№ 1987
гр. Варна, 09.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20213100502463 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:47 часа се явиха:
Въззивникът М. М. Б., редовно и своевременно призована, не се явява,
представлява се от адв. Г.Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД , редовно и своевременно
призовани, представляват се от юрисконсулт Н. Ч., редовно упълномощен и приет от съда
от преди.
Третото лице – помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АРМЕЕЦ“, редовно и своевременно призовани, не се представляват от процесуален
представител.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК. Образувано е по повод въззивна жалба
на М. М. Б. срещу Решение № 262089 от 28.06.2021г. по гр.д. № 9231/2020г. по описа на
ВРС, ХLI-ти състав, В ЧАСТТА , с която на основание чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен
предявения от въззивницата срещу „Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК ********* иск за
осъждане на ответника да й заплати разликата над присъдената сума от 3000 лв. до сумата в
1
размер на 11 000 лв. /или за още 8000 лв./, претендирана под формата на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие увреждане на здравето
след трудова злополука, настъпила на 22.08.2018г., при която по време на работа около
09:30 часа, в качеството й на кондуктор, при движение на автобусна линия № 17 в посока
ЖП Гара, при предприета маневра от шофьора на автобуса завой ищцата загубила
равновесие, залитнала, паднала и получила навяхване на ляв крак и разтягане на ставни
връзки, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането –
22.08.2018г. до окончателното плащане на сумата.
Във всички останали части решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е определен несправедливо
и в нарушение на критериите по ППВС № 4/1968г. Не са съобразени характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, получените физически и
психологически последици за увредения, продължителността на страданията, възрастта на
увредения, социалното и общественото му положение и др. Не са съобразени и преценени в
съвкупност негативните изживявания на пострадалата, както и причинения й соцеален
дискомфорт. Така например въззивницата се е обездвижила, което е довело до
напълняването й; тя е в предпенсионна възраст, а ответникът я уволнил. Имала е и други
заболявания, които в съчетание с увреждането от злополуката усложнили състоянието й.
Безспорно е установено от заключението на СМЕ, че травмата получена при трудовата
злополука не е отшумяла бързо, като болничният лист продължил от 23.08.2018г. до
18.10.2018г.; установено е изкълчване на лявата глезенна става – тежка степен, като е
обсъждано и счупване на външния глезен на лявата глезенна става. Заключението на СМЕ
потвърждава, че описаните болки и страдания съответстват на претърпяната травма. Не без
значение е и фактът, че е изменена походката на пострадалата, че се е наложило да носи
патерици и продължава да ги носи и сега, че носи специални обувки. При определяне
размера на дължимото обезщетението, съдът е следвало да обсъди и тези факти. В този
смисъл цитирала практика на IV ГО на ВКС в Решение № 130/16.07.2019г. по гр.д. №
800/2018г. Отправила искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго, с което искът да се уважи до заявения размер.
В отговор на жалбата „Градски транспорт“ ЕАД оспорва доводите в нея и излага
други, с които обосновава правилност и законосъобразност на определения от ВРС размер
на обезщетението. Поддържа, че не е доказана пряката причинна връзка между злополуката
и получените увреди на здравето. В тази връзка посочва, че преди злополуката М.Б. страдала
от множество тежки заболявания като коксартроза /артроза на тазобедрена става/,
гонартроза /артроза на колянна става/, диабет, които заболявания именно са причинили
описаните в исковата молба болкови синдроми. Наред с това, ищцата, като пътник в градски
автобус не е изпълнила задължението си да се грижи за сигурността си по време на пътуване
– да е седнала правилно или да се държи по начин, осигуряващ запазване на здравето й.
2
Проявила е груба небрежност при липса на елементарно старание и внимание
пренебрегвайки основни технологични правила за безопасност – не се е държала или
подпирала никъде. Претендираният с въззивната жалба размер на обезщетението
многократно надвишава справедливата равностойност на обективно понесените болки и
страдания от ищцата. Този размер е прекомерен и необоснован и противоречи на принципа
за справедливост. А съобразно обясненията на вещото лице при едно добро развитие на
заболяването болките продължават в рамките на 15-20 дни. За обратното не са представени
доказателства. Отправил искане в тази връзка жалбата да се остави без уважение, а
обжалваното решение да се потвърди.
АДВ. Т.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам въззивната жалба,
оспорвам отговора.
ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора.
АДВ. Т.: Междувременно се водеше между страните и трудов спор, представям
невлязло в сила решение, с което уволнението на моята доверителка е признато за незаконно
и е отменено. Считам, че това също има отношение към настоящото правоотношение и спор.
ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Считам, че няма отношение към съдебния спор, това е
трудово дело, а спорът е по чл. 200 от КТ, това е за възстановяване в друго време и по друг
повод.
АДВ. Т.: Считам, че това не е основателно възражение, защото доверителката ми
именно заради болестното си състояние и решение на ТЕЛК за трудоустрояване беше
уволнена.
ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Няма отношение.
СЪДЪТ намира, че представеното в днешно съдебно заседание от въззивницата
невлязло в сила решение на Районен съд - Варна по искове с правно основание чл. 74 и чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ между страните е неотносимо към предмета на настоящия спор, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ и искането на процесуалния представител на
въззивницата за приемане като писмено доказателство по делото на Решение №
262723/29.10.2021г., постановено по гр.д. № 7939/2020г. по описа на Районен съд – Варна, и
ПРИЛАГА същото към корицата на делото.
СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.
АДВ. Т.: Преди сме водили разговори. От тези разговори, които досега сме водили
преди решението на първа инстанция, становището им беше, че не следва да заплащат нищо.
3
ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Бяхме готови да платим сумата по първоинстанционното
решение.
АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Нямам доказателствени искания. Претендирам
юрисконсултско възнаграждение. Правя възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззивната страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването
им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да отмените решението в частта над 3 000 до 11 000 лева. Считам, че
при определянето на размера на имуществените вреди съдът неправилно е отчел различните
критерии, от които трябва да изходи. Съдът приема факта, че доверителката ми има други
заболявания в смисъл, че не само конкретната злополука е причина за търпените от нея
вреди. Ние не споделяме това разбиране, защото се събраха доказателства, че тя рязко и
значително е напълняла от това обездвижване, което по-нататък се е отразило на факта, че тя
има заболяване на бедрената става и е получила необходимостта да бъде оперирана. Тя е
търпяла значителни болки и страдания, които съдът е следвало да отчете и да не приема, че
другите заболявания, като например диабетът и възпалението на бедрената става,
допринасят за страданията и, защото в конкретния случай ние считаме, че тази злополука е
́
допринесла за повишаване размера на претърпените от нея болки и дискомфорт. От
значение е фактът, че доверителката ми на 08.01.2022г. ще навърши пенсионна възраст и с
тази злополука бяха намалени нейните доходи, което ще се отрази на размера на пенсията и.
́
Освен това ответната страна използва този факт, за да я уволни незаконосъобразно. Това
също допринесе за нейните морални вреди, защото в такова болестно състояние тя беше
оставена без доходи и изгонена, като се наложи да води дела. Моля да уважите въззивната
жалба по изложените в нея съображения, като ни присъдите сторените разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: В хода на първоинстанционното заседание по това дело не
бяха доказани нито едно от така казаните болки и страдания със съответните доказателства.
Напротив, съобразно приложената към делото съдебномедицинска експертиза категорично
4
трудовата злополука не е станала причина за множеството тежки заболявания, които
въззивницата е имала много години преди трудовата злополука. По отношение на
напълняването няма доказателства, че се дължи точно на това, не е била измервана като
килограми преди злополуката и след това, не е представено доказателства дали толкова е
била или не. Едно напълняване е физиологичен процес и си зависи от човека, няма как да се
отнесе към трудова злополука, която е навяхване на глезен. В самата искова молба
въззивницата потвърждава, че никъде не се е държала и поради тази причина е възникнала
трудовата злополука, което считам, че не е маловажен факт. Поддържам изцяло отговора на
исковата молба. Моля да ми бъде предоставена възможност за представяне на писмени
бележки.
АДВ. Т.: За това какви страдания преживява доверителката ми има достатъчно
доказателства, изслушана беше съдебномедицинска експертиза, която заяви, че всички
изложени оплаквания в исковата молба на доверителката ми отговарят на травмата.
Съдебномедицинската експертиза потвърждава тези болки и страдания, които е претърпяла
доверителката ми. За напълняването бяха събрани свидетелски показания.
ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: По отношение на претърпените финансови загуби съдебно-
счетоводната експертиза потвърждава, че няма загуби във връзка с получените болнични.
Разликата е 2-3 лева, които би получила като работна заплата.
СЪДЪТ дава възможност на въззиваемата страна в петдневен срок, считано от датата
на съдебното заседание, да депозира писмени бележки.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:57 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5