в с.з. свид. З. М., които съдът
кредитира, като обективни, последователни и намиращи се логическа взаимовръзка.
От правна страна:
От събраните
доказателства по безспорен начин се установява, че подс. В.И.З. е нарушил мярка, издадена против разпространението на
заразна болест по хората, а именно нарушил Предписание за поставяне под
карантина с изходящ № 52608/15.05.2020 год. на СРЗИ, издадено в изпълнение на
мерките, въведени във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана
с разпространението на COVID-19 на територията на Република България,
предвидени в Заповед № РД-01-229/22.04.2020 г. на министъра на здравеопазването
на Република България, като след пристигане на 15.05.2020 г. от държава-членка
на Европейския съюз с висок риск на разпространение на COVID-19 – Франция, не е
спазил срока на 14-дневната карантина, по време на която е следвало да
пребивава на адрес *****, обл. ******, като е напуснал посоченото жилище,
където изпълнявал карантината и с такси се е придвижил до ****.
Деянието е извършено по
време на извънредна епидемична обстановка, свързана със смъртни случаи -
обявена с Решение № 325 от 14.05.2020 г. на Министерски съвет, върху цялата
територия на Република България, считано от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г. във
вр. с разрастващата се епидемия от СОVID - 19.
Във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19, както и установяване на доказани
заболели лица на територията на Република България, по предложение на
Министерския съвет и на основание чл.
84, т. 12 от Конституцията на Република България, Народното събрание с
решение обявило извънредно положение върху цялата територия на Република
България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. На 03.04.2020 г.
срокът на извънредното положение бил удължен до 13 май 2020 г. Решението било
прието от 44-то Народно събрание на 13 март 2020 г., подпечатано с официалния
печат на Народното събрание и обнародвано в Държавен вестник бр. 22 (извънреден)
от 13.03.2020 г. С решението е възложено на Министерския съвет да предприеме
всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с
пандемията от COVID – 19 и в съответствие с чл.
57, ал. 3 от Конституцията на Република България. С Решение № 325 от 14.05.2020 г. на
Министерски съвет, е обявена извънредна епидемична остановка върху цялата
територия на Република България, считано от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г. във
вр. с разрастващата се епидемия от СОVID - 19
С цел
опазване живота и здравето на българските граждани и съобразена с вътрешното
законодателство била създадена организация за предприемане на редица мерки, в
това число и за карантиниране на лица, влизащи на територията на страната от
зони с разпространение на COVID – 19. Тези мерки били предприети в синхрон с
нормите на чл.
63 от Закона за здравето (ал. 1 "При възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион") и чл. 29
от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести ("При възникване на нови заразни болести с
потенциален риск от епидемично разпространение, както и при случаи на
биотероризъм, министърът на здравеопазването със заповед може да разпореди:
1.
задължителна регистрация, съобщаване и отчет на заболявания извън посочените в
приложение № 1;
2. конкретни
мерки, ред и начин на надзор в съответствие с епидемичната ситуация).
На основание
горепосочените разпоредби и във връзка с усложненията от епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID – 19 на територията на страната,
министърът на здравеопазването на Република България издал Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 г. В т. 6 от тази заповед било указано, че всички лица,
поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото на
настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието
срок. Тази заповед била отменена с приемането на Заповед № РД-01-183/06.04.2020
г. на Министъра на здравеопазването на Република България, като мерките за
спазване на карантина били обособени в II, т. 1 и били идентични с тези в
отменената заповед. Тя била отменена и изменена с последващи заповеди, като към
15.05.2020 год. действала издадената Заповед № РД-01-265/14.05.2020 год., с идентични мерки.
За това съдът в този си
състав приема, че в случая подсъдимият В.И.З.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.
355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на на 15.05.2020 год., в *****, е
нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по
хората, въведени в раздел ІІ, т. 1 и т. 8 от Заповед № РД-01-265/14.05.2020
год. на Министъра на здравеопазването, издадена във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на CОVID-19 на територията на страната, като
лице по раздел ІІ, т. 1 от Заповедта, влизащо на територията на Р България през
ГКПП Аерогара София, с предписание за
поставяне под карантина изх. № 52608/15.05.2020 год. на СРЗИ е напуснал
посоченото от него място в *******за пребиваване за срока на предписанието в
размер на 14 дни, считано от 14.05.2020 год., като е установен в *********.
Деянието е извършено с пряк
умисъл – подс. З. е съзнавал общественоопасния му характер, допускал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици, за които е бил изрично
предупреден.
В случая обаче подсъдимия
е предаден на съд по обвинение за осъществяване на основния състав на чл. 355,
ал. 1 НК – за нарушаване на наредба, правила или мерки, издадени против
разпространяването или появяването на заразна болест по хората, който състав
предвижда наказание лишаване от свобода
до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.
Подсъдимият З.
следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, в което е
обвинен, а квалифициращите признаци, установени от съда да се вземат предвид
при индивидуализацията на наказанието.
За
наказанието:
За престъплението по чл. 355,
ал. 1 НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до три години и глоба от
1000 до 10000 лв.
Подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на Гл. 28 НПК.
От
извършеното деяние не са настъпили имуществени вреди.
Подсъдимият В.З. следва да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното деяние, като му се наложи административно наказание Глоба, в размер
на 1000 лв.
Съдът определя санкцията в
минималния размер предвиден в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, като
прецени чистото съдебно минало и ниския социален статус, както и това, че
подсъдимият не е бил болен от заразна болест и не е поставил в реална опасност
здравето и живота на други лица.
Така наложеното наказание,
индивидуализирано съобразно личността на подсъдимия съдът намира, че е от вид и характер, да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК
– както по отношение на подсъдимия, когото да превъзпита към спазване занапред
на законите и установения в страната правов ред, така и по отношение на
останалите членове на обществото, като им въздействат възпитателно и
предупредително.
На основание чл. 189 НПК,
съдът възложи на подсъдимия припадаща направените по делото разноски,
включително следващата се държавна такса върху уваженият размер на гражданския
иск.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: