Р
Е Ш Е
Н И Е №93
11.03.2022 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена А.а
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №767 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на 107,
ал.2 от ЗАвт.Пр., вр. с
чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба на К.Г.Ж., ЕГН
********** ***, чрез адв. А.,*** против ЗНПАМ № РД-14-3653 от 16.12.2021г.,
издадена от Директор на РД“АА“ Стара Загора, с която е приложена ПАМ по
чл.106а, ал.1, т.1, б. б от ЗАвтП.
Жалбоподателят счита, че наложената
мярка била неоснователна, незаконосъобразна и постановена при неправилни
фактически констатации. Представял Разрешение №194/01.01.2021г., валидно до
31.12.2021г., издадено от Община Стара Загора за таксиметров автомобил рег. № ХХХ,
ведно със справки от общината за същия автомобил, че имало издадено разрешение,
валидно и до 31.12.2022г.
Това мотивирало жалбоподателя да
счита заповедта за незаконосъобразна и моли Съдът да я отмени.
Жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. А., който поддържа жалбата. Излага кратки доводи по
същество на спора. Претендират се разноските по делото.
Ответникът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. В съпроводителното писмо, към която прилага
преписката, излага мнение за потвърждаване на заповедта, като съобразена с
материални и процесуални правила за издаването й. Прави се възражение з
прекомерността на претендирания адвокатски хонорара.
Съдът,
като съобрази приетия по делото доказателствен материал, намира за установено
от фактическа страна, следното:
На
16.12.2021г. служители на РД“АА“ Стара Загора при извършена от тях проверка,
съставил против Г. К. Г. ***, за това, че на посочената дата около 13,30 ч. в
град Стара Загора, на посоченото място изчаквал пътници на таксиметрова стоянка
с лек автомобил марка Фиат, рег. № ХХХ, който бил приведен в работен режим,
като от извършената съвместна проверка
със служители на отд. „Икономическа полиция“ при
ОДМВР Стара Загора, водачът не притежавал разрешение за извършване на
таксиметров превоз за територията на Община Стара Загора. Нарушението било
видно от регистър за таксиметров превоз на ИА“АА“ и направена справка към
16.12.2021г. Автомобилът бил включен в списъка към Удостоверение № 6153.
На същата дата и въз основа на констатациите
по АУАН била издадена и процесната ЗНПАМ, в която била описана сходна
фактическа обстановка, че лицето Г. К. Г., изчаквал пътници на таксиметрова
стоянка с визирания в акта лек автомобил и приведен в работен режим, включен в
списъка към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз за
Община Стара Загора с № 1653/17.02.2021г. на фирма „Н.В. Н. О.“, като водачът
не представил при проверката Разрешение за извършване на таксиметров превоз за
Община Стара Загора /поименно/, а след извършена справка в Регистър за
таксиметров превоз на ИА“АА“ за издадени разрешения за извършване на таксиметров
превоз на територията на Община Стара Загора се установило, че за МПС с рег. № ХХХ
от 01.01.2021г. до момента не било издавано разрешение за извършване на
таксиметров превоз на пътници за съотв. община.
Заповедта била връчена на К.Ж. на 20.12.2021г., а жалбата му до съда била
подадена на 23.12.2021г.
Част
от приетите писмени доказателства са: заповед за упълномощаване /л. 30/; разрешение
за извършване на таксиметров превоз на пътници № 194/01.01.2021г., издадено от
Община Стара Загора на ЕТ“Н.В. Н. О.“, притежаващ Удостоверение за регистрация
№6153/09.03.2005г., издадено от ИА“АА“ и за водач К.Г. Ж. за таксиметров
автомобил рег. № ХХХ. Валидност на разрешението до 31.12.2021г. /л.34/; справка
„Превозни средства“, л.10; извлечение от Единен таксиметров регистър за МПС
рег. № ХХХ /л. 11/; Справка „Разрешителни за такси“ /л.12/.
При
така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира, че жалбата се
явява основателна, а заповедта подлежи на отмяна, като издадена при неправилно
приложение на закона и неговата цел.
На
първо място и с оглед задължителния цялостен контрол за законосъборазност,
който следва да извърши Съда, същият намира следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като изходяща
от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен
акт, оспорването е направено в преклузивния 14 дневен
срок и пред местно компетентния административен съд.
По
същество на спора :
Процената заповед е валиден административен акт. Тя изхожда
от А. С., в качеството му на Директор на РД „АА“ Стара Загора, като по делото
не се повдига, че именно това лице изпълнява длъжността към релевантния момент.
От наличното и неоспорено писмено доказателства на л.
30 Съдът извежда извода, че в полза на директорите на РД“АА“ от материално
компетентния орган /вж. чл.107, ал.1 от ЗАвтП/ се удостоверява делегиране на
правомощието да издават актове по чл.106 и чл.106а, какъвто се явява и
процесният такъв. Това обуславя и извод за валидност на процесното властническо
волеизявление.
Независимо
от този извод, Съдът установява, че заповедта е издадена при неправилно
приложение на закона.
От
формална страна, Съдът не намира основания, които да обуславят извод за
допуснати нарушения на императивните изисквания за форма и съдържание на акта.
Същият е в надлежната писмена форма, съдържа всички реквизити по чл.59 от АПК,
вкл. визира конкретни факти от обективната действителност, на които е дадена и
конкретна правна обосновка.
Въпреки, че оспореният индивидуален
административен акт е издаден в надлежната писмена форма, то същият се явява
незаконосъобразен, тъй като е постановен при неспазване на материално-правните и процесуални изисквания
за издаването му.
Като се съобразиха приетите по
делото писмени доказателства, Съдът приема за основателно възражението на
жалбоподателя, че заповедта е издадена при неправилно установено фактическа
обстановка. В процесната заповед органът претендира, че с посочения таксиметров
превоз са извършва обществен превоз на пътници, тъй като той изчаква на стоянка
за таксиметрови коли с включени специфични белези, които отличават автомобила
като такъв за таксиметров превоз, но за въпросният автомобил не е издавано до
релевантния момент разрешение за извършване на такъв превоз на територията на
Община Стара Загора.
Процесната ПНПАМ се обуславя от
установяване на конкретно административно нарушение на норми от ЗАВт.П, като мерките по чл.
106а, ал. 1 от ЗАП се прилагат за да се преустановят въпросните
административни нарушения по този закон. За така приложената хипотеза от чл.
106а, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗАП се налага принудителна
мярка временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 месеца, ако МПС, не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение
за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община.
Конкретната хипотеза словесно се извлича от заповедта и това е втората – за
автомобила няма разрешение да се извършва таксиметров превоз на пътници за
Община Стара Загора. Конкретната мярка се прилага по отношение на конкретно
МПС, пригодено за таксиметров превоз, като законът не държи сметка
за това, чия собственост е МПС, с което е извършено нарушението. Тук то се
обозначава като лек автомобил марка Фиат“, рег. № ХХХ, собствен на К.Г.Ж..
Данните обаче сочат, че в полза на ЕТ“Н.В Н. О.“ има издадено от Община Стара
Загора Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници №
194/01.01.2021г., който притежава Удостоверение за регистрация №6163/2015г.,
издадено от ИА“АА“, като таксиметровата услуга, съобразно въпросното
разрешително следва да се извършва от К.Г. Ж. и е за таксиметров автомобил с
рег. ХХХ, като въпросното е валидно до 31.12.2021г. За закона също така е без
значение дали превозът се извършва от името и за сметка на собственика на МПС
или на трето лице и в какви взаимоотношения са тези лица. Целта на
принудителната мярка е да преустанови вече започнало и продължаващо
правонарушение, което става чрез отнемане на превозното средството, с което
нарушението се извършва.
В конкретния случай органът допуска
прилагане на ПАМ по отношение на автомобил, за който обаче, както пред органа,
така и пред съда се удостоверява, че за него има издадено Разрешение за извършване
на таксиметров превоз на пътници от Община Стара Загора. В тази насока по
делото се представят и от двете страни такова доказателство /вж.л.9 и л.34/. Видно
от обективираните данни, както в АУАН, така и в заповедта, за въпросното МПС
има издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз с него от Община Стара
Загора и това така към момента на контролната проверка. Нещо повече, видно от
словесното описание на нарушението в приложения АУАН, на чиито констатации се
основава и процесната заповед, в него не се констатира факта, че за въпросното
МПС не е издадено разрешение за извършване на таксиметров
превоз на пътници от общината, а че водачът на това МПС не притежава разрешение
за извършване на такъв превоз. Съгласно последното изречение от
административно- наказателното обвинение „таксиметровият автомобил е включен в
списъка към Удостоверение за регистрация
№1653“. Това е лицензионният документ, който се издава от ИА“АА“ по
отношение на търговеца от чиято сметка се извършва с въпросния автомобил
таксиметровата услуга.
Горното
сочи, че административно-наказателното обвинение касае водачът на МПС, тъй като
той извършва нарушение на изисквания от подзаконов акт, издаден по приложението
на ЗАвт.Пр., а
не касае самото превозно средство, поради което и прилагането на мярката по
чл.106а, ал.1, т.2, б.“б“ се извършва при неправилно
приложение на закона от страна на органа. Конкретно описаното административно
нарушение не засяга изисквания към процесното МПС, напротив изрично се доказва,
че за конкретното такова има издадено за 2021 г. разрешително за тази дейност
от община Стара Загора. Т.е.
не само се доказва по делото обстоятелството, че процесното МПС е част от
издадения в полза на ЕТ „Н.В. Н. А.“ лиценз за извършване на превоз на пътници
на територията на Република България №1653/2015г., а се оборва и твърдението на
органа, че за коментираното МПС не е издавано разрешение за извършване на
таксиметров превоз на територията на Община Стара Загора.
Налице е както неправилно приложение
на закона, така и допуснато съществено процесуално нарушение на императива на
чл.35 от АПК, който задължава органа да издаде своя акт, само след като изясни
в пълнота релевантните за случая факти и обстоятелства. Нарушението е
съществено, първо защото се нарушава императивна норма, а на второ място и
защото, ако то не беше допуснато, то органът би достигнал до друг правен извод.
Горното обуславя крайния правен
извод на Съда, че процесната Заповед се явява незаконосъобразна и като такава
следва да бъде отменена. При този извод основателна се явява и акцесорната
претенция на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените
разноски, която претенция е своевременно заявена и се явява основателна и
доказана за сумата от 210 лв., заплатена ДТ и възнаграждение за един адвокат.
Като при така уговорения размер на адвокатското възнаграждение, Съдът намира за
напълно неоснователно направеното възражение за прекомерност от страна на
ответника.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.Г.Ж.,***,
ЕГН **********, ЗНПАМ № РД-14-3653 от 16.12.2021г., издадена от Директор на
РД“АА“ Стара Загора, с която е приложена ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1, б.б от ЗАвтП.
ОСЪЖДА
ИА“АА“
София да заплати на К.Г.Ж.,***, ЕГН ********** разноски по делото в размер на
210,00 /двеста е десет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от
съобщението му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: