Решение по дело №37/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 123
Дата: 14 юли 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20223300100037
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Разград, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.а
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Анелия М. Й.а Гражданско дело №
20223300100037 по описа за 2022 година
Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от С. АС. АС. от с. Ясеновец чрез повереник адв. Й.
против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД гр. София, с която претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева и за имуществени вреди в
размер на 375, 66 лева. Твърди, че вредите са му причинени от ПТП на 05. 12. 2018 г. от Р. Г.
Б., управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № РР 2428 ВС, признат за виновен с
присъда по нохд № 238/ 2020 г. по описа на РРС. В резултат на произшествието претърпял
тежка черепно-мозъчна травма със счупване на дясна слепоочна кост на черепа; счупване на
дъгата на ябълчната кост в дясно; счупване на горната челюст в областта на максиларния
синус; контузия на мозъка; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
интрацаребрална хеморагия в ляво; кома; счупване на втори шиен прешлен в областта на
дъгата и израстъците; счупване на горния и долния край на срамната кост на таза в ляво.
Твърди, че възстановителния период все още не е приключил. За процесното МПС има
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по полица №
BG/23/118000239180.
В 1-месечния срок е постъпил писмен отговор от ответника по иска. Ответникът
оспорва иска като процесуално недопустим и алтернативно, като неоснователен. Твърди, че
не е спазена процедурата по чл. 380 от КЗ, което изискване на закона е предпоставка за
завеждане на иска. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва
механизма на настъпване на произшествието и вината на водача на лек автомобил
„Фолксваген голф“ с рег. № РР 2428 ВС. Твърди, че не са представени доказателства за
твърдените от ищеца увреждания и за причинната връзка с произшествието, както и че е
налице съпричиняване на резултата – пострадалият бил употребил алкохол, както и че се
1
движел по пътното платно при наличие на тротоар и в същата лента, а не в
противоположната на движението на лекия автомобил. Твърди се, че претендираното
обезщетение е прекомерно по размер и не съответства на тежестта на полученото
увреждане. Прави възражение за неоснователност на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
относно началният момент по отношение на претенцията за лихвата за забава, като счита, че
такава се дължи от 04. 03. 2022 г., когато застрахователят е уведомен за претенцията за
лихви с исковата молба.
На осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК е конституиран като трето лице помагач на ответника
ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД Р. Г. Б.. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
не заявява становище по иска.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното нохд № 238/ 2020 г. на РРС, с влязла в сила Присъда №
23/09.06.2021 г. по НОХД № 238/2020 г. РС Разград признал подсъдимия за виновен в това,
че на 05.12.2018 г. в село Ясеновец, област Разград, на ул. „Първи май“, пред дом № 4, при
управление на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № РР 2428 ВС, нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл.
20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на С. АС. АС. от село Ясеновец, изразяваща се в тежка черепно мозъчна травма със
счупване на дясната слепоочна кост на черепа, счупване дъгата на ябълчната кост вдясно,
счупване на горната челюст в областта на максиларния синус, контузия на мозъка,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, интрацаребрална хеморагия вляво и
кома, които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота на
пострадалия; счупване на дъгата на ябълчната кост вдясно и на горната челюст в областта
на максиларния синус, които са довели до трайно затрудняване на дъвченето за срок от 2-3
месеца на пострадалия; счупване на втори шиен прешлен в областта на дъгата и израстъците
му, които са довели до трайно затрудняване на движението на снагата на пострадалия със
среден срок за възстановяване около 4-4,5 месеца, ако не настъпят усложнения в
оздравителния процес и счупване на горния и долен край на срамната кост на таза вляво,
което е довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник на
пострадалия със среден срок за възстановяване около 2-2,5 месеца, като деецът е избягал от
местопроизшествието, поради което е осъден за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 6,
буква „а“, предл. 2 във връзка с ал. 1, буква „б“, предл. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
Страните не спорят, че за управлявания от Р. Г. Б. лек автомобил „Фолксваген голф“
с рег. № РР2428ВС към момента на настъпване на ПТП е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника с полица BG/23/118000239180.
Ищецът чрез пълномощник предявил застрахователна претенция към ответника, вх. № 71/
03. 06. 19 г. Приложени били копия от застрахователна полица, от СМЕ, от АТЕ, епикриза и
болнични листове, касови бележки, удостоверение за банкова сметка. Ответникът с Писмо,
изх. № 99-2392/ 04. 06. 19 г. изискал допълнителни документи – констативен протокол,
2
всички документи по образуваното ДП, постановление за прекратяване на наказателното
производство, влязло в сила решение с мотиви към него. След представяне на
допълнителните документи, ответникът с Писмо, изх. № 99-3811/04.09. 19 г. уведомил
ищеца, че не били представени документи, доказващи и установяващи безспорно
основателността на претенцията, а представените не били достатъчни, поради което не
дължи изплащане на застрахователно обезщетение.
По настоящото дело са разпитан като свидетели Н. Х. Х., Е.С. Х. и Б. С. С..
Св. Н. Х., който е брат на пострадалия ищец, дава показания, че след произшествието
брат му С. бил закаран в болницата в гр. Разград. Бил много зле, не можел да помръдне.
След 3 дни го закарали в болница в гр. Варна, където му направили операция. Прибрали го в
къщи и свидетелят и съпругата му започнали да се грижат за него, тъй като не можел да се
обслужва сам, да се грижи за тоалета си, да се храни, не можел да се движи. През първите 20
дни след като С. се прибрал в къщи,бил с памперси, свидетелят го къпел, хранел го лъжичка
по лъжичка или със спринцовка. Постепенно започнал да става, да се храни с помощта на
свидетеля. И до сега здравето му не било възстановено. Оплаквал се, че го болят врата,
раменете, краката, не можел да си завърти главата, защото имал шина, бързо се изморявал.
Предстояла му операция за премахване на шината. Не можел да работи, защото се
изморявал, казвал, че остава без сили. Забравял имената на хората, бил много изнервен.
Преди произшествието работел в Германия, изкарвал от трудовата си дейност около 4 000
лв., помагал на децата си, които живеели в чужбина. Сега брат му/ свидетелят/ се грижел за
него – финансово и за нуждите му от битов характер.
Св. Е. Х. дава показания, че минал с автомобила си покрай мястото на
произшествието, непосредствено след като се случило. Видял С. да лежи на земята в лявата
страна на пътното платно, свидетелят се обадил на тел. 112, дошла линейка и закарали С. в
болницата. На същото място нямало осветление, нямало пешеходна пътека. Покрай пътното
платно нямало обособени тротоари, само поляна. Хората се движели по асфалта.
Св. Б. С. е приятел на пострадалия С.. От с. Ясеновец е и се познавали от малки. На
05. 12. 2018 г. със С. и други приятели вечерта излезли да се почерпят в заведение, защото се
били върнали от работа в Австрия. Пили водка и уиски. Към 12 ч. в полунощ си тръгнали и
се движели по ул. „Първи май“ към ул. „Тунджа“ в посока гр. Исперих, вървели пеша,
накрая по пътното платно, тъй като нямало обособен тротоар. До бордюра се движел
свидетеля, до него Р. и до него С. - в най-вътрешната част на платното. Профучала една кола,
ударила С. отзад и той хвръкнал във въздуха, след това паднал на земята. Ударът бил силен.
Мястото на произшествието било леко осветено от осветлението на околните къщи. Преди
произшествието, С. работел в Германия, Австрия като общ работник. Сега не можел да
работи, бил неадекватен, когато разговарял, оплаквал се от време на време от болки. Имал
железа на врата и трябвало да отиде във Варна, за да му ги махнат. Нямал пари за лечението
си, нито за прехраната си.
Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, в
резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил травматичен шок:травматична кома с
3
изпадане в безсъзнателно състояние и продължително посттравматично коматозно
състояние; тежка черепно-мозъчна травма - кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка в ляво
париетално /теменно/; травматичен кръвоизлив под меки мозъчни обвивки /субарахноидална
хеморагия/ в лява теменна област; хематом в ЛЯВО темпоро-париетално /челнотеменно/с
мозъчен оток и контузионни огнища по съседство; вътремозъчни /интрацеребрални/
хематоми в ляво; изтичане на кръв /хеморагия/ от двата ушни канала;травма на главата -
фрактурна ивица през крилото на клиновидната /сфеноидална/ кост в дясно и клиновидните
/сфеноидални/ синуси; фрактура на дясна теменна /темпорална/ кост; счупване на дясна
скулова кост; счупване на десен горночелюстен синус с колекция кръв в него /хемосинус/;
кръв в клиновидните /сфеноидални/ синуси; разкъсно-контузна рана на главата; хематом на
челото; множество охлузни рани и кръвонасяданияпо лицето; остра дихателна
недостатъчност от централен тип; счупване на дъгата и тялото на втори шиен прешлен /С2/;
счупване на долно и горно рамо на лява срамна /пубисна/ кост; - малък излив в малкия таз.
Болничното лечение на пострадалия е продължило за периода 05.12.2018г. - 11,01.2019г.
Временно неработоспособен /издадени болнични/до 10.02.2019г. Към 12.05.2022г. са налице
последици от уврежданията, причинени на ищеца от ПТП на 05.12.2018г: Обективно
установен неврологичен дефицит: посттравматична енцефалопатия, дребнофреквентен
нистагъм /бързи, спонтанни, ритмични движенияна очната ябълка, които не могат да се
овладеят волево/ при поглед на дясно, по-живи рефлекси за десните крайници с
положителни тестове за латентни /скрити/ парези; резидуална /остатъчна/ десностранна
хемипареза; нестабилност в позата на Ромберг - залита встрани; мудна реализация и
дисметрия за координационни феномени - дискоординационен синдром, вертижен
/състояние на световърътеж/ синдром; нарушения на вкф /висши корови функции/ —
сомнолентност /унесеност/, брадипсихия /забавяне на мисловните процеси/, ретроградна
амнезия /липса на спомени за минали събития/, транзиторни /преходни/ епизоди на паметови
нарушения, персистираща /постоянна/ тилна цефалгия /главоболие/ и -субективни
оплаквания, които значително са влошили качеството на живот и без прогноза за
възстановяване.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че пострадалият е получил изключително
тежка съчетана травма, която е довела до травматичен шок. Това състояние е било под
интензивно наблюдение и грижа в отделението по реанимация с много продължително
коматозно състояние с невъзможност за самостоятелно дишане, наложило интубиране и
апаратна вентилация. След стабилизиране, пострадалият е бил транспортиран в МБАЛ „Св.
Анна“ – Клиника по неврохирургия, където след клинично обсъждане и относителна
стабилизация на състоянието е била проведена операция за стабилизиране на счупването в
шийния отдел на гръбначния стълб и налагане на остеросинтеза, която обхваща тилната
област на главата и горния етаж на шийния сигмент на гръбначния стълб. Едва преди 5-6
месеца, пострадалият е започнал да води относително самостостоятелен живот. Направена е
трахеостомата по лекарска преценка, предвид високия риск от мозъчен оток и все още по
лекарско предписание не е затворена.
4
Насочен е от вещото лице към специалист- невролог, тъй като неврологичния
дефицит изисква специални методики за изследване. Поставената диагноза е: Състояние след
тежка ЧМТ със сътресение на мозъка. Счупване на С2. Състояние след интрацеребрален
хематом /темпоро- париетален/ и субдурален хематом, травматична субарахноидална
хеморагия. Мозъчна контузия. Посттравматична енцефалопатия.
Предвид проведения консулт с невролог и изготвения неврологичен статус, вещото
лице дава заключение, че за в бъдеще е невъзможно възстановяване работоспособността на
пострадалия. Полагането на физически труд при тези субективни оплаквания, при изразения
верижен синдром, т. е. нестабилност и неустойчивост в походката, при изразено главоболие,
загубата на концентрация, паметовите проблеми, не само краткосрочната, а и дългосрочната
прогноза обосновава невъзможността пострадалият да се възстанови и да бъде пълноценен в
дейностите в ежедневния живот.
Според заключение на СМЕ, вх. № 1910/ 13. 05. 2020 г. , на 05. 12. 2018 г. , около 00,
30 ч. концентрацията на етилов алкохол в кръвта на пострадалия е била 1,57 промила, което
отговаря към долната граница на средна степен на алкохолно повлияване и е на границата с
лека степен. При такова алкохолно опиянение е нарушена координацията на движенията,
забавени са реакциите и мисленето. Силно са намалени самокритичността и самопреценката.
Според заключението на назначената по делото САТЕ, към момента на настъпване на
произшествието, климатичните и пътните условия са следните: Студено, облачно време, без
валежи и мъгла. Намалена видимост поради тъмнината, без улично осветление. Видимост
пред автомобила - до 55 метра в зоната на осветеност от фаровете на късите светлини.
Хоризонтален пътен участък, с плавен десен завой с относително голям радиус на кривата.
Широчина на платното за движение - 6 метра, без разделителна маркировка. Няма изградени
тротоари от двете страни на улицата. Площите в ляво и дясно след платното за движение са
били заснежени. Пътната настилка е изградена от дребнозърнест асфалт, нормално износена,
без повреди и неравности, като по време на ПТП е била влажна и на места заснежена, със
замръзнали участъци. В района на ПТП липсват пътни знаци, хоризонтална маркировка или
светофарна уредба за организиране на движението. Максимално допустимата скорост на
движение за МПС е 50 км/час. В участъка на местопроизшествието по ул. „Първи май“
липсват пътни знаци и пътна маркировка. Пешеходецът С. АС. АС. се е движил в дясната
част на платното за движение, което не е предназначено за движение на пешеходци, попътно
на автомобила и в същата посока на движение - към пътя Разград-Исперих . В момента на
удара лекият автомобил се е движил в дясната част на платното за движение на ул. „Първи
май“. Пострадалият С.А. се е движил в дясната част на платното за движение, на 2-2,5 метра
от десния бордюр, по посоката на движение на автомобила.Ударът е между предната дясна
част на автомобила и задната лява част на пешеходеца. Спрямо широчината на ул. „Първи
май“ ударът е възникнал върху пътното платно, на около 2-2,5 метра от дясната му граница,
считано спрямо посоката на движение на пешеходеца и процесното МПС. Пешеходецът е
бил извън опасната зона на автомобила. При сравняване на опасната зона за спиране -
39,8 метра, с разстоянието на видимост - 55 метра, е видно, че водачът е имал
5
възможност да забележи своевременно пешеходеца преди да навлезе в опасната зона.
Пострадалият е можел да предотврати удара в случай, че се е движил противоположно на
посоката на движение на МПС и възможно най близо до лявата му граница.
Назначената по делото Комплексна съдебно – психиатрична и психологическа
експертиза дава заключение, че ищецът С. АС. АС. страда от Органично разстройство
на личността с травмена генеза, с емоционално-волеви, интелектуално-паметови
нарушения в сравнително тежка степен, обуславящо тежка социална дезадаптация.
Същото е в пряка причинно - следствена връзка с преживяното ПТП от 05.12.2018 г. -
развило се е на базата на прекараната тежка черепно-мозъчна травма.
Диагностицираното психично разстройство макар и да не се покрива с понятието
душевна болест в клиничен смисъл, принадлежи към групата на органично мозъчните
разстройства и предполага значими нарушения по психични сфери. Налице са
обективни данни за органична увреда на базисните когнитивни функции, както в
процесите на паметта, така и на интелекта, които са тежко увредени и много вероятно
регреса ще продължи. Отчита се и изразена личностова дисхармония – стесняване на
интересите, афективни колебания, отсъстващ контрол върху подтиците и импулсите,
дезорганизирано поведени и др. Вещите лица са категорични, че травмената болест
датира повече от 2-2,5 години, след като е преминала острата фаза на мозъчния
синдром. установеното при осв. А. заболяване F07.2 Органично разстройство на
личността с травмена генеза, се е оформило на определен етап от развитието на
понесената тежка мозъчна травма по време на процесното ПТП от 05.12.2018 г. Налице
са безспорни данни за органична увреда на базисните когнитивни функции, както в
процесите на паметта, така и на интелекта, които са тежко увредени и много вероятно
регреса ще продължи. Отчита се и изразена личностова дисхармония - стесняване на
интересите, афективни колебания, отсъстващ контрол върху подтиците и импулсите, с
импулсивно и дезорганизирано поведение и т.н. С рязко снижаване на възможностите
за комуникация, ограничена до равнището на непосредственото общуване в най-
елементарен план в близкото обкръжение. Данните от медицинската документация,
СМЕ, анамнезните данни от освидетелствания и от брат му, след преживения пътно-
транспортен инцидент и ЧМТ с продължително посттравматично коматозно състояние,
сочат за редица несистематизирани симптоми като главоболие, световъртеж,
уморяемост, разразнителност, трудност при концентрация и изпълняване на умствени
задачи, нарушения в паметта, безсъние и намалена поносимост към стрес, емоционална
възбуда. Тези симптоми могат да се придружават от чувства на потиснатост или
тревожност, идващи от понижена себеоценка и страх от трайна мозъчна увреда. Такива
чувства могат да усилят първоначалните симптоми и да се получи порочен кръг.
Етиологията на тези симптоми не винаги е ясна и трябва да се търси както в
органичните, така и в психологични фактори. Установено е, че дори при незначителни
черепно-мозъчни травми главният мозък се подлага на микроструктурни и
6
функционални изменения, които се запазват дълго време.
Прогностично, при този тип психични разстройства се наблюдава тенденция към
прогредиентност /задълбочаване, риск от декомпенсации/ на когнитивните и
личностови дефицити, която корелира с естеството на самото страдание, нивото и
ресурсите на преморбида, вида и схемата на провежданото лечение и е психологичната
и социална подкрепа. Възможно е и да настъпят т.нар. Късни усложнения при
мозъчната травма - развитие на припадъчно заболяване, психоза, деменция.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата
инстанция писмени и гласни доказателства, че ищецът С. АС. АС. е пострадал на 05. 12.
2018 г. от ПТП, причинено от Р. Г. Б., водач на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. №
РР 2428 ВС.
Страните не спорят, че към момента на ПТП - 05. 12. 2018 г., за лекия автомобил
„Фолксваген голф“ с рег. № РР 2428 ВС, собственост и управляван от правоспособния водач
Р. Г. Б. е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по полица
BG/23/118000239180.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в хипотезата на чл. 432 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Предмет на застраховката е
деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е. отговорността за виновно причиняване
на вреди на трети лица, възникнала на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в исковото производство
срещу него обстоятелства: застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от
застрахования деликвент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и
застрахователното събитие.
Съдебната практика приема, че с оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за възникване на
гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то не са налице
предпоставки и за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него
пряк иск по. За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, обосноваващо деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че са причинени вреди в
резултат от виновното и противоправното поведение на управлявалия застрахованото МПС
Р. Г. Б..
В случая с влязла в сила Присъда № 23/09.06.2021 г. по НОХД № 238/2020 г. РС
Разград, Р. Г. Б. е признат за виновен в това, че на 05. 12. 2018 година в с. Ясеновец, област
7
Разград, на ул. „Първи май“, пред дом № 4, при управление на лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с рег. № РР 2428 ВС, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1 от ЗДвП и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. АС. АС. от село Ясеновец,
изразяваща се в тежка черепно мозъчна травма със счупване на дясната слепоочна кост на
черепа, счупване дъгата на ябълчната кост вдясно, счупване на горната челюст в областта на
максиларния синус, контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, интрацаребрална хеморагия вляво и кома, които са довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота на пострадалия; счупване на дъгата на ябълчната кост
вдясно и на горната челюст в областта на максиларния синус, които са довели до трайно
затрудняване на дъвченето за срок от 2-3 месеца на пострадалия; счупване на втори шиен
прешлен в областта на дъгата и израстъците му, които са довели до трайно затрудняване на
движението на снагата на пострадалия със среден срок за възстановяване около 4-4,5 месеца,
ако не настъпят усложнения в оздравителния процес и счупване на горния и долен край на
срамната кост на таза вляво, което е довело до трайно затрудняване на движението на левия
долен крайник на пострадалия със среден срок за възстановяване около 2-2,5 месеца, като
деецът е избягал от местопроизшествието.
Съгл. чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК, ако подсъдимият бъде признат за виновен с
присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на
наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за
вреди от деликта. Посочените актове на наказателния съд обвързват гражданския съд,
относно вината на дееца, както и относно противоправността на деянието.
Установява се безспорно виновното и противоправно поведение на виновния водач Р.
Г. Б., застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Доказано е наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца
неимуществени вреди и претърпяното ПТП. СМЕ, назначена по делото, е дала заключение,
че в резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил травматичен шок:травматична кома с
изпадане в безсъзнателно състояние и продължително посттравматично коматозно
състояние;тежка черепно-мозъчна травма - кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка в ляво
париетално /теменно/; травматичен кръвоизлив под меки мозъчни обвивки /субарахноидална
хеморагия/ в лява теменна област; хематом в ЛЯВО темпоро-париетално /челнотеменно/с
мозъчен оток и контузионни огнища по съседство; вътремозъчни /интрацеребрални/
хематоми в ляво; изтичане на кръв /хеморагия/ от двата ушни канала; травма на главата -
фрактурна ивица през крилото на клиновидната /сфеноидална/ кост в дясно и клиновидните
/сфеноидални/ синуси; фрактура на дясна теменна /темпорална/ кост; счупване на дясна
скулова кост; счупване на десен горночелюстен синус с колекция кръв в него /хемосинус/;
кръв в клиновидните /сфеноидални/ синуси; разкъсно-контузна рана на главата; хематом на
челото; множество охлузни рани и кръвонасядания по лицето;остра дихателна
недостатъчност от централен тип;счупване на дъгата и тялото на втори шиен прешлен
/С2/; счупване на долно и горно рамо на лява срамна /пубисна/ кост; малък излив в
8
малкия таз. Пострадалият е получил изключително тежка съчетана травма, която е довела до
травматичен шок. Това състояние е било под интензивно наблюдение и грижа в отделението
по реанимация с много продължително коматозно състояние с невъзможност за
самостоятелно дишане, наложило интубиране и апаратна вентилация. След стабилизиране,
пострадалият е бил транспортиран в МБАЛ „Св. Анна“ – Клиника по неврохирургия, където
след клинично обсъждане и относителна стабилизация на състоянието е била проведена
операция за стабилизиране на счупването в шийния отдел на гръбначния стълб и налагане на
остеросинтеза, която обхваща тилната област на главата и горния етаж на шийния сигмент
на гръбначния стълб. Едва преди 5-6 месеца, пострадалият е започнал да води относително
самостостоятелен живот. Направена е трахеостомата по лекарска преценка, предвид високия
риск от мозъчен оток и все още по лекарско предписание не е затворена. Предвид
проведения консулт с невролог и изготвения неврологичен статус, вещото лице дава
заключение, че за в бъдеще е невъзможно възстановяване работоспособността на
пострадалия. Полагането на физически труд при тези субективни оплаквания, при изразения
верижен синдром, т. е. нестабилност и неустойчивост в походката, при изразено главоболие,
загубата на концентрация, паметовите проблеми, не само краткосрочната, а и дългосрочната
прогноза обосновава невъзможността пострадалият да се възстанови и да бъде пълноценен в
дейностите в ежедневния живот.
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства - вида и характера на телесните
увреждания, последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените
в резултат на това болки и неудобства, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно
възстановяване. Установено е, че ищецът е претърпял изключително тежка съчетана травма,
която изцяло е променила качеството му на живот. Предстои и още една операция за
премахване на поставените му шийни импланти . Видно от приложените епикризи,
заключение на СМЕ, Комплексна съдебно – психиатрична и психологическа експертиза и
гласни доказателства, възстановителния оздравителен период при ищеца след повече от три
години все още не е приключил и не се очаква възстановяване. Според заключението на
СМЕ, едва преди 5-6 месеца, пострадалият е започнал да води относително самостоятелен
живот. Дългосрочната прогноза обосновава невъзможността пострадалият да се възстанови
и да бъде пълноценен в дейностите в ежедневния живот. Според заключението на
Комплексната съдебно – психиатрична и психологическа експертиза, вследствие на
процесното произшествие и претърпяната тежка черепно-мозъчна травма, ищецът е
получил Органично разстройство на личността с травмена генеза, с емоционално-
волеви, интелектуално-паметови нарушения в сравнително тежка степен, обуславящо
тежка социална дезадаптация. Налице са обективни данни за органична увреда на
базисните когнитивни функции, както в процесите на паметта, така и на интелекта,
които са тежко увредени и много вероятно регреса ще продължи. Възможно е и да
настъпят т.нар. Късни усложнения при мозъчната травма - развитие на припадъчно
9
заболяване, психоза, деменция. Заключенията на вещите лица са обективни,
всестранни и пълни, изготвени с необходимата професионална компетентност, поради
което съдът ги приема като доказателства по делото.
Според показанията на св. Хасанов – брат на ищеца, след произшествието в
началото за около 1 месец последният бил изцяло неподвижен и се нуждаел от чужда
помощ, изпитвал много силни болки. Не можел да се храни пълноценно, нито да се
обслужва сам. И впоследствие в продължение на няколко месеца изцяло се нуждаел от
чужда помощ. И до настоящият момент не се възстановило нито физическото, нито
психическото му здраве. Не може да работи и да води пълноценен живот. Съдът приема
показанията на свидетеля като доказателство, тъй като се подкрепят и от заключенията на
назначените по делото медицински експертизи.
При тези факти съдът счита, че в конкретния случай се претендират неимуществени
вреди за обезщетяване на болки и страдания, които се характеризират с изключително висок
и продължителен интензитет на търпене, като и към момента не са приключили.
Съобразявайки тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалия – 45-годишна активна
работоспособна възраст, в която са получени уврежданията и които ще дадат отражение на
качеството на живот занапред, тъй като последиците от преживяната травма ще бъдат до
края на живота, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, продължителността и
вида на проведеното лечение, продължителността и интензивността на физическите и
психическите страдания на ищеца, съдът намира, че справедливото по размер обезщетение
за търпените неимуществени вреди възлиза на 150 000 лева, като съответстващо на
общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Основателна и доказана е и
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 375, 66 лева,
предвид събраните писмени доказателства, неоспорени от ответника.
Съдът приема за основателно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици, тъй като
непосредствено преди произшествието се е движел по платното за движение в същата лента
на движение и на лекия автомобил, а не в насрещната лента за движение. Релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос
на последния, без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Така е
разрешен въпроса и в практиката на съдилищата. Според нея, не всяко поведение на
пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. От заключението на САТЕ се установява, че по протежение на пътното
платно няма изградени тротоари. Площите от двете страни на платното за движение на
улицата не са давали възможност за движение на пешеходци. Пострадалият С.А. се е движил
в дясната част на платното за движение, на 2-2,5 метра от десния бордюр, по посоката на
движение на автомобила. Тримата пешеходци са се движели един до друг, като ищецът е
бил най-близо до средата на пътното платно. Ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 108, ал.
10
2 от ЗДвП, според която „Пешеходците могат да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност
най-близо до лявата му граница: 1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да
бъдат използвани.“ Ищецът по този начин се е оказал препятствие в коридора на
движение на лекия автомобил, който също се е движил в дясната част на платното за
движение.
Съдът приема, че следва да бъде отчетено обстоятелството, че произшествието е
настъпило в тъмната част на денонощието, в населено място без улично осветление.
Времето е било облачно, пътната настилка е била мокра. Ищецът и другите двама
пешеходци са се движили пред автомобила в същата посока и водачът му е имал
възможност и при проявена бдителност и достатъчна концентрация на вниманието да
забележи тази голяма група хора, движещи се в зоната на осветеност пред автомобила
на къси светлини на разстояние 55 метра. Опасната зона на спиране на автомобила е
била – 39, 8 метра. При сравняване на опасната зона за спиране - 39,8 метра, с
разстоянието на видимост - 55 метра, е видно, че водачът е имал възможност да
забележи своевременно ищеца и другите пешеходци преди да навлезе в опасната зона,
тъй като не са представлявали внезапно възникнало препятствие пред него. Предвид
изложеното, съдът като взе предвид тези обстоятелства, приема, че приносът на
застрахования водач на лекия автомобил е в значителна степен по-голям от приноса на
ищеца, поради което причинителят следва да отговаря до размера на 80 %, а пострадалият
до размера на 20 %.
Неоснователно е възражението на ответника за принос на пострадалия, тъй като се
движел по пътното платно след като бил употребил алкохол. От заключението на СМЕ се
установява, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на пострадалия е била 1,57
промила, което отговаря към долната граница на средна степен на алкохолно повлияване и е
на границата с лека степен. При такова алкохолно опиянение е нарушена координацията на
движенията, забавени са реакциите и мисленето. Макар и алкохолно повлиян, не се
установяват действия на пострадалия, мотивирани от алкохолното опиянение, които да са в
причинна връзка с вредоносния резултат.
При така определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000
лева, предвид приноса на причинителя на вредата в размер на 80 %, ответникът следва да
отговаря до размера на 120 000 лева. По отношение на обезщетението за имуществени
вреди, ответникът следва да отговаря до размера на 300, 53 лева. Предявените искове за
разликата до първоначалните размери от 200 000 лв. за неимуществени вреди и 375, 66 лв. ,
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Законната лихва върху обезщетенията се дължи от предявяване на претенциите пред
застрахователя, като в тази насока е формирана и съдебна практика - Решение
№167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение №128/04.02.2020г.
по т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о., която настоящият състав на съда напълно споделя. Съдът
11
приема, че застрахователната претенция е била подкрепена с достатъчно доказателства,
предвид представените копия от застрахователна полица, заключения на СМЕ, АТЕ,
констативен протокол с пострадали лица и др. В такъв случай съдебната практика приема,
че изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън
представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на
чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, е недобросъвестно
поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по
застрахователната претенция в законоустановения срок – арг. от чл. 108, ал. 1 вр. с ал. 3 вр.
с чл. 496, ал. 1 КЗ, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл.
106, ал. 5 КЗ. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ предвижда, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. Ищецът е предявил застрахователната
претенция на 03. 06. 2019 г. , от този момент претендира обезщетение за забава и от този
момент се дължи такова обезщетение.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския
окръжен съд държавна такса в размер на 4 800 лева и сумата 980 лв. деловодни разноски, на
адв. Ю.В. Йрданов сумата 3930 лв. за адвокатско възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2,
т. 5 от НМРАВ на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и деловодни разноски в размер на 2957, 22 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК
121265177 на осн. чл. 432 от КЗ да заплати на С. АС. АС., ЕГН ********** от с. Ясеновец,
обл. Разградска, ул. „Тунджа“ № 6 сумата 120 000 лева /сто и двадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 300, 53 лева /триста лева, 53
ст./ , представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП на 05. 12. 2018
г., причинено от Р. Г. Б., управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № РР 2428 ВС,
застрахован при ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД със застрахователна полица №
BG/23/118000239180, ведно със законната лихва, считано от 03. 06. 2019 г. до окончателно
изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ иска от С. АС. АС. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 200 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди и иска до първоначалния размер от 375, 66 лв. за
обезщетение за имуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК
121265177 да заплати по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на
12
4 800 лева и сумата 980 лева деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК
121265177 да заплати на адвокат Ю.В. Йрданов от АК Разград сумата 3930 лева за
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА С. АС. АС., ЕГН ********** от с. Ясеновец, обл. Разградска, ул. „Тунджа“
№ 6 да заплати ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК
121265177 за разноски по делото сумата 2957, 22 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане ” АД гр. София - Р. Г. Б..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския апелативен съд .
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
13