РЕШЕНИЕ
№ 2234
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20205330111015 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС от В. Т. Т. срещу Е. В. Т.
и „Аква Агро систем” ЕООД.
Ищецът твърди, че е собственик на 2/16 ид.ч. от ПИ с идентификатор ******по
КК на с. Р. На 10.07.2020г. при снабдяването със скица за имота разбрал, че Е.Т. е
продал 300/1000 ид.ч. от имота на ответното дружество. Твърди, че имотът не му е бил
предлаган за изкупуване от съсобственика, а извършеното преди сделката дарение на
част от имота било нищожно и не породило действие. Поради това иска да бъде
допуснато изкупуване на прехвърлените с покупко-продажбата 300/1000 ид.ч. от имота
на цената посочена в него. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който се оспорва претенцията. Твърдят, че не е възникнало право на
изкупуване за ищеца, защото към момента на продажбата ответникът е бил
съсобственик в имота с 200/1000 ид.ч. Освен това се твърди, че правото се е погасило
поради изтичането на предвидения срок. Иска се отхвърляне на претенцията.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
Е. В. Т., с който се оспорва претенцията. Възразява, че за ищеца не е възникнало право
на изкупуване, защото дружеството вече е било собственик на ид.ч. от имота. Освен
това имотът бил предложен преди това на ищеца, но той отказал да го закупи, като
отказал да подпише и съгласие за прехвърлянето му. На последно място твърди, че
1
срокът за предявяването на иска е изтекъл, защото ищецът е знаел за сделка от по-
рано. Иска се отхвърляне на иска.
В хода на процеса е починал ответникът ЕНЧ. В. Т., като на негово място са
конституирани наследниците Р. И. Т. и В. Е. Т.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От договор за доброволна делба от ****. се установява, че наследниците на
******са извършили доброволна делба на възстановените имоти, като в общ дял на
двама от тях- **** Т. и Е. В. Т., при равни права (по 1/2 ид.ч.) е поставено лозе от 1 дка
в землището на с. Р., местност ****, имот с № *****. След приемането на
кадастралната карта поземленият имот е с идентификатор ****.
*****като е оставил за свои наследници съпругата си и четирите си деца, едно от
които се явява ищецът В. Т. Т.. Поради това, като съсобственик в имота, той се явява
материално правно легитимиран да претендира изкупуване по чл. 33 ЗС.
От представения с отговора нотариален акт за дарение от 09.03.2018 г. с № *****
се установява, че Е. В. Т. е дарил на „Аква агро системс“ ЕООД 200/1000 ид.ч. от
процесния имот. След това с нотариален акт № ***** от същата дата, Е. В. Т. е продал
на съсобственика си „Аква агро системс“ ЕООД 300/1000 ид.ч. от процесния имот. По
този начин е прехвърлил всички притежавани от него права.
Срокът по чл. 33, ал. 2, изр. последно ЗС за предявяване на иск за изкупуване
започва да тече от момента на узнаване за продажбата с нейните съществени
параметри. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС дава право на
заинтересования съсобственик, в случаите, когато не е бил поканен да изкупи
идеалната част на друг съсобственик, както и когато декларацията по ал. 1 е невярна
или продажбата е извършена при привидно по- тежки условия, да изкупи тази част при
действително уговорените условия. Законът изисква съсобственик, който продава
своята идеална част на трето лице, да представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при
същите условия, т. е. предложението трябва да визира съществените елементи на
договора за продажба– предмет и цена. Когато съсобственикът изобщо не е поканен да
изкупи имота, срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС не може да започне да тече от извършване на
продажбата, тъй като този съсобственик не е страна по договора и не е длъжен сам да
следи дали някой от другите съсобствениците не се е разпоредил със своята идеална
част в полза на трето лице. Не представлява покана за изкупуване на имота по смисъла
на чл. 33, ал. 1 ЗС доведеното устно до знанието на съсобственика намерение на друг
съсобственик да продаде своите идеални части на неопределена датата, на неопределен
2
купувач и за неопределена цена. В този смисъл: Решение № 197 от 03.08.2012 г. по гр.
д. № 1430/2010 г., Решение на 209 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 750/2010 г. на ВКС, І г. о.
и Решение № 153 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3895/2017 г., I г. о., ГК.
Съдебната практика приема, че при липса на каквито и да било доказателства по
делото, че ищецът е бил известен за продажбата, или при липсата на безспорни данни
за момента на узнаване на договора, приема се, че той е узнал преди да е изтекъл
двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, т. е., че искът е предявен в законоустановения
преклузивен срок (Решение № 100/01.03.1995 г. по гр. д. № 1430/1993 г. на ВС, IV-то г.
о., Решение № 209/19.07.2010 г. по гр. д. № 750/2010 г. на ВКС, I-во г. о.)
От показанията на свидетелите Й. и Д. се установява, че ищецът е узнал за
извършеното разпореждане през месец юли 2020 г., когато при разговори с двамата
свидетели споделил за това обстоятелство. Показанията им следва да бъдат
кредитирани. Същите са конкретни, последователни и непротиворечиви, като се
подкрепят и от приетите документи- скица на имота издадена на 10.07.2020 г.
Независимо от това на коя дата през месец юли е настъпило узнаването, претенцията
се явява предявена в законовия двумесечен срок. Не може да се сподели тезата, че
узнаването е станало по-рано- през 2018 г. В показанията на свидетелите на
ответниците няма данни към този момент ищецът да е информиран за сключването на
процесния договор. В действителност е имало проверка на органите на реда по жалба
на ищеца, но от събраните гласни доказателствени средства се установява, че тя е във
връзка със сключен договор за аренда. В хода на проверката по преписката са били
представени нотариалните актове, но не се доказва същите да са достигнали до
знанието на ищеца. Свидетелят Х. заявява, че документите са били представени от
ответното дружество, след снемане обясненията на ищеца, като становището не му е
било показвано.
Правото на изкупуване на дял от съсобствен имот чрез заместване на купувача
по договора за покупко-продажба със съсобственика е преобразуващо субективно
материално право, признато от закона на онзи съсобственик, комуто не е предложено
да изкупи разпоредена чрез покупко-продажба идеална част на друг съсобственик в
полза на трето лице извън съсобствеността. Целта на разпоредбата е да ограничи
хипотезите, при които се променят лицата, притежаващи идеални части от недвижим
имот като по този начин се осигурява стабилност във вътрешните отношения между
съсобственици по повод ползването и управлението на общата вещ. Ето защо правото
на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС може да бъде упражнено от съсобственика
единствено в хипотезата, при която купувач на съответната идеална част е трето,
неучастващо в съсобствеността лице. Когато се извършва разпореждане вътре между
съсобствениците, разпоредбата не се прилага, защото законът не създава предимство
при изкупуването между тях. В този смисъл Решение № 763 от 10.11.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 2953/2008 г., I г. о., ГК.
3
В настоящата хипотеза, за да е възможно реализирането на потестивното право
следва да се установи, че предхождащият го договор за дарение е нищожен и не е
породил изобщо вещнопрехвърлителния си ефект. Само в тази хипотеза извършеното
разпореждане с 200/1000 ид.ч. от имота не поражда действие и правата биха
принадлежали на продавача на имота, който се явява и първоначалният съсобственик.
При пораждане на прехвърлителния ефект, независимо като какъв вид договор
(дарение, покупко-продажба, замяна и др.) ответното дружество би се легитимирало
като съсобственик в имота, преди сключването на процесната сделка.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК като основание за осъществяване на правото по чл.
33, ал. 2 ЗС заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност
на договора за дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване
или като преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване. Може да се
твърди, че дарението е извършено при липса на основание, или че то или мотивът,
единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави.
Заинтересованият съсобственик може да твърди, че дарението прикрива продажба,
сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице. При установяване
на сочените пороци на договора за дарение, останалите съсобственици ще могат да
упражнят изкупуването по отношение на продажбата, последвала дарението. В
последната хипотеза (относно относителната симулация) ще се приложат правилата
на прикритата продажбена сделка, ако са налице основанията за нейната
действителност.
Ето защо дори да се приеме, че сделката е относително симулативна и прикрива
покупко-продажба, тя отново легитимира ответното дружество като съсобственик в
имота на 200/1000 ид.ч., защото по делото не е предявен иск и за тяхното изкупуване.
Съсобственик на недвижим имот може да продаде своята идеална част на един друг
съсобственик и не е длъжен да я предлага за изкупуване на всички останали
съсобственици. Това задължение той има само ако я продава на трето лице. В този
смисъл Решение № 888 от 7.07.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2355/2007 г., V г. о.
Не се установяват и останалите въведени от ищеца възражения за пороци на
договора за дарение. С Тълкувателно решение № 5/28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г.
ОСГК на ВКС се прие, че няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, когато
с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот
в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част се прехвърли
впоследствие с договор за покупко-продажба на същото лице, без частта на дарителя да
е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици. Съгласно чл. 130, ал. 2
от Закона за съдебната власт, тълкувателното решение е задължително за настоящия
състав като част от системата на органите на съдебната власт (чл. 119, ал. 1 КРБ).
4
Основанието на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно. Тази цел на
дарителя е елемент от договора и представлява неговото основание. Наистина чл. 226,
ал. 3 ЗЗД обявява дарението за нищожно не само когато то противоречи на закона, но и
когато единственият мотив за извършването му е противозаконен. От ангажираните по
делото доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод, че
единствен мотив за сключването на договора е бил да се попречи на ищеца да изкупи
по съдебен ред идеалните части. Дарението представлява акт на щедрост и не може да
се предполага, че е сключен с единствената цел да увреди ищеца. Преценката какво
имущество да се дари е въпрос на вътрешните взаимоотношения между страните по
сделката и не може да послужи като основа за такъв извод.
Ето защо нищожността на сделката не е установена по несъмнен начин, поради
което не са налице условия за приложението на чл. 33, ал. 2 ЗЗД. Извършената
продажба на 300/1000 ид.ч. е от наследодателя на ответниците- физически лица на
юридическото лице, което е било съсобственик, което изключва приложението на чл.
33, ал. 2 ЗС.
Ето защо предявената претенция по чл. 33, ал. 2 ЗС е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответниците следва да бъдат присъдени направените разноски за адв. възн.
Направеното възражение за прекомерност на адв. възнаграждение е основателно по
отношение на ответното дружество. Предвид предмета на делото, въведените
възражения, проведените открити съдебни заседание, ангажираните писмени и гласни
доказателствени средства, съдът намира, че същото следва да бъде намалено до сумата
от 600 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: с. ******срещу
ЕНЧ. В. Т., ЕГН **********-продавач, починал в хода на процеса с конституирани
наследници: Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ***** и В. Е. Т., ЕГН **********, с
адрес: ****и „Аква агро системс“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: г*****, иск за
ДОПУСКАНЕ ИЗКУПУВАНЕ на основание чл. 33, ал. 2 ЗС на 300/1000 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР на с*****г., последно изменение
със заповед от 10.04.2018г., с адрес: *****, с площ от 1000 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, номер по
предходен план: *****, при съседи имоти с идентификатори ***** *****, при
5
уговорената в нотариален акт за покупко-продажба, вписан в ******г.
ОСЪЖДА В. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на Р. ИВ. Т., ЕГН **********
и В. ЕНЧ. Т., ЕГН ********** сумата от 600.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на „Аква агро системс“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 600.00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
6