№ 6689
гр. С, 12.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110147033 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 22007607/09.04.2021 г. на Н. Т. К., ЕГН
**********, Д. К. К., ЕГН **********, К. Д. К., ЕГН **********, и Й. Д. К., ЕГН
**********, всички с адрес в гр. Б, пл. О, вх.А, ет.07, ап.039, чрез адвокат С. С. А. със
съдебен адрес: гр. С, ул. „**** III“ № 19, до вх. Б, партер, срещу *****, със седалище и адрес
на управление: гр. С, ул. „А № 35, въз основа на която е било образувано гр. д. 20325/2021 г.
по описа на СРС, 34 състав.
С определение № 20130529/02.06.2021 г. производството по гр. д. № 20325/2021 г. по
описа на СРС, 34 състав е прекратено, като делото е изпратено по подсъдност на АССГ. С
определение № 4700/25.06.2021 г., поставено по адм. д. № 6130/2021 г. по описа на АССГ,
производството по така депозираната искова молба е прекратено, като делото и изпратено
по подсъдност на Административен съд С област, като с определение № 729/07.07.2022 г.,
поставено по адм. д. №626/2021 г. по описа на Административен съд С област е повдигнат
спор за подсъдност.
На основание Определение № 30/15.08.2023 г., поставено от петчленен състав на
ВАС и ВКС по дело № 33/2022 г. като съд, компетентен да разгледа производството по така
депозираната искова молба, с която се претендира заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищците вследствие на
незаконосъобразни действия, свързани с принудително събаряне на двуетажна масивна
жилищна сграда в УПИ XXI580, кв. 123 по плана на гр. Б, в изпълнение на Заповед №
ДК$02-СФ-165/17.12.2008 г. на Началник Софийска РДНСК (сега РО „НСК“ С област при
РДНСК Югозападен район) е Софийски районен съд.
Ответната страна Дирекция за национален строителен надзор в срока по чл. 131 от
ГПК е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни.
След извършена надлежна проверка на редовността и допустимостта на исковата
молба, съдът счита, че същата е редовна и допустима.
Предвид изложеното и на основание чл.140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.04.2024 г. в
10.00 часа, за когато да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 52 ЗЗД за сумата в общ размер на 22 000 лева, от които
10000 лева за Й. Д. К., 6000 лева за К. Д. К., 3000 лева за Д. К. К. и 3000 лева за Н. Т. К.,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 09.04.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 51 ЗЗД за сумата в размер на
3 000 лева, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 09.04.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, представляваща обезщетение за претърпени от Д. К.
К. и Н. Т. К. имуществени вреди, претендирана при условията на активна солидарност,
както и искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху претендираното
обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците, както следва: сумата от по 968,41
лева за периода от 02.02.2018 г. до 08.04.2021 г. за ищците Д. К., Н. К., Д. и Н. К. в
условията на активна солидарност, сумата от 1936.82 лв. за периода от 02.02.2018 г. до
08.04.2021 г. за ищеца К. К. и сумата от 3228.04 лв. за периода от 02.02.2018 г. до 08.04.2021
г. за ищеца Й. К..
В исковата молба са изложени твърдения, че всички ищци са живеели съвместно
като семейство в двуетажна жилищна масивна сграда, намираща се в УПИ XXI–1580 в кв.
123 по плана на гр. Б, Софийска област, лична собственост на ищеца Д. К.. Със Заповед №
ДК-02-СФ-165/17.12.2008 г. на началника на РДНСК било предвидено премахване на
незаконен строеж, находящ се в имота на ищеца Д. К.. В изпълнение на влязла в сила
Заповед № ДК-02-СФ-165/17.12.2008 г., началникът на ДНСК, като орган по
принудителното изпълнение, с писмо с изх. № СФ-1702-01-410/21.03.2016 г. предприел
действия по принудително изпълнение на заповедта, като възложил на дружеството „ЦЕЦО-
ВИДИ“ЕООД с договор № ФО-13-373/01.08.2012 г. премахване на незаконния строеж като е
определил и времето за извършване на изпълнението, а именно от 10:30 часа на 04.04.2016 г.
до 17:30 часа на 11.04.2016 г. Изложени са твърдения, че действията по принудителното
изпълнение били обжалвани, поради което с Определение № 318 от 31.03.2016 г.,
постановено по ч. адм. д. №323/2016 г. по описа на Административен съд – С област било
постановено спиране на действията по принудителното изпълнение до постановяване на
окончателен съдебен акт.
Сочи се, че въпреки спряното действие по принудително изпълнение, без ново
уведомяване на 14.04.2016 г. около 10 часа органът по принудително изпълнение, чрез
дружеството, на което било възложено премахването на незаконния строеж, предприел
изпълнение на Заповед № ДК-02-СФ-165/17.12.2008 г. Изложени са твърдения, че по това
време в семейното жилище се е намирал ищецът Й. К., който тогава е бил на 13 години и
докато той е бил в сградата е започнало събаряне на покрива. Служители на изпълнителя
започнали събаряне на постройката без да се уверят, че имотът е празен и не застрашават
живота на обитателите му. Доколкото ищците не били уведомени за предприетите действия,
последните не успели да изнесат намиращите се в жилището им движими вещи. Това
наложило ищцата Н. К. да напусне работното си място и да се прибере у дома при сина си
Й., като заедно с нея и дъщеря К. Констатинова, която напуснала учебни занятия. Ищците
Н., К. и Й., доколкото по време на тези действия Д. се намирал извън страната, с помощта на
приятели и близки, започнали събиране на личните им дрехи, документи и неща от първа
необходимост и всякаква покъщнина от дома. Посочват, че през цялото това време,
служители на изпълнителя, продължавали с действията по принудително събаряне, въпреки
отправени молби да им предоставят няколко часа да съберат покъщнината си.
2
Изложени са твърдения, че ищците са били напълно наясно, че построената от тях
сграда, представлява незаконно строителство и подлежи на събаряне, но действията
предприети от ответния орган, чрез служители на дружеството изпълнител, на което било
възложено събарянето, действало противоправно, доколкото не ги уведомило за конкретна
дата и часа за извършването му, като по този начини те били възпрепяствани да освободят
жилището и да съберат вещите си, в това число климатик с вътрешно и външно тяло,
кухненско обзавеждане и други. Била повредена ВиК инсталация и електрическата
инсталация, както и била съборена законно построена ограда. Вследствие на
противоправните действия всеки от ищците претъпели и множество неимуществени вреди,
изразяващи се във влошено емоционално и психическо състояние, подробно описани в
исковата молба.
Предвид изложеното, молят да бъде осъден ответника да заплати дължимото им
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и законна лихва
за забава върху обезщетенията. Молят за уважаване на исковете. Претендират разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва исковата молба като неоснователна. Излага твърдения, че с писмо с изх. №
СФ-1702-01-410/21.03.2016 г., началника на ДНСК е разпоредил принудителното
изпълнение на заповедта да се извърши в периода от 10,30 ч. на 04.04.2016 г. до 17,30 ч. на
11.04.2016 г., а „при евентуално обжалване на действията на органа по изпълнението,
обективирани в настоящото писмо и спирането им по разпореждане от съда на основание
чл.280, т.1 от АПК, принудителното премахване следва да бъде осъществено в срок от 20-
работни дни, считано от датата на потвърждаването им от съда, с влязъл в сила съдебен акт“.
Сочи се, че възлагателното писмо било връчено на Д. К. по реда на §4 от ДР на ЗИД ЗУТ на
24.03.2016 г., удостоверено с констативен протокол № 337/24.03.2016 г. и приложените към
него съобщения, служебни бележки и снимков материал, като същото било обжалвано пред
АССО, като с определение № 318/31.03.2016 г. били спрени действията по изпълнение на
основание чл.297 ал.4 от АПК — до разглеждане и произнасяне по жалбата. С окончателно
решение № 351/08.04.2016 г. по адм.д.№ 305/2016 г. на АССО, съдът е отхвърлил жалбата
на Д. К. против действията по изпълнение, обективирани във възлагателно писмо изх.№ СФ-
1702-01-410/21.03.2016г. на ДНСК. Изложени са твърдения, че считано от 08.04.2016 г. е
започнал да тече 20-дневния срок, посочен във възлагателното писмо, в който е следвало да
се осъществи принудителното премахване на незаконния строеж. Сочи се, че с писмо, изх.
№ Сф5-123-00-327/12.04.2016 г. до община Б, РПУ Б, „******“ АД, дружеството-изпълнител
„*****“ ЕООД и „******“ ЕООД бил определен периода, в който да се осъществи
принудителното изпълнение на заповедта, а именно от 10.30 часа на 14.04.2016 г. до 17.00
часа на 20.04.2016 г. при условията, указани в писмо изх. № СФ-1702-01-410/21.03.2016 г.
На 14.04.2016 г., в присъствието на представители на избраната фирма изпълнител,
представители на община Б, РУ на МВР - Б, служители на РО НСК Софийска област при
РДНСК - ЮЗР и ДНСК, бил съставен протокол - приложение №3 към чл. 13 от Наредба №
13/2001 г. на МРРБ. Посочва се, че незаконният строеж - жилищна сграда, подлежащ на
принудително премахване не е бил освободен от обзавеждане и оборудване. Не се оспорва
обстоятелството, че в сградата се е намирал ищецът Й. К., тогава непълнолетен, който е
излязъл от нея след пристигането на голяма група хора, обадил се е на майка си - ищцата Н.
К., която своевременно е пристигнала и извела детето от сградата и имота. Посочва се, че
конкретната ситуация - неосвободена от обзавеждане и др. сграда, се покрива с хипотезата,
предвидена в Наредба № 13/2001 г., като съгласно чл.11, ал.1 и ал.2 задължение на
общинската администрация е да освободи сградата от обзавеждане и осигури помещение за
съхраняването му. Сочи се, че цялото имущество е изнесено в същия ден, с осигурен от
общината транспорт и оставено на съхранение в помещение в сградата на ОП „БКС“, бил
съставен опис, подписан от ищцата Н. К. и домакина на общината Цветан Вушовски, като в
протокола липсвали забележки за повредено или унищожено недвижимо имущество.
3
Допълва, че освобождаването на сградата от имуществото в нея е започнало след прекъсване
на захранването с електричество и вода. Изложени са твърдения, че при фактическото
премахване на незаконния строеж не са констатирани повредени или унищожени вещи и
постройки на собствениците, извън тези, предмет на премахването. Дружеството-
изпълнител на принудителното премахване се е съобразило изцяло с определения начин на
изпълнение в Протокол, обр.2 от Наредба № 13/2001 г. - ръчно е демонтирана покривната
конструкция и развалена тухлената зидария, а механично са разбивани стоманобетоновите
плочи - отразено в Протокол, образец №5. Сочи се, че вместо предвидените 4 работни дни,
работата по премахването е продължила 6 работни дни – което било показателно за това, че
е положена необходимата грижа с оглед безопасността и недопускането на вреди.
Твърди се, че срещу действията, предприети на 14.04.2016 г. за принудително
изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж, на 15.04.2016 г.
била подадена жалба от ищеца Д. К. пред Административен съд С област, като в мотивите
на определението по адм.д. №386/2016 г. изрично било посочено, че предприетите на
14.04.2016 г. действия не са нови, а представляват продължаване на вече предприети такива,
предвид потвърждаването от съда с решение от 08.04.2016 г. на действията на органа по
изпълнението, обективирани в Писмо изх. № СФ-1702-01-410/21.03.2016 г. на началника на
ДНСК и посочения в него 20-дневен срок за изпълнение на заповедта, в случай на
обжалване.
Предвид изложеното, сочи че не са налице основания действията, предприети на
14.04.2016 г. по принудителното изпълнение на влязла в сила заповед за премахване на
установен незаконен строеж да се квалифицират като незаконосъобразни и не е налице
основната материално-правна предпоставка за ангажиране гаранционно-обезпечителната
отговорност на ДНСК, в качеството на възложител на принудителното премахване.
На отделно основание оспорва претендираното обезщетение за имуществени вреди,
като ги счита за недоказани, както и оспорва наличието на пряка и непосредствена връзка с
действията по принудително изпълнение, извършени на 14.04.2016 г., като сочи, че до
принудително изпълнение се е стигнало в резултат на неправомерното поведение на ищеца
Д. К., собственик на жилищната сграда и ид.ч. от дворното място, кат незаконността на
сградата е установена още през 2005 г., когато е била на груб строеж, но въпреки това е
продължило изграждането и ползването като жилище. Сочи, че след две отправени покани
не е предложено доброволно изпълнение от адресата на заповедта, като не била използвана
възможността за отсрочване на доброволното изпълнение за срок, с който длъжника да се
ангажира. Допълва и че било подадено уведомление за премахнат доброволно строеж, с
невярно съдържание.
Оспорва се и обезщетението за нестъпили имуществени вреди, като сочи, че оградата,
за която се твърди, че била повредена не е индивидуализирана. Оспорва повредата на
електрическата и ВиК инсталацията, както и на градинско осветление. Моли за отхвърляне
на исковете. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна доказателствена тежест е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следното: извършаване на незаконосъобразни
действия по принудително събаряне на двуетажна масивна жилищна сграда на 14.04.2016 г.
в изпълнение на Заповед №ДК-02-СФ-165/17.12.2008 г. от представители на ДНСК и
служители на дружеството изпълнител „ЦЕЦО-ВИДИ“ ЕООД; противоправни действия или
бездействия на лица, на които ответникът е възложил работа по повод твърдяното
принудително събаряне на така описания недвижим имот; претърпените имуществени и
неимуществени вреди; причина връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди за всеки от ищците, така, както се претендират, както
и техния размер.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да обори презумпцията за вина по чл.
4
45, ал. 2 ЗЗД на прекия причинител на вредите, както и собствените си възражения, от които
черпи изгода за себе си.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора по нея писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищцовата страна в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да конкретизира доказателственото си искане по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи цялата преписка, предвиждаща премахването на незаконния строеж,
като посочи конкретни документи, които желае да бъдат представени по делото, като
съобрази вече представените и посочи конкретни обстоятелства, които цели да установи с
тях, като съобрази вече ангажираните доказателства, с препис за ответника.
ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите от страните съдебни удостоверения, след представяне от
тях на доказателство за внесена държавна такса в размер на 5 лева за всяко удостоверение.
ДОПУСКА четирима свидетели на ищците при условията на довеждане за
установяване на различни обстоятелства, посочени в т. 1 от доказателствените искания.
ДОПУСКА двама свидетели на ответника при условията на довеждане за
установяване на различни обстоятелства, посочени в отговора на исковата молба.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
при депозит в размер на 1800 лева, вносим от ищците по депозитната сметка на СРС в
двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение. В същия срок
ищците следва да посочат специалността на вещото лице, което искат да изготви
заключението по допуснатата експертиза.
УКАЗВА на ищцовата страна, че при неангажиране в указания му срок на
доказателство за внесен депозит, съдът ще разгледа делото без това доказателство.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след представяне на доказателство за внесен депозит или
изтичане на срока за това.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-психологическа
експертиза след изслушването на допуснатите свидетели с оглед преценката за неговата
необходимост.
УКАЗВА на страните, че при непредставяне на доказателство за внесени депозити за
вещите лице в дадения срок, съдът ще разгледа делото без събиране на тези доказателства.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че ако използват способите за медиация по Закона за
медиацията ще направят по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона
или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация. Страните могат да се възползват от предоставената им по
Програмата възможност.
Информация за Програма „Спогодби” може да бъде получена всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа от координатор на Програмата на тел. 8955423 и електронен адрес:
spogodbi@src-bg.org, както и в Центъра за спогодби и медиация, в гр. С, бул. **** ІІІ № 54,
ет. 2, стая 204.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настоящето определение, като на ищците
да се изпрати и препис от отговора на ИМ.
5
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6