№ 428
гр. Плевен, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20244400500521 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №734/30.05.2024г., постановено
по гр.дело №5424/2023г.по описа на същия съд е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от Й. Р. А., ЕГН ********** от
с.**********, обл. Силистра, ********** против Л. В. Л., ЕГН ********** от
гр.Плевен, обл.Плевен, у**********, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14
600 /четиринадесет хиляди и шестстотин/ лева, предмет на договор за
прехвърляне на вземане от 31.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите.
Със същото решение на ПРС на основание чл.78, ал.3 от ГПК Й. Р. А.,
ЕГН **********, от с. **********, обл. Силистра, ********** е осъдена да
заплати на Л. В. Л., ЕГН ********** от гр.Плевен, обл.Плевен, у**********
сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата пред
1
ПРС-Й. Р. А.,която чрез своя пълномощник адвокат Ч. Д. от ПАК го обжалва
пред ПОС като неправилно,необосновано и противоречащо на закона и
събраните по делото доказателства. Производството по гр.д.№5424/2024г. е
образувано в Районен съд Плевен по искова молба ,предявена от Й. Р. А.
срещу ответника Л. В. Л. с искане същият да бъде осъден да заплати сумата
от 14 600лв.,което вземане ищцата е придобила от цедента К. Й. Д. по силата
на договор за прехвърляне на вземания от 31.05.2023г. Вземанията по цесията
произтичат от регресно вземане на цедента срещу Л. В. Л. по договор за заем
от 07.10.2016г. за сумата 4 200лв.,по договор за заем от 09.03.2017г.за сумата
от 3 500лв.,както и от 9 броя договори за транспортни услуги,сключени в
периода 21.09.2016г.-20.12.2017г. между „М. СС“ЕООД като превозвач и Л. В.
Л. като възложител,като стойността на извършените транспортни услуги ,по
които цедента е бил солидарно отговорно лице и като такава е погасила
задължението на ответника Л. Л. е в размер на сумата 10 071,60лв.Твърди се
,че в производството пред ПРС са ангажирани гласни и писмени
доказателства,които са приети от съда като достоверни и
непротиворечиви,т.е.ПРС безспорно е приел осъществяването на правните
сделки ,от които произтича вземането на ищцата Й. Р. А..В мотивите си за
отхвърляне на предявения иск,съдът е приел ,че К.а Й. Д. е поръчител по
процесните задължения на Л. Л.,а не солидарен длъжник.Изложени са
доводи,че нито в първоначалната искова молба ,нито в хода на производството
по гр.д.№5424/2024г.от ищцата са навеждани твърдения за наличие на
договор за поръчителство между Л. В. Л. и К.а Й. Д. относно процесните
договори за заеми и за транспортни услуги .В ИМ е посочено,че вземането на
цедента К.а Д. произтича от нейната солидарна отговорност по
осъществените правни сделки като съдлъжник, че именно в това й качество е
осъществено изпълнението към кредиторите по договорите от нейна
страна.Тези обстоятелства се установяват от показанията на тримата
свидетели ,преки очевидци на осъществяване на сделките ,от които произтича
вземането по договора за цесия ,като същите установяват,че К.а Д. се е
задължила като солидарен длъжник, редом с Л. Л. относно изпълнението на
задълженията на заемателя по договорите за заеми и договорите за
транспортни услуги.Твърди се,че ПРС е обосновал мотивите си за наличие на
отношения по договор за поръчителство между К.а Д. и Л. Л.,позовавайки се
на постановеното от Районен съд Силистра решение по гр.д.
2
№1119/2018г.Според въззивницата това е възприетата теза от Районен съд
Силистра ,което не кореспондира с документите по гр.д.№119/2018г.,прието
като доказателство по настоящото дело.С отговора на ИМ по гр.д.
№1119/2018г.на ответника К.а Д. с направеното от нея възражение за
прихващане от нейна страна, не са навеждани доводи за наличие на договор
за поръчителство между нея и Л. Л. ,а напротив при разглеждане на делото е
посочвано,че К.а Д. е изпълнявала задълженията си по договорите за заем и за
транспортни услуги в качеството си на солидарен длъжник и като такъв е
предявила възражението за прихващане с оглед реализиране на регресната
отговорност на Л. Л..В заключение въззивницата моли Окръжния съд да
постанови решение,с което да се отмени решението на ПРС и вместо него да
се постанови друго,с което да бъде уважен предявения иск срещу Л. Л.,като
последният бъде осъден да й заплати сумата 14 600лв.,ведно със законна
лихва върху сумата ,считано от датата на завеждане на исковата
молба.Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции.
В съдебното заседание на 25.09.2024г.въззивницата чрез своя
пълномощник адвокат Ч. Д. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и
моли съда да я уважи,като отмени обжалваното решение на ПРС.Претендират
се направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият Л. В. Л. чрез своя пълномощник адвокат Т. М. от
ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема
становище,че постановеното от ПРС решение е правилно и законосъобразно ,а
въззивната жалба срещу него е неоснователна. Посочено е,че изцяло
неоснователни са оплакванията на въззивника, че съдът се е произнесъл по
непредявен иск на непредявено основание.Въззивникът е мотивирал исковата
си молба, като е посочил, че прехвърленото от К.а Д. вземане произтича от
облигационни отношения, които тя „била заплатила“ на кредитори на Л. Л. за
негови лични изискуеми и ликвидни задължения. Цедентът по договора за
цесия К.а Д. е заявила,че нейните претенции се основават на договорно
основание - договори за поръчителство/гарант/ по два договора за заем и девет
договора за превоз, от което произтича солидарната й отговорност с ответника
по настоящия иск. С отговора на исковата молба в качеството си на ответник
по така образуваното дело Л. В.Л. е оспорил основателността на
3
прехвърленото вземане,като изцяло неоснователно и злоупотреба с права.
След като съдът се е запознал с всички представени по делото доказателства,
правилно е приел предявената претенция за изцяло неоснователна.Правилно
съдът е приел, че въз основа на изложените фактически основания - както по
гр.дело №1119/2018 година по описа на РС-Силистра,приложено към
настоящото, така и заявените твърдения по настоящото гр.дело №5424/2023
г.по описа на ПРС,от анализа на твърдените уговорки, лицето Кр.Д. е
поръчител, гарант на „задължение” на ответника Л. Л. т.е. на чуждо
задължение.Напълно законосъобразно съдът е приел, че поръчителството като
каузален договор е винаги обезпечително - да се гарантира чужд дълг.
Основният критерий дали са налице квалификационните признаци на
поръчителството или страните са се договорили солидарно да извършат една
престация при условията на чл.121 и сл ЗЗД е дали солидарният длъжник
гарантира изпълнението на чуждо задължение или изпълнява свой
дълг.Предвид заявеното и поддържаната теза и в двете производства К.а Д. е
гарантирала чуждо задължение,а съгласно чл.138 ЗЗД договорът за
поръчителство следва да бъде извършен в писмена форма,като такъв не е
представен.Не е налице валиден договор за поръчителство,въз основа на който
К.а Д. да претендира сумите ,които твърди че е заплатила и които вземания е
прехвърлила на цесионера Й. Р. А..Съдът правилно е приел, че искът на
ищцата Й. Р. А. , майка на К.а Д. е изцяло неоснователен.В заключение
въззиваемият моли съда да отхвърли като неоснователна въззивната жалба и
да потвърди решението на ПРС като правилно, законосъобразно,постановено
в съответствие с материалния и процесуалния закон. Претендират се
направените разноски за въззивната инстанция.
В съдебното заседание на 25.09.2024г.въззиваемият Л. Л. лично и
чрез своя пълномощник адвокат Т. М. от ПАК поддържа изложените в
отговора съображения и моли съда да потвърди решението на
ПРС.Претендират се и направените разноски,съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени оплакванията визирани в жалбата,
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,от надлежна
4
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от Й.
Р. А. срещу Л. В. Л.,като е предявен иск с правно основание чл.79 ал ЗЗД във
вр.с чл.99 ал.1 ЗЗД за сумата 14 600лв., претендирана на основание договор
за цесия от 31.05.2023г.,по силата на който К.а Й. като цедент е прехвърлила
безвъзмездно на ищцата като цесионер свое вземане срещу ответника в
размер на 14 600лв. Твърденията в ИМ са,че цедентът К.а Д. като солидарен
длъжник с ответника Л. Л. е заплатила негови лични изискуеми задължения
по два договора за заем от 07.10.2016г.и от 09.03.2017г.,както и по 9 договора
за превоз,сключени в периода 21.09.2016г.-20.12.2017г.между „М. СС“ЕООД
като превозвач и Л. Л. като възложител.
С отговора на ИМ ответникът е направил възражение за
недопустимост на предявения иск ,оспорил е цедираното вземане,оспорил е
твърдението,че той има изискуеми и ликвидни задължения към цедента по
договора К.а Д.,както и твърденията в ИМ,че последната се е задължила като
солидарен съдлъжник с него.Направено е възражение,че ако цедента по
договора К.а Д. е била гарант,т.е.поръчител по посочените устни договори за
заем и транспортни услуги ,не е спазена разпоредбата на чл.138 ЗЗД ,съгласно
която договорът за поръчителство следва да е сключен в писмена форма
какъвто по делото не е представен.
За да отхвърли така предявения иск,ПРС е приел,че липсва писмен
договор за поръчителство,съгласно чл.138 ЗЗД ,сключен между Л. Л. и К.а
Д..С оглед липсата на писмена форма като условие за валидност ,не е налице
валидно сключен договор за поръчителство, въз основа на което да се
претендират заплатените от цедента по договора суми.Съдът се е позовал и на
приложеното гр.д.№1119/2018г.по описа на Районен съд
Силистра,приключило с влязло в сила решение,в което производство К.а Д. е
поддържала ,че е гарантирала чуждо задължение ,в която хипотеза е
приложима разпоредбата на чл.138 ЗЗД.Тези съображения на ПРС са
правилни,кореспондират с представените по делото доказателства и се
възприемат изцяло от въззивната инстанция.
От представените пред ПРС писмени доказателства се установява,че на
30.05.2023г. между К.а Й. Д. като цедент и Й. Р. А. като цесионер е сключен
5
договор за прехвърляне на везмане , по силата на който цедентът прехвърля
безвъзмездно на цесиониера, свое регресно вземане в общ размер от 14
600лева към Л. В. Л., както следва: по договор за заем от 07.10.2016г.; по
договор за заем от 09.03.2017г. и по девет договора за превоз, сключени в
периода 21.09.2016г. - 20.12.2017г. между „М. СС“ ЕООД, като превозвач и Л.
В. Л., като възложител.От К.а Д. е изпратено уведомление за извършената
цесия до длъжника Л. Л.,получено от последния на 31.05.2023г.,видно от
представената обратна разписка.Няма спор,че ищцата Й. А./цесионер по
договора/ е майка на К.а Д. /цедент/.
Във връзка с твърденията ,че цедентът по договора К.а Д. е погасила
задължения на ответника Л. в размер 10 071,60лв.за транспортни
услуги,извършени от „М. СС“ЕООД е представена покана от „М. СС“ЕООД
до К.а Й.,с която последната е поканена да заплати сумата от 10 071,60 лева,
като гарант за задължението на Л. Л. по предоставени от дружеството
транспортни услуги/л.7/,за което е издадена и фактура.К.а Д. е депозирала
отговор до управителя на дружеството/л.10-11/,в който е признала
дължимостта по вид и период на задължението по фактура в размер на 10
071,60 лева,не е отрекла,че тя лично е станала гарант на Л. Л. за посочената
сума,с когото е съжителствала за посочения в поканата период, като е
помолила да й бъде предоставен срок не по-кратък от 60 дни за изплащане на
сумата.На 28.08.2018г. е подписан тристранен споразумителен протокол
между К.а Й. Д., „М. СС“ЕООД и „Хидрострой България“ ЕООД/л.12-13/,по
силата на който К.а Д. като гарант се е задължила да извърши плащане по
фактура №2459/12.07.2018г.издадена на името на Л. Л. за извършени от фирма
„М. СС“ЕООД транспортни услуги на стойност 10 071,60лв.с ДДС ,като
плащането се извърши на фирма „Хидрострой България“ЕООД във връзка с
междуфирмени сделки.Няма спор,с оглед представеното платежно нареждане
от 28.08.2018г./л.14/,че по банков път К.а Д. е превела на „Хидрострой „ЕООД
сумата 10 071,60 лева,съгласно уговореното в тристранния споразумителен
протокол.Представени са и 9 броя пътни листове/л.17-25/.
Във връзка с транспортните услуги са събрани гласни доказателства. От
показанията на свидетеля С. Г. П. се установява, че работи в „М. СС“ЕООД
като шофьор.Същият посочва,че е извършвал транспорт от и до различни
дестинации на клиенти на фирмата К.а и Л. Л.,за което са съставяни пътни
6
листове.Според свидетеля политиката на фирмата е транспортът да се
заплаща след извършване на услугата,като не е присъствал на вземане и
даване на пари, присъствал е на уговорки заплащането да се извършва след
транспортния курс.Същият твърди,че негова работа е транспортиране и
правилно товарене на товара / който в една част е бил дървен или машинен
материал/,че съпровождащият документ какво се превозва е бил у Л. Л..
Относно твърденията,че цедентът по договора К.а Д. е погасила
задължения на Л. Л. по 2 договора за заем са представени две декларации-
разписки от 05.04.2018г.и от 03.04.2018г./л.26-27/,подписани от К.а Д. и Т. С.
Т..От същите се установява, че на посочените в тях дати Т. С. Т. е получил от
К.а Д. парични суми,съответно на дата 05.04.2018г.в размер на 3 500лв.и на
03.04.2018г.в размер на 4 200лв.И двете декларации-разписки са с идентично
съдържание,като в тях е отразено ,че извършеното от К.а Д. плащане е в
качеството й на солидарен длъжник по устни договори за заем ,сключени с Л.
В. Л.,съответно в разписката от 05.04.2018г.е посочено ,че договорът за заем е
сключен на 09.03.2017г,а в разписката от 03.04.2018г.,че договорът за заем е
сключен на 02.10.2016г.
Във връзка с твърденията за сключените устни договори за заем са и
показанията на свидетеля Н. Г. Господинов.Същият установява,че е управител
на фирмите на Т. С. Т.,че през м.октомври 2016 собственикът на фирмата Т. му
се е обадил,свидетелят е взел 4200лв.от касата на фирмата,с тях е отишъл в
офиса,където са присъствали Т.,Л. и К.а Д. и парите са дадени на Л. като заем
за закупуване на машина за дърво,като е договорено заемът да се върне до
м.декември.Същият посочва,че Т. е дал парите на доверие, заради
К.а.Впоследствие свидетелят е възстановил тези 4 200лв.в касата на фирмата
със свои лични средства.От показанията му се установява, че през
м.март/2017г./отново в негово присъствие Т. е дал втори заем на Л. в размер на
3 500лв.за закупуване на дървен материал ,като сумата е изтеглена от сметката
на фирмата на Т. и е договорено двете суми да се върнат наведнъж,след като
се получи сумата от ремонт на обекта,като К.а Д. е гарантирала,че ще върне
парите.
Безспорно от приложеното гр.д.№1119/2018г.по описа на РС Силистра
се установява,че същото е образувано на основание подадена искова молба от
ответника в настоящото производство Л. В. Л. срещу К.а Д.,като е предявен
7
иск за заплащане на 17 152,76лв. извършени подобрения в имот в
гр.Силистра,собственост на родителите на ответницата.В производството по
гр.д.№1119/2018г. с писмения отговор ответницата К.а Д. е направила
възражение за прихващане със сумата 17 771,60лв.с изложени идентични
твърдения,че тя като солидарен длъжник е заплатила на кредитори на Л. Л.
негови задължения по процесните два договора за заем на сумата 4 200 лв.и
на сумата 3 500лв.,като и по 9 договора за превоз ,сключени с „М.
СС“ЕООД.В това производство пред РС Силистра са представени същите
писмени доказателства,които са приложени и по настоящото дело.
Впоследствие като страни са конституирани и останалите съсобственици на
имота Й. Р. А. и Д. Й. Д..В мотивите на постановеното от РС Силистра
решение,с което исковете са уважени ,съдът е отхвърлил възражението за
прихващане на К.а Д.,като е приел,че не е налице валиден договор за
поръчителство,съгласно чл.138 ЗЗД ,въз основа на който същата да
претендира сумите,които твърди ,че е заплатила. Производството по гр.д.
№1119/2018г.е приключило и по същото е постановено влязло в сила
решение,с което Й. Р. А./ищец в настоящия процес/ е осъдена да заплати на Л.
В. Л. /ответник/ сумата 8 979,39лв.,представляваща стойността на извършени
подобрения в имота и цялостно обзавеждане,съответна на частта й в
съсобствеността,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 19.06.2020г.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства,преценени
поотделно и в тяхната съвкупност установяват безспорно ,че К.а Д. е
заплатила сумите 4 200лв.и 3 500лв.на Т. С. Т. на посочените в разписките
дати,че е заплатила по банков път сумата 10 071,60лв.за извършени от „М.
СС“ЕООД транспортни услуги,като съгласно тристранния споразумителен
протокол сумата е преведена не на дружеството превозвач,а на друго
дружество.Всички представени и гореописани писмени доказателства са
частни документи,които не носят подписа на ответника и по аргумент на
противното,съгласно чл.180 ГПК не са доказателство за съдържащите се в тях
изявления за наличие на договори за заем с Л. Л.,както и за възложени от
същия транспортни услуги.Тези частни документи,неподписани от ответника
не са доказателство, че извършените от К.а Д. плащания са в качеството й на
солидарен длъжник,заедно с Л.Л. за твърдените задължения на последния
,каквито доводи са развити във въззивната жалба.Съгласно чл.121 ЗЗД освен в
8
определените от закона случа солидарност между двама или повече длъжници
възниква само когато е уговорена.В конкретната хипотеза липсват каквито и
да е доказателства между К.а Д. и ответника Л. Л. да е имало подобни
уговорки двамата да са се задължили като солидарни длъжници на
горепосочените кредитори. Установено е и не се спори, че в периода,за който
се твърди,че са сключени договорите за заем и за транспортни услуги К.а Д. и
Л. Л. са живеели заедно на семейни начала,но няма категорични доказателства
,че процесните суми са заплатени от Д. в качеството й на солидарен
длъжник.Дори да се приеме за доказана тезата за солидарна отговорност,която
не е установена,съгласно чл.127 ал. ЗЗД това,което е платено на кредитора
трябва да се понесе от тях по-равно,а съгласно ал.2 на чл.127 ЗЗД,всеки
солидарен длъжник ,който е изпълнил повече от своята част,има иск срещу
останалите съдлъжници за разликата,т.е.регресното вземане на солидарния
длъжник изпълнил задължението срещу другия солидарен длъжник ще е
изискуемо само до посочения в чл.127 ЗЗД размер,а не изцяло за платените
суми.
Въз основа на установената фактическа обстановка,както по приложеното
гр.д.№1119/2018г.по описа на РС Силистра,така и по настоящото дело,
правилно ПРС при преценка на всички събрани по делото доказателства е
приел,че извършените от К.а Д. плащания са осъществени в качеството й на
поръчител,гарант на чуждо задължение,респ.това на ответника Л..Съгласно
чл. 138, ал.1 ЗЗД договорът за поръчителство задължително се сключва в
писмена форма. В случая липсва такъв договор за поръчителство между Л. Л.
и К.а Д.. Писмената форма освен, че е форма за действителност на договора за
поръчителство,е и форма за доказване на конкретните уговорки между
страните по него, в случай на спор между тях.В случая е безспорно,че не е
налице валиден договор за поръчителство,сключен в изискуемата от закона
писмена форма,въз основа на който спрямо К.а Д. да е възникнало вземане
срещу Л. Л. за сумите,които е платила.
По изложените съображения въззивната инстанция счита,че не е
установено ликвидно и изискуемо вземане на цедента по договора К.а Д.
спрямо ответника по предявения иск Л. Лузарски в размер на
14 600лв.,прехвърлено с договор за цесия от 30.05.2023г.Предявеният иск с
правно основание чл.99 ал.1 ЗЗД във вр.с чл.79 ал. ЗЗД от цесионера Й. А.
9
спрямо Л. Л. е недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Изводите на ПРС изцяло съвпадат с тези на въззивната инстанция,поради
което и на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на ПРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено .
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззивницата
следва да заплати на въззиваемия направените деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 1 500лв.за адвокатско
възнаграждение,което е изплатено в брой на пълномощника адвокат Т. М. от
ПАК, съгласно представения договор за правна помощ от 27.06.2024г..
Водим от горното,Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд №734 от 30.05.2024г.,постановено по гр.д.№5424/2023г.по описа
на същия съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 ГПК Й. Р. А.,ЕГН ********** от
с.**********,Община Дулово,обл.Силистра ,**********,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат Ч. Д. от ПАК , гр.Плевен,********** ДА ЗАПЛАТИ на
Л. В. Л. ,ЕГН ********** от гр.Плевен, **********,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат Т. М. от ПАК,гр.Плевен,********** деловодни разноски
за въззивната инстанция в размер на 1 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ,при
условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10