МОТИВИ:
Производството по делото е при хипотезата на чл. 354, ал.3, т.2 във вр. с ал.1,
т.5 от НПК.
Образувано
е по въззивна жалба на М.С.М., М.О.М., М.М.М. и Щ.М.М.
срещу осъдителна Присъда № 23/20.11.2019 год. на РС - Луковит, постановена по
НОХД № 25/2018 г. по описа на съда, с която М.С.М. с ЕГН **********, М.О.М. с
ЕГН **********, М.М.М. с ЕГН ********** и Щ.М.М. с ЕГН **********,*** са
признати за виновни за извършено престъпление по чл.235, ал.1, пр.5-то, във вр.
с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 02.02.2016 г. в землището на с. Т., обл. Ловеч, от имот с
кад. № 638060, собственост на наследниците на П. Д. В. /П./ от с. Т., в
съучастие помежду им като извършители, извозили с товарен автомобил, марка „***“,
модел „66“, без рег. табели, 7,460 пр.м.куб. дърва от горския фонд на
стойност 373.00 /триста седемдесет и три/ лв., без да притежават редовно
писмено позволително за това. Всеки един от подсъдимите е бил осъден на по 1
/една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на по 1000 /хиляда/ лв., която да заплати в полза на държавата, като на
основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието
лишаване от свобода на всеки един от тях с изпитателен срок от 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в сила. С цитираната присъда на основание чл.237, ал.7 от НК РС - Луковит е отнел в полза на държавата като предмет на
престъплението веществените
доказателаства по делото – 7.460 пр.м.куб. дърва за огрев от благун и цер, а на
основание чл.53, ал.1,б“а“ от НК и веществените доказателства по делото,
послужили за извършване на престъплението – товарен автомобил марка „***“,
модел „66“, без регистрационни табели, с рама № 006685L0626110, както и моторен
трион „Хускварна“, сериен № 9657601-00. Посъдимити са били осъдени на основание
чл.189, ал.3 НПК да заплатят по сметката на ОД на МВР - Ловеч сумата от 145.20
лв., представляваща разноски в досъдебното производство и по сметката на РС –
Луковит сумата 740.71 лв. разноски по делото.
Във въззината жалба на М.С.М.М., чрез защитника му адв. С.П.
от САК са релевирани оплаквания, че постановената от РС – Луковит присъда е неправилна,
незаконосъобразна и немотивирана. Счита, че изложеното в обвинението, че е
транспортирал незаконно 7,46 пр.куб.м. дърва без контролна марка и
позволително, добити от имот с кад.№ 638060, землището на с.Т., не е доказано
по несъмнен начин, не отговаря на събраните по делото доказателства и моли за
отмяна на постановената осъдителна присъда и оправдаване по повдигнатото обвинение. Твърди, че в хода
на съдебното следствие е установено, че натоварените
на товарния автомобил около 6 пр.куб.м.
дърва не са добити от имот с кад.№ 638060. Изтъква, че съгласно
допълнителното заключение на приетата съдебно-техническа експертиза, вещото
лице при извършения оглед на имота е открило
19 пъна – 17 броя пъна от вида благун и 2 броя от вида цер. В същото
време в иззетия товарен автомобил експертът е констатирал, че има 7 броя
приосновни секции цер и 3 броя приосновни от вида благун. Излага доводи, че
обективно не е възможно от два пъна от дървесен вид цер да бъдат добити 7 броя приосновни секции, като прави извод, че това обективно доказателство
е било пренебрегнато от районния съд намерениат в т.а. „*** 66“ дървен материал
не е добит от поземлен имот с кад.№
638060, находящо се в землището на с.Т., Община Луковит, а от законното сечище
в землището на с.С. с кадастрален номер № 154043. Твърди се, че подсъдимият М. е транспортирал от сечището в
землището на с.С. с кадастрален номер № 154043 към временния склад по
отбелязан в технологичния план път, при което е спрян за проверка от служителите на РДГ –
Ловеч преди да стигне до временния
склад. Изтъква, че дървата не били
маркирани, тъй като съгласно чл. 211,
ал.1 от Закона за горите превозен билет
се издава за транспортиране на дървесина от временния склад, а за
транспортиране на дървесина от сечището до
временния склад превозен билет не се издава. Цитира и чл. 204 от Закон
за горите, според който дървесина се маркира с контролна горска марка при
транспортирането й от временния склад.
В срока за обжалване срещу
горецитираната присъда е постъпила въззивна жалба и от подсъдимите М.О.М., М.М.М. и Щ.М.М., чрез адв. С.Х. ***. В нея се
навеждат аналогични твърдения, че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не се установява по несъмнен начин, че подзащитните й са
извършили престъплението, за което са
предадени на съд. Излага, че в товарния автомобил са се намирали 6 пр. куб. м
дървен материал, които не са добити от имот
с № 638060, землището на с.Т., Община Луковит. В подкрепа на този довод
се позовава на допълнителното заключение
лесотехническата експертиза, споде което в посочения имот са намерени 19 броя
пъна – 17 от вида благун и 2 от вида цер, а същевременно
при извършен оглед от вещото лице в
иззетия по делото товарен автомобил са установени 7 приосновни секции от цер и
3 броя от цер. Изложеното формира извод,
че обективно не е възможно от два пъна
от цер да се добият седем на брой
приосновни секции. Счита, че това основно и обективно доказателство, което може
да бъде проверено в момента, е било пренебрегнато от съда. Навежда се
твърдение, че натоварения в камиона дървен материал е добит от законното сечище
на М.С.М. от имот с кад.№ 154043, находящ се в землището на с.С.. Изтъква, че М.
ги е транспортирал от сечището до временния склад, като преди да стигне до последния, е бил спрян за проверка от
служителите на РДГ – Ловеч. Твърди, че намерените дърва за огрев не са били
маркирани поради обстоятеството, че
съгласно чл. 211, ал.1 от ЗГ превозен
билет се издава за транспортиране на дървесина от временния склад, а според
чл.204 ЗГ дървесината се маркира с контролна горска марка при транспортирането
от временния склад. На слещващо място
отбелязва, че повдигнатото обвинение спрямо подсъдимите М.М., Щ.М. и М.М. е
несъставомерно. Твърди, че подвигнатото
срещу тях обвинение е за „извозване“ на дърва от горски фонд, а не за добив или
сеч, а по делото е установено по
безспорен начин, че тримата подсъдимите
са се возили, а извозването на дървесината е ставало с транспортното средство, управлявано от подсъдимия М.М.. Моли съда да отмени постановената осъдителна
присъда по НОХД № 25/2018 г. по описа на РС – Луковит по отношение на
подзащитните й М.О.М., М.М.М. и Щ.М.М., като ги оправдае по
повдигнатите им обвинения.
По тези въззивни жалби
е било образувано ВНОХД № 242/2020 г. на ОС - Ловеч, което е приключило
с постановяване на нова въззивна оправдателна Присъда № 13/05.08.2020 г. по
ВНОХД № 242/2020 г. Срещу същата е подаден протес от ОП - Ловеч пред ВКС.
ВКС с Решение № 181/22.12.2020 г., постановено по
н.д.№ 708/2020 год., е отменил оправдателната въззивна Присъда № 13 от
05.08.2020 г., постановена по ВНОХД № 242/2020 г. по описа на Ловешки окръжен
съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното
заседание, с дадени указания за приложение на материалния и процесуалния закон.
При настоящото разглеждане на делото въззивникът М.С.М. се явява лично в съдебно заседание и с
пълномощника си адв. П.. В последната си дума моли съда да постанови
оправдателна присъда.
Защитникът адв. П.
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения, като излага и допълнителни
аргументи с оглед събраните пред настоящата инстанция доказателства и пледира
за оправдателна присъда.
В съдебно
заседание въззивниците М.О.М., М.М.М. и Щ.М.М.,
редовно призовани, се явяват лично и с пълномощника си адв. Х.. В последната си
дума заявяват, че молят да бъдат оправдани.
Защитникът адв. Х.
преповтаря доводите, релевирани в жалбата, като излага и допълнителни
съображения с оглед събраните пред настоящата инстанция доказателства.
Представителят на
Окръжна прокуратура Ловеч моли съда да постанови решение, с което остави без
уважение жалбите. Счита, че първоинстанционният съд е направил анализ на
доказателствата по делото и стигнал до обоснования извод за виновно поведение
на подсъдимите. Изразява становище, че са събраните доказателства в полза на
обвинението, вкл. показанията на разпитаните в настоящето производство
свидетели и заключението на вещото лице инж.С., поради което моли да се
потвърди осъдителната присъда на РС – Луковит.
Ловешкият окръжен съд, след преценяване на
доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства от РС -
Луковит и настоящата инстанция, в рамките на правомощията му по чл. 314 и сл. НПК, приема за установено следното:
Въззивникът М.С.М. е роден на *** ***, живее със
семейството си в с.Г., общ.Т., обл.Ловешка, български гражданин, със средно
образование, женен, земеделски производител, неосъждан.
Въззивникът М.О.М. е роден на *** ***, живее със
семейството си в с.Г., български гражданин, с основно образование, женен,
безработен, неосъждан.
Въззивникът М.М.М. е роден на *** ***, живее със
семейството си в с.Г., български гражданин, с основно образование, женен,
безработен, неосъждан.
Въззивникът Щ.М.М. е роден на *** ***, живее със
семейството си в с.Г., български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан.
Въззивникът М.М. се занимавал с добив на дървесина от
различни имоти в землището на с.С., обл.Ловешка. Преди инкриминираната дата
въззивникът М.М., заедно с ангажираните от него лица – въззивниците М.М., М.М.
и Щ.М., извършвали сеч и извоз на дървесина в имот с идентификатор № 67057.154.43 (кад. №
154043) в землището на с.С., местността „Ч“, попадащ в отдел № 126, подотдел
"ш" по Лесоустройствения план на ДГС - Л.. Имотът бил възстановен с решение по чл.13, ал.5 от
ЗВСГЗГФ № 14/03.08.2000 г. на ПК – Угърчин на н-ци на Хр. П. Хр., починал на
03.05.1980 г. От приложеното таксационно описание имота /л.76 ДП/ се
установява, че дървесните видове в имота са благун, зимен дъб и мъждрян. През
2015 г. неговият наследник Хр. В. Хр.упълномощил въззивника М.М. да извърши
необходимите действия във връзка с ползването на дървесината от имота, вкл. да
сключи договор за възлагане дейности с лесовъд, регистриран на лесовъдна
практика, който да маркира в стоящо
състояние дървесината, да получи позволително за сеч за съответния имот, да
експедира добитата дървесина до временен склад / маркиране и кубиране на дървесината в лежащо положение / и да
присъства при освидетелстване на
сечищата след приключване на сечта, извоза и транспортиране на дървесината. За
имота била изготвена и одобрена горскостопанска програма и издадени два броя
позволителни за сеч на името на частния
лесовъд Д.С. като представител на Хр. В. Хр.– позволително за сеч №
0274963 със срок за провеждане на сечта 30.11.2015 г. - 20.12.2015 г. и
позволително за сеч № 0278563 със срок за провеждане на
сечта от 09.01.2016
г. до 30.11.2016 г. Във връзка с издаденото позволително за сеч в поземлен имот с кадастрален № 154043, бил
изготвен технологичен план, съгласно
който, след извършения добив на дървен материал, същият е следвало да бъде извозен до временен склад,
находящ се в м. „В.М.“, землището на с.С.. Извозният път до временния склад
минавал по съществуващ земен път в близост до границата между землищата на с.С.
и с.Т..
На 03.01.2016 г. е издаден
протокол за освидетелстване на сечище № 0256107, в който е отразено общото количество на
добита дървесина по разрешително за сеч 0274963
в размер на 37.36 куб.м. от разрешено 51 куб.м. След извършено обхождане
и проверка на сечище в Община Угърчин, землище с.С., имот кад. № 67057.154.43 е
съставен протокол за освидетелстване на сечище № 0278633 от 14.04.2016 г., в
който е констатирано, че от очаквания добив по второто позволително за сеч от
13.6 плътни кубически метра лежаща маса, действително отсечени са 11.9 куб.м.
На 02.02.2016 г.
преди обед, св.А. О. О., Л. Й. Л., П.П.К. - горски инспектори в РДГ Ловеч,
заедно със св. Д. Й. Т.и М. П.К. –
горски надзиратели при ДГС – Л., извършвали съвместна проверка във
връзка с зачестилите случаи на незаконна
сеч. Около 11.00 ч. се намирали в
землището на с. Т. на границата със землището на с. С., когато чули звук от моторен трион. Свидетелите решили да
тръгнат в посока на звука, който малко след това спрял. С управляван от тях
служебен автомобил марка и модел „***“,
горските служители продължили по
главен черен път в посока към землището на с.С., когато забелязали на пътя дири, оставени от
високопроходим автомобил и решили да ги следват. Движейки се с автомобила, в
землището на с.С., на границата със землището на с.Т. забелязали спрял товарен автомобил марка „***“,
модел „66“, без регистрационни номера, известен като „виетнамка“, който бил
натоварен с дърва за огрев. Автомобилът
бил разположен централно на черния път, в обособен на него по нисък
участък / коловоз/ , ориентиран с предната си част в
посока към с. С.. При приближаването си към товарния автомобил, свид. А. О.,
свид.Л. Л.и свид.П.К. забелязали, че в каросерията на автомобила седели две
лица, като имало и още две лица в кабината на камиона. Горските служители
спрели служебния автомобил пред товарния автомобил. От мястото на водача слязъл
подсъдимият М.М., до него в кабината седял подсъдимият Щ.М., а в каросерията
били подсъдимите М.М. и М.М.. В хода на проверката, св. А. О., Л.Л., П.К., Д.
Т.и М. К. установили, че в каросерията
на товарния автомобил имало натоварени около 6
куб.м. дърва от благун и цер,
„прясно“ отсечени, немаркирани с КГМ, нарязана на секции от по 1 линеен метър,
както и моторен бензинов трион марка
„Хускварна“. Свидетелят О. се представил на водача и му поискал документи за
произход на дървата. Въззивникът М. отворил вратата на камиона и оттам извадил
чанта с документи, като представил
позволително за сеч № 0278563 за поземлен имот с кад.№ 154043 в землището на с.С.. Заявил на свидетелите, че камионът и моторният трион са
негови, дървесината е добита от
посочения имот, а там, където е спрял, се намирал временния склад. Обяснил, че
чака частния лесовъд Д. С.,*** и
трябвало да маркира дървесината и издаде
превозен билет.
Свидетелите се усъмнили в произхода на дървесината и
поискали М.М. да ги заведе до сечището. Със служебния автомобил св. А. О., св. Д.
Т.и св. П.К., водени от подс. М.М., отишли до сечището в имот кад. № 154043. Св. Л.Л., св. М. К. и
другите трима подсъдими останали на пътя
до товарния автомобил „***-66“. Когато
стигнали до сечището, в него влезли св. А.
О., св. П.К. и подс.М.. При обхода му св.О. и св.К. установили, че в него била
извършвана сеч, но не била „прясна“, а с
давност от около една седмица. Св. Д. Т.се върнал на главния черен пътя, от който се отбили, за
да отидат до посочения от М. имот и тръгнал по следите на високопроходим
автомобил, които водели към землището на с.Т.. Обадил се на св.О. и двамата,
проследявайки дирите, стигнали до имот с кад. № 638060 в землището на с. Т., където установили, че има прясно отрязани 14
бр. дървета от благун и цер. След справка се установило, че имотът е частна
собственост, попадал в отдел 3126,
подотдел "т2" и за него нямало издадено позволително за сеч.
Междувременно св. М. К. се обадил на св. Б. - ****на ДГС Л. да донесе служебен
GPS. За случая горските служители сигнализирали и РУ МВР Угърчин и РУ МВР Луковит. Докато изчаквали св. Б. и
полицаите, по земния път, на който бил спрян процесния товарен автомобил „***-66“,
движейки се в обратна посока (от с. С. към с. Т.) минали два други товарни
автомобила, същата марка - „***-66“, натоварени също с дърва за огрев. В единия
камион били св. Цв. Д. А.и св. Я. Р.И., а в другия св. А. Сл. Щ.и св. А. А. А..
Камионите извозвали дървесина от сечище в землището на с. Т., м. „Д. Р.“,
намиращо се близо до границата със землището на с.С., до временен склад край
р.Вит. Камионите били спрени от горските служители и след като документите им
били проверени, продължили движението си по пътя. По-късно на мястото
пристигнал и частния лесовъд - св.Д.С., а след нея пристигнали и св. Б. с полицаи от РУ Угърчин - св. И. Й.и св. Г. Г.. Св. С. имала намерение да
маркира натоварените на камиона дървета, тъй като сутринта въззивникът М.М. й
се бил обадил по телефона, че е в сечището, за което има позволително за сеч и
ще извозва дърва от там. Според
показанията на св. С. /л.118 – 119 от НОХД № 25/2018 г./, същата извършвала
маркиране на дървесината във временния склад,
който се намирал на около 500 метра от мястото, на което камионът на
подсъдимия М. бил спрян. Когато св.С. поискала да маркира дървесината, била
възпряна от св. Л., който й казал, че има съмнение относно произхода на
дървесината. Св.Д. Т.и св. А. О. обяснили на св. С. и св. Б. какво са
установили. След това св. А. О. и св. Д.
Т.завели св.С. и св. Б. до имота в землището на с. Т., в който били
констатирали незаконната сеч, а след това и до законното сечище в землището на
с.С.. След като се върнали, св. С. не маркирала дървесината, тъй като не можела
със сигурност да определи от кой имот е била добита и си тръгнала. Според
показанията й, дадени в съдебно заседание, в законното сечище в землището на с.
С. имало прясна сеч. : „Имаше сеч от
предния ден в имота на М.. Той може предния ден да си ги е нарязал дървата и да
е отишъл сутринта да ги натовари. Имаше рязано в имота на М., но не мога да
кажа дали е било от сутринта или от предния ден“.
На мястото пристигнала и дежурната разследваща група
от РУ Луковит. При извършения от разследващ полицай оглед на товарен автомобил
„***-66“, без рег. номера, от натоварените дърва произволно били отрязани три
контролни шайби, които били иззети с огледния протокол, както и товарния
автомобил „***-66“, натоварената на последния дървесина и моторния трион
„Хускварна“. Автомобилът и дървесината били предадени на съхранение в горски
разсадник Луковит.
С протокол за оглед на местопроизшествие /л.21-22 от
ДП/ от пъните на две изсечени дървета в имот с кад. № 638060 в землището на с. Т.
са били иззети като веществени доказателства две контролни шайби. Точните
координати на имота били определени със служебен GPS марка „Trimble“ на РДГ -
Ловеч. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд поемните лица Г. Д. Г.и Л.
Н. Й.потвърждават, че са присъствали при извършените огледи, както и описаните
в протоколите действия.
По делото е приобщено като доказателство Решение №
58-6/17.02.2004 г. на ОбСЗ Луковит, с което на н-ци П. Д. В. /П./ е
възстановено правото на собственост в нови реални граници по чл.4, ал.2 от
ЗВСГЗГФ върху имот № 638060 по КВС на землището с площ 6.000 дка,
представляваща залесена горска територия, находящ се в м. “К.“ при посочени съседи съгласно скица № Ф00574 от 02.03.2004 г. и таксационна
характеристика. Видно от приложеното таксационно описание /л.66 от ДП/,
съставът на дъвесните видове в имота е благун и зимен дъб. От
удостоверение за наследници на П. Др. П.,
поч. на 02.05.1993 г. е видно, че негов
наследник е св. Др. П. Др..
От заключението на стоково-икономическата експертиза,
назначена в досъдебното производство и приета в хода на съдебното следствие се
установява, че количеството на дървесината, натоварена на товарния автомобил „***-66“,
е 7.460 пр.куб.м. на стойност 373.00 лв.
От заключението
на изслушаната и приета в хода на съдебното
следствие трасологична експертиза
се установява, че две от трите контролни
шайби, иззети от дървесината на камиона
и обозначени с номера № 4 и № 5, съвпадат с две от контролните шайби, обозначени
като № 4а и № 5а, иззети от имот с кад.№ 638060 , находящ се в землището
на с. Т..
По време на съдебното следствие районният съд е
допуснал назначаването на съдебно - техническа (лесотехническа) експертиза
/л.237 – 242/, както и допълнителна такава /л.277 – 278,/ изготвена от вещо
лице инженер - лесовъд.
В хода на въззивното съдебното следствие, съдът е допуснал назначаването на
допълнителна съдебно - техническа (лесотехническа) експертиза, от
заключението на която се
установява, че с оглед вида и размера на дървесината, намираща се в имот с
кад.№ 15443, землището на с.С. и извозвана с товарния автомобил, управляван от
подс. М., е възможно същата да е
добита от посочения имот в землището на с.
С..
При така установената фактическа
обстановка настоящият
състав счита, че не може да се направи
категоричния и безспорен извод съгласно изискването на чл.303, ал.2 от НПК, че подсъдимите М.М., М.М.,
М.М. и Щ.М.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.235, ал.1,
пр.5-то, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимите са предадени на съд за извършено от тях престъпление по чл. 235, ал.
1 пр.5-то, вр. с чл.20, ал.2от НК за
това, че на 02.02.2016 г. в землището на с. Т., обл. Ловеч, от имот с кад.
№ 638060, собственост на наследниците на П. Д. В. /П./, в съучастие помежду им
като извършители, извозили с товарен автомобил, марка „***“,
модел „66“, без рег. табели, 7,460 пр.куб. м. дърва от горския фонд на
стойност 373,00 лева, без да притежават
редовно писмено позволително за това.
От обективна страна
основният състав на престъплението по чл.235 от НК включва различни форми на
изпълнително деяние, осъществяването на всяка от които при наличие и на
останалите предпоставки, посочени в цитираната разпоредба, реализира състава на
престъплението по чл.235, ал.1 от НК. Изпълнителното деяние „извозване“ на дървен матирал от горския
фонд, каквото е повдигнатото на подсъдимите обвинение, включва в характеристиката си изнасяне на дървесина извън границите на горската територия чрез използване на транспорт. Съдържанието на посочената форма на
изпълнително деяние е по-тясна по обем
от съдържанието на понятието „добив“, установено в Закона за горите. Съгласно § 1, т. 21 от ДР
на ЗГ, „добив“ на дървесина
представлява сеч и извоз на същата до временен склад, а
„временен склад“ според определението на § 1, т.6 от ДР на ЗГ е „терен,
утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на
добитата от сечището дървесина преди транспортирането й“. За да е законно добит
дървеният материал, той трябва да е отсечен законно и извозен до временен
склад, като съгласно Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите е необходимо насаждението да е маркирано и да е
издадено позволително за сеч.
По
делото е безспорно установено, че въз основа на валидно позволително за сеч,
подсъдимият М.М. е извършвал добив
на дървен материал, изразяващ се в извършване на сеч и извоз от имот с
идентификатор № 67057.154.43 (кад. № 154043) в землището на с.С., местността „Ч“,
попадащ в отдел № 126, подотдел "ш" по Лесоустройствения план на ДГС
– Л., за което е бил упълномощен от собственика на имота - Хр. В. Хр.. За
цитирания имот е била изготвена и одобрена горскостопанска програма и издадено
позволително за сеч № 0278563 от 06.01.2016 г. на името на частния лесовъд Д.С. като представител на Хр.
В. Хр.със срок на провеждане на сечта от 09.01.2016 г. до 30.11.2016 г. От
показанията на св. Д.С. безспорно се установява, че след проведен сутринта на 02.02.2016 г. разговор с подсъдимия М.М.,
последната е дошла на място да маркира добитата дървесина преди нейното стигане
до временния склад и да издаде превозен билет. Видно от представения по делото
технологичен план, както и от разпита на вещото лице инж.К.С., процесният товарен
автомобил е бил спрян за проверка по пътя, който съгласно технологичния план е
от законното сечище имот кадастрален номер 154043 в землището на с. С. към временния склад.
По
делото е безспорно установено, че за имот с кад.№ 638060, находящ се
в отдел 3126, подотдел т.2, собственост на н-ци на П. Др. В., не е
издавано позволително за сеч за периода 01.01.2016 г. - 02.02.2016 г. В показанията си в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие св. П. П. Др.– син на П. Др. В. заявява,
че редовно е посещавал имота си, като е установявал на място незаконна сеч, за
което е подавал сигнали.
Предвид заеманата длъжност, опита и спецификата на
работа, свързана с тази дейност, съдът кредитира частично показанията на св. Д.
Т., св.А. О., св.П.К. и св. Д. Б. и приема, че посочените свидетели обективно
и компетентно биха могли
да преценят в хода на извършената от тях проверка дали в имот с кад.№
638060 е налице сеч, респективно вида и броя на отсечените дърветата,
техническото средството, с което е станало това, както и вероятния период от
време на извършената сеч. В тази връзка св. О., Т. и К. заявяват, че на
инкриминираната дата в имот с кад.№ 638060 са констатирали отрязали общо 14 броя дървета от вида цер и благун. В
показанията си св. Д. Т.твърди, че при проверката в посочения имот е
установил отсечени 14 броя дървета от
вида цер и благун. Тези констатации се подкрепят и от възприетото от св.П.К..
Същият в разпита си на досъдебната фаза на процеса, така и в проведения в хода на съдебното следствие по
НОХД № 25/2018 г. по описа на РС-Луковит
и настоящето въззивно производство заявява, че
е ходил както на законното, така и на незаконното сечище, като в последното
е констатирал отсечени дървета. В изпълнение указанията на ВКС на св.К.
бе предявена сортиментна ведомост на лист 57 от ДП № 37/2016 г. по описа на РУ-
Луковит, като последният
категорично заяви, че той е подписал ведомостта, лично измерил дърветата като брой и вид, след което
колегата му П. Хр.изготвил документа.
Съдът
дава вяра на показанията на посочените
свидетели и досежно техните
възприятия в хода на извършената от тях
проверка на товарен автомобил „*** 66“ и в които заявяват, че са намерили в
камиона немаркирана дървесина, тъй като се подкрепят от останалите приобщените
по делото доказателствени средства. В показанията си св. Т., св.О., св.К. и св. Б. твърдят, че както намерената от тях в
товарния автомобил дървесина, така и констатираната сеч в имот с кад.№
638060 била „прясна“. Съпоставяйки техните показания относно значението на термина „прясна сеч”, горските инспектори
заявяват, че както немаркираната дървесина, намерена в товарния автомобил, така
и пъновете на дърветата в имот с кад.№ 638060 според тях били отсечени в деня на проверката, т.е. на
02.02.2016 г., която дата е посочена в обвинителния акт. Този извод горските
служители правят от намерените от тях в имота пънове на отсечени дървета, които
възприели като бели на цвят, “прясно отсечени“, непочернели, със стърготини
до тях, които също били бели и „свежи“ . Същевременно
посочените свидетели при
извършената проверка за сеч в
поземлен имот с кад.№ 154043
констатирали, че такава е извършвана, но с давност от около една
седмица, т.е. сечта не е прясна и този извод свидетелите извеждат от обстоятелството, че пъновете и намерените стърготини в имота били потъмнели. Съдът кредитира показанията на св. Т., св.О., св.К. и св. Б. по отношение на обективно възприетите от тях
характеристики на дърветата в каросерията на товарния автомобил, броя на
пъновете на отсечени дървета в имот с
кад.№ 638060, но не и по отношение изводите,
които свидетелите са изградили за времето на извършване на сечта.
Предвид
необходимостта от установяване на вида, размера, диаметъра, количеството,
давността на отсечените дървета в двата имота
и в товарния автомобил, в хода на съдебното следствие пред първоинстанциония съд по НОХД № 25/2018
г. е назначена съдебно-лесотехническа
експертиза и допълнителна такава. При
направените уточнения в хода на съдебното следствие и след извършен
непосредствен оглед на иззетата от автомобила дървесина, вещото лице инж.К. С.
дава заключение, че същата е от дървесните
видове цер, благун и зимен дъб. След извършен оглед в двата
поземлени имота, експертът е констатирал, че в тях растат тези три дървесни
вида. По отношение на изсечените дървета в имот с кад.№ 638060
вещото лице пояснява, че при извършен оглед
на пъновете през 2019 г.,
последната извършвана сеч в имота била с давност около три години, като излага съображение за
това. При оглед на имот с кад.№ 154043, вещото лице също е констатирало сеч с
такава давност, като за това се съди и от приобщените по делото писмени
доказателства. С оглед изясняване
термина „прясно отсечени“, а оттам и определяне възможността намерените в
каросерията на товарния автомобил дърва за огрев да са отсечени, респективно
извозени от имот с кад.№ 638060, експертът твърди, че “при зимна сеч на
дървета, в периода от 5 до 7 дни е
трудно различимо кога са сечени, дали днес, или вчера. След този период вече
настъпват процеси, които заглаждат нещата и започва потъмняване. От 5 до 7 дни може да се каже, че по един начин
изглеждат отрязаните дърветата. Триците все още не са поели достатъчно вода,
бели са “. В съдебното заседание на
20.11.2019 г. по НОХД № 25/2018г. по
описа на РС-Луковит, като и пред
настоящата въззивната инстанция инж.С. пояснява, че по принцип дървесината на благуна и на зимния дъб е по
– жълтеникава.
В обясненията си подсъдимият М.М. /л.295 – 296/, които освен
средство за защита са и доказателствено средство твърди, че имали изкарани
дърва от предния ден, като от обекта до пътя изкарвали дърва на два пъти.
Сутринта на инкриминираната дата влезли, натоварили дърва и излезли, като
дотоварили на вТ.тепенния път, който води до временния склад. Обясненията на
подсъдимия М. се потвърждават от показанията на
св. Я. Р.И. /л.150/ и на Цв. Д. А./л.200 - 203/, шофьори на другите два
спрени камиони „***-66“ по време на
проверката на подсъдимите. Св. И. заявява изрично, че предният ден е видял 3-4
момчета в законното сечището да режат дърва. Твърди също, че същия ден, когато
са пътували от с.Т. към тяхното си сечище е чувал да работят резачки, но не
може да каже дали сутринта на 02.02.2016
г. в сечището на М. имало хора.
Обстоятелството, че св. Цв. А., който се познава с подсъдимия М. от деца, не
води до автоматично изключване на показанията му с аргумент за заинтересованост,
тъй като двамата не са близки. В тях той заявява, че предишния ден преди проверката е
видял подсъдимия М. да изкарва дърва на пътя. Св.М. също твърди, че е
виждал подсъдимите през м.февруари 2016 г. да
работят в имот с кад.№ 154043. По делото е установено,
че пътят, по който минават свидетелите, се намира на около 500 метра от имот с № 154043, като
предвид характеристиката на имота, че се намира на склон с видимост към пътя, последните са имали обективна възможност
да го наблюдават
при движението си по пътя от и към тяхното сечище в с.Т.
В показанията си пред районния съд и въззивната
инстанция св. Д.С. заявява, че с оглед професионалната й квалификация „Техник
лесовъд“, може да направи разлика кога е отсечено едно дърво – дали сега, преди
седмица или повече време. На 02.02.2016 г. била по друг повод в землищата с.С.
и с.Т., но сутринта подс.М.М. й се
обадил, като се уговорили да се чакат
при временния склад в м.„В. м.“. На инкриминираната дата посетила
законното сечище на подс.М.М., като констатирала, че е извършвана сеч, тъй като имало пресни стърготини от
рязани дърва, но не може да определи дали са отрязани на момента или предходния
ден. Отишла и в имота, за който й
казали, че няма разрешително за сеч и в което свидетелката също забелязала
„прясна“ сеч и следи от камион, които според нея водели към с.Т.. При анализ на
показанията на посочената свидетелка, съдът не констатира същите да съдържат
вътрешни противоречия, а изграденият от нея извод относно възприетото при огледа в
двата имота е непроменен - при „прясна
сеч“ не може да се установи, дали
отсеченото е от същият ден или от предходния ден.
Анализирайки заключението на
съдебно-лесотехническата експертиза и поясненията на вещото лице инж.К.С.,
показанията на св.Д.С., Я. И., Цв. А. и П. Др., за съда се явява недоказано обстоятелството, че именно на 02.02.2016 г. в имот с кад.№ 638060
е извършена сеч на дървен материал, както и че намерените в каросерията на
товарния автомобил дърва за огрев са отсечени от този имот.
В подкрепа на този извод на съда са заключението на стоково-икономическата
експертиза и събраните писмените доказателства. Обвинението твърди, а районният
съд приема, че подсъдимите са извозили от имот кад. № 638060 в землището на с. Т.
7.460 пр.м.куб. дърва за огрев, каквото количество е измерено от вещото
лице П. Р.в товарен автомобил „*** 66“ без регистрационни номера. Според
изчисленията в сортиментната ведомост, подписана от св.П.К., който лично е
измерил дърветата като брой и вид,
количеството на отсечената дървесина в имот кад. № 638060 в землището на с. Т.
е 3 пл.м.куб., равняващи се на 5.46 пр.м.куб. дърва за огрев. В писмо
изх. № I 21545/15.02.2016 г. на РДГ - Ловеч/л.61 от ДП/ също е
посочено, че след направени измервания на терена е установено, че незаконно
отсечената дървесина е в размер на 3 пл.м.куб., равняващи се на 5.46 пр.м.куб.
дърва огрев. Следователно е налице несъответствие между установеното по делото
количество на изсечената дървесина в имот кад. № 638060 в землището на с. Т. и
количеството на извозената дървесина -
предмет на обвинението. Настоящият съдебен състав констатира, че е налице
разминаване по отношение количеството на превозваната дървесина в товарния автомобил,
установено от вещото по назначената стоково-икономическа и лесотехническата
експертиза, като според последната обема е около 6 пр.м.куб. В случая следва да
се отчете факта, че вещото лице инж.К.С.
е извършило оглед след повече от
три години. Поради изминалия период от време и начина на съхранение на
веществените доказателства – на открито със започнал процес на гниене, изготвената
близо три години по – рано
експертиза, при непосредствен оглед от
експерта, съдът приема, че отразява по – точно моментното състояние на
дървесината, респективно по - точно е и измереното количество, поради
което съдът намира, че в тази си част
заключението на приетата стоково-икономическа експертиза е обективно, непротиворечиво
и обосновано, поради което следва да
се кредитира. За да е
съставомерно деянието по чл.235, ал.1, предл.5 от НК, от обективна страна освен
самоличността на дееца, е необходимо да бъде установено и точното количество и
вид на извозената от горския фонд без редовно писмено позволително дървесина,
което в случая не е сторено предвид установената разлика от 2 пр.м.куб. от
количеството на изсечената дървесина в процесния имот.
На
следващо място от заключенията на вещото лице от приетите по делото
лесотехнически експертизи – първоначална /л.237 – 242/ и допълнителна /л.277 –
278/ се установява, че в товарния автомобил са били натоварени дърва за огрев
от благун, цер и зимен дъб с дължина на секциите от 1 м. и диаметър от 6 до 34
см. От тях 7 са приосновните
секции от цер и 3 от благун, от което вещото лице прави извод, че общо за
товара са отсечени не по-малко от 10 бр. дървета. При извършения на място оглед
след повече от три години от датата на инкриминираното деяние, инж.К.С. е
констатирал, че в имот кад. № 638060 в землището на с. Т. през близък период от
време са били отсечени общо 19 бр. дървета с близък и подобен вид и състояние -
17 броя благун и 2 броя цер. При разпита си пред РС-Луковит и
настоящата инстанция вещото лице заявява, че не е възможно от този имот, в който
има 2 пъна от цер да бъдат добити 7 броя приосновни секции от цер, които да са
натоварени на камиона. Също така вещото лице излага в заключението си, че на
камиона имало натоварени секции от вида зимен дъб, като при разпита си изрично
заявява, че в имот с кад. № 638060 няма нито едно отсечено дърво от вида зимен
дъб. От прието от настоящия състав заключение на вещото лице инж.К.С. се
установява, че общото количество добита дървесина за 2016 г. е в размер на
11.90 куб.м. и е по-малко от това по ПС -13.64 куб.м. При извършения отново
оглед в незаконното сечище експертът е констатирал, че нито едно от дърветата,
от които е свалена контролната шайба, не е белязано със знак. Твърди, че в имот
с кад.№ 154043, за който има издадено позволително за сеч, също има дървета с
тези размери. Следва да се отбележи също, че в сортиментната ведомост на лист
57 от ДП № 37/2016 г. по описа на РУ- Луковит е посочено, че отсечените дървета
в имот кад. № 638060 в землището на с. Т. са с диаметър 14 см. - 2 бр., 16 см. – 3 бр., 18 см. – 1 бр., 20 см. – 4 бр.,
22 см. – 2 бр., 24 см. – 1 бр. и 26 см. – 1 бр., т.е. няма дървесни видове с
диаметър до 34 см., каквито са намерени
в товарния автомобил. Същевременно вещото лице по лесотехническите експертизи
/л.295/, след прилагане по делото на сортиментните ведомости за имот с кад.№
154043 в землището на с.С. заявява, че в законното сечище е констатирало
наличието на дървета с диаметър над 26 см., а именно – 8 дървета от благун с
диаметър над 26 см. и 2 с диаметър 30 см., както и 4 дървета от цер с диаметър
над 30 см., което не изключва натоварените на камиона дървета да са добити от
законното сечище.
За да постанови осъдителна
присъда, районният съд се мотивира и с приетата по делото трасологична
експертиза, която е имала за задача да установи, дали иззетите с протокол за
оглед на местопроизшествие на 02.02.2016 г. от имот с кад. № 638060 в землището
на с.Т. контролните шайби, обозначени като обект № 4а и 5а, са част от едно цяло с шайбите, иззети при
извършен оглед на товарен автомобил марка „*** 66”, без регистрационни табели
на 02.02.2016 г., обозначени като обект № 4, 5 и 6. Изследвайки шайбите и
констатираните съвпадения, вещото лице Христофор Христов е направило извод, че
дървената шайба, означена с №4 и дървената шайба, означена с № 4а, преди
направените разрези са били едно цяло. Дървената шайба, означена с № 5 и
дървената шайба, означена с № 5а, преди направените разрези също са били едно
цяло. След направени от страна на защитата възражения относно приемане на
заключението в проведено на 31.10.2018
г. /л.154/ съдебно заседание, районният съд е допуснал допълнителна експертиза,
като е възложил на същото вещо лице да извърши необходимите изследвания и
направи пълно и точно измерване и съпоставка на контролните шайби – между 4 и
4а и между 5 и 5а, като постави белези за съвпадение между наложените двойки
шайби и във връзка с тези действия да изготви снимков материал. Тъй като в
периода след изготвяне на заключението
на трасологическата експертиза процесните веществени доказателства – обект на
същата са били изгубени /л.221, 223 от НОХД/, допълнителна експертиза не е била
извършвана по обективни причини и съдът е приел първоначално изготвеното
заключение.
Настоящият състав не кредитира и
изключва от доказателствения материал
заключението на трасологичната експертиза поради следните съображения. С оглед осъщественото засягане на чужда
имуществена сфера, от
страна на прокуратурата е направено искане на основание чл.161, ал.2 НПК до РС
– Луковит за одобряване изземването по ДП № 37/2016 г.по описа на РУ на МВР –
гр.Луковит, извършено чрез протокол за оглед на местопроизшествие на 02.02.2016
г., започнал в 13.50 ч. и завършил в 14.10 ч. на земен път в землището на с.С.,
при което били намерени и иззети описаните вещи, предмет и средство на
престъплението по чл.235, ал.1 от НК. С цитирания протокол за оглед са иззети следните веществени доказателства – дърва за огрев – около 6 пр.куб.м., условно
обозначени като обект № 1, 1 брой т.а. „*** 66“, без рег. табели с рама №
00668520626110, условно обозначен като
обект № 2, 1 брой бензинов моторен трион марка „Хускварна“ , модел „47 УХР“, сер.№ *********, обозначен като Обект №
3 и 3 броя контролни шайби, условно обозначени
като обекти с номера, както следва: обект № 4 - от благун, с
диаметър около 30 см, обект № 5 – от
цер , с диаметър около 28 см, и обект № 6 – от благун с диаметър около 28 см.
С определение № 62/04.02.2016 г. по ч.н.д. № 45/2016 г. по описа на ЛРС /л.11 от ДП/, Луковитският
районнен съд на основание чл. 161, ал.2 от НПК е одобрил така
изготвения протокол, като настоящия съдебен състав приема, че така извършеното
действие по разследването е годно писмено доказателствено средство, имащо
материална удостоверителна сила съгласно чл. 131 от НПК . След
приключване на това следствено действие
е престъпено към извършване на оглед на местопроизшествие с предмет на огледа
имот с кад.№ 638060, започнал в 14.40 ч. и завършил в 15.00 ч., при което действие е фиксиран предмета на огледа и
отразени координати съгласно показания
на служебен GPS марка „Trimble“ на РДГ –Ловеч. С
огледния протокол от
02.02.2016 г. за нуждите на
досъдебното производство са иззети веществени доказателства, условно обозначени
като обект 4а – контролна шайба от пън от благун с диаметър около 30 см и обект № 5а - контролна шайба от пън от цер с диаметър около 28
см. Въпреки извършеното изземване при условията на
неотложност с
протокола за оглед на
посочените веществени
доказателства, същият не е представен за одобрение в императивно определения
от закона срок пред първоинстанционен съд. Предвид изложеното съдът намира,
че така приобщения по делото протокол за оглед не представлява годно писмено доказателствено
средство, като резултатите от него
следва да се изключат от доказателствения материал, служещ
за изграждане на правните изводи от страна на
решаващия съд досежно
съвпадението на контролните шайби 4 и 4а и 5 и 5а.
Действително по делото са налице свидетелски
показания на горските служители, както и поемни лица, участващи при извършения
оглед в имот с кад.№ 636080, в които се
твърди, че в хода на това следствено действие били извършвани наслагвания върху пънове и
имало съвпадение, но тези фактически
действия не са отразени никъде - нито в огледния протокол, нито в каквото и
да е било друго писмено
доказателствено средство, а от
показанията на поемните лица, разпитани в хода на съдебното следствие не става ясно с
какъв вид дървета е напасвано, в коя част на имота, между кои обекти
е имало съвпадение, и точно къде, обект, обозначен с № 6, използван ли е за наслагване върху
пънове, ако да, на кои, в коя част на имота и какъв е резултата от това действие.
Поради изложеното съдът не кредитира показанията на свидетелите досежно резултата на възприетото
от тях наслагване на шайби.
При анализа на показанията на св. Л., дадени в хода на
досъдебното производство и тези, дадени в хода на съдебното следствие, не се установяват съществени противоречия. Същите са последователни и следва да бъдат кредитирани. В хода на разследването,
включително и посредством извършване на очна ставка, безспорно е установено, че
до идването на полицейските служители св.Л. е стоял при товарния автомобил, като не е посещавал и
двете сечища. Този извод се потвърждава и от показанията му, дадени в хода на съдебното следствие по НОХД № 579/2017 г. и по НОХД
25/2018г. по описа на РС-Луковит,
където същият категорично заявява, че се е намирал до автомобила, с цел охраната му до идване
на полицейските служители. Не е
проследявал следи от камиона или такива водещи до някой от двата имота.
Свидетелят твърди, че след като пристигнали полицаите, започнали процесуално –
следствени действия, при които били
свалени контролни шайби от товарния автомобил, както и от имота в селището на
с.Т., в който имот съвпаднали. Същевременно
св.Л. заявява, че не е ходил до нито един от двата имота нито първоначално, когато до имота отишли
колегите му заедно с подс. М.М., нито след като са пристигнали полицейските
служители и са започнали следствени действия, което се потвърждава и от
показанията на св.М. К.. Поставен в
условията на очна ставка със св.Л. Й., св. Л.
категорично заявява, че не е сочил местността и имота на дежурната
оперативна група, като съдът кредитира показанията на св.Л.. Предвид така
установеното от фактическа страна, съдът приема, че заявеното от св.Л., че
контролните шайби са съвпадали при наслагването им в имота, не е резултат от лично и непосредствено
наблюдение.
На следващо място съдът се доверява на показанията на
св. О., св.Т. и св. К., които заявяват, че са наблюдавали следи в почвата, водещи към поземления имот с
кад.№ 638060, които били „пресни“. По делото като писмено доказателствено
средство е приобщен и констативен протокол № 003943 от 02.02.2016г. /л.55 ДП/, изготвен
от св.А. О., с участието на св.Л. Л.и
св.П.К., и в присъствието на св. Д. Т.и св.М. К.. В него е отразено, че са проследени следи, оставени
от товарен автомобил в калта, като
същите са отвели до землище на с.Т., кад.№ 638060 отд.3126 т2,местност „К.“
- частна горска територия /ЧГТ/, където били прясно отсечени 14 броя дървета от благун и цер. За имота
нямало издадено позволително за сеч. Цитираният констативен протокол не може да
бъде ценен по отношение на обстоятелствата, отразени в него. Без фиксирането посредством доказателствените способи,
предвидени в НПК на гумите на инкриминирания автомобил и
назначаване на съответните
експертизи, не би могло с категоричност да се
отговори на въпроса дали следите, които водят от или към имот с кад.№
638060 са оставени от гумите на иззетия
товарен автомобил „*** 66“, предвид обстоятелството, че същият не е установен в
самия имот. Видно и от приложените снимки, товарният автомобил е разположен върху
черен път, определен от част от свидетелите като централен, в коловоз от
следи, а отстрани на товарния автомобил
се наблюдават оставени множество следи
от високопроходими автомобили, които като грайфер са със сходен размер и рисунък.
По отношение времето на преминаване на
двата товарни автомобила, в които се намирали свидетелите Я. И., Ц. А., А. Щ. и
А. А., натоварени с дърва към временния
си склад, в хода на съдебното
следствие безспорно е установено, че посочените товарни автомобила марка „***
66“ са преминали по основния път за движение на високопроходими автомобили в
близост до спрелия автомобил на подс.М.М., като това е станало след като св. О.
и св.Т. са се върнали от двете сечища и преди на мястото да пристигнат
полицейски служители. Този извод се подкрепя от заявеното при разпитите на
горските инспектори, включително и от обясненията на подсъдимия М..
Обстоятелството дали посочените превозни
средства са преминали преди или след констатираното при първоначалното посещение до двата имота от
страна на част от горските инспектори, не променя направения от съда извод
досежно възможността следите, намерени в имот № 638060 да са оставени от
друг товарен автомобил.
От карта на
землището е видно / лист 56 от ДП/, че автомобилът е установен спрял на главен
черен път, в близост до имот с кад. №
154043, както и до имот с кад.№ 638060,
до които имоти води един и същ главен път. Автомобилът е намерен насочен в
посока временния склад, където съгласно
изискванията на Закона за горите и Правилника за неговото прилагане дървесината
е следвало да бъде складирана. По делото безпротиворечиво се установи, че
причината за спирането на товарния автомобил на посоченото място е именно
изчакване пристигането на св.С., която е следвало да маркира дървесината.
На последно място следва да се отбележи, че извършения
на инкриминираната дата оглед /л.21-22 от ДП/ в имот с кад. № 638060 в
землището на с. Т. от разследващ полицай при РУ МВР – Луковит е незадълбочен и
непълен, тъй като освен установяване на GPS – кординатите на процесния имот и
изземването на 2 броя контролни шайби – едната с диаметър около 30 см. от
благун, а другата с диаметър около 28 см. от цер, не е било направено друго. В
тази връзка не са били фиксирани съгласно изискванията на НПК състоянието на
имота, евентуалните следи от превозни средства, броят и дървесния вид на
отсечените дървета, съответните измервания на диаметрите на пъновете, което би
позволило впоследствие чрез назначаване на съответната експертиза да се
установи обема на изсечената дървесина в имота и да се извърши сравнение със
обема на иззетата дървесина, за да се докаже обвинението.
Поради
изложените мотиви, съдебният състав приема, че изводите на РС – Луковит, които
са изложени в мотивите към присъдата, противоречат на събрания доказателствен
материал по делото, включително на доказателствата, които съдебния състав е
посочил, че кредитира. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при
доказателствена необезпеченост на обвинителната теза. Само когато всички факти,
включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и
неговото авторство бъдат напълно изяснени и и безспорно установени, съдът може
да постанови осъдителен съдебен акт. Съгласно процесуалноправната разпоредба на
чл.303 от НПК, присъдата не може да почива на предположения, като съдът следва
да признае подсъдимите за виновни, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. От събраните по делото доказателства не може да се приеме, че
обвинението е доказано по един несъмнен и категоричен начин, предвид което
въззивната инстнация отмени обжалваната присъда и оправда четиримата подсъдими
по повдигнатите им обвинения.
Настоящият състав постанови след
влизане на присъдата в сила вещественото
доказателство - моторен трион марка „Хускварна” със сериен № 9657601-00 да се
върне на М.С.М..
При този изход на процеса, на
основание чл.190, ал.1 от НПК съдът постанови направените по делото разноски да
останат за сметка на държавата.
Воден от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.