РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Сандански, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20221250101182 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Тр.....Ф....... С........“-АД, с
ЕИК:............., със седалище и адрес на управление-гр.С...., район „Об...“, ул.“С...“, № ..,
срещу „С.. Ф..“-ООД, с ЕИК:..........., със седалище и адрес на управление-гр.Сандански,
ул.“Св.Св.К... и М..“, № .., представлявано от управителя И. И. П., и Т. И. И., с ЕГН-
**********, с адрес-гр.С..., ул.“Св.Св.К..и М..“, № .., с която е предявен иск за установяване
съществуване на вземане в размер на 5501,44 лева, представляващо част от вземане в размер
на 8400лв. по запис на заповед от .......г., с падеж .......г., издаден от „С.. Ф...“-ООД и
авалиран от Т. И. И., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ .../...г. по описа на Районен съд гр.Сандански.
Правно основание- чл.535 от ТЗ във вр. с чл.422, ал.1, чл.415, ал.1 и чл.417 от ГПК и във вр.
с чл.79 от ЗЗД.
Сочи се в исковата молба, че на ...г. „С.. Ф.....“-ООД, чрез Т. И. И. в качеството си на
пълномощник на управителя И. И. П., въз основа на нотариално заверено пълномощно от
........ г., е издало в полза на “Тр.... Ф....... С......“-АД запис на заповед, по силата на който
дружеството безусловно и неотменимо се е задължило, без протест и разноски, да заплати
на поемателя или на негова заповед сумата от 8 400 лева на падеж- .... г., с мястото на
1
плащане- гр. С..., както и че този запис на заповед е авалиран от Т. И. И. на .......... г., при
същите условия. Твърди се, че задължението за плащане не е изпълнено от ответниците след
настъпване на падежа, както и че на ........г. „ТР...... Ф........ С.........” АД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу „С.. Ф..“ ООД и Т. И. И.
за сумата от 5501,44 лева, представляваща частично вземане от цялото вземане в размер 8
400 лева по горепосочения запис на заповед, по което заявление е образувано ч.гр.д.№
.../...г. по описа на Районен съд - гр. Сандански. Сочи се, че по заповедното производство
съдът е издал заповед за незабавно изпълнение от ........... г. и изпълнителен лист от ........... г.,
въз основа на които на ......... г. е образувано изпълнително дело № ...2022 г. по описа на
ЧСИ Ал.. Ц.. с per. №.. при КЧСИ, срещу солидарните длъжници. Твърди се, че срещу
издадената заповед за изпълнение са подадени възражения от длъжниците, за които ищецът
е уведомен от съда на .....г.-относно възражението на Т. И., и на ........г. - относно
възражението на „С..Ф...“ ООД. Изтъква се, че процесният запис на заповед е издаден във
връзка с каузално правоотношение между страните. В тази връзка се твърди, че на ......г.
между „..“-АД и „С.....“ ООД (клиент) е сключен Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и кредити на юридическо лице, по силата на който на клиента е отпуснат
револвиращ кредит в размер до 3 000 лева. Твърди се, че на .........г. между страните е
сключен анекс, по силата на който кредитният лимит е увеличен на 7 000 лева. Твърди се, че
договорът и анексът са подписани от името на дружеството чрез Т. И. в качеството й
пълномощник. Твърди се, че кредитът е бил усвояван чрез издадена платежна карта, която е
била предадена в запечатан плик с пин кодове на пълномощника. Твърди се, че клиентът е
длъжен в срок до 15-то число на всеки месец да издължава минимална погасителна вноска
по кредита, посочена в месечно извлечение, което му се изпраща на посочен от него
електронен адрес, както и че при неизпълнение на това задължение, считано от 16-то число
на месеца, формираното салдо по кредита се олихвява с лихва в размер на 14,5 % на
годишна основа. Твърди се, че между страните е уговорена и надбавка за забава. Твърди се,
че съгласно чл.42, ал.1 от договора клиентът издава в полза на „...“ АД запис на заповед в
размер на 120% от максималния размер на кредита по чл. 37, ал. 2, а в чл.2 от анекса от .. г. е
уредено, че „С.. Ф..“ ООД издава запис на заповед в размер на 8400 лева, а Т. И. се е
задължила да авалира същия. Твърди се, че след .. г. от името на „С.. Ф..“ ООД са
извършвани платежни операции, чрез изпълнението на които са усвоявани суми в рамките
на предоставения лимит, а именно многобройни транзакции, изразяващи се в теглене на
пари в брой (ATM cash) и покупки POS /ПОС терминални устройства, както и че са
начислявани възнаградителни лихви по кредита. Твърди се, че в чл.42, ал.2 от Рамковия
договор страните са уговорили, че при продължаване на срока на действие на рамковия
договор след първоначално уговорения срок, клиентът предоставя на „...“-АД нов запис на
заповед с падеж най-малко един месец след новия срок на рамковия договор. Твърди се, че
по силата на тази разпоредба „С..Ф..“ ООД е имало задължение да предостави на кредитора
нов запис на заповед след продължаването на сключения договор след дата ..г., както и че
това задължение е следвало да се изпълни незабавно след подновяването на договора.
Твърди се, че задължението за предоставяне на нов запис на заповед не е изпълнено, поради
2
което и съгласно чл.43, ал.1 от договора, задълженията са обявени на ...г. за предсрочно
изискуеми. Твърди се, че за уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост ищецът
е правил многократни опити чрез използване на услугите на лицензирани пощенски
оператори, които да доставят до адреса на ответника покана за доброволно изпълнение с
изх. № .../...г. Твърди се, че поканата е била връчена на пълномощника Т. И. заедно с отговор
от „..“ АД с изх. №......../14.12.2021 г. Твърди се, че непогасеното задължение на „С.. ..“-ООД
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ТПК, е в размер на 5 501,44 лева,
произтичащо от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на
юридическо лице и сключения към него анекс. По изложените съображения ищецът
предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени доказателства.
Ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват иска по основание
и размер. Същите оспорват предсрочната изискуемост на кредита, като считат договора за
действащ и към настоящия момент. Оспорват, че е налице неизпълнение на договора от
страна на „С.. Ф..“ ООД. В тази връзка твърдят, че „С.. Ф..“ ООД е издало и предало на
ищцовото дружество записи на заповед последователно всяка година от датата на
сключването му, които записи на заповед не са върнати на издателя при поисканото през
2021г. от ищеца издаване на нов запис на заповед. Твърдят, че „С.. ..“ ООД е отправило
писмено възражение до ищеца за право на задържане поради неизпълнено условие на
договора-ищецът да е върнал предходно издаваните записи на заповед от 2018г., 2019г. и
2020г. Ответниците оспорват и надлежното уведомяване на кредитополучателя за
упражненото от ищеца-кредитодател право да обяви предсрочната изискуемост на
вземането си, като твърдят, че отразеният в обратната разписка получател на пратката-Т. И.,
не е упълномощена да получава куриерски пратки, както и че представеното от ищеца
пълномощно е оттеглено на ...г., а също и че няма отразяване на датата на получаване на
пратката. Ответниците твърдят също, че претендираната от ищеца сума е изплатена чрез
извършени преводи по банковата сметка на ищеца на 22.06.2022г. Ответниците правят
възражение и за нищожност на записа на заповед поради липса на форма, тъй като не
съдържа пълно описание на юридическото лице, на което да се плати, и поради липса на
израза „безусловно обещава“. Ответниците правят и възражение за недействителност на
записа на заповед и поради липса на съгласие и представителна власт. Твърди се, че
управителя на дружеството-издател на процесния запис на заповед не е издал специално и
изрично пълномощно за подписването му, а представеното от ищеца пълномощно е
оттеглено с изричен акт за оттегляне на ...г. Ответниците правят и възражение за
нищожност на договора за предоставяне на платежни услуги в частта на разпоредбите му за
предоставяне на обезпечение-чл.42 и сл. от същия, като противоречащ на закона. В
подкрепа на становището си представят писмени доказателства.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На ...г. между “Тр.. Ф.. С..“-АД, от една страна, и „С... Ф..-ООД, представлявано от Т. И. И.
3
в качеството й на упълномощено лице, съгласно нотариално заверено пълномощно с рег.
№../..г. на нотариус Р.. Б.. с рег.№.. на НК, от друга страна, е сключен рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и кредити на юридическо лице, в който са уредени
взаимоотношенията им във връзка с издаването, предоставянето и ползването на платежни
карти; открИ.ето, обслужването и закрИ.ето на платежна сметка; извършването на платежни
и други операции и усвояването, ползването и издължаването на кредити, отпуснати на
клиента във връзка с изпълнението на платежни операции чрез платежни карти. По силата
на този договор ищецът издава на „С.. Ф..“-ООД платежна карта, открива му платежна
сметка и му отпуска кредит в размер до 3 000 лева, със срок на погасяване 12 месеца,
считано от датата на усвояване, като е уговорен годишен лихвен процент в размер на 14,5%,
а „С.. Ф..“-ООД се задължава до 15-то число на всеки месец да погасява сума, равна или по-
голяма от минималната погасителна вноска по кредита, посочена в последното месечно
извлечение, а при изтичане на срока на кредита-да погаси общото задължение. Страните са
уговорили, че месечното извлечение се изпраща на посочен от клиента електронен адрес,
като неполучаването му не освобождава клиента от задължението да погаси в срок
дължимите от него суми, както и че при неизпълнение в срок на задължението за заплащане
на минималната погасителна вноска по кредита се начислява надбавка за забава към
годишния лихвен процент по кредита в размер посочен в ценовата листа. За изпълнението
на платежните, справочните и другите неплатежни операции и услуги, както и за ползването
на кредита страните са се споразумели, че „С.. Ф..“-ООД дължи на „ТФС“-АД съответните
лихви, такси и комисионни, посочени в ценовата листа, която е неразделна част от рамковия
договор (чл.45 от рамковия договор). Съгласно чл.40, ал.3 от рамковия договор, в случай, че
клиентът не изпълни задължението си за плащане на минималната погасителна вноска по
кредита в два последователни месеца, “Тр... Ф.. С..“-АД има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем и
при неизпълнение на друго задължение на клиента по рамковия договор (чл.43, ал.1, т.2 от
рамковия договор). Страните по договора са уговорили (чл.42 от договора) предоставеният
кредит да бъде обезпечен с издаване на запис на заповед за сума, съставляваща 120% от
размера на кредита. Съгласно чл.47, ал.2 от договора, действието на договора се
продължава за нов 12-месечен срок в случай, че никоя от страните най-малко 1 месец преди
изтичането на текущия срок на рамковия договор не заяви писмено, че желае действието му
да бъде прекратено. При продължаване на срока на действие на рамковия договор след
първоначално уговорения срок клиентът предоставя “Тр.. Ф..С..“-АД нов запис на заповед с
падеж най-малко един месец след новия срок на рамковия договор, като в този случай “Тр...
Ф... С...“-АД връща на клиента първоначално издадения запис на заповед (чл.42, ал.2 от
договора). Издаденият запис на заповед се връща на клиента и при прекратяване на
договора и пълно погасяване на всички задължения на клиента по отпуснатия кредит, както
и на другите задължения възникнали във връзка с изпълнението на рамковия договор (чл.42,
ал.3 от договора).
В нотариално заверено пълномощно с рег.№3941/2018г. на нотариус Р.. Б.. Т. И. И. е
упълномощена от „С..Ф..“-ООД да го представлява пред “Тр.. Ф..С..“-АД при сключване на
4
рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на юридическо лице,
включително анекси към него и други документи, както и да подписва записи на заповед във
връзка със сключването на рамковия договор. И преди издаване на това пълномощно Т. И.
И. е била упълномощена от „С.. Ф..“-ООД да го представлява пред всички физически и
юридически лица, като извършва от негово име всякакви правни и фактически действия
(пълномощно с рег.№ ..от ..г. по описа на нотариус Д.. Г. с рег.№498 по регистъра на НК).
На ...г. „С.. Ф..“-ООД, действащо чрез пълномощника си Т. И. И., е издало запис на заповед,
с който безусловно и неотменимо се е задължило да плати, без протест и без разноски, на
“Тр.. Файненшъл С..“-АД или на негова заповед сумата от 3600лв. на падеж-.......г. Този
запис на заповед е авалиран същия ден от Т. И. И. при условията, при които е издаден.
На ..г. между “Тр.. Ф.. С..“-АД и „С.. Ф..“-ООД, представлявано от Т. И. И. в качеството й
на упълномощено лице, съгласно нотариално заверено пълномощно с рег.№../2018г. на
нотариус Р.. Б..с рег.№..на НК, е сключен анекс № 1 към гореописания рамков договор,
съгласно който размерът на предоставения кредит е увеличен на 7000лв., а „С.. Ф..“-ООД
издава запис на заповед за сума в размер на 8400лв. и авалиран от Т. И. И. в качеството й на
физическо лице. Същия ден „С.. Ф.“-ООД, действащо чрез пълномощника си Т. И. И., е
издало запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължило да плати, без
протест и без разноски, на “Тр..Ф.. С..“-АД или на негова заповед сумата от 8400лв. на
падеж-24.08.2020г. Този запис на заповед е авалиран от Т. И. И. на 24.07.2019г.
На ...г. Т. И. е получила запечатан плик, съдържащ платежна карта с номер 553****1478,
издадена от “Тр.. Ф.. С..“-АД и плик с ПИН и е-ПИН кодове (представения протокол от тази
дата).
На .... „С...“-ООД е оттеглило пълномощията си от Т. И. И. по пълномощно с рег.№....г. на
нотариус Р.. Б..(нотариално заверено оттегляне на пълномощно с рег.№.../17.06.2020г. по
описа на нотариус Р.. Б...). Т. И. И. е дъщеря на И. И. П. и Сн..Ст.. П.а, които са съответно
управител и съдружници в „С.. Ф..“-ООД (представената справка от НБД“Население“ и
справка за актуално състояние на ответното дружество).
На .... „С..Ф..“-ООД, действащо чрез пълномощника си Т. И. И., съгласно пълномощно с рег.
№.../..г. на нотариус Р.. Б.., е издало запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е
задължило да плати, без протест и без разноски, на “Тр.. Ф.. С..с“-АД или на негова заповед
сумата от 8400лв. на падеж-..г. Този запис на заповед е авалиран същия ден от Т. И. И..
На ...г. „С.. Ф.“-ООД, чрез Т. И. И., е подало заявление за преиздаване на кредитна карта с
последни четири цифри от номера .., преди изтичане срока й на валидност.
На .г. Т. И., в качеството й на пълномощник на „С..с“-ООД е изпратила на “Тр.. Ф.. С.-АД
съобщение (писмо)-вх.№./06.12.2021г., във връзка с искането им за издаване и предаване на
запис на заповед по договора за кредитна карта, в което съобщение заявява, че ще бъде
изпратен запис на заповед съгласно договора след като предходно издадените до сега запис
на заповед бъдат върнати, както и че е налице забава за връщане на предходно издадени
запис на заповед от страна на “Тр... Ф.. С..“-АД, което представлява неизпълнение на
5
задължение съгласно договора.
От своя страна “Тр.. Ф..С..“-АД е отговорил на „С.. ф..“-ООД с писмо изх.№ .../.г., в което
заявават, че е налице неизпълнение на задължението на „С..“-ООД да предостави нов запис
на заповед след продължаване на сключения договор след дата ..г., което е основание за
прекратяване на договора и обявяването на кредита за предсрочно изискуем, както и че с
настоящо уведомяват, че прекратяват договора и обявяват кредита за предсрочно изискуем.
В същия отговор заявяват как могат да се получат предходно издадените записи на заповед.
Към отговора са приложили покана за доброволно изпълнение с изх.№../.г. Писмото-отговор
е изпратено с куриерска пратка-Еконт Експрес, и е получено от Т. И. (представената обратна
разписка, на която няма дата на получаване).
На ..г. “Тр.. Ф.. С..“-АД е предало на „С.. ф..“-ООД в оригинал запис на заповед издаден на
..г. и запис на заповед издаден на ...г., които са получени от управителя на С.. ф..-ООД-И. И.
П. (разписка за върнат запис на заповед).
Въз основа на издадения на .....г. запис на заповед “Тр..т Ф.. С..“-АД е подало на ....г. до
Районен съд-Сандански заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
срещу „С.. Ф..“-ООД и Т. И. И. за солидарно заплащане на част от сумата по него, а именно
сума в размер на 5501,44лв. По това заявление е образувано ч.гр.д.№ .../.... и по него
Районен съд Сандански е уважил искането, като е издал заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № ... от ..г. и изпълнителен лист №
../..г. срещу длъжниците в полза на заявителя. Въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изп.д.№ .../..г. по описа на ЧСИ А.. Ц.., с рег. № .. от регистъра на КЧСИ. На ..г.
съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на Т. И. И.,
която възбрана е вписана на..г. На ..г. съдебният изпълнител е наложил и запор на банковите
сметки на длъжниците. На длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, с
приложена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, изх.№ ../..г. и изх.
№../10.06.2022г. Поканата е връчена на „С.. Ф..“-ООД чрез залепване на уведомление по
реда на чл.47 от ГПК на ...г., а на Т. И. И. е връчена лично на ..г. В законоопределения срок
длъжниците са подали възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение, поради което съдът с разпореждания от ...г. и от ..г. е указал на заявителя
възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщенията с дадените
указания са връчени на заявителя на ..г. (относно възражението на Т. И.) и на 27.10.2022г.
(относно възражението на „С.. Ф..-ООД).
На ..г. Т. И. е превела на “Тр.. Ф.. С..“-АД сума от 5000лв. и сумата от 674,12лв. на
основание договора от ..г. на „С..ф..“-ООД (2бр. разписки от EasyPay). Тези плащания, както
и образуваното изпълнително производство са констатирани от “Тр..Ф.С..“-АД и Т. И. И. в
подписано от тях споразумение на ..г. В последното страните са се договорили относно хода
на изпълнителното производство. На ...г. Тр... Ф.. С..“-АД е изготвило писмо-уведомление с
изх.№ ../.г. до Т. И. за прекратяване на сключеното между тях споразумение от .г.
Видно от заключението на вещото лице е, че кредитополучателят е усвоил средства по
предоставения му кредит, подробно описани в приложение 1 към приетата по делото
6
експертиза, и е извършвал погасявания по кредита със средства подробно описани в
приложение 2 към експертизата, в хронологична последователност посочена в приложение 3
към експертизата. Видно от заключението на вещото лице е още, че размерът на дължимата
главница по процесния рамков договор е в размер на 5397,72лв., а договорената
възнаградителна лихва за периода от 19.10.2018г. до 14.12.2021г. възлиза на 92,62лв., като
размерът на дължимите такси (такса-известяване чрез SMS, такса за превод по банкова
сметка, такса за транзакцията Trans.cash, такса за вноска в офис на EasyPay) по кредита за
периода от 19.10.2018г. до 14.12.2021г. възлизат на 11,10лв.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му-страни по настоящото дело са страните по
заповедното производство по ч.гр.д.№ .../...г. по описа на Районен съд-Сандански. За ищеца
е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като ответниците – длъжници в
заповедното производство, в определения от закона срок са възразили срещу издадената
спрямо тях заповед за изпълнение, поради което са направили вземането на ищеца-заявител
спорно. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок. Налице е и съответствие
на вземането- предметът на предявения по реда на чл.415, ал.1 от ГПК иск е идентичен с
предмета на искането по реда на чл.417 от ГПК.
Възражението на ответниците, че искът е недопустим, поради непредставяне в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК на доказателства за предявяването на иска в посочения от съда срок е
неоснователно, тъй като пред заповедния съд (съдът, който е дал указания на заявителя за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си, поради подадено от
длъжниците възражение срещу заповедта за изпълнение, и за представяне на доказателства
за предявяването му) заявителят е представил входирана в съда искова молба, по която е
образувано настоящото гражданско дело, и която искова молба съдът е приел с
разпореждане № ...от ...г., постановено по ч.гр.д.№ ../..г.
По основателността на предявения иск:
По настоящия специален положителен установителен иск ищецът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича, а длъжникът-възраженията си срещу вземането. Ищецът
основава вземането си на запис на заповед, подписан от първия ответник като издател и
авалиран от втория ответник. По своята правна природа запис на заповед е едностранна,
абстрактна и формална сделка. Установи се от представения по делото запис на заповед
/приложен в оригинал по ч.гр.д.№ .. от ...г. по описа на РС-Сандански/, че на ....г. „С.. Ф..-
ООД безусловно и неотменимо се е задължило срещу представянето на записа на заповед да
заплати без протест и без разноски на “Тр... Ф... С..“-АД или на негова заповед сумата от
8400лв., на падеж-...г., както и че същия ден записът на заповед е авалиран от Т. И. И., която
го е и подписала. Посоченият запис на заповед съдържа всички необходими реквизити по
чл.535 от ТЗ, поради което е породил валидно менителнично задължение: в него се съдържа
наименованието „запис на заповед“ (както в заглавието, така и в съдържанието му/текста на
7
ценната книга/)-чл.535, т.1 от ТЗ; налице е безусловно обещание да се плати определена
парична сума-8400лв. („безусловно и неотменимо се задължава…да заплати…сумата“)-
чл.535, т.2 от ТЗ; посочен е падеж-18.11.2021г. (плащане на определен ден)-чл.535, т.3 от ТЗ
във вр. с чл.537 и чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ; посочено е място на плащането (гр.С...)-чл.535, т.4
от ТЗ; посочено е името на лицето, на което или на заповедта на което да се плати (“Тр..Ф..
С..с“-АД)-чл.535, т.5 от ТЗ; посочено е дата и място на издаването (..г., гр.С..)-чл.535, т.6 от
ТЗ, и има подпис на издателя.
Възражението на ответниците, че не е спазено изискването на чл.535, т.5 от ГПК, поради
непосочване на ЕИК на юридическото лице, както и седалището и адреса му на управление,
за да се идентифицира, е неоснователно, тъй като законът изисква само името на лицето, на
което да се плати, но не и други индивидуализиращи го признаци, а в процесния запис на
заповед търговското дружество е посочено с фирмата му-наименованието (чл.7 от ТЗ), което
в достатъчна степен индивидуализира поемателя на ценната книга.
Неоснователно е и възражението на ответниците за неспазване на изискването на чл.535, т.2
от ТЗ, тъй като законът не изисква в съдържанието на ценната книга да се съдържа точния
израз “безусловно обещава“, а да съдържа безусловно обещание да се плати определена сума
пари. Отразеното в записа на заповед поемане на безусловно и неотменимо задължение да
се плати сумата от 8400лв. представлява безусловно обещание да се плати тази сума.
Неоснователно е възражението на ответниците, че записът на заповед е недействителен, тъй
като е подписан от пълномощник, а не от законния представител на юридическото лице-
издател, тъй като волеизявлението, въз основа на което възниква менителничното
задължение, е сделка, а гражданското право допуска при сключването на сделка правният
субект да действа и чрез пълномощник. Освен това, няма нормативна забрана записът на
заповед да се подписва от пълномощник, а в процесния запис на заповед изрично е
отбелязано, че издателят на записа на заповед действа чрез пълномощника си Т. И. И.,
съгласно пълномощно с рег.№../..г. на нотариус Р.. Б.. В това пълномощно пълномощникът
изрично е упълномощен от управителя и представляващ „С.. Ф..“-ООД да подписва записи
на заповед от името на дружеството.
По възражението за нищожност на записа на заповед поради липса на съгласие от страна на
издателя с оглед извършено без представителна власт правно действие и необвързването на
страната, от чието име е било извършено то, съдът излага следното:
Тезата на ответника е, че представеното при издаване на записа на заповед пълномощно е
било оттеглено преди това - с нарочен писмен акт от ....г., с нотариална заверка на подписа.
Установи се, че на...г. „С.. Ф.“-ООД, с нарочен писмен акт, с нотариална заверка на подписа,
е оттеглило дадените на Т. И. И. пълномощия по пълномощно с рег.№.../2018г. на нотариус
Р.. Б., на основание на което пълномощно Т. И. И. е подписала процесната запис на заповед
за издателя й-„С.. Ф..“-ООД.
При представителството в менителничното право намират приложение общите разпоредби
на института на представителството в гражданското право (чл.36-43 от ЗЗД) доколкото
8
последните не се дерогират от специални разпоредби на менителничното
представителство. Такива специални разпоредби са тези на чл.461 и чл.462 от ТЗ
(приложими и в случаите на издадена запис на заповед, по силата на чл.537 от ТЗ), съгласно
които ако менителницата носи подписа на лице, което не може да задължава лицето, от
името на което е подписана, волеизявлението на последното не поражда
мнителничноправните последици, към които е насочено, като действалият без
представителна власт е длъжник по ефекта. Следователно, ефектът се счита за издаден
лично от лицето, което го е подписало, а мнимо представляваният не е обвързан и не е
длъжник по ценната книга. Подписването на записа на заповед от лице без представителна
власт е недействително подписване, но липсата на представителна власт не прави
менителничната сделка недействителна (без правно действие за поемателя), тъй като
ефектът се счита за издаден лично от лицето, което го е подписало, съгласно чл.462 от ТЗ (в
този смисъл е решение № 13 от 06.04.2011г. по т.д.№ 333/2010г. на V т.о. на ВКС). За
разлика от гражданското право, където отговорността на мнимо представлявания се
ангажира само спрямо добросъвестно трето лице, спрямо което е извършено съответното
правно действие, в менителничното представителство не се прави такова разграничение и е
без значение добросъвестността на кредитора. Разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗЗД, на която
се позовава кредитора, не намира приложение в менителничното право, тъй като
специалната разпоредба изключва действието на общата (практиката на ВКС е константна
по този въпрос, както при действието на отменената разпоредба на чл.374 от ЗЗД, така и по
сега действащата разпоредба на чл. 462 от ТЗ). Поетото без менителнична представителна
власт задължение по отношение търговец може да бъде потвърдено от него като
ратифицирано следва да бъде задължението по самата ценна книга (решение № 171 от
01.12.2015г. на ВКС по т.д.№ 3028/2014г. на Іт.о. на ВКС), като не намира приложение
разпоредбата на чл.301 от ТЗ. По делото не се твърди, нито се установи, че „С.. Ф..“-ООД е
потвърдило менителничното задължение, извършено без менителнична представителна
власт.
Изхождайки от изложеното, че с менителничния ефект не е задължен като издател мнимо
представляваното търговско дружество, а лично подписалият го пълномощник, който
същевременно е и авалист, и съобразявайки т.17 на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК
на ВКС, съгласно което предмет на делото при предявен установителен иск по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК е
съществуване на вземането, основано на записа на заповед, съдът намира, че следва да
отхвърли предявения установителен иск срещу първия ответник, без да е нужно да обсъжда
възраженията му по каузалната сделка, както и без да разглежда въпроса дали е налице
неизпълнение на задълженията му по каузалната сделка, тъй като отговорът на този въпрос
не обуславя основателността на иска предявен по реда на чл.422 от ГПК на основание
абстрактната сделка, послужила като основание за издаване на заповедта за изпълнение.
По отношение на предявения иск срещу втория ответник, подписал записа на заповед и като
авалист, съдът излага следното:
9
Менителничното поръчителство /авал/ се учредява чрез едностранно волеизявление,
изразено върху менителничния документ или върху прикрепен върху него лист/алонж/,
където авалистът следва да положи саморъчен подпис. Установи се, че в процесния запис на
заповед, като поръчител за издателя се е подписала Т. И. И.-вторият ответник. Същата не
оспорва подписа си под този акт. След като в случая върху лицевата страна на записа на
заповед след менителничното волеизявление е положен подпис от името на Т. И. И., като
поръчител, то е спазена установената в ТЗ форма, поради което следва да се приеме, че е
възникнало валидно менителнично поръчителство. Авалът е самостоятелно задължение,
което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста,
независимо от задължението, което обезпечава. Задължението на менителничния
поръчител не е акцесорно, а самостоятелно и независимо от менителничното
задължение, за което е дадено. Именно поради характера на авала, неоснователността на
иска срещу издателя не води автоматично до неоснователност на иска срещу авалиста
поради разликите между авала и поръчителството по гражданското право (за разлика от
поръчителството, при което правопораждащият задължението факт е договор между
кредитора и поръчителя, авалът по действащото законодателство е самостоятелно
задължение, което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на
авалиста и е независимо от задължението, което обезпечава- решение № ... от ...г. на ВКС
по гр.д.№ ..от .г., ІІ т.о., решение № 5 от 09.02.2010г. на ВКС по т.д.№ 268 от 2009г., ІІт.о.,
решение № 386/25.03.2015г. по гр.д.№ 1490/2014г. на ВКС, ІV г.о. и мн. др.), не се прилага
към менителничното поръчителство принципът на акцесорност на договора за
поръчителство, с изключението по чл.485, ал.2 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.485, ал.2
от ТЗ, задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е
дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във
формата.
Поради самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на авалиста, същият не
може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които хоноратът би могъл
да направи- както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключението
на възражението за форма, поради това че волеизявлението на авалиста е обективирано
върху същия документ или алонжа), така и неговите лични (относителни) възражения,
произтичащи от каузалното правоотношение. От страна на авалиста са допустими всякакви
възражения (в това число и лични) във връзка с каузалното правоотношение на хонората и
приносителя единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по него. Когато
обаче страни по каузалното правоотношение са само приносителят и хоноратът, свързаните
с него относителни възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста на
приносителя само ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право (в
този смисъл е и практиката на ВКС: решение № 120/30.07.2010г. по т.д.№ 988/2009г. на
ВКС, ІІ т.о.; решение № 17/21.04.2011г. по т.д.№ 213/2010г. на ВКС, ІІт.о.; решение №
2/12.08.2014г. по т.д.№ 984/2012г. на ВКС, ІІт.о.; решение № 26/14.04.2014г. по т.д.№
1027/2013г. на ВКС, ІІ т.о. и др.). По делото не се спори между страните, а и се установи от
събраните доказателства, за съществуването на каузално правоотношение между “Тр... Ф..
10
С..“-АД и „С.. Ф..“-ООД. Вторият ответник-Т. И. И. (авалист по записа на заповед) не
твърди факти, нито въвежда възражение за недобросъвестност или злоупотреба с право от
страна на поемателя - ищец по делото, а и не ангажира доказателства за това, поради което
вторият ответник не може да противопостави на ищеца личните възражения на хонората по
каузалното правоотношение, по което не е страна (в този смисъл е решение № 248 от
28.01.2019г. по т.д.№ 213/2018г. на ВКС, І т.о. и решение № 26 от 24.04.2014г. по т.д.№
1012/2013г. на ВКС, ІІт.о.), поради което съдът не обсъжда направените от втория ответник
възражения във връзка с каузалното отношение между ищеца и първия ответник, като
недопустими. Освен това, липсва връзка между менителничното и каузалното
правоотношение, доколкото длъжникът по каузалното правоотношение не е длъжник по
менителничното правоотношение (изложените по-горе съображения, че мнимо
представляваният не е длъжник по ценната книга), поради което каузалната сделка не е
основанието за менителничното задължение-чрез него не се цели да се гарантира
изпълнение на поети с каузалната сделка задължения. Връзка между двете правоотношения,
при която записът на заповед има гаранционно обезпечителна функция спрямо каузалното
правоотношение, е налице само когато страните по менителничния ефект са страни и по
каузалната сделка.
Установи се, че процесният запис на заповед е редовен от формална страна (съдържа всички
реквизити по чл.535 от ТЗ), поради което задължението на поръчителя-вторият ответник е
действително (освен това, както се посочи по-горе /във връзка с разпоредбата на чл.462 от
ТЗ/ Т. И. И. се е задължила и лично по процесния запис на заповед, подписвайки се като
представител на издателя, но без да има представителна власт), както и че е настъпил
падежът по този менителничен документ -падежът е посочен на точно определен ден, който
е отминал, поради което вземането е изискуемо.
По възражението на втория ответник, че задължението по ценната книга е изпълнено съдът
излага следното:
По делото са представени два броя разписки от EasyPay от дата 28.06.2022г., изходящи от Т.
И. И. за преведени суми на “Тр... Ф.. С..“-АД в размер на 5000лв. и 674,12лв. Видно от
посочените в тези разписки основания за плащане е, че сумите са преведени по договора на
„С.. ф..“-ООД от 28.06.2022г., а не в изпълнение на менителничното задължение, поето от Т.
И.. Доколкото по делото се установи, че не съществува основание за менителнично
задължаване на „С.. ф..“-ООД (издател на записа на заповед не е „С.. ф..-ООД, тъй като
записът на заповед е подписан от лице без представителна власт-изложените по-горе
съображения), задължението по записа на заповед е лишено от основание, а съгласно
практиката на ВКС (решение № 127 от 12.07.2013г. по т.д.№ 274/2012г. на ВКС, ІІ т.о.) при
липса на идентичност между страните по двете сделки, изпълнението на задължението по
едното правоотношение не води до погасяване на задължението по другото
правоотношение.
На самостоятелно основание (ако се приеме противното на изложеното, че не е налице
връзка между двете правоотношения), съдът намира, че заплатените суми не следва да се
11
вземат предвид в производството по чл.422 от ГПК, защото плащането е осъществено в хода
на изпълнителното производство (след предприети по изп.д.№ ../2022г. по описа на ЧСИ
Ал.. Ц.действия по принудително изпълнение на вземането), образувано въз основа на
издадената по реда на чл.417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№ ../2022г. по описа на РС-Сандански, като е без значение начина по който е
събрана сумата-платена директно на взискателя (както е в случая) или чрез сметка на
съдебния изпълнител.
Изхождайки от изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск срещу втория
ответник е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата Т. И. следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 450лв., за възнаграждение на вещото лице-110,03лв., и за копие
на изпълнителното дело-24лв. В производството ищецът е бил представляван от
юрисконсулт, поради което ответницата следва да заплати на ищеца, съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗЗП и във вр. с чл.25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 150лв. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца за направени по
делото разноски сумата от общо 734,03лв.
Ответницата следва да заплати на ищеца и сумата от 160,03 лева за направени по
заповедното производство разноски (т. 12 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС
по т.д. № 4/ 2013г.).
Ответникът „С..ф..“-ООД не е направил разноски по делото, поради което съдът не
присъжда такива.
Водим от горното и на основание чл.535 от ТЗ във вр. с чл.422, ал.1, чл.415, ал.1 и чл.417 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Тр... Ф... С..“-АД, с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление-
гр.С.., район „Об..“, ул.“С...“, № .., срещу „С.. Ф..“-ООД, с ЕИК:..., със седалище и адрес на
управление-гр.С.., ул.“Св.Св.К..и М..“, № ., представлявано от управителя И. И. П., за
установяване дължимостта на вземането, предмет на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ ../2022г. по описа на Районен съд гр.Сандански, а
именно: сумата от 5501,44 лева (пет хиляди петстотин и един лв. и 44 ст.), представляваща
солидарно задължение по част от вземане в размер на 8400лв. по запис на заповед от
18.10.2020г., с падеж 18.11.2021г., ведно със законната лихва от 22.02.2022г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. И., с ЕГН-**********, с адрес-
гр.С..., ул.“Св.Св.К.. и М..“, № 27А, че дължи на “Тр.. Ф.. С.“-АД, с ЕИК:..., със седалище и
12
адрес на управление-гр.София, район „Об..“, ул.“С..“, № .. вземането, предмет на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ ../2022г. по описа на
Районен съд гр.Сандански, а именно: сумата от 5501,44 лева (пет хиляди петстотин и един
лв. и 44 ст.), представляващо част от вземане в размер на 8400лв. по запис на заповед от
18.10.2020г., с падеж 18.11.2021г., ведно със законната лихва от 22.02.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т. И. И., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С..., ул.“Св.Св.К..и М..“, № 27А ДА
ЗАПЛАТИ на “Тр.. Ф. С...“- АД, с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление-гр.С.., район
„Оборищ...“, ул.“С..“, № .. сумата от 734,03 лева (седемстотин тридесет и четири лв. и 03
ст.) за направени по настоящото производство разноски и сумата от 160,03 лева (сто и
шестдесет лв. и 03 ст.) за направени по заповедното производство разноски (по ч.гр.д. №
188/2022г. по описа на РС-Сандански).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
13