№ 294
гр. Стара Загора, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Олга Златева
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело №
20235530104818 по описа за 2023 година
Предявени са искове от „АКВА И ГАЗ“ ООД - гр. Стара Загора против „ГЛАВ-
Проектинвест София“ ЕООД - гр. София - по чл. 266 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в търговски отношения с ответника, по силата на договор за
изработка, за изпълнение на СМР № .......... С договора ответникът възложил на ищеца
изпълнение на СМР за „Основен ремонт и пристройка на физкултурен салон към ..........
Дейностите по ремонта били договорени в предложената от ищеца оферта № .........г.
Стойността на договорените СМР възлизала на 12 500,79 лв. без ДДС, а с ДДС -
15000,95 лв.
В т. 1.2.2. на договора било прието допълнителните количества СМР,
невключени в офертата, но технологично необходими или изпълнени по искане на
възложителя, да се установяват, остойностяват и заплащат допълнително, въз основа
на фактическото им изпълнение.
Ищецът изпълнил допълнително количество СМР, подробно описани в
Протокол № 1 /обр. 19/ „За установяване извършването и изплащане на натурални
видове СМР“ от 08.08.2023г. на стойност 2426,01 лв. /без ДДС/ - 2 911,21 лв. /с ДДС/,
включващо: „Аксиални вентилатори - доставка и монтаж“ и „Доставка и монтаж на
панелен стоманен радиатор“. Протоколът бил подписан от представители на двете
страни. Изпълнените СМР били приети без възражение от ответника. Издадената от
ищеца фактура № ..........г. била получена от ответното дружество, но до подаване на
исковата молба не била платена.
Със закъснение и след множество допълнително проведени разговори
ответникът направил плащания за изпълнените СМР, без последната фактура. В
изпълнение на договора, от ответното дружество били направени следните плащания:
авансово плащане в размер на 7 500 лв. Сумата била платена с Авизо местен превод –
авансово плащане по ф-ра ........... /проформа ф-ра .........г./. Възложителят платил също
1
и изпълнените СМР, въз основа на издаден и подписан от страните Протокол обр. 19 от
21.07.2023г. и фактура № ..........г., в която била приспадната авансово платената сума и
сума за плащане по фактурата 6 045,41 лв. с ДДС. Плащането било извършено със
закъснение от около 2 месеца с Авизо местен превод от 11.09.2023г. След това
плащанията за изпълнените СМР по договора били преустановени.
По повод издадената от ищеца фактура № ..........г. на стойност 2 911,21 лв. /с
ДДС/ ищецът провел с представителите на ответника множество разговори по
телефона и разменили Вайбър съобщения, в които последният не направил възражение
относно количеството и качеството на изпълнените СМР в Протокол № 1 /обр. 19/ от
08.08.2023г. За плащането на изпълнените СМР, на стойност 2 911,21 лв., ищецът
получавал само обещания. От известно време представителите на възложителя не
приемали телефонни обаждания и избягвали всякакви контакти с ищеца. Към момента
за изпълнените СМР ответникът дължал общо 2 911,21 лв. /с ДДС/ по фактура №
..........г. Между двете дружества не било договаряно отложено или разсрочено плащане
на цената, поради което възложителят дължал заплащане от деня, следващ приемането
на изпълнените СМР и издаването на фактурата.
Издадената и неплатена фактура № ..........г. била отразена в счетоводството на
ищеца и в счетоводството на ответника, като същата била отразена и в отчетните
регистри по ЗДДС - дневник за продажби/респ. за покупки и в справките декларации на
двамата търговци, регистрирани по ЗДДС. Ответникът упражнил и правото си на
данъчен кредит по издадената от ищеца фактура в размера на начисления ДДС.
2. На основание чл. 3.3. от договора, при забава в плащането на изпълнените и
приети СМР, ответникът дължал на ищеца неустойка в размер на 0,5% на ден върху
неизплатената стойност. За неизплатената стойност от 2 911,21 лв., неустойката била в
размер на 14,56 лв. за всеки ден забава. От датата на падежа - 09.08.2023г., до датата на
подаване на исковата молба - 30.11.2023г., били изминали 114 дни. Неустойката
възлизала в размер на 1 659,84лв., или: /114 дни забава, умножени по 14,56 лв. на ден/.
Ответникът дължал неустойка за забава в размер на 1 659,84 лв., за забавено плащане
по фактура №..........г.
3. За изпълнените СМР по Протокол обр. 19 от 21.07.2023г. и фактура № ..........г.,
в която била приспадната авансово платената сума, ответникът следвало да плати
6 045,41 лв. Тъй като не било договорено отложено плащане, тази сума ответникът
следвало да плати веднага след получаването на протокола и фактурата. Ответникът
изпаднал в забава, считано от 22.07.2023г., която продължила до 11.09.2023г., когато
било платено задължението от 6 045,41 лв.
На основание чл. 3.3. от договора, при забава в плащането на изпълнените и
приети СМР, възложителят дължал неустойка в размер на 0,5% на ден върху
неизплатената стойност. Тъй като забавеното плащане било в размер на 6 045,41 лв.,
неустойката била 30,23 лв. на ден. За забавата от 51 дена, считано от датата на забава –
22.07.2023г., до датата на плащане - 11.09.2023г., дължимата неустойка възлиза в
размер на 1541,73 лв. За забавено плащане по фактура 1966/21.07.2023г. ответникът
дължал неустойка в размер на 1541,73 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца следните суми:
- сумата от 2 911,21 лв. с включен ДДС - представляваща неплатена цена за
изпълнени дейности - СМР по ф-ра № ..........г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;
2
- сумата от 1 659,84 лв. - представляваща неустойка за забавено плащане по
фактура ..........г., за периода от 09.08.2023г. до 30.11.2023г.;
- сумата от 1 541,73 лв. - представляваща неустойка за забавено плащане по фактура
1966/21.07.2023г. за периода от 22.07.2023г. до 11.09.2023г. Претендира направените
по делото разноски, в т.ч. тези за обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № ........ по описа
на СтРС, както и тези по образувано изпълнително дело № ......... на КЧСИ.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който заявява, че
видно от Молба от 29.12.2023г., както и от Определение № 147 от 12.01.2024г. по
настоящото дело, влязло в законна сила, всички претендирани от ищеца суми по
делото били платени преди да бъде получена исковата молба. Счита, че посоченото
действие представлява признание на иска. Предвид множеството запорирани банкови
сметки на ответника, било настъпило преобезпечение, заради което за него настъпили
вреди, предвид невъзможността да оперира със собствените си средства.
Предвид изложеното, на основание чл. 237 от ГПК моли съдът да прекрати
съдебното дирене и да се произнесе с решение. Моли на ищеца да не се присъждат
разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез управителя и пълномощника си моли исковете
да се отхвърлят, поради плащане след завеждане на делото. Претендира разноски.
Ответникът чрез пълномощника си заявява, че плащането е след завеждане на
делото и че адвокатският хонорар по настоящото дело е дължим. Моли да не се
признава адвокатското възнаграждение по ч.гр.д. за обезпечаване на бъдещ иск,
поради липса на доказателства за плащането му. По отношение на разноските по изп.д.
- за заплащане на такси, счита, че от представените документи не е видно дали са
направени единствено по обезпеченията и дали изп.дело няма някакъв друг предмет, за
други отношения между страните.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Не е спорно по делото, а и от притето платежното нареждане /л. 36/ се
установява, че в хода на делото – на 21.12.23г., ответникът е заплатил на ищеца
претендираните суми, поради което, предявените искове следва да се отхвърлят.
Ищецът има право на направените по делото разноски, по аргумент от
противното от 78 ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът е бил в забава преди подаването на
исковата молба, съответно, с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Направените от ищеца разноски по настоящото дело са в размер на общо 1053,51
лв. – за държавна такса /244,51 лв., 5 лв. за Заповед за обезпечение/ и за адвокатско
възнаграждение – 804 лв.
На ищеца се дължат направените в производството по чл. 390 от ГПК разноски,
независимо, че исковете за главница и неустойки се отхвърлят, тъй като причина за
отхвърлянето е плащане в хода на делото, ответникът е станал причина за завеждането
на делото, неизпълнявайки изискуеми задължения. Разноските, направени от ищеца в
обезпечителното производство по ч.гр.д. № ....... на СтРС са: 40 лв. - за държавна такса
и 5 лв. - за Заповед за обезпечение. С договора за правна защита и съдействие /л. 31 от
ч.гр.д. № ......./ е договорен адвокатски хонорар от 480 лв., платими по банков път по
издадена от адвокатското дружество фактура. Няма представени доказателства за
заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Следователно, на ищеца се
дължат разноски по ч.гр.д. в размер на 45 лв.
3
По отношение на разноските за налагане на допуснатите обезпечителни мерки
по изпълнително дело № ........., то са представени документи за заплащане по
посоченото изп. дело на: 72 лв. – на 06.11.23г. и 312 лв. – на 01.12.2023г. Съдът намира,
че от отговора от ПИБ АД до ЧСИ /л. 39 по ч.гр.д. № ......./ – на запорно съобщение с
вх. № от 07.11.23г. - ден след заплащане на сумата от 72 лв., се установява, че изп. дело
е образувано във връзка с издадената по ч.гр.д. № ....... обезпечителна заповед, с която
е наложен запор по банкова сметка на ответника в ПИБ АД. Относно сумата от 312 лв.
/платена на 01.12.2023г./, то в платежното нареждане е посочено основание за превода
– такси по т. 5 и т. 9 от Тарифата. Същия ден - на 01.12.23г., ищецът е получил
издадената по настоящото гр.д. обезпечителна заповед /л.28/. Предвид изложеното,
съдът приема, че изп. производство е образувано по обезпечителната заповед и се
състои единствено в привеждане на допуснатите от съда обезпечения /понастоящем и
двете допуснати обезпечения са отменени/. Поради това, че исковете се отхвърлят,
няма да бъде издаден изпълнителен лист, с оглед на това, съдът намира, че разноските
за такси, във връзка с изпълнителното дело за налагане на обезпечителни мерки, следва
да се присъдят на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АКВА И ГАЗ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Стефан Караджа“ № 26, вх. Б,
ет. 2, ап. 52, искове за осъждане на „ГЛАВ-Проектинвест София“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул.
„Княз Борис I“ № 148, да заплати на ищеца сумата от общо 6112,78 лева, от която
2911,21 лева с ДДС- главница и 3201,57 лева - неустойки за забавено плащане,
представляващи неплатена цена за извършени СМР по Договор за изработка, за
изпълнение на СМР № .......... и фактура № ..........г. и неустойки за забавено плащане,
поради извършено в хода на делото плащане.
ОСЪЖДА „ГЛАВ-Проектинвест София“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Княз Борис I“ № 148, да
заплати на „АКВА И ГАЗ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. „Стефан Караджа“ № 26, вх. Б, ет. 2, ап. 52, сумата от
общо 1482,51 лева – разноски в настоящото производство, по ч.гр.д. № ........ по описа
на Старозагорския районен съд и по изп.д. № ......... на КЧСИ.
Решението може да се обжалва от страните пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4