№ 2195
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100508408 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 6103/04.04.2024г. по гр.д. № 55038/2022г. по описа на
СРС, 168 състав, са отхвърлени предявените положителни установителни
искове по реда чл.422 ГПК от Р. С. С. и И. П. С. за признаване за установено,
че С. П. С. дължи на ищците при условията на активна солидарност сума на
отпаднало основание в размер на 1260лв., представляваща платена без
основание поради разваляне на договор за наем от 07.12.2021г., както и сума в
размер на 650лв., представляваща обезщетение за предаване на наетата вещ в
ненадлежно състояние, както и сумата от 6.65лв. мораторна лихва от
03.03.2022г. до 20.03.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от
21.03.2022г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14742/2022г.
Производството е образувано по въззивна жалба на ищците, с която се
иска отмяна на постановеното решение в цялост. Развити са оплаквания за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, конкретно се оспорват
изводите, че ищците не били доказали, че състоянието на имота не
позволявало ползването му за целта, за която е нает – за жилище, както и
1
изводите, че ищците не били ангажирали доказателства за състоянието на
имота, което да е препятствало отдаването му под наем, които изводи били в
противоречие с разпределената тежест на доказване. Разсъжденията на съда
били в насока по състоянието на имота, но претенцията на ищците била
свързана с неизпълнение на задължението на ответника да предаде имота
поради непредаване на ключовете за същия, вкл. ответникът във втория
отговор на исковата си молба изрично посочил, че ищците получили ключ от
едната входна врата, като било уговорено да се предаде и другият ключ, когато
се довърши процедура по оформяне на приемо-предавателен протокол, но
самият ответник отказал предаване на всички ключове, нито изпълнил
задължението си по чл.8 от договора да смени ключалките на апартамента.
След като ответникът не е предал всички ключове за достъп до имота за
ползването му, което следвало да бъде в тежест на доказване именно на
наемодателя, съответно липсата на приемо-предавателен протокол било
именно доказателство, че предаване не е извършено, то приетото от СРС, че
липсата на приемо-предавателен протокол водело до невъзможност да се
установи състоянието на отдадения имот под наем било неправилно.
Претендират разноски по производството.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В проведеното съдебно заседание ответникът поддържа, че е предал
ключовете на наемателите, които отказали да подпишат приемо-предавателен
протокол.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в
жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения
от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а
съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите;
1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както
и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост
2
само в обжалваната част на решението.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р. С. и И. С. с положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.55, ал.1,
пр.3 ЗЗД за сумата от 1260.00лв., ведно със законната лихва от 21.03.2022г. до
изплащане на вземането, както и с правно основание чл.230, ал.2 ЗЗД вр.
чл.87, ал.2 ЗЗД за сумата от 650лв., ведно със законната лихва от 21.03.202г. до
изплащане на вземането, както и с правно основание чл.86 ЗЗД за мораторна
лихва в размер на 6.65лв., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 14742/2022г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищците и ответника
на 07.12.2021г. бил сключен договор за наем на недвижим имот (гр.София,
ж.к. Дианабад, бл.****), с предмет отдаване под наем от ответника като
наемодател на ищците като наематели на жилище, при уговорена месечна
наемна цена от 630лв. за срок от 1г., считано от 01.01.2022г. Съгласно договора
наемодателят е поел задължение да предаде имота в състоянието, в което е
огледан от наемателите и с отчет на направените и съгласувани забележки за
отстранение в разумен срок, вкл. бил поет ангажимент от наемодателя да
сметни ключовете на апартамента, за да може достъпът да бъде само на
наемателите, като предаване на владението (държането) следвало да се
обективира в двустранно подписан приемо-предавателен. Твърди се, че при
подписване на договора на наемодателя е заплатена сумата от 1260лв., от
които 630лв. като първа наемна вноска, 630лв. служеща като гаранция за
изпълнение на задълженията по чл.18 от договора, предадени на ръка,
отразено и в договора. Съгласно устни договорки предаване държането на
имота следвало да стане на 03.01.2022г., когато да се подпише и двустранен
приемо-предавателен протокол, но на посочената дата наемодателят не
изпълнил това свое задължение поради липсата на готовност да предаде
държането, защото имотът не бил почистен и в имота се намирали вещи на
наемодателя, които следвало да бъдат премахнати, така и имотът бил в процес
на ремонт (боядисване, сглобяване на мебели). Така и при последващи опити
наемателите не успели да се настанят в апартамента, вкл. наемодателят
отказал да предаде всички ключове до имота. Вследствие на това се твърди, че
ищците изпратили покана до ответника, с която развалили договора и с искане
за връщане на дадените суми, вкл. поради факта, че изпълнението станало
безполезно, защото ищците сключили друг договор за наем. Въпреки поканата
3
не последвало плащане, поради което се претендират дадените суми по
разваления договор – на отпаднало основание, така и сума в размер на 650лв. -
обезщетение за вреди от неизпълнение, чийто размер се обосновава с
договорените неустойки по договора (чл.23). Твърдят, че поради
неизпълнение на сключения между страните договор, ищците не били
изпълнили свое задължение за освобождаване на предходно нает от тях
недвижим имот, по който заплатили на наемодателя 500лв. неустойка, по
който предходен договор сключили спогодба от 26.01.2022г., с който
наемателите признали за дължима сума от 500лв. като неустойка за
неизпълнение на задължението да освободят наетия имот в срок и се
съгласили да бъде приспадната от внесения от тях депозит – гаранция, така и
се съгласили да платят сумата от 200лв. (наемна цена за срока на ползване
след прекратяване на договора). Твърди се, че платените в брой суми били в
размер на 700лв. (500лв. неустойка и 200лв. договорена между страните
наемна цена след изтичане срока на договора). Претенцията за обезщетение за
вреди от неизпълнение я съизмеряват със сумата от 650лв., доколкото
размерът отговарял на договорените неустойки по чл.23 от договора.
В отговора на исковата молба ответникът не оспорва сключване на
договора за наем, но описва различна фактическа обстановка, при която на
03.01.2022г., когато трябвало да започне нанасяне багажа на ищците във входа
било спряно водоснабдяването, за което ищците били известен предварително,
а от друга страна, независимо от предходните огледи на имота се изказали
нови претенции, какви допълнително вещи да бъдат изнесени. Твърди се, че
ищците не носели със себе си пералнята, която заедно следвало да монтират,
като устно се договорили, че претенциите за изнасяне на „новопоявилите“ се
вещи и монтаж на секцията в хола ще стане на същия ден. Твърди се, че
ищците получили ключ от едната входна врата, уговорили се за предаване на
другия ключ, когато се довърши започнатата процедура по оформяне на
приемо-предавателен протокол, но не следвало да се приема, че ищците
направили всичко възможно да се довърши процедурата по изготвяне на
приемо-предавателен протокол, след като си изнесли багажа на 05.01.2022г.
Ответникът приемайки, че ищците си платили първия наем и след настъпване
падежа и на втората вноска, счел договорът за прекратен от негова страна и
сменил ключовете.
4
От приетия и неоспорен договор за наем на недвижим имот от
07.12.2021г. се установява, че между страните са постигнати следните
договорености: предмет на договора е част от недвижим имот, а именно част
от апартамент № 19 (багажно помещение, тоалетна, кухненско помещение,
баня с тоалетна, спалня, хол и коридор), който имот да бъде използван за
жилище. Договорената наемна цена (чл.5) е 630лв. месечен наем със срок
(чл.5а) на договора 12м. считано от 01.01.2022г. В чл.8 и следващите са
уредени задълженията на наемодателя, а именно да предаде наетия имот в
състоянието, в което е огледан от наемателя и с отчет на направените и
съгласувани забележки за отстранение в разумен срок, така и да смени
ключовете на апартамента, както и да изплати консумативните разходи на
имота до наемането. Предаване на имота и състоянието му е договорено да се
удостовери с писмен двустранно подписан приемо-предавателен протокол, в
който да се отразят и показателите на измервателните уреди до предаване на
имота, така и наемодателят да посочи всички известни му недостатъци. В
чл.11 е уредено задължението на наемодателя да осигури безпрепятственото
ползване на имота за срока на договора. В чл.18 е договорено, че при
подписване на договора наемателят предавал на наемодателя освен първата
вноска, така и сума в размер на 630лв. (наричана в договора „кауцион“), която
да служи за обезпечение, в случай на извършване на нарушения на наемателя,
която сума оставала у наемодателя през целия период на действие на договора.
В чл.19 са уредени основания, при които наемодателят се удовлетворявал от
„кауцион“-а, а в чл.21 е уговорено, че ако не е налице някое от основанията по
чл.19, наемодателят бил длъжен да върне на наемателя пълният размер на
кауцион-а. В чл.23 е уредено прекратяване на договора, като в б. „б“ и б. „в“
са предвидени неустойки при неспазване от наемодателят срока на
двумесечно предизвестие, съответно при неспазване от наемателя
задължението за заплащане на наем, спазване на хигиенни правила, вътрешен
ред на сградата или добрите нрави или правила за безопасност. В чл.24 са
договорени адреси за кореспонденция, както и договорна фикция, че
съобщенията се считали за надлежно връчени (което не произвежда действие,
доколкото е недопустимо с договорни клаузи да се уреждат фикции), като са в
чл.27 са посочени имейли за кореспонденция, а именно **********@***.** ,
съответно *************@***.**.
Приета по делото е „покана за извънсъдебно изпълнение на парично
5
задължение и уведомление за разваляне на договора за наем“ (връчена с
писмо с обратна разписка на 23.02.2022г. л.26), с която е описано, че поради
неизпълнение на задължението по всички ключове за ползване на имота,
наемателите развалят договора по чл.87, ал.2 ЗЗД, доколкото изпълнението е
станало безполезно, вкл. дават 7дн от получаване на поканата да възстанови
дадената сума от 1260лв., по посочена в писмото банкова сметка.
По делото е приета и неоспорена имейл кореспонденция (л.27-30), от
която се установява, че има изпратен имейл (от адреса на ответника по чл.27
от договора) от 06.01.2022г. (до имейл адреса на един от ищците по чл.27 от
договора),в който е описано, че за насроченото предаване на имота за
03.01.2022г. страните се срещнали и уточнили, че ненужното имуществено на
наемодателя ще бъде преместено в същия ден и ще се изчака пускането на
водата, за да се монтира пералнята в съответното помещение, както и че
наемателят поел ангажимента да съгласува кога ще има реална готовност да се
монтира съвместно в окончателен вариант секцията в хола. В следващия
параграф е описано, че „макар да получили всички ключове от отдавания имот
не бяха готови да подпишат приемо-предава-телен протокол“, за което било
демонстрирано различно тълкуване на съдържанието на клаузите. На
17.01.2022г. от процесуалния представител на ищците е изпратен имейл до
адреса на ответника (вкл. и на един от ищците), в който е описано, че дори до
05.01.2022г. не бил предоставен за свободно ползване имота, поради което по
вина на ответника не бил предаден наетия имот и не бил сключен приемо-
предавателен протокол, което се дължало на това, че наемодателят не се е
съгласил да предостави всички ключове от отдадения апартамент, като бил
заявил, че ще задържи един ключ, което било в противоречие с договореното
по чл.8. Предвид отказът да се предоставят всички ключове, както и
запазването на достъп, представлявало неизпълнение на договорените
задължения.
Приет по делото е и договор за наем между ищците (като наематели) и
трето за делото лице (като наемодател) от 30.12.2020г. със срок до
30.12.2021г., както и спогодба към същия от 26.01.2022г., по силата на която
във вр. с договора за наем от 30.12.2020г. със срок до 31.12.2021г. наемателите
(ищците) е следвало да освободят имота незабавно след прекратяване
договора, но същите не са върнали имота, а са го върнали на 16.01.2022г. със
6
17 дни забава, поради което наемателите признават, че наемодателят има
право да получи неустойка в размер на 500лв., както и 200лв. за ползване на
имота до 16.01.2022г. вкл., като спогодбата служи като разписка за получаване
на сумите.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетел в режим на довеждане на страната на ответника – св. П., който дава
показания, че като приятел на ответника на сутринта на 03.01.2022г. го
помолил да му помогне с ремонт на шкафове, за да се приведе апартаментът в
удобен вид, както и следвало да се премести пералня. Дава показания, че
доколкото знае (споделено му от ответника) следобед дошъл наемателя, на
който били предадени ключовете, след което ответникът не е ползвал имота,
без да е присъствал на предаване на имота. Апартаментът имал две врати –
метална и стара (един вход с две врати), като всяка врата се заключвала с
отделна ключалка, като едната врата била с два ключа.
С атакуваното решение № 6103/04.04.2024г. по гр.д. № 55038/2022г.,
СРС, 168 състав, приема, че за уважаване на исковете следвало да се установи,
че наетият имот не бил предаден в състоянието, което да отговаря на
ползването, поради което за ищците да възникне правото на развалянето му,
като независимо изричната клауза по чл.9, изр.2 от договора за предаване с
писмен двустранен приемо-предавателене протокол, такова писмено
доказателство не било представено, поради което ищците не били ангажирали
доказателства относно състоянието на имота, а от показанията на св. П. се
установявало годността на жилището да се ползва по предназначение, така и
не се установили твърденията на ищеца, че за ответника липсвала готовност за
предаване на имота. Поради това искът следвало да се отхвърли. За пълнота се
сочи, че от показанията на св. П. се установявало, че наетият имот имал
забележки, които не били от характер, че да повлияят на състоянието на вещта
да не може да се ползва по предназначение, така и дори да имало такива,
същите не обосновавали правото да се развали договора. Сочи се също, че в
чл.8 наемодателят се задължил да предаде имота в състоянието, в което бил
огледан и с отчет на забележки за отстраняване в разумен срок, така и да
смени ключовете, но доколкото не бил представен приемо-предавателен
протокол, то не се установявало, че ищците направили забележки или
предоставили срок за отстраняването им. По тези съображения е отхвърлен
искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. По отношение на иска за претенция за
7
обезщетението за вреди от неизпълнение – първоинстанционният съд приема
същия за неоснователен, доколкото не се установило неизпълнение на
наемодателя да предаде вещта в състоянието уговорено в договора, вкл. е
допълнено, че дори да се приеме, че е налице неизпълнение на ответника, то
не се установявало, че твърдените вреди били в пряка причинна връзка с
поведението на ответника.
С доклада по делото първоинстанционният съд е квалифицирал
претенции като иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, съединен с иск по чл.230, ал.2 вр.
чл.82 ЗЗД и иск по чл.86 ЗЗД. За първия е разпределил в тежест на доказване
на ищците – да докажат факта на плащане на парична сума към ответника и
отпадане на основанието, разваляне на договора на твърдяното от тях
основание – неизпълнение на договора. На ответника е указано, че следва да
установи основанието, на което е получил сумата. По следващия иск е указано
на ищците, че следва да установят наличието на сключен с ответника договор,
че ответникът не е изпълнил задължението си да предаде имота в надлежно
състояние и че от това неизпълнение са претърпели вреди в сочения размер.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба и с оглед т.2 ТР 1/2013г.
въззивният съд е дал указания, че доказателствената тежест за установяване
предаване ключовете за имота се носи от ответника.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, но частично НЕПРАВИЛНО по следните
съображения:
По иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД разпределението на
доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и
възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на
претендираните права на страните. При фактическия състав по чл.55, ал.1,
пр.3 ЗЗД при отпадане на основанието - ищецът следва да въведе като
твърдение и докаже плащането на парична сума, като е допустимо да въведе и
твърдения за основанието, към момента на получаването на престацията от
ответника, както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на
основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за
задържане на полученото (в този смисъл изрично Решение № 189 от
04.02.2014 г. по търг. д. № 141/2012 г. на ВКС и мн.др.). В конкретния случай
ищците твърдят сключен договор за наем от 07.12.2021г. (което е безспорно
8
между страните), по който са платили сумата от 1260лв. (което също е
безспорно между страните, съответно се доказва от клаузата по чл.18 от
договора, в която част служи като разписка), съответно поради неизпълнение
на задълженията на наемодателя по основната му престация (предаване
държането на имота) са упражнили потестативното си право на разваляне на
договора, обуславящо правото да искат всичко платено по разваления договор.
Доколкото ответникът оспорва надлежното упражняване на това право на
разваляне на договора – в предмета на делото се включва дали е налице
неизпълнение от страна на ответника наемодател по предаване държане на
имота, въз основа на което възниква основанието на ищците да развалят
договора поради неизпълнение.
Под предаване на наета вещ следва да се разбира предоставянето на
държането върху нея на наемателя, която да може да се ползва по
предназначението, посочено в договора, т.е. предоставяне на фактическа власт
върху наетата вещ, което може да стане както с писмен акт- приемно-
предавателен протокол, така и с конклудентни действия. При недвижимите
вещи предаване на наетата вещ става с реалното предаване на ключа за вещта.
Тежестта на доказване на изпълнението на това задължение се носи от
наемодателя, в който смисъл въззивният съд е дал указания с оглед
оплакванията във въззивната жалба.
В конкретния случай съдът приема, че ответникът (наемодател) не е
доказал да е изпълнил това свое задължение, доколкото няма представени
доказателства за предаване на имота съобразно уговорения по чл.9 от
договора начин (което не е спорно и по делото, че няма подписан приемо-
предавателен протокол). При уговорено доказване с писмени документи
гласни доказателства според ВКС (в който смисъл изрично е решение №
238/04.09.2013г. по т.д. № 123/2011г.) са недопустими, освен със съгласие на
другата страна. Следователно по делото няма ангажирано доказателства за
предаване на ключовете на наемателите. Дори и да се приемат за допустими
показанията на св.П., същите в частта, в която му било споделено от
ответника, че на наемателя му били предоставени ключове, предвид
оспорването им от ищците, не следва да се кредитират, доколкото не
възпроизвеждат собствени впечатления, а възпроизвеждат твърдения на
ответника. Следователно по делото няма пълно и главно доказване на
задължението на ответника по предаване държането на имота, както с
9
подписване на приемо-предавателен протокол, така и с конклудентни
действия, доколкото задължението за предаване представлява индивидуално
определено задължение (да се предостави на наемателя ползването на
определен недвижим имот), което за да бъде изпълнено следва да се осигури
необезпокояван достъп до имота, т.е. да създаде възможност на наемателя
необезпокоявано да упражнява необходимата за ползване непосредствена
фактическа власт върху наетата вещ, което също изисква доказване
предаването на всички ключове за необезпокоявано упражняване на
фактическа власт за имота.
Същият извод не се променя и от приета и неоспорена имейл
кореспонденция, доколкото от същата няма признание на факт по см. на
чл.175 ГПК от някоя от страните във връзка с предаване държането на имота,
в която част да се ползват с доказателствена стойност, а представлява
твърдения за факти. В този смисъл от същата е видно, че ищците претендират,
че не са получили всички ключове от апартамента, а ответникът твърди, че е
дал ключовете. Така, при прилагане неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест не може да се
приеме, че ответникът е доказал предаване на ключовете за наетия имот, с
което да е доказал изпълнение на основното си задължение по предаване на
наетата вещ.
В допълнение, с оглед показанията на св.П. се установява, че имотът бил
с метална и стара врата (един вход с две врати), като всяка врата се заключвала
с отделна ключалка, като едната врата била с два ключа. Не предоставянето на
ключ (в отговора на исковата молба л.65 е описано, че предаване на другия
ключ, било уговорено, когато се довърши процедурата по оформяне на
приемо-предавателен протокол) влече пълно неизпълнение на това
задължение, защото по характеристика задължението за предаване е
индивидуално определено, което не може да се изпълнява на части.
Ако наемодател виновно не изпълни задължението си, наемателите
разполагат с възможност да развалят договора при спазване правилата на
чл.87 ЗЗД като дадат срок за изпълнение, придружен с предупреждение, че
след изтичането му ще счита договора за развален, съответно могат да
претендират вреди на общо основание, съответно да не дават срок за
изпълнение при хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД, в който случай следва да
10
докажат, както безполезността на изпълнението, така и причинната връзка
между забавата и безполезността. С оглед приетите по делото доказателства
(договор за спогодба от 26.01.2022г.) съдът приема, че ищците са доказало
хипотезата обуславяща безполезност по см на чл.87, ал.2 ЗЗД. Доколкото
съдът прие, че не е започнало изпълнение на договора, което е породило право
на разваляне на договора в полза на наемателите, не е налице хипотезата на
чл.88, ал.1, изр.1, пр.2 ЗЗД.
Оттук съдът приема, че въззивниците са доказали надлежно упражнено
право на разваляне на договора, в този смисъл имат право да получат
недължимо платеното по договора в размер на 1260лв.
По иска за обезщетение за неизпълнение - съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД,
при разваляне на договора неизправната страна дължи обезщетение за
вредите, които е причинила. Става дума за претърпени имуществени вреди от
развалянето на договора, като фактическият състав на отговорността включва
развален договор, вреди и причинна връзка, а размерът на отговорността се
определя в съответствие с правилото на чл. 82 ЗЗД, съгласно което
обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото
те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени към момента на пораждане на задължението.
Предвидимите вреди са по-тесен кръг неблагоприятни последици от преките
вреди и установяването им налага прилагане на допълнителен критерий –
предвидимостта. Такива са вреди, които са могли да бъдат установени към
момента на възникване на облигационното отношение, т.е. предвидимостта се
отнася до настъпването им, а не до размера. В конкретния случай ищците
твърдят, че резултат неизпълнението на ответника са претърпели вреди в
размер на 700лв. (500лв. неустойка за задържане на гаранционен депозит по
предходен договор за наем по договора за спогодба от 26.01.2022г., както и
200лв. - за ползване на имот по предходен договор за наем, който са
продължили). Вредите за ползване на друго жилище (в конкретния случай в
размер на 200лв.) са предвидими с оглед настъпването им (поради
неизпълнение за предаване на наето жилище е предвидимо, че наемателите
следва да ползват друго наето жилище), но съдът намира претенциите за
неоснователни, доколкото срещу платените суми ищците са получавали
престация (ползвано наето жилище), т.е. обезщетението се дължи за
претърпени вреди, каквито в случая не са налице, доколкото за ползването е
платена по-ниска цена на договорената по разваления договор, като вредите
под формата на неустойка за задържане на гаранционен депозит не са
предвидими. Съображенията за реципрочно прилагане на уговорената
неустойка са несъстоятелни, доколкото по договора липсва договорена
неустойка за разваляне. Поради това съдът намира, че ищците не са доказали
наличие на пряка причинна връзка между неизпълнението на ответника и
11
претърпените вреди в претендирания размер.
По иска за мораторна лихва за сумата от 6.65лв. от 03.03.2022г. до
21.03.2022г. – с оглед приетото по-горе за основателност на иска по чл.55, ал.1
пр.3 ЗЗД, то с оглед даденият 7дн срок от поканата (връчена на 23.02.2022г.) за
периода от 03.03.2022г. до 20.03.2022г. (заявлението по чл.410 ГПК е подадено
на 21.03.2022г., като в същото е поискана законна лихва, поради което върху
уважената част от исковете (1260лв.) се дължи мораторна лихва за периода от
03.03.2022г. до 20.03.2022г., която съдът определи по чл.162 ГПК в размер на
6.30 лева, а за разликата искът е неоснователен.
По искането за присъждане на сумите в условията на активна
солидарност:
С молба вх.№ 109585/31.05.2022г. по ч.гр.д. № 14742/2022г. по описа на
СРС, 168 състав, заявителите са конкретизирали искането за издаване на
заповед по чл.410 ГПК, а именно като са искали осъждане ответника да плати
на ищците като солидарни кредитори, което са го аргументирали предвид, че
сумата по договора за наем била платена от двамата съпрузи като солидарни
длъжници и от тяхно съвместно имущество, поради което се явявали и
солидарни кредитори на длъжника, срещу когото било подадено заявлението и
връщане на сумите на който и да е от двамата щяло да освободи длъжника от
задължението му към другия кредитор. Така е издадена и процесната заповед
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14742/2022г. по описа на СРС, 168 състав. В
процесният договор за наем наемателите не са посочени като солидарни
длъжници, нито е поето солидарно задължение за плащане на наем.
При възникване на право на вземане за повече от един съконтрахент,
частта на всеки един кредитор от общото вземане се определя от уговореното
в договора, а ако последният не съдържа релевантни уговорки, размерът на
частта на всеки един от съконтрахентите се определя от закона. Последният
въздига в общ принцип на действащото право разделност на вземанията и
дълговете, която означава, че всеки кредитор може да претендира от всеки
един от длъжниците само своята част от вземането съответно своята част от
дълга. Кредиторът има право да иска и да получи изпълнението на всичко
дължимо, когато между кредиторите е уговорена активна солидарност. При
тази солидарност всеки от кредиторите може да претендира и събере цялото
вземане, а и длъжникът/длъжниците могат да престират на всеки един от
солидарните съкредитори. Източник на активната солидарност е само правна
сделка, за разлика от пасивната солидарност, която може да произтича от
сключен договор и от закона. Следователно активната солидарност не следва
от закона, не се предполага, а следва да се доказва от лицето, което се позовава
на нея и следва от изричното й договаряне. В конкретния случай договорът за
наем е сключен с двамата ищци, които се установява с оглед приетото
удостоверение за сключен брак, че са съпрузи. Обаче законовият режим на
общност урежда солидарност по отношение на задълженията не и на
облигационните вземания, които въобще не се обхващат от корпоралния
12
критерий приложим при определяне дали даден обект е съпружеска
имуществена общност. Чл.21, ал.1 СК урежда три критерия за определяне
дали дадено право представлява обект на СИО или не – темпорален
(придобит по време на брака), корпорален (вещни права) и презумптивен
икономически (съвместен принос). Вземането за обезщетение поради
неоснователно обогатяване е лично имущество, т.е. принадлежи само на
лицето, което е сключило договора. Доколкото и двамата са сключили
договора, без да е договорена активна солидарност, без същата да следва и от
закона, то правилото е, че е при разделност на правата, при която всеки от
кредиторите може да иска изпълнение на съответната част. В този смисъл
исковете следва да бъдат отхвърлени в частта, в която се иска признаване за
установено, че сумите се дължат в условията на активна солидарност.
Следователно атакуваното първоинстанционно решение в частта, в
която са отхвърлени исковете за сумата от 1230лв., ведно със законната лихва
от 21.03.2022г. до изплащане на вземането, какво и в частта за сумата от
6.30лв. мораторна лихва за периода от 03.03.2022г. до 20.03.2022г., следва да
се отмени като бъде признато за установено, че ответникът дължи разделно
(при равни квоти) на ищците цитираните суми. В останалата част решението
следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото с право на разноски разполагат двете страни,
като въззиваемият не е претендирал присъждане на такива, поради което в
полза на ищците следва да се присъдят съразмерно уважената част от исковете
– разноски за заповедното (доказани сторени разноски в размер на 532.23лв.),
за първоинстанционното (1 263,93лв.) и за настоящото производство
(1337.93лв.) Въззиваемият е възразил срещу разноските на другата страна в
заповедното производство (видно от протокола от о.с.з от 11.12.2023г. л.84 от
първоинстанционното производство), както и за настоящото производство
(видно от протокола о о.с.з от 13.03.2025г. л.21 от настоящото дело).
Разноските за адв. възнаграждение в претендирания по заповедното
производство размер от 494.30лв. не са прекомерни с оглед материалния
интерес (за ориентир е ползван чл.7, ал.2, т.2 НМАРВ). Разноските за адв.
възнаграждение за настоящото производство от 1300лв. за адв.
възнаграждение с оглед ниската фактическа и правна сложност следва да се
редуцират до сумата от 491,6лв. Следователно общо дължимите разноски за
адв. възнаграждение и д.т. за трите производства са в общ размер на
2 326,29лв. за ищците, като с оглед частичната основателност на исковете имат
право на разноски в общ размер на 1 536,94лв по ч.гр.д № 14742/2022г., гр.д
№ 55038/2022г. и по в.гр.д. № 8408/2024г.
Така мотивиран Софийски градски съд:
РЕШИ:
13
ОТМЕНЯ Решение № 6103/04.04.2024г. по гр.д. № 55038/2022г. по
описа на СРС, 168 състав, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените по
реда на чл. 422 ГПК от Р. С. С., ЕГН **********, адрес: обл. Благоевград,
общ. Симитли, с. Полена, и И. П. С., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул.
****, срещу С. П. С., ЕГН **********, адрес: гр. София ж.к. Дианабад, бл.
****, искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 1260,00 лв.,
представляваща получени на отпаднало правно основание суми по развален
договор за наем от 07.12.2021 г. ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 21.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
6.30лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.03.2022 г. до
20.03.2022 г., като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.55, ал.1,
пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че С. П. С., ЕГН **********, адрес: гр. София ж.к.
Дианабад, бл. ****, дължи общо (при равни квоти от ½) на Р. С. С., ЕГН
**********, адрес: обл. Благоевград, общ. Симитли, с. Полена, и И. П. С.,
ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. ****, сумата от 1260,00 лв.,
представляваща получени на отпаднало правно основание суми по развален
договор за наем от 07.12.2021 г. ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 21.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
6.30лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.03.2022 г. до
20.03.2022г., за които суми има издадена заповед № 16692 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14742/2022г. по описа на
СРС, 168 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6103/04.04.2024г. по гр.д. № 55038/2022г.
по описа на СРС, 168 състав, в останалите части, в които е отхвърлено
искането за осъждане в условията на активна солидарност, както и за сумата
от 650лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за наем от
07.12.2021 г., както и за сумата от 0.35лв., представляваща разликата между
уваженият размер за мораторна лихва от 6.30лв. за периода от 03.03.2022 г. до
20.03.2022 г., до пълния претендиран размер от 6.65лв. за периода от
03.03.2022г. до 21.03.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.273 ГПК вр. чл.78, ал.1 ГПК С. П. С., ЕГН
**********, адрес: гр. София ж.к. Дианабад, бл. ****, да заплати общо (при
равни квоти от ½) на Р. С. С., ЕГН **********, адрес: обл. Благоевград, общ.
Симитли, с. Полена, и И. П. С., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. ****,
разноски по делото в общ размер на 1 536,94лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15