Разпореждане по дело №35113/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 70795
Дата: 4 август 2022 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20221110135113
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 70795
гр. София, 04.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110135113 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на Фирма за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Д.
М. за сумата от 535.84 лв., представляваща главница по индивидуален договор за
потребителски кредит № ******* от 11.06.2020 г., ведно със законна лихва от 29.06.2022 г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 17,78 лв. за периода от 11.06.2020 г. до
20.06.2022 г., сумата от 133,45 лв., представляваща неустойка, дължима поради
непредставяне на обезпечение по договора, сумата от 88,97 лв., представляваща такса за
експресно разглеждане на кредита, ведно със законна лихва от 29.06.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 105 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, ведно със законна лихва от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 25
лв. държавна такса.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за изпълнени по
отношение на претенцията за неустойка в размер на 133,45 лв. следва да бъде оставена без
уважение. В разглеждания случай същата предвижда задължение за длъжника за заплащане
на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение /поръчители/ на задълженията му по
договора. Такава уговорка обаче се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат
заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако
не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от
което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за
забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.
Настоящият състав намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта, в
1
която се претендира такса в размер на 88,97 лв. за експресно разглеждане на кредита. Така
предвидената такса, противоречи на добрите нрави, поради обстоятелството, че увеличава
многократно размера на кредита, без да е налице яснота относно насрещната престация.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта, в която се претендира разходи за
извънсъдебно събиране на задължението в размер на 105 лв. Така посоченото вземане не се
явява дължимо, като изводът за това може да се направи въз основа на самите твърдение на
заявителя. В случая дължимостта е изключена от забраната на императивната норма на чл.
33,ал.1 от ЗПК, предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично
дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е претендирана със
заявлението.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените съображения съдът намира,
че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за претендираната неустойка, дължима
поради непредставяне на обезпечение по договора, в частта за такса за експресно
разглеждане на документи, както и в частта за разходи за извънсъдебно събиране на
задължението.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
15,70 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. за платена държавна такса.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от Фирма срещу С. Д. М. в частта, в която се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
133,45 лв., представляваща неустойка, дължима поради непредставяне на обезпечение по
договора, в частта за сумата от 88,97 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на
кредита, ведно със законна лихва от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, в частта за
сумата от 105 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземането, ведно
със законна лихва от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и за сумата над 15,70
лв. до пълния дължим размер от 25 лв. за платена държавна такса.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2