Р
Е Ш Е Н И Е № 147
Гр. Сливен, 11.07.2019
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Радостина Желева,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 374 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2018 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба от „Ф. 2003“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Сливен, срещу
Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за
периода 2014-2020 г. за кампания 2017 г., издаден от Заместник изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ с изх. № 01-2600/1056+6/14.11.2018 г., с който на
основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и чл. 63, т. 1
във връзка с чл. 77 т.4 буква „в“ от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския
парламент и Съвета от 17.12.2013 г. е прекратен агроекологичният ангажимент на
дружеството по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове
гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че дружеството не е уведомено по каква причина заявеният парцел
не попада в допустимия слой по мярка 10, при положение, че съгласно приложение №
1 на подпомагане подлежат площите в цялото землище. Актът бил немотивиран, тъй
като не съдържал фактическите основания за неговото издаване. Не ставало ясно
как през предходната стопанска кампания референтната площ е 11.64 ха, заявена в
текуща кампания, а допустимата площ е
10.11 ха. Съотношението между допустимата площ и референтната такава не давало
86.86 %. Счита, че административният орган е внесъл промени в подзаконов
нормативен акт, тъй като заявените парцели се намират в землището на с. М., а
цялото е включено в специализирания слой на местообитанията на зимуващите
видове гъски, съгласно приложение № 1 от Наредба № 7. Позовава се на чл. 18 ал. 4 от Наредбата, като заявява, че
всяка година заявява за подпомагане едни и същи площи по мярката. Моли съда да
отмени атакувания акт за прекратяване на ангажимент.
В открито съдебно
заседание оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано се
представлява се от адв. Х. К. ***, която моли съда да отмени обжалвания акт
като постановен при неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви. Счита,
че едва в хода на съдебното производството се установило процесното БЗС с кой
имот по мярка 214 се пресича, а това ограничавало правото на защита на
дружеството. Оспорва изцяло определеното съотношение между референтна и
допустима площ, както и приетото от административния орган, че има застъпване
по мярка 10 и мярка 214. От заявлението за 2017 г. се установявало, че
процесният имот е заявен единствено и само по мярка 10 и не е включван в заявлението за 2017 г. по мярка
214. Твърди, че имотът действително е бил заявен по мярка 214, но с оглед възможността
за 10% намаление, дружеството е извършило такова и е изкарало площта от този
имот по мярка 214. Моли съда да намали възнаграждението за повторната експертиза. Претендира направените
по делото разноски. В писмени бележки завява доводи, идентични с жалбата.
Счита, че неправилно е определена референтната площ по мярка 10 и същата не е
11,64 ха, а 11,59 ха. Твърди, че от представените ортофотокарти и проследяване
историята на имота се установявало, че дружеството е намалило площта на парцел
46783-182-6-2, заявен по мярка 214, като с тази намалена площ и друга площ се
образувала площта на нов парцел 46783-128-8-1, заявен за подпомагане по мярка
10 с код АК2. Моли съда да отмени обжалвания административен акт.
В открито съдебно
заседание административният орган – Заместник изпълнителният директор на
Държавен фонд (ДФ) “Земеделие”, редовно призован, не се явява. Представлява се от
надлежно упълномощен ст. юрк. Д. Б., която оспорва жалбата. Счита акта за валиден
и законосъобразен. Спорът по делото касаел обстоятелството дали площта, заявена
и одобрена за кампания 2017 г. в разрез с чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 18,
ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2017 г. е намалена с повече от 10% спрямо
площта, с която е поет агроекологичният ангажимент през референтната 2015 г.,
която е първоначална за ангажимента. Счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно се е установило, че тази площ е намалена с повече от
10% спрямо площта, за която е поет агроекологичният ангажимент. Претендира
разноските по делото и моли съда да отхвърли жалбата. В писмени бележки
анализира приложените от административния орган в процесния акт норми и моли
съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Оспорващото
дружеството „Ф. 2003“ ЕООД било регистрирано с УРН ******.
На 13.03.2013 г.
дружеството подало до ДФ „Земеделие“ общо заявление за подпомагане и било
одобрено за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2013-2017 г. с общо 36
парцела с площ 690,25 ха. С това заявление са заявени за подпомагане по мярка
214 (с код АП24) и парцели 46783-182-4-1 с площ 20,74 ха и 46783-182-5-1 с площ
25,02 ха, описани от дружеството в таблица 1 към заявлението – Сеитбооборотни
полета и ротация на културите за периода 2013-2017 г. по мярка 214, като
кандидатът е декларирал пред подпомагащия орган, че през 2013 г. парцелите 46783-182-4-1 и 46783-182-5-1, ще бъдат
засяти с царевица, през 2014 г. – с пшеница, през 2015 г. – с рапица, през 2016
г. – с ечемик, и през 2017 г. – с рапица. Направлението от мярка 214, по което
„Ф. 2003“ ЕООД е одобрено за подпомагане, е „Въвеждане на сеитбообращение за
опазване на почвите и водите“, неразделна част от което е горецитираният
Петгодишен план за поне четириполно сеитбообращение, заверен от дипломиран
агроном. В декларативната част на заявлението в разделите по подпомаганото
направление представляващият дружестовото - кандидат е декларирал, че е
запознат с изискването да изпълнява дейностите по направлението върху едни и
същи земеделски площи в продължение на пет последователни години от първата
година на поемане на агроекологичният ангажимент, както и с изискването да
извършва сеитбообращение върху декларираните парцели съгласно заверения план.
Със Заявление с УИН
20/100615/97707/12.06.2015 г. за кампания 2015 г. дружеството заявило участие
по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. и било одобрено,
съобразно Уведомително писмо изх. № 02-200-2600 от 19.05.2016 г. Съгласно
последното, „Ф. 2003“ ЕООД е поело 5-годишен ангажимент по направление
„Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение
(ВП-4.1)“ от мярка 10 с код АК2 и одобрена (референтна) площ 11,64 ха, с
дейност „Засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитания
на зимуващи видове гъски на минимум 50 % от заявените по дейността площи. С
писмото за одобрение кандидатът бил уведомен, че одобрената площ по ВПС-4.1 за
прилагане на цитираните дейности може да бъде намалена с не повече от десет на
сто спрямо площта, за която има поет ангажимент. Съгласно таблица за
използваните парцели за 2015 г. по мярка 10 с код АК2 дружеството посочило
парцели в землището на с. М., както следва: 46783-59-7-1 с площ 6,80 ха и
46783-203-13-1 с площ 4,84 ха с култура мека пшеница – зимна и слънчоглед.
На 15.06.2016 г.
дружеството подало заявление за подпомагане за 2016 г., като заявило парцели по
мярка 10 и по мярка 214. Съгласно приложената към същото таблица за
използваните парцели през кампания 2016 г., измежду заявените по мярка 214 с код
АП24 са посочени и парцели 46783-182-4-1 с площ 26,50 ха, 46783-182-5-1 с площ
25,83 ха, както и парцел 46783-182-6-1 с площ 20,74 ха. По мярка 10 с код АК 2
са заявени следните парцели: 46783-1129-11-1, 46783-1129-12-1, 46783-1134-11-1,
46783-1129-9-1, 46783-1126-16-1, 46783-182-7-1, 46783-1128-9-1, 46783-182-9-1,
46783-182-10-1, 46783-1128-12-1, 46783-182-8-1 с площ 0,52 ха, 46783-1134-9-1,
46783-1134-10-1, и 46783-1129-10-1 с обща заявена площ 11,63 ха и одобрена за
подпомагане 10,69 ха.
На 14.06.2017 г.
със заявление за подпомагане за кампания 2017 г. с УИН 20/300517/12826
дружеството заявило в таблица на използваните парцели за подпомагане по мярка
214 с код АП24 парцели, измежду които и парцели: 46783-182-4-2 с площ 25,83 ха,
46783-182-5-2 с площ 26,48 ха, както и парцел 46783-182-6-2 с площ 20,54 ха. По
мярка 10 с код АК 2 били заявени за кампания 2017 г. за подпомагане следните
площи: 46783-59-4-1 с площ 6,21 ха, 46783-182-10-1 с площ 2,11 ха,
46783-182-11-1 с площ 0,52 ха, 46783-182-13-1 с площ 1,27 ха и 46783-182-8-1 с
площ 1,48 ха, или общата площ на заявените по тази мярка парцели за подпомагане
е 11,59 ха. В точка 11 от декларативната част от заявлението кандидатът е
посочил, че не е заявил за подпомагане едни и същи площи по мярка 10 „Агроекология
и климат“ и по мярка 214 „Агроекологични
плащания“, с изключение на площи, заявени за подпомагане по
направленията „Контрол на почвената ерозия“ и „Биологично растениевъдство“.
Декларирал е още, че е запознат с изискването, че може да не извършва агроекологични
дейности върху едни и същи площи, но следва да запазва размера на площта, за
която има поет ангажимент в продължение на пет години. Идентична декларативна
част се съдържа и в заявлението за кампания 2015 г., посочено по-горе за
участие по мярка 10 от ПРСР 2014-2020 г.
По подаденото
заявление за кампания 2017 г., със заявени площи по мярка 214 и мярка 10 били
извършени автоматични проверки от страна на административния орган, при които
било установено, че заявеният за подпомагане по мярка 10 по направление ВПС-4.1
парцел 46783-182-8-1 е заявен и одобрен по мярка 214 с код на дейност АП 24. С
резултатите от проверката дружеството било
запознато чрез упълномощен представител на 14.06.2017 г. видно от положения
подпис и печат на Резултат от автоматични проверки на въведените данни в
заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2017 г. (л.204). С
писмо изх. № 01-2600/1056/19.02.2018 г. на заместник изпълнителния директор на
ДФ Земеделие дружеството било уведомено, че по заявлението са извършени
административни проверки, включващи сравнение на размера на одобрената площ по
направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите гъски и ливаден блатар
в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“ от мярка „Агроекология
и климат“ с размера на допустимата заявена площ по направлението през текущата
година в ИСАК. Съгласно писмото, в резултат на проверките е установено, че
референтната площ е 11,64 ха, заявената за кампания 2017 г. е 11,59 ха, а заявената
допустима за подпомагане възлиза на 10,11 ха, поради което процентът на
допустимата спрямо размера на референтната площ възлиза на 86,86%. С това писмо
адресатът „Ф. 2003“ ЕООД бил уведомен, че парцел 46783-182-8-1, заявен за
кампания за 2017 г. с код АК2 е одобрен за подпомагане с код дейност АП24,
поради което се откривало производство по издаване на административен акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент. Писмото било връчено на дружеството на
06.03.2018 г.
На 08.06.2018 г.
срещу горецитираното писмо пред
административния орган постъпило възражение от „Ф. 2003“ ЕООД. В същото било
изразено несъгласие с констатациите на органа, с мотив, че ДФ „Земеделие“
променя без правомощия слоя за подпомагане, както и било заявено, че всяка
година по мярка 10 са били заявявани едни и същи площи.
На 14.11.2018 г. Заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ издал Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 г.
за кампания 2017 г., с изх. № 01-2600/1056+6/14.11.2018 г., с който на
основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и чл. 63, т. 1
във връзка с чл. 77 т.4 буква „в“ от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския
парламент и Съвета от 17.12.2013 г. прекратил агроекологичния ангажимент на „Ф.
2003“ ЕООД по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове
гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“.
Съгласно приложение 1 към акта, одобрената площ е 11,64 ха, заявената за
кампания за 2017 г. е 11,59 ха, а заявената допустима за подпомагане е 10,11
ха. В таблица 2 на приложението към акта е посочено, че парцел по ИСАК №
46783-182-8-1 (със заявена площ от 1,48 ха в кампания 2017 г.) е одобрен за
подпомагане с код АП24 по мярка 214 „Агроекологични плащания“, поради което е
заявен грешен код и парцелът е недопустим за подпомагане с код АК2.
По делото са
извършени две единични съдебни и.- технически експертизи от вещи лица със специалност
„Г.“, които съдът кредитира като изготвени компетентно, безпристрасно и
съответни на събрания по делото доказателствен материал и относимата нормативна
уредба. Съгласно двете експертизи, за кампания 2015 г. (която е референтна
година за мярка 10) дружеството е заявило за участие по тази мярка два парцела
с декларирана и одобрена площ на двата 11,64 ха в землище на с. М., общ. Тунджа
по направление „Поддържане на местообитанието на зимуващите видове гъски и
ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“. За
кампания 2017 г. измежду заявените парцели, този с номер 46783-182-8-1 със
заявена площ 1,48 ха е одобрен за участие по друга мярка – 214 „Агроекологични
плащания“ с код АП24. Според вещите лица, на представената ортофотокарта за
2017 г. този парцел е отразен коректно по форма и площ от 1,48 ха. Заключението
на първата експертиза е, че
46783-182-8-1 попада с цялата си площ в парцел 46783-182-4-1 и незначително
пресича парцел 46783-182-5-1, като пресичането с двата парцела е за площ 1,48
ха. Цитираните два парцела 46783-182-4-1 и 46783-182-5-1 са заявени за участие
и одобрени за подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2014-2020 г. с код АП24. Според втория експерт, конкретните причини за
недопустимост на заявения парцел 46783-182-8-1 е наличие на пресичане с парцел
46783-182-4-1 по мярка 214 с площ 0,18962 ха и с парцел 46783-182-5-1 по мярка
214, като пресичането е с площ 0,03152 ха. И двамата експерти заключават, че
процентът на заявената допустима за подпомагане площ е 86,86%; общо допустимата
за подпомагане площ по мярка 10 е 10,70 ха и
е под необходимите 90%, в случая – 10,476 ха, като процентът на
заявената допустима за подпомага площ се изчислява по формулата:
% на заявената доп.
площ = Заявената допустима площ за текущата кампания/Одобрена (референтна) площ
по мярката х 100% (% на заявена допустима площ = 10,11/11,64 х 100%=86,86%
След замяна с
числови стойности на заявената допустима за подпомагане площ за кампания 2017
г. – 10,11 ха и одобрената (референтна)
площ – 11,64 ха във формулата се получава
процент на заявена допустима площ – 86,86%. И двамата експерти са
категорични, че дружеството е имало възможност да заяви други парцели по
мярката, тъй като при извършване на автоматичните проверки е било уведомено за
конкретната нередност. При разпита в съдебно заседание вещото лице З. заявява,
че с одобряването на парцел 46783-182-4-1 по мярка 214 през 2013 г. той става
референтен и от референтната площ не може да се изключва в продължение от пет
години. Касае се за площта, а не за номерата на парцелите, номерата се сменят,
но площта остава една и съща. В случая през 2013 г. е заявен целият парцел, а
през 2017 г. част от него е заявена по мярка 10. Вещото лице застъпва
становище, че дружеството е имало възможност за кампания 2017 г. да заяви други
БЗС – например заявените през 2016 г., с които би навлязло в рамките на 5-6 %
намаление, но да получи пълна субсидия. Експертът М. при разпита в съдебно
заседание заявява, че парцел 46783-182-8-1 е заявен по двете мерки - 214 и 10 със застъпване 0,45
ха, като не е установил в заявлението за 2017 г. имот 46783-182-4-1 да е
намален с тази площ по мярка 214. И двете експертизи са оспорени от
жалбоподателя, но във връзка с това оспорване не са ангажирани никакви
доказателствени средства.
Към доказателствата
по делото е приобщена Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., с която
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
е делегирал на своя заместник-изпълнителен директор правомощие да издава и
подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11
„Биологично земеделие“.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е
издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, действащ при
спазване на материалните предели на правомощията си, в рамките на
предоставената му от Изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017
г. представителна власт. Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а от
ЗПЗП и чл. 11 от Устройствения правилник на ДФ “Земеделие”, е делегирал
правомощието за издаване и подписване на АУПДВ на своя заместник изпълнителен
директор със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. Административният акт е
издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с
относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя
неговата законосъобразност, при следните съображения:
Държавен фонд
„Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за
прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и по силата на §1, т. 13
от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти по правилата на законодателството на ЕС.
Нормата на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че
императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран.
Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и
правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на
акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата
и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в
самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен
в хода на административното производство и е приложен към преписката. В
конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт, административният
орган се е мотивирал подробно и аргументирано, като възприетото от същия от
фактическа страна е съответно на материалните норми, посочени като правно
основание за издаване на акта.
С оглед фактите по
делото, приложими и относими към
предмета на настоящия правен спор са нормите на Наредба № 7/24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.
Целта на подпомагането по тази мярка е очертана в нормата на чл. 1, ал. 1, т. 2
като съобразно т. 3, една от тези цели е опазване на биологичното разнообразие
и защита, поддържане и възстановяване на благоприятния статус на местата от
Натура 2000, преди да са влезли в сила задължителните ограничения, наложени от
плановете им за управление и заповедите за обявяването им, издадени съгласно
Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените
местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L, бр. 206 от 22 юли 1992 г.). С
оглед ал. 3, подпомагането се
предоставя под формата на годишно агроекологично плащане при спазване на
изискванията на Регламент
(ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и Съвета относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) №
352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) №
2799/98, (ЕО)
№ 814/2000, (ЕО)
№ 1290/2005 и (ЕО)
№ 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1306/2013) (ОВ L, бр. 347 от 20
декември 2013 г.). Процесният случай оспорващото дружество е заявило през 2015
г. и е било одобрено за подпомагане извършването на агроекологични дейности по
мярка 10, съобразно чл. 3, т. 2 от Наредбата – по направление „Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи
с орнитологично значение“. Землището на с. М., общ. Тунджа е посочено в
приложение № 1 от Наредбата като местообитание на зимуващи видове гъски,
предвид което посочените през 2015 г. парцели за подпомагане по ВПС-4.1 от мярка
10 са одобрени. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Наредбата, агроекологичните
дейности по направленията по чл.
3, т. 2, 5 и 7 могат да не се прилагат върху едни и същи площи за едни и
същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на
агроекологичния ангажимент, съобразно ал. 4, Доп. – ДВ, бр. 18 от 2018 г., в
сила от 27.02.2018 г.)
Одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл.
3, т. 2 и 7 може да бъде намалена с не повече от 10 на сто спрямо площта,
за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава
пета или в случаите по ал. 6 и 7. Условията, заложени от законодателя в
цитираните норми са залегнали и в документацията по заявяване и одобряване
подпомагането на земеделските стопани, видно от процесната административна
преписка. От разпоредбите на чл. 20, ал. 3 и 4, посочени по-горе, се
установява, че за извършване на агроекологични дейности по ВПС-4.1 е дадена възможност
през петгодишния период да бъдат извършвани върху различни блокове на
земеделското стопанство, но е поставено задължение одобрената площ за прилагане на дейностите по това
направление да не бъде намалявана с повече от 10 на сто спрямо площта, за която
има поет агроекологичен ангажимент. В настоящия случай от доказателствата по
делото и изготвените две съдебни и. технически експертизи се установява, че
през 2015 г. оспорващото дружество е одобрено по мярка 10, направление ВПС-4.1
с референтна площ 11,64 ха,която е била заявявана в нормативно-изискуемите обеми
и през 2016 г., независимо че заявените тогава парцели са различни от
първоначално заявените такива. За кампания 2017 г. измежду заявените парцели по
тази мярка е и процесният с номер 46783-182-8-1. Съобразно изготвените по
делото две експертизи този имот в цялата си площ от 1,48 ха се пресича (попада
в парцел 46783-182-4-1) и незначително се пресича с парцел 46783-182-5-1. Това
обстоятелство се установява и от представената по делото цветна извадка от
ортофотокарта.
От представените по
делото заявления, респективно таблици, в които са идентифицирани парцелите за
подпомагане, се установява следното: през 2013 г. по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ направление АП24 са заявени и одоборени за подпомагане за петгодишен
период парцели, измежду които 46783-182-4-1 е с площ 20,74 ха, 46783-182-5-1 с
площ 25,02 ха. Същите са одобрени за подпомагане, тоест явяват се референтни по
тази мярка за целия петгодишен период. Същите два парцела са заявявани от
кандидата, макари с незначителни промени в площта и през 2016 г. и 2017 г.,
видно от същите таблици, съпътстващи заявленията за подпомагане за съответната
кампания. Пак от тези таблици се установява и че парцел 46783-182-6-2 е заявен
и одобрен по мярка 214 през 2016 г. и 2017 г. Процесният парцел 46783-182-8-1 е
заявяван и одобрен за подпомагане за кампания 2016 г. с код АК2 с площ 0,52 ха
и е заявен през 2017 г. отново с код АК2, но с площ 1,48 ха. Следователно,
въпреки промяната в номерата на парцелите от ИСАК, за кампания 2016 г. и 2017
г. са заявени по мярка 214 с код АП24 парцелите 46783-182-4-1, 46783-182-5-1,
46783-182-6-2, както и по мярка 10 с код АК2 парцел 46783-182-8-1. От
коментираната по-горе цветна извадка от ортофото карта, приложение към втората
експертиза се установява, че парцел 46783-182-8-1 се пресича с парцел
46783-182-4-1, референтен по мярка 214 с площ 0,18962 ха и с парцел
46783-182-5-1, също референтен по мярка 214 с площ 0,03152 ха. Експертите по
делото, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основание да се
съмнява, заявяват че парцел 46783-182-8-1 попада с цялата си площ в парцел 46783-182-4-1
и незначително пресича парцел 46783-182-5-1, с площ на пресичане 1,48 ха, която
е изключена от допустимата заявена по мярка 10. От цитираната ортофотокарта не
се установява каквато и да било връзка между парцел 46783-182-8-1 и парцел
46783-182-6-2, в каквато насока излага твърдения процесуалния представител на
оспорващото дружество. Съгласно нормативните изисквания одобрените за
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ площи стават референтни и се
запазват като такива до края на поетия 5-годишен ангажимент (чл. 24, ал. 1 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г.). В процесния случай същите, сред които и парцели
46783-182-4-1 и 46783-182-5-1 са предмет на подпомагане по мярка 214 и заявени
от дружеството с код АП24 и доколкото парцел 46783-182-8-1 попада в техния
обем, същият не може да бъде заявен за подпомагане с код АК2. Съгласно чл. 26,
т. 3 от Наредбата не се одобряват за участие в мярка 10 "Агроекология и
климат“ парцели и
животни, за които в заявленията по чл.
8, ал. 2 е отбелязан грешен агроекологичен код. В случая процесния парцел
46783-182-8-1 е заявен за подпомагане с код АК2
по мярка 10 за кампания 2017 г., но попада с цялата си площ в референтни
за мярка 214 с код АП2 парцели 46783-182-4-1 и 46783-182-5-1. Съобразно чл. 7,
ал. 1, т.2 от Наредбата, Земеделските стопани не могат да кандидатстват за
подпомагане по реда на тази наредба: с едни и същи земеделски парцели и/или
животни едновременно по мярка 10 "Агроекология и климат" и по мярка
214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР 2007 – 2013 г.), с изключение на
земеделски парцели, заявени по направление "Контрол на почвената
ерозия" от мярка 10 "Агроекология и климат" на ПРСР 2014 – 2020
г. и по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 214 "Агроекологични
плащания" от ПРСР 2007 – 2013 г. За пълнота към изложеното следва да се
отбележи, че мярка 214 „Агроекологични плащания“, по която са одобрени двата
референтни парцела е по направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване
на почвите и водите и съгласно изготвения от дружеството по тази мярка план за
въвеждане на сеитбообращение за площите (л. 228) двата парцела са заявени,
както следва: през 2013 г. – сеитба на царевица, 2014 г. – сеитба на пшеница,
2015 г. – сеитба рапица, 2016 г. – сеитба на пшеница и 2017 г. – сеитба на
рапица. Съгласно чл. 34 т. 1 и т. 3 от Наредбата, При управлението на
агроекологичните дейности по направление "Поддържане на местообитанията на
зимуващите видове гъски и ливаден блатар" в обработваемите земи с
орнитологично значение земеделските стопани извършват една от следните
дейности: засяват и отглеждат есенни зърнено-житни култури в местообитания на
зимуващи видове гъски на минимум 50 на сто от заявените по дейността площи; не
прибират реколтата от зърнено-житни култури преди 31 юли в заявените парцели в
местообитания на ливадния блатар. Следователно изискванията за сеитбообращение
по мярка 214, приложими и задължителни за периода 2013-2017 г. за парцели
46783-182-4-1 и 46783-182-5-1, за които настоящият оспорващ е поел петгодишен
ангажимент през 2013 г. са несъвместими с изискванията по мярка 10, за която е
заявен имот 46783-182-8-1 за кампания 2017 г. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба
№ 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г. Агроекологичните дейности или направления по
чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и
същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен
период от поемане на агроекологичното задължение. Във връзка с несъвместимостта
на прилаганите агроекологични дейности в цитираните две мерки законодателят е
въвел забрана за комбиниране на два или повече агроекологични кода, свързани с
плащане на площ върху един и същ земеделски парцел. Тази забрана е
регламентирана по отношение на мярка 10 в чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и в чл. 8, ал. 3 от Наредба
№ 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г.
Както се отбеляза
по-горе със заявяването на парцел 46783-182-8-1 за подпомагане на мярка 10 през
2017 г., предвид обстоятелството, че същият попада с цялата си площ в парцели
46783-182-4-1 и 46783-182-5-1 по мярка 214, то същият се явява недопустим за
подпомагане, както правилно е приел административния орган. Разпоредбата на чл.
20, ал. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. указва, одобрената площ по
направление ВПС-4.1 може да бъде намалена с не повече от десет на сто спрямо
площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В настоящия случай от
доказателствата се установява, че тази площ възлиза на 11,64 ха, за кампания
2017 г. с отпадането на площта от 1,48 ха, съставляваща недопустимия за
подпомагане парцел 46783-182-8-1 по мярка 10 възлиза на 10,11 ха. Заключението
и на двамата експерти – геодезисти по делото е, че процентът на допустимата
заявена за кампания 2017 г. площ спрямо размера на одобрения (референтна)
площ по направление „Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи
с орнитологично значение“, е 86,86 %. Същият правилно е изчислен от
административния орган. Неизпълнението на задълженията по чл. 20, ал. 4 от
Наредба № 7 от 24.02.2015 г. законодателят е обвързал с прекратяване на
агроекологичния ангажимент по съответното направление, съобразно изискванията
на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Това налага извода за законосъобразно
приложение на материалния закон при постановяване на оспорения административен
акт. Изложените в обратната насока доводи на оспорващото дружество се явяват
неоснователни и недоказани.
Ето защо настоящата
съдебна инстанция приема, че процесният административен акт е постановен в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон, противно на
твърдяното в жалбата. Неоснователни са и не се споделят доводите на оспорващия
за допуснати при постановяване на разглеждания АУПДВ съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Изложеното мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че процесният Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 г.
за кампания 2017 г., издаден от Заместник изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ с изх. № 01-2600/1056+6/14.11.2018 г., с който на основание чл. 18,
ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77
т.4 буква „в“ от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и Съвета от
17.12.2013 г. е прекратен агроекологичният ангажимент на дружеството по
направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден
блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1) представлява по
своята същност един валиден административен акт, издаден в съответствие с
материалния закон и при спазване на всички съществени
административнопроцесуални правила, а депозираната срещу него жалба е
неоснователна.
Предвид отхвърлянето
на оспорването, основателна се явява и следва да се уважи претенцията на
административния орган за присъждане на разноски в размер на 350 лева, от които
200 лева, внесен депозит за експертизи и 150 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено съобразно нормата на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Така определената сума следва да се възложи в тежест на оспорващата
страна.
С оглед
неизпълнението на оспорващата страна за довнасяне на допълнителен депозит за
съдебна експертиза в размер на 450 лева,
дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да внесе сумата по сметка „Вещи
лица“ при Административен съд – Сливен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Ф. 2003“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, срещу Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за
периода 2014-2020 г. за кампания 2017 г., издаден от Заместник изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ с изх. № 01-2600/1056+6/14.11.2018 г., с който на
основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и чл. 63, т. 1
във връзка с чл. 77 т. 4 буква „в“ от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския
парламент и Съвета от 17.12.2013 г., е прекратен агроекологичният ангажимент на
дружеството по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове
гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Ф. 2003“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, да заплати на Държавен
фонд „Земеделие”, гр. София разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева, от
които 200 лева, внесен депозит за експертизи и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ф. 2003“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, да внесе допълнителен депозит
за съдебна експертиза в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева по сметка
„Вещи лица“ при Административен съд – Сливен.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: