РЕШЕНИЕ
№ 2600
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110209166 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД, ЕИК срещу
наказателно постановление № 23-2300232/05.06.2023 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област, с което на
основание чл. 97, ал. 1 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ на
дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2
000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 38, ал.6 вр. ал. 1, т. 2 от ЗХУ вр. чл.
29, ал. 6 от Правилника за прилагане на ЗХУ.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, като се оспорва извършването на вмененото нарушение.
Поддържа се, че тъй като определените от дружеството работни места,
подходящи за хора с трайни увреждания са останали незаети дружеството е
дължало компенсационни вноски по реда на чл. 38, ал. 6 от ЗХУ за месеците
април – август за 7 лица - по 1491 лева месечно, за месеците от септември до
ноември включително – за 9 лица по 1917 лева месечно и за месец декември
2022 г. – 1704 лева. Посочва се, че при заплащане на компенсационните
вноски за месеците април – декември дружеството е допуснало грешка, като е
заплатило 3408 лева повече от дължимата сума. Потвърждава се, че част от
вноските са заплащани със забава, но към датата на проверката всички
1
дължими компенсационни вноски са били заплатени и нарушението е било
отстранено. Застъпва се тезата, че размерът на забавеното плащане за месец
ноември 2022 г. не съответства на посоченото в АУАН и НП, тъй като с
платежно нареждане от 02.12.2022 г. частично е погасено задължението за
месец ноември в размер на 1599 лева, а останалата част от задължението е
заплатена с платежно нареждане от 22.12.2022 г. Алтернативно се претендира
приложение на чл. 28 от ЗАНН. По аргумент от решение № 3 на
Конституционния съд от 23.03.2021 г. по к.д. № 11/2020 г. в жалбата се
аргументира тезата за недопустимо заобикалянето на реда за събиране на
компенсационните вноски вместо чрез принудително събиране по реда на
ДОПК чрез обявяването на неплащането им за нарушение. Отделно се
излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на НП, а именно: посочване на неправилен
номер на платежното нареждане от 22.12.2022 г., посочване като краен срок
за плащане на компенсационните вноски несъществуваща дата- 31.11.2022 г.,
необсъждане на доводите за надвнасяне на суми и необсъждане на
възраженията на дружеството. Според жалбоподателя, налагането на
имуществена санкция, макар и в минимален размер е прекомерна. От съда се
иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се
представлява от юрк. Христова, надлежно упълномощена, която пледира за
отмяна на обжалваното наказателно постановление по изложените в жалбата
съображения. Акцентира върху липсата на коректно посочване в протокола за
проверка, в АУАН и в НП на конкретните дати, на които са били погасявани
задълженията на дружеството-жалбоподател за компенсационни вноски.
Намира, че допуснатата забава при погасяването е минимална, а наложената
санкция – прекомерна. Алтернативно се иска квалифициране на нарушението
като маловажен случай. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” –
Софийска област се представлява от упълномощен процесуален представител
- юрисконсулт И. Същият пледира за потвърждаване на НП като намира, че
от събраните доказателства безспорно е доказано, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си по чл. 38, ал. 6 вр. ал. 1 т. 2 ЗХУ вр. чл. 29, ал. 6 от
ППЗХУ. Посочва, че размерът на наложената санкция е обоснован с факта, че
се касае за повече от едно лице и повече от един месец, за които обаче са
издадени други наказателни постановления. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
поисканите разноски от жалбоподателя.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Във връзка с искане за връщане на надвнесени суми за компенсационни
вноски за 2022 г. от страна на „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД инспектори от
ДИТ – Софийска област, в т.ч. и свидетелят А. Г. извършили проверка на
дружеството по спазване на трудовото законодателство.
В хода на проверката било установено, че дружеството „Сайтграунд
Хостинг“ ЕООД е работодател на 540 служители според средно списъчен
състав за 2021 г. и съответно през 2022 г. е следвало да назначи 11 лица,
които имат трайно намалена работоспособност. С протокол от 02.09.2022 г. за
2
определяне на работни места подходящи за хора с трайни увреждания
работодателят определил квота от 11 места, от които към посочената дата и
към месец ноември 2022 г. само 2 били заети от хора с трайни увреждания
като на тези места били назначени П Х Д и Н Т Х.
В хода на проверката инспекторите установили, че работодателят не е
назначил лица с трайно намалена работоспособност в изпълнение на квотата
за месец ноември 2022 г. и не е подал уведомление до Агенцията по заетостта,
с което желае да използва посредничеството на Агенцията по заетостта за
назначаване на 9 лица с трайна неработоспособност, поради което за месец
ноември 2022 г. работодателят дължал компенсационна вноска в размер 30 на
сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно
място за човек с трайно увреждане. За 2022 г. минималната работна заплата за
страната е била в размер на 710 лева, а компенсационната вноска за 1 незаето
работно място, определено за човек с трайни увреждания е била в размер на
213 лева. По време на проверката по документи от страна на работодателя
била представена информация за назначени лица в изпълнение на
задължението по чл.38, ал.1 от ЗХУ, протокол от 02.09.2022 г., удостоверяващ
определени работни места за изпълнение на квотата по чл.38, ал.1 от ЗХУ
през 2022 г. и приложение към него.
До 30.11.2022 г. дружеството-жалбоподател не заплатило по сметка на
ИА „ГИТ“ сумата от 1917 лева, представляваща компенсационни вноски за
месец ноември 2022 г. за 9 незаети работни места, определени за хора с
трайни увреждания.
С платежно нареждане от 02.12.2022 г. дружеството –жалбоподател
заплатило по сметка на ИА „ГИТ“ сумата от 3942 лева, представляваща
дължими компенсационни вноски за месеците септември и октомври 2022 г.
за 9 работни места при дължими за посочените месеци 3834 лева тоест внесло
със 108 лева повече.
С платежно нареждане от 22.12.2022 г. дружеството –жалбоподател
заплатило по сметка на ИА „ГИТ“ сумата от 1704 лева, представляваща
дължими компенсационни вноски за 8 незаети работни места работни места за
месец ноември, при дължими за месец ноември 1917 лева.
С платежно нареждане от 09.03.2023 г. дружеството е внесло сумата от
3 726 лева, като е посочено основание за плащането 9 работни места – 11 и
12.2022 г., кор. 9 и 10.2022 г. След направеното плащане от страна на
дружеството било установено, че реално е надвнесена сумата от 3 408 лева.
Искането на дружеството за възстановяване на надвнесените суми било
уважено и с платежно нареждане от 02.05.2023 г. посочената сума била
преведена по банковата му сметка.
Свидетелят А. Г. приел, че дружеството „СайтГраунд Хостинг“ ЕООД
не е заплатило до края на месец ноември 2022 г. дължимите от дружеството
компенсационни вноски за незаети 9 места, определени за хора с трайни
увреждания и на 05.04.2023 г. съставил срещу дружеството акт за
установяване на административно нарушение № 23-2300232/05.04.2023 г.
Актът бил предявен за запознаване на представител на дружеството, който го
подписал и получил екземпляр от него. На 12.04.2023 г. били депозирани
възражения срещу АУАН.
Като счел подадените възражения за неоснователни директорът на
дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ издал обжалваното
3
наказателно постановлнеие, препис от което бил връчен на жалбоподателя на
12.06.2023 г., а на 26.06.2023 г. била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля А. Г., дадени в
хода на съдебното следствие, и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства – протокол за извършена проверка №
ПР2311591/05.04.2023 г., 5 броя платежни нареждания, писмо от директора
на Дирекция „Правно осигуряване на инспекционната дейност“ при ИА
„ГИТ“, справка – информация за назначените лица в изпълнение на
задължението по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ, представена от работодателя към
02.09.2022 г., протокол за определяне на работни места, подходящи за хора с
трайни увреждания, Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. и заповед № ЧР-
43/30.01.2023 г., заповед № ЧР. 88/24.01.2014 г. и трите на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“, длъжностни характеристики, известие за доставяне,
пълномощно, извлечения от имейл кореспонденция.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на
свидетеля Г., които прецени като обективни, логични, последователни, без
вътрешни противоречия и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства. Свидетелят е бил част от проверяващия екип, който лично се е
запознал с представените от жалбоподателя документи и извършените
плащания и е установил обстоятелствата, за които свидетелства. Показанията
на свидетеля кореспондират напълно с приетите по делото писмени
доказателства.
От писмените доказателства се установи, че за месец ноември 2022 г.
дружеството е следвало да назначи 11 лица с трайно намалена
работоспособност, като същото е било назначило само 2 лица, поради което и
е дължало заплащане на компенсационни вноски за 9 незаети работни места,
определени за хора с трайни увреждания. Съгласно постановление на МС №
37/24.03.2022 г. минималната работна заплата за страната е била в размер на
710 лева и компенсационната вноска за едно незаето място, определено за
човек с трайни увреждания е била в размер на 213 лева.
Видно от платежно нареждане от 02.12.2022 г. на посочената дата
дружеството е заплатило сумата от 3942 лева, с вписано основание за
плащане компенсационни вноски за 9 лица за месеците септември и октомври
2022 г. За посочените месеци общият размер на дължимите от дружеството
компенсационни вноски е бил в размер на 3834 лева., следователно
дружеството било заплатило със 108 лева повече от дължимото за месеците
септември и октомври 2022 г. и посочената сума следва да бъде отнесена за
погасяване на задълженията на дружеството за месец ноември 2022 г.
Видно от платежното нареждане от 22.12.2022 г. дружеството-
жалбоподател е заплатило по сметка на ИА „ГИТ“ сумата от 1704 лева,
представляваща компенсационни вноски за 8 незаети работни места,
определени за хора с трайни увреждания. След заплащане на посочената сума
оставащият размер на незаплатените вноски е бил в размер на 105 лева.
Видно от платежното нареждане от месец март 2023 г. дружеството е
заплатило сумата от 3726 лева, като видно от писмото на директора на
дирекция Дирекция „Правно осигуряване на инспекционната дейност“ при
ИА „ГИТ“ от 03.05.2023 г. действително е налице надвнасяне на дължимите
суми със сумата от 3408 лева.
4
Представените по делото заповеди на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“ установяват компетентността на актосъставителя и АНО.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима
Разгледана по същество, същата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът извърши дължимата
проверка и констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ актовете за нарушения
на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи,
каквито съгласно чл. 399, ал.1 от КТ са ИА „Главна инспекция по труда“ и
нейните подразделения, включително Дирекция „Инспекция по труда“ –
Софийска област, чийто служител – главен инспектор А. Г. е съставил
процесния АУАН. На следващо място видно от т. 5 от заповед № З-
0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ директорите на
Дирекции „Инспекция по труда“ са оправомощени да издават наказателни
постановления. Същевременно със заповед № ЧР- 43/30.01.2023г. лицето,
издало обжалваното наказателно постановление К Й В е назначена на
длъжност директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“,
следователно тя е била компетентна да издаде процесното наказателно
постановление.
Съдът намира, че процесните АУАН и НП съдържат всички реквизити,
посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при издаването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано
ясно и недвусмислено, като му е дадена съответстваща на фактическото
описание правна квалификация. Действително в АУАН и НП като краен срок
за заплащане на компенсационните вноски за месец ноември 2022 г. е
посочена датата 31.11.2022 г., а месец ноември има 30, а не 31 дни. Тази
неточност обаче не е ограничила правото на защита на жалбоподателя до
степен, че същият да е бил поставен в невъзможност да разбере фактическите
рамки на твърдяното нарушение, а именно, че до последния ден на месец
ноември не е заплатил дължимите по чл. 38, ал. 6 от ЗХУ компенсационни
вноски.
При съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения
на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението и нарушителят са установени в
рамките на проверка, извършена в периода 29.03.2023 г. - 05.04.2023 г., като
АУАН е съставен в деня на приключване на проверката. НП е издадено две
месеца след съставяне на АУАН, очевидно при спазване на срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗХУ с цел гарантиране на заетостта на хората с
трайни увреждания в обичайна работна среда работодателите назначават
5
работници и служители с трайни увреждания съгласно квота, както следва: 2.
работодатели със 100 и над 100 работници и служители – две на сто от
средносписъчния си състав. В процесния случай дружеството жалбоподател е
задължено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗХУ, тъй като съгласно списъчен състав
за 2021 г. същото е имало 540 служители и през 2022г. е следвало да назначи
11 лица, които имат трайно намалена работоспособност. Установява се, че за
месец ноември 2022 г. тази квота не е била заета, като само 2 лица с трайно
намалена работоспособност са били назначени в дружеството през
съответния период – Павел Христов Досев и Николай Тодоров Христов.
Съгласно чл. 38, ал. 6 ЗХУ при неизпълнение на задължението по ал. 1 и
5 работодателят дължи ежемесечно компенсационна вноска в размер 30 на
сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно
място за човек с трайно увреждане. За месец ноември 2022г. работодателят е
дължал компенсационни вноски за 9 лица в размер на 30% от минималната
работна заплата за страната за съответната година, а именно – 1917 лева. В
чл. 29, ал. 6 ППЗХУ е предвидено, че компенсационната вноска по чл. 38, ал.
6 ЗХУ се заплаща не по-късно от последното число на месеца, за който се
отнася, в случая 30.11.2022г.. По делото несъмнено се установи, че до края на
посочения период, а именно до 30.11.2022 г. не е била заплатена пълната сума
от 1917 лева за деветте незаети работни места по чл. 38, ал.1, т.2 ЗХУ от
общата квота, определена за работодателя, с което от обективна страна е
осъществен състава на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, въпросът за
субективната страна на деянието не се поставя.
Въпреки че по делото несъмнено се доказа, че дружеството не е
заплатило в срок дължимите компенсационни вноски за месец ноември 2022
г., съдът не може да не отчете, че по-голямата част от задължението в размер
на 1812 лева е била погасена в рамките на следващия календарен месец, с
незначително закъснение от 22 дни /108 лева са били погасени на 02.12.2022
г. и още 1704 лева на 22.12.2022 г./, като останалата част от дължимите
вноски в размер на 105 лева е била погасена на 09.03.2023 г., като за
календарната 2022 г. дружеството е надвнесло 3 408 лева, която сума
впоследствие му е била възстановена /и всъщност именно искането за
възстановяване на надвнесени суми е станало повод за проверката/.
Следователно значителен период преди началото на проверката по-голямата
част от дължимите за месец ноември 2022 г. компенсационни вноски за 9
незаети работни места, определени за хора с трайни увреждания са били
заплатени. При тези данни съдът намира, че нарушението се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните нарушения
от този вид и същото следва да се определи като маловажно. Жалбоподателят
следва да бъде изрично предупреден писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При преценка законосъобразността на наказателното постановление
съдът отчете също така и че компенсационната вноска по чл. 38, ал. 6 ЗХУ е
публично вземане и съгласно чл. 29, ал. 5 ППЗХУ и подлежи на
принудително събиране по реда на ДОПК. Този ред за събирането й би се
заобиколил със санкционната разпоредба на чл. 97, ал. 1 ЗХУ, предвиждаща
при неизпълнение на задължението по чл. 38, ал. 6 ЗХУ налагането на
6
многократно по-високо по размер административно наказание имуществена
санкция от 2000 до 5000 лева. Вземането по наказателното постановление
също е публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК, а НП –
изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 5 ДОПК. Така в нарушение на
конституционните принципи вместо поради забавата при плащането на
дължимата компенсационна вноска тя да бъде принудително събрана по
предвидения ред заедно с дължимата лихва за забава, за неизпълнението на
това задължение се налага административно наказание, многократно
надвишаващо по размер както дължимата вноска, така и лихвата върху нея,
при положение че плащането на компенсационната вноска по чл. 38, ал. 6
ЗХУ не освобождава работодателя от задължението да наема хора с
увреждания – чл. 29, ал. 7 ППЗХУ /в този смисъл е и решение №
2108/29.03.2024 г. по кнахд № 990/2024 г. по описа на АССГ- София, XXVII
касационен състав/
При този изход на делото съдът намира направеното искане от
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за основателно. Съгласно чл.63д, ал.3 от
ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80
лева, съобразявайки неголямата фактическа и правна сложност на делото,
неговия обем, както и че по делото е проведено само едно съдебно заседание,
в което е разпитан един свидетел.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2300232/05.06.2023 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област,
с което на основание чл. 97, ал. 1 от Закона за хората с увреждания на
дружеството – жалбоподател „СайтГраунд Хостинг“ ЕООД, ЕИК е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.
38, ал. 6 вр. ал. 1, т. 2 от ЗХУ вр. чл. 29, ал. 6 от Правилника за прилагане на
ЗХУ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 28, ал.1 от ЗАНН нарушителя
„СайтГраунд Хостинг“ ЕООД, ЕИК , че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал. 3 от ЗАНН Дирекция „Инспекция по
труда - Софийска област“ да заплати на „СайтГраунд Хостинг“ ЕООД, ЕИК
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
7
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна
жалба по реда на АПК в четиринадесет- дневен срок от получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8