Р Е Ш Е Н И Е № ..…
Гр. София, 02.06.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Светослав Спасенов
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 8589 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №
51065/26.02.2019 г. по гр. д. № 59105/2018 г. на СРС, 163 с - в, по искове с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, Г.Г.С., ЕГН ********** и К.Г.С. ЕГН **********
са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********по 1/2 ид. ч.
от общата сума от 685, 71 лв., както следва :
всеки от тях сумата от по 342, 86 лв., от които 271, 58 лв., главница
за неплатена топлинна енергия /ТЕ/ за период 01.07.2015 г. - 30.11.2016 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба - 07.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва
в размер на 61, 55 лв. за
периода 30.09.2015 г. до 07.08.2018 г., както и 7, 85 лева - главница за дялово
разпределение за период 01.07.2015 г. - 30.04.2016 г., ведно
със законна лихва от подаване на исковата молба - 07.09.2018 г.
до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 1, 88 лв. върху
това вземане за същия период, за топлоснабдения имот, находящ се
на адрес: гр. София, ж. к. „********магазин № 4, аб. № 374911. Ответниците са осъдени за заплащане на разноски в производството на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК в размер на по 350 лв. всеки.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ответниците Г.Г.С. и К.Г.С., чрез представителя им. В нея се излагат доводи за неправилност и
допуснати нарушения на процесуалния и материален закон при постановяване на
решението. Според ответниците по делото е безспорно установено, че става въпрос
за доставка на топлоенергия до стопански обект, за който доставката се основава
на писмени договори, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Такъв договор не е
представен от ищеца в производството. Незаконосъобразни са изводите на СРС за неоснователно
обогатяване на ответниците и обедняване на ищеца, след като не е доказано
наличието на облигационно отношение между страните. Поради това се поддържа, че
исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. Твърдят, че не са се
обогатили неоснователно след като в магазина не е използвана топлоенергия за
отопление. Неправилно СРС е присъдил и суми за дялово разпределение за имота
след като ищецът не е доказал такова да е осъществявано от ФДР. Дяловото
разпределение има договорно основание, което не кореспондира с предмета на
делото. Оспорва се и присъждането на лихви за забава, след като не е доказано
публикуването на сумите на сайта на дружеството или поставянето на ответниците
в забава. Поради това се твърди, че акцесорните претенции са неоснователни. Моли
да се отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендират разноски
в производството.
Въззиваемата страна - ищецът „Т.С.” ЕАД, не
взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 27.05.2020
г. ищецът оспорва въззивната жалба и моли да се
остави без уважение. Претендира разноски и прави евентуално възражение по
разноските на насрещната страна
Третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД също не взема становище
по жалба.
Настоящият
състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно постановено и
допустимо.
Предявени са обективно съединени осъдителни
искове за неоснователно обогатяване на ответниците поради ползване на
топлоенергия без да е сключен писмен договор за доставка на такава за стопански
нужди. Настоящият въззивен състав приема, че въпреки погрешно вписаната
квалификация на главния иск чл. 55 ЗЗД - вместо
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, чл. 149 ЗЕ, решението не е недопустимо постановено само на това основание,
доколкото първоинстанционният съд е разгледал релевантните за спора факти и
обстоятелства, съгласно твърденията на ищеца в исковата молба.
Относно законосъобразността на решението, въззивният съд
намира следното от правна страна:
В правилно
приложение на материалния закон СРС е приел, че с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е
предвидено, че облигационните правоотношения между топлопреносното предприятие
и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, каквито са ответниците, следва
да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма. Изискуемата, според императивната материалноправна норма на 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ, специална форма за сключване на договора за продажба
на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови
нужди, е форма за действителност на сделката.
В случая не е спорно, че ответниците имат качеството на небитови клиенти на топлинна енергия. Законодателят е използвал като критерии при дефиниране на понятието „небитов клиент“ вида правен субект (физическо или юридическо лице) и
нуждите, за които той ползва/купува/ енергия (битови - за домакинството си или небитови - такива които не
задоволяват битови нужди). Процесният
имот е магазин, който по съществото си не служи задоволяване на битови нужди и според предназначението си е имот за стопански нужди.
На следващо място, от приетия пред СРС нотариален акт №
160, т. II, peг. № 5115 от 2003 г. на нотариус Р.Р.за покупко - продажба на недвижим имот
се установява, че Г.К.С. е придобил процесния имот, представляващ магазин № 4,
находящ се в гр. София, ж. к. „********от
дружеството „С.“ ЕООД.
Не е спорно и се установява, че
след смъртта на своя баща Г.К.С. (починал на 02.10.2006 г. съгласно справка от
БДН) и според разпоредбата на чл. 5 ЗН, ответниците Г.Г.С. и К.Г.С. са негови
законни наследници, които са встъпили в правата и задълженията на наследодателя
си, в това число в тези за заплащане на използваната топлинна енергия доставена
до имота им. Възраженията им, че не са собственици на процесния имот са
неоснователни.
По делото не се твърди, нито се установява ответниците
да са сключвали писмен договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот, с
действие в периода на исковата претенция. При липса на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността
на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с
правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Основателно СРС е
направил извод, че правоотношенията между страните следва да се разглеждат на
плоскостта на неоснователното обогатяване. Възраженията на ответниците в
жалбата в обратния смисъл са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на друг дължи да му
върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с
който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго.
Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД изисква установяване на следните елементи от страна на ищеца: 1). имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат
на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи
факти, породили обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за
имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В конкретния случай твърдяното
имуществено разместване се свежда до установяване от ищеца, при пълно и
главно доказване, на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответниците през исковия
период топлинна енергия, обогатяването на ответниците чрез консумирането на тази енергия
и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот
на ответниците при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между страните.
Процесната
сграда безспорно е етажна собственост и в исковия период се установява, че
ищецът е подавал в нея топлоенергия. Съгласно действащото законодателство, чл.
139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление
и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД. Видно от представените пред СРС
доказателства, третото лице
помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за
процесния период.
От заключенията на приетите пред СРС съдебно -
техническа и съдебно - счетоводна експертизи се установява, че за имота е имало
реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период м.
07.2015 г. - м. 11.2016 г.
Според вещото лице по СТЕ,
което съдът намира за обективно изготвено, от отчетеното количество ТЕ са приспаднати
технологичните разходи, които са за сметка на доставчика. Съгласно заключението всички компоненти са начислени в
съответствие правилата на действащата в периода нормативна уредба. От
представените от третото лице помагач доказателства във връзка с извършване на
дяловото разпределение експертизата е установила, че за имота е начислявана
топлоенергия за отопление и БГВ. За отоплителен сезон м. 05.2015 г. - 30.04.2016
г. абонатът не е осигурявал достъп до имота на ФДР.
В заключение въззивният съд споделя изводите, до които
е достигнал СРС, че по делото е установено, че за процесния период в имота е
ползвана топлинна енергия, предоставяна от ищцовото дружество, която
ответниците не са заплатили, вследствие на което те неоснователно са се
обогатили за сметка на ищеца и дължат заплащане на установените по делото суми.
Според заключенията на експертизите общата главница за
използвана ТЕ и услуга дялово разпределение за периода м. 07.2015 г. – м.
11.2016 г. е в размер на 558, 86 лв. (в това число сумата 543, 16 лв. за
топлоенергия и 15, 70 лв. за дялово разпределение).
Основателно СРС е приел за дължима сумата за такси за
услуга дялово разпределение в общ размер от 15, 70 лв., чиито размер е
установен от заключението на Съдебно - счетоводната експертиза, което не е
оспорено от ответниците. Следва да се
отбележи, че съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ от 2014 г. и чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както
сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово
разпределение от избрания от тях търговец.
Тъй като ответниците не установяват да са платили сумите
за топлоенергия и дялово разпределение, основателно СРС е приел претенциите за
заплащане на главниците за основателни и доказани.
Относно иска за заплащане на лихви за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху претендираните суми, въззивният съд намира следното : Обезщетение за забава в размер на законната лихва е претендирано като
акцесорно на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.
След като сумите по главницата се претендират на извъндоговорно
основание, обезщетението за забава
не е свързано с Общите условия на договорите, които биха се приложили при наличието на договор между страните. За да изпадне длъжникът в забава при претенция, предявена по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е необходима покана. Представените пред СРС покани до наследодателя на ответниците Г. С. са за
периоди извън процесния, като няма данни или твърдения ответниците да са канени
да изпълнят задълженията си към ищеца. Поради изложеното, въззивният съд, за разлика
от СРС намира, че не е установено изпадане на длъжниците в забава и претенциите за заплащане на лихви
за забава върху сумите за ползвана топлоенергия и за дялово разпределение са
недоказани, а от там неоснователни. В нарушение на материалния закон те са били
уважени.
Доколкото изводите на настоящият състав частично не
съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди в частите, в които са
уважени главните искове, но при правилната квалификация на чл. 59 ЗЗД, вр. 149
ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а в частта, в която са уважени искове за заплащане
на лихви за забава върху главниците по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - решението следва да
се отмени и исковете да се отхвърлят.
Предвид промяна в изхода от спора, решението следва да
се отмени и в частите, в които в полза на ищеца „Т.С.“ ЕАД са присъдени разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, над сумата от 285, 50 лв. до размер от 350
лв. срещу всеки от ответниците, съобразно уважените части от исковете.
В полза на ответниците следва да се присъдят разноски за
СРС в размер на общо 111 лв. от платеното адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
По разноските пред СГС :
При този изход на спора право на разноски пред настоящата инстанция имат ответниците. В тяхна
полза, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът присъжда 111 лв. от разноските за
адвокат и 19 лв. от тези за държавна такса пред СГС, съобразно отхвърлената
част от исковете. Възраженията на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК са неоснователни, доколкото то е
уговорено в минимален размер по НМРАВ.
Тъй като решението ще бъде частично
потвърдено, право на разноски за юрисконсултско възнаграждение има и въззиваемата страна - „Т.С.“ ЕАД. Въззивният състав намира, че
такива не следват да се присъждат в нейна полза понеже не са предприети никакви
процесуални действия от тази страна. Въззиваемият - ищец е депозирал единствено
бланкетна молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, без да излагане
каквито и да било доводи за неоснователност на въззивната жалба. Молбата не може
да се окачестви като отговор по въззивната жалба, а на още по - голямо
основание - като действие на процесуално представителство. Доколкото
въззиваемият не се е явил в проведеното пред настоящата инстанция единствено
съдебно заседание, липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал.
1, вр. с ал. 8 ГПК вр. с НМРАВ.
По горните съображения въззивният съд
Р
Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 51065/26.02.2019 г. по гр. д. № 59105/2018 г. на СРС, 163 с - в,
в частите, в които Г.Г.С., ЕГН ********** и К.Г.С. ЕГН **********
са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, мораторна лихва в размер на по 61, 55 лв. (всеки) за
периода 30.09.2015 г. до 07.08.2018 г. (върху сумата от 271, 58 лв., главница за
неплатена топлинна енергия) и лихва за забава в размер на 1, 88 лв. (върху
сумата за дялово разпределение от 7, 85 лв.)
за същия период, както и в частите, в които всеки от ответниците
е осъден, на основание 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, за заплащане на разноски в полза
на „Т.С.“ ЕАД над размер от 285, 50 лв. до присъдения размер от 350 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, с адрес *** срещу Г.Г.С., ЕГН ********** и К.Г.С. ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес: ***, офис 2, чрез адв. Н. К., на основание и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за заплащане на мораторна
лихва в размер на по 61, 55 лв. (от всеки) за периода 30.09.2015 г. до
07.08.2018 г. (върху сумата от 271, 58
лв., главница за неплатена топлинна енергия) и лихва за забава в
размер на 1, 88 лв. (от всеки) за същия период (върху сумата за дялово разпределение от 7, 85 лв.).
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51065/26.02.2019 г. по гр. д. №
59105/2018 г. на СРС, 163 с - в, в частите, в които Г.Г.С., ЕГН ********** и К.Г.С.
ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 59, ал. 1, ЗЗД вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, чл. 149 ЗЕ, сумата от по 271,
58 лв. (всеки), главница за неплатена топлинна енергия /ТЕ/ за период 01.07.2015 г. -
30.11.2016 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 07.09.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането както и сумата от по 7, 85 лв. (всеки) - главница за дялово разпределение за период 01.07.2015
г. - 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 07.09.2018
г. до изплащане на вземането за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж. к. ********, магазин № 4, аб. № 374911.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес *** да
заплати на Г.Г.С., ЕГН ********** и К.Г.С. ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес: ***, офис 2, чрез адв. Н. К., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски
както следва : за СРС - общо 111 лв. от платените от двамата
разноски за адвокат, а за СГС - общо 111 лв. от платените от двамата адвокатски хонорари и
общо 19 лв. от заплатената държавна
такса, съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.