Решение по дело №1380/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260050
Дата: 18 август 2020 г. (в сила от 18 август 2020 г.)
Съдия: Детелина Костадинова Димова
Дело: 20202100501380
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                                                                                              

   I - 214                                         18.08.2020 г.                                    град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  I-ви  въззивен  граждански състав, в открито съдебно заседание  на пети август две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                                              ЧЛЕНОВЕ: Пламена Върбанова

         мл.с. Детелина Димова                                                 

 

при  секретаря Ани Цветанова   като   разгледа  докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1380 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез пълномощник Ана Димчева – юрисконсулт на ОДМВР Бургас против Решение № 781/28.02.2020г. по гр.д. № 10742/2019г. по описа на РС Бургас, с което въззивната Областна дирекция на МВР – гр. Бургас  е осъдена да заплати на И.Д.Д., ЕГН **********, сумата от 1649,91 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 237,95 часа за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 20.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за периода 01.11.2016 г. – 30.11.2016 г.. С обжалваното решение съдът е осъдил ОДМВР-Бургас да заплати на И.Д.Д. сумата от 400 лева, представляваща разноски по делото, както и да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от 66 лева, представляваща дължима държавна такса за уважения иск и сумата от 190 лева– разноски за изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа експертиза.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Въззивната страна намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил правилата на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143, за да бъде приравнен на дневен труд, вместо правилата на действалата към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи. Излага съображения, че посочената наредба  уреждала по специален за системата на МВР начин заплащането на нощния труд, който не предвиждал увеличение на отчетените часове с въпросния коефициент, за разлика от действалата до 2015 г. Наредба №8121з-407/19.08.2014 г..  По този начин съотношението между дневен и нощен труд, положен от държавните служители в МВР било 1 към 1, като 8 часа нощен труд са равнявали на 8 часа дневен труд. Възразява, че в случая не се касае до извънреден труд, тъй като реално липсва положен труд извън установеното работно време и превишение на месечната норма часове. Сочи, че въз  основа на това разрешение са и издадените от Министъра на вътрешните работи Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г и Заповед №8121ю-1429/23.11.2017г., с които е определено допълнително възнаграждение за отработените от държавните служители часове между 22,00 и 6,00 часа в размер на 0,25 лева. Оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд, че е налице непълнота в специалната уредба, относима към служителите на МВР, поради което субсидиарно следвало да намери приложение правилото на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията работната заплата. Оспорва се и извода за едновременно (а не паралелно или алтернативно, според въззивника) действие във времето на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и съответната наредба на министъра на вътрешните работи, при което преизчислените с коефициент от 1.143 нощни часове в дневни такива следвало да се заплащат само с допълнителното трудово възнаграждение от по 0,25 лева на час, но не и с добавката за извънреден труд. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание представител на въззивната страна не се явява.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия Д. на 26.05.2020 г, чрез пълномощника му адв. Желевакато в законовия срок по чл. 263, ал.1 ГПК по делото не постъпил писмен отговор. В съдебно заседание е постъпило писмено становище от адв. Желева, в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата и се прави искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд, след извършена служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл. 269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона, съдът намира, че същото е правилно и законосъобразно.

С исковата молба ищецът И.Д.Д., ЕГН **********, , е предявил срещу Областна Дирекция на МВР - Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46  иск с правно основание: чл. 178, ал. 1 т. 3, вр. с чл. 187 и чл. 179 от ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1394,25 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден  труд от 214 часа за периода от 01.11.2016г. до 30.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения от него нощен труд от общо 1500 часа с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът заявява, че през процесния период от време е полагал труд на длъжността „главен полицай в пето РПУ на МВР –Бургас. За процесния период от 01.11.2016 г. до 30.04.2017 г. ищецът Д. работил на 12 часови смени, съгласно предварително утвърдени графици. Общо положеният от него нощен труд за този период бил 1500 часа, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1714,50 часа дневен труд. Намира, че в случая му се дължи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, изчислено след преобразуване на нощния труд в дневен такъв с коефициент, определим съгласно разпоредбата на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Счита, че посочената норма следва да намери приложение поради липсата на специална уредба по тази материя в ЗМВР. Преизчисляването на нощния към дневен труд водило до извод за положен извънреден труд от 214 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника като общо дължимата сума възлизала в размер на 1394,25 лева. За установяване на изложените в исковата молба обстоятелства, е направено искане за назначаването на ССчЕ.

Ответната страна Областна дирекция на МВР - Бургас е депозирала отговор на исковата молба, в който предявения иск се оспорва по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение. Заявява, че положения от ищеца труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд. Намира, че отговора на спорния въпрос по делото, свързан с преизчисляването на нощния труд в дневен, е обусловен от приложението на специалната наредба, приета от Министъра на вътрешните работи и действала по време на процесния период, а именно: Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи. Наличието на специална уредба, приложима към служебното правоотношение с ищеца, води до извод за неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисляването на нощен труд в дневен такъв с коефициент 1.143.

В хода на първоинстанционното производство е направено изменение на исковата претенция чрез увеличение на размера на иска, прието на основание чл. 214 ГПК и в резултат на това, главният иск се счита за предявен за сумата от 1649,91 лв., за положени 237,95 часа извънреден труд през исковия период.

Правилно Районния съд Бургас е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание по чл.178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

По делото няма спор, че за процесният период от време И.Д.Д.  е полагал труд като „старши полицай“ при Пето районно управление на Областна дирекция на МВР –Бургас за периода от 23.04.2015 г до 30.04.2018 г. и като „младши оперативен дежурен“ в група „Оперативна дежурна част“ към ОД МВР Бургас за периода след 30.04.2018 г. и понастоящем. Това налага извода, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл - арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд на смени по график, включително и през нощта (22. 00часа - 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно- дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

От заключението на вещото лице Тонка Джалева по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период от време: 01.11.2016г. до 30.11.2019г. ищецът е положил общо 1664 часа нощен труд, които приравнени с коефициент 1,143, се равняват на 1901,95 часа за целия период. Разликата между двете величини е 237,95 часа положен извънреден труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1649,91 лв.

От правна страна съдът приема следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. До измененията в ЗМВР, обнародвани в ДВ бр. 60/2020 г. в закона изрично е регламентирана само нормалната продължителност на полагания през деня труд от държавните служители в МВР - 8 часа, съответно 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. С измененията в чл. 187, ал. 1 ЗМВР от 07.07.2020 г. изрично бе предвидено, че и нормалната продължителност на полагания през нощта труд е 8 часа, като не е предвидено обратно действие на новоприетите с ЗИЗЗМВР текстове. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като до сега действащата уредба предвиждаше, че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 от ЗМВР). За процесния период от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). В чл. 3, ал. 3 от цитираната наредба е посочено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от действалата в предходен период от време Наредба № 8121з-407/15.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период - т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбата на чл.31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Неоснователно е разбирането, че по отношение на държавните служители в МВР е приложима само уредбата по специалния закон. Изрично разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

На следващо място, Конституцията на РБ утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава като основен принцип равенството в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага труд по служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно признатите права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение. Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по трудови правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа през деня логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния посредством нормативно установеното съотношение в нормата продължителност при различните условия.

Както се посочи, размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този състав намира за правилен извода на районния съд, че нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно не изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, тъй като при сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Ето защо, съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно неприложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.

В допълнение, аргумент за правилността на изложените по – горе изводи е и приетото изменение в разпоредбата на чл. 187 на ЗМВР и въвеждането на нова ал. 4 от същия текст с ЗИДЗМВР, обн. ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г. С посоченото изменение, както вече бе упоменато, изрично е уредено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 – часов период, като нощен труд е този, който се полага между 22:00 часа и 06:00 часа. А в нововъведената ал. 4 за първи път на законодателно ниво изрично се урежда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта, която продължителност на свой ред е регламентирана в изменената ал. 1 като 8 часа за всеки 24- часов период. В мотивите към внесения законопроект за изменение и допълнение на ЗМВР рег. №054-04-10 от 16.01.2020 г. на Народното събрание, е посочено, че в досегашната уредба на чл. 187 от ЗМВР  е уредена само максималната продължителност на работното време през деня и седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица, като спецификата на работата на служителите в ЗМВР,  свързана с полагане на труд на смени (24 часа), обуславя необходимост от регламентиране и на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези служители.  Пак в обсъжданите мотиви към законопроекта е посочено, че целта на посоченото изменение е налагане на „еднаквост при прилагането на разпоредбите , регламентиращи полагането на нощен труд и допълване на празнотата в специалния закон“. Използваната от законодателя техника чрез допълнение и изменение на действащия ЗМВР,  ясно посочва, че в действителност до обнародването на последния ЗИДЗМВР в ДВ бр. 60 от 2020 г. , е била налице празнота в специалната нормативна уредба, каквато правилно и първоинстанционния съд е приел за съществуваща. За сравнение при съществуваща, но неясна или непълна нормативна уредба, приложимата законодателна техника е различна, а именно чрез задължителното тълкуване, предвидено в чл. 50 от Закона за нормативните актове, в който случай законът за задължително тълкуване по правило действа от първоначалния момент, от който има действие тълкувания акт.  Ето защо с оглед установената непълнота на нормативната уредба, действаща по време на исковия период и приложима при разрешаването на настоящия спор, приложение следва да намерят разпоредбите, отнасящи се до подобни случаи, каквито са разпоредбите на КТ и на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ  по аргумент от чл. 46, ал. 2 от ЗНА.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. Същата е доказана и по размер с приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, която се кредитира и от въззивният съд. От експертизата е установено, че за процесния период от време ищецът е положил нощен труд в размер на 1664 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 1901,95 часа, като разликата от 237,95 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно - не е изплатена. Изрично в заключението си вещото лице е посочило, че изчислена по този начин, дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1649,91 лева.

По горните съображения Бургаският окръжен съд счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК.  Съдът намира, че решението следва да се потвърди изцяло включително и в частта искът е отхвърлен за период от един месец от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. , независимо от това че въззивната страна не е обосновала правния си интерес от оспорването в тази част. Това е така тъй като с решението си районният съд е уважил изцяло иска в пълния претендиран размер, като отхвърлянето му само досежно месец ноември, 2016 г., не води до отпадане на правния интерес на въззивната страна да оспори решението в цялост, именно с оглед произнасянето в пълнота по целия заявен с исковата молба спор.

Ето защо и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода по делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, отговорността за разноски следва да се понесе от въззивната страна. Поради липса обаче на отправено искане от страна на въззиваемия Д. по реда на чл. 78 от ГПК и непредставяне на доказателства за реално извършени разноски от последния, то съдът намира, че такива не следва да му бъдат присъждани.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Окръжен съд Бургас,

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 781/28.02.2020г. по гр.д. № 10742/2019г. по описа на РС Бургас.

РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                   

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                  2. мл.с.