Р
Е Ш Е
Н И Е № ......
гр.К., ………..2019 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на тридесети септември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при
секретаря..................Х.К...................................................................като
разгледа докладваното от съдията............................гр.дело №95 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявените искове са с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. §22 от КЗ във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата
твърди, че е потребител на застрахователна услуга по смисъла на
§1, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите от деликвента Г.И.Б., с ЕГН-**********,
с ответното З.дружество. Твърди, че като внучка на починалия Г.Т.Д.и предвид
Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС, е от кръга на
лицата материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и
Постановление №5 от 24.09.1969г. на Пленума на ВС. Твърди, че с починалия
следствие на ПТП дядо Г.Т.Д.били изключително близки. Между тях съществували
чувства на обич и привързаност, дядо и се грижел за нея като за своя дъщеря.
Макар да не са живели в едно домакинство, често ходела на гости на дядо си, и
последният често я посещавал. Изпитвала любов и уважение към своя дядо, който
бащински се грижел за нея и помагал в отглеждането и възпитанието й.
Отношенията им с починалия били изключително близки и привързани един към друг.
Скръбта и била неизмерима и й причинявала неимоверни страдания. Много трудно
преживявала загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент,
всекидневно общувала с дядо си и разчитала на неговата подкрепа в различни
житейски ситуации. Връзката между нея и Г.Д.била изключително силна и
внезапната му смърт се отразила изключително негативно на психиката й. Твърди,
че претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически
дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. Това
било нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено
семейство. Била много близка със своя дядо, съществувала е особена връзка на
привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли, затова
и все още страдала от загубата му, която нарушила обичайния й начин на живот. Не
е получила обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито
от делинквента поради което бил налице правен интерес от предявяването иска.
Сочи, че на 30.10.2015г., около 15:47 часа, на път 1-5, км. 231+800, в
землището на гр. С., възникнало ПТП, при което л.а. „БМВ 320 И“ с рег. №***,
управляван от водача Г.И.Б., се движил по път 1-5 в посока север-юг. В същото
време от крайпътна отбивка, намираща се отдясно по посоката на движение на л.а.
„БМВ 320 И“, л.а. „О. А.“ с рег.№***,
управляван от водача Г.Т.Д., предприел навлизане в платното за движение на път
1-5. Виждайки излизащия на пътя л.а. „О.
А.“, водачът на л.а. „БМВ“ Г.Б. не задействал спирачната система на автомобила,
а предприел маневра да заобиколи отляво на посоката си на движение навлезлия в
неговата пътна лента автомобил и насочил л.а. „БМВ“ в лентата за насрещно
движение. Между двата автомобила настъпил сблъсък, при който те изпаднали в
безконтролно аварийно движение и напуснали платното за движение. При
настъпилото ПТП водачът на л.а. „БМВ“ причинил по непредпазливост травми в
областта на таза и главата на водача на л.а. „О.“ Г. Д.. След инцидента Г.Т.Д.бил
откаран от екип на спешната помощ в Спешен травматологичен кабинет на УМБАЛ
„Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - С. и веднага бил приет за лечение в Клиниката
по ортопедия и травматология на болницата. Дядо й Г.Д.постъпил в клиниката за
операция след като претърпял травми на таза и главата при ПТП. При извършения
преглед били установени силна палпаторна болка в тазобедрената става, със силно
ограничени и болезнени движения във всички посоки, както и болки в торса и
главата. Поставена била диагноза: Фрактура пелвис. Назначена била
медикаментозна терапия. Въпреки назначеното лечение, на 31.10.2015г., около
19:40 часа, била регистрирана смъртта на пострадалия в болничното заведение. Към
датата на ПТП лекият автомобил, управляван от Г.Б., имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З.д.Е.“ АД по застрахователна
полица №ВО/07/115002616025, валидна от 22.10.2015г. до 21.10.2016г. (прекратена
на 05.02.2016г.). Съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни
разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилагала част
четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.)
освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на
застрахователните договори и пр., съдържала и процесуалноправни норми, каквато
в частност била и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). За станалото на 30.10.2015г.
ПТП били образувани ДП №441/2015г. по описа на ОД на МВР - С., пр.пр.
№4439/2015г. по описа на ОП - С.. С Присъда №4 от 30.01.2018г., постановена по
НОХД №286/2017г. по описа на ОС - С., подсъдимият Г.Б. бил признат за виновен в
това, че на 30.10.2015г., около 15:47 часа, на път 1-5, км. 231+800, в
землището на гр. С., при управление на МПС - л.а. „БМВ 320 И“ с рег.№ ***, без
да има необходимата правоспособност управлявал МПС, нарушил правилата за
движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“ - след като видял МПС л.а. „О. А.“ с рег.№***, който представлявал
опасност, не намалил скоростта и не спрял; и чл.150 от ЗДвП - „Всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,...“ -
управлявал л.а. „БМВ 320 И“ с рег.№*** без необходимата правоспособност и по
непредпазливост причинил смъртта на Г.Т.Д., с ЕГН-**********, от гр.Г. като
водач на л.а. „О. А.“ с рег.№***, поради
което на основание чл.343, ал.3, пр. предпосл., б.“б“, пр.1, вр. с чл.343,
ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК, подсъдимият бил осъден на
пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Постановената
присъда по НОХД №286/2017г. по описа на ОС - С. била обжалвана и образувано
ВНОХД №342/2018г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С Решение №286/03.12.2018г.,
влязло в сила, въззивният съд изменил присъдата като намалил наложеното на Г.Б.
наказание от пет на четири години лишаване от свобода за престъпление по
чл.343, ал.3, пр. предпоследно, б.“б“, пр.1 от НК. В останалата й част
присъдата на първоинстанционния съд била потвърдена. Позовава се на чл.300 от ГПК на влязлата в сила присъда на наказателния съд относно извършено деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца. Следствие на противоправното
си поведение, водачът Г.И.Б. й причинил вреда - изгубила много близък за нея
човек - своя дядо. Инцидентът белязал завинаги живота и, лишавайки я от обичта,
подкрепата и грижите на дядо й Г.Д.. Претендираните неимуществени вреди -
душевни болки и страдания, били в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП
от 30.10.2015г. Счита претендираното обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2015г., при което
починал дядо й - Г.Т.Д., за справедливо, като се имали предвид преживените
болки и страдания от внезапната загуба на толкова близък човек, така и с оглед
на трайната съдебна практика по подобни казуси. На основание чл.84, ал.3 вр. с
чл.86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът следвало да заплати и законна лихва върху
обезщетението от датата на непозволеното увреждане - 30.10.2015г. до
окончателното изплащане на сумата. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди „З.д.Е.“ АД, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.К.К., с ЕГН-********** в качеството на внучка на Г.Т.Д., с ЕГН-**********,***
Загора, сумата от *** лв. (пет хиляди лева)
обезщетение за претърпените неимуществени вреди- преживявания, морални болки и
страдания, следствие на ПТП, настъпило на 30.10.2015г., при
което починал Г.Т.Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.10.2015г. до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131
от ГПК ответникът счита предявените искове за
допустими, но неоснователни. Не оспорва наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите под формата на
застрахователна полица №07115002616025/21.10.2015, със срок на действие от
22.10.2015г. до 21.10.2016г. за лек автомобил „БМВ 320“ с рег.№ ***, управляван
по време на процесното ПТП от Г.И.Б.. Не оспорва качеството си на застраховател
и пасивно легитимирана страна по така предявените искове. Оспорва
основателността на исковете. За да бъде ангажирана договорната отговорност на
застрахователя по задължителната застраховка „ГО" на сочения за виновен за
настъпване на процесното ПТП водач на л.а."БМВ 320", било необходимо
ищцата да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. На първо място, имайки
предвид представената по делото и влязла в сила Присъда №4 от 30.01.2018г. на
Окръжен съд - С., по НОХД № 286/2017г., както и нормата на чл.300 от ГПК, не
оспорва вината на водача Г. И. Б.. С горецитираната Присъда Г. И. Б. бил
признат за виновен в това, че на 30.10.2015г., на път I - 5, км.231+800, в
землището на гр.С., при управление на МПС л.а.БМВ 320“, без да имал
необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за движение по
пътищата по ЗДвП, а именно чл.20,ал.2, изр.2 от ЗДвП - след като видял МПС
л.а."О. А.", който представлявал опасност, не намалил скоростта и не
спрял, и чл.150 от ЗДвП - по
непредпазливост причинил смъртта на Г.Т.Д., водач на л.а."О. А.", с
рег.№ ***. В Решението на Пловдивски апелативен съд от 03.12.2018г., по ВНОХД
№342/2018г, с което била изменена Присъдата, обаче, изрично се подчертавало
следното: „Не е отчетено в максимална
степен съпричиняването на съставомерния резултат от страна на пострадалия Г.Д..
Не може да се игнорира обстоятелството, че същият е навлезнал в платното за
движение, без да даде предимство на движещият се по пътно лек автомобил,
управляван от подсъдимия, а според показаният на св.Р.Г. дори и без да включи
ляв пътепоказател. Не е без значение
обстоятелството, че в бързината да направи маневрата се е наложило първият преминаващ
автомобил да използва и звуков сигнал, за да предупреди пострадалия, който
веднага след това е потеглил. В същата посока следва да се преценява и казаното
от свидетелката, че тя е възприела автомобила на подсъдимия следващ първия
преминал покарай тях от достатъчно разстояние и дори е извикала „чакай“ към
пострадалия. Всичко това води до извода на голяма степен на съпричиняване от
страна на пострадалия, което следва по-съществено да се отчете, като смекчаващо
отговорността обстоятелство при определяне размера на санкцията.“. Имайки
предвид механизма на настъпилото ПТП и нормата на чл.51 от ЗЗД прави възражение
за съпричиняване като твърди, че
пострадалият Г.Д.- наследодател на ищцата, със собствените действия и
поведение, допринесъл в изключително висока степен за настъпването на
процесното ПТП и е улеснил настъпването на вредоносните последици. Водачът на
л.а."О. А." Г.Д.предприел маневра за навлизане от крайпътна територия
на главен път без да се съобрази с движещия се пътя с предимство л.а.БМВ
320", като отнел предимството на същия. Пострадалият не оценил правилно
скоростта на движение на л.а.БМВ 320“ (която е разрешена и съобразена за
конкретните пътни условия), не го изчакал да премине, а изключително рисково и
неразумно, в противоречие с правилата за движение по пътищата, предприел
навлизане в неговата лента за движение и пресякъл траекторията му. От страна на
пострадалия било налице нарушение на чл.37,ал.3 от ЗДвП съгласно който „Водачът на пътно превозно средство, излизащо
на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните
превозни средства, които се движат по този път.“ Счита, че по този начин пострадалият сам се поставил в
предвидима опасност. В процесния случай приносът на пострадалия бил в
изключително висока степен и следвало да бъде оценен на 90 %. Оспорва наличието
на претърпени вреди от страна на ищцата и на причинно-следствена връзка между
настъпилото събитие и твърдените вреди. С договора за застраховка „Гражданска
отговорност" застрахователят се задължавал да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Третите лица следвало да
са увредени, за да имат право на обезщетение за вреди, причинени от моторни
превозни средства. Неимуществените вреди били неизмерими в пари, а всяко
увредено лице било в индивидуално отношение с пострадалия. С Тълкувателно решение
№1/2016 от 21.06.2016 г. ВКС разширил кръга на лицата, легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техен близък -
лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.Х1.1969 г. на Пленума на ВС и по изключение допуснал възможност за
присъждане на обезщетение, претендирано от всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай било справедливо да
бъдат обезщетени. Въпреки, че ищцата попадала в кръга на материално
легитимираните лица да търси обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди - емоционални болки и страдания, във връзка със смъртта на нейния дядо,
липсвали каквито и да било доказателства в тази посока извън твърденията
изложени в исковата молба. Без да се подценяват болките и страданията на
ищцата, претърпени от загубата на нейния дядо, в случая не можело да се приеме,
че е била налице твърдяната изключителна и дълбока емоционална привързаност
между претендиращото лице и пострадалия от ПТП. Загубата на близък човек като
дядо, обичайно предизвиквало отрицателни преживявания у внуците му. Оспорва
твърдения относно емоционалното състояние на ищцата вследствие на застрахователното
събитие. Възразява срещу претендираната законна лихва от датата на
застрахователното събитие 30.10.2015г. като погасена по давност съгласно
чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Моли съда да отхвърли иска. Претендира съдебни разноски.
По делото на основание чл.219, ал.1 от ГПК е конституиран като трето лице –
помагач на ответника, Г.И.Б., който в с.з. заявява, че не желае да участва, че
не си спомня как е станало ПТП, че нямал книжка и не желае да ангажира доказателства.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
От представеното заверено копие на Присъда №4/30.01.2018г., постановена
по н.о.х.д.№286/2017 г. по описа на Окръжен съд – С., влязла в сила на
27.12.2018 г., Г.И.Б. е признат за виновен в това, че на 30.10.2015 г., около
15.47 часа на път I-5 км. 321+800, в земището на гр.С., при управление на
моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „БМВ 320И“ с рег.№
***, без да има необходимата правоспособност да управлява МПС нарушил правилата
за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно: чл.20, ал.2, изр. второ
от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат когато възникне опасност в движението“ – като след като видял л.а. „О. А.“, с рег.№***, който представлява
опасност не намалил скоростта и не спрял и чл.150 от ЗДвП – „Всяко пътно
превозно средство, което участва в движенето по пътищата, отворени за
обществено ползване трябва да се управлява от правоспособен водач.“ –управлявал
л.а. „БМВ 320И“ с рег.№ *** без необходима правоспособност като по
непредпазливост причинил смъртта на Г.Т.Д., като водач на МПС л.а. „О. А.“, с рег. №***, поради което и на
основание чл.343, ал.3, предл. предпоследно, буква „б“, предл. първо, във вр. с
чл.343, ал.1, буква „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на
5 години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Видно от решение
№286/03.12.2018 г. по в.н.о.х.д.№342/2018 г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив /л.50/ въззивният съд е изменил Присъда №4/30.01.2018 г., постановена
по н.о.х.д.№286/2017 г. на Окръжен съд – С. като е намалил наложеното на
подсъдимия Г.И.Б. наказание от 5 на 4 години лишаване от свобода за извършеното
престъпление по чл.343, ал.3, предл. предпоследно, буква „б“, предл. първо, във
вр. с чл. 343, ал.1, буква „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
По делото са представени заверени копия на
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 02.11.2015 г., Протокол за оглед на ПТП и фотоалбум, Фиш за спешна
медицинска помощ №0145438/30.10.2015 г., издаден от ЦСМП – С., Епикриза
ИЗ№22499, на Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Проф. д-р С. К.“ – С.,
Препис-извлечение от Акт за смърт №1857/01.11.2015 г., издаден от община С. и
Удостоверение изх.№2309/18.12.2018 г., за съпруг/а и родствени връзки на Д.К.К..
По делото не е спорно, а и представената
справка за сключена застраховка е видно наличието на сключена за л.а. „БМВ
320И“, с рег.№*** застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
застрахователна полица №07/115002616025/ 21.10.2015 г., със срок на действие от
22.10.2015 г. до 21.10.2016 г. в „ЗД Евроинс“ АД.
Съгласно показанията на св.С. Г. К. /майка на Д.К./, ищцата израснала с дядо си. Тя и брат й редовно ходели при
дядо си и той често ги посещавал. Когато свидетелката заминала за чужбина, баща
й Г.носел отговорност на ищцата, помагал и, водел я на почивка. През ***2г.,
когато заминала със съпруга си за чужбина, дъщеря й била на четиринадесет
години. Докато отсъствали 14 години баща й помагал много, гледал децата. Той бил с ищцата, когато си търсела квартира,
ходел с нея по изпити при кандидатстване в
университета, помагал и при пренасянето на багаж. Когато ищцата започнала
работа, на всеки две седмици посещавала дядо си в гр.Г. и той я посещавал в
гр.Пловдив. След като дядо й починал ищцата била разстроена, изпаднала в
депресия, приемала за това лекарства, ставало й лошо, припадала няколко пъти
поради изравняване на границите на кръвното налягане, плачела тогава и при
всеки спомен за него.
В
показанията си св.И.К. К./брат на Д.К./ сочи, че когато
родителите им работели в чужбина, баба им и дядо ми Г. отгледали него и сестра
му като постоянно били около тях. Всяка събота и неделя, а понякога и през
седмицата ходели у тях, а през останалото време дядо им Г. ги посещавал. През лятото със сестра си били постоянно в
гр.Г.. Дядо им помагал във всичко включително и финансово. Когато ищцата учела
във в гр.Варна, той ги снабдявал с хранителни продукти, помагал и с пари,
защото получавал висока пенсия и работел като строител. Ищцата приела тежко загубата на дядо им,
защото си споделяла с него, имала му голямо доверие и разчитала на мнението му.
Смъртта на дядо им се отразила много тежко на ищцата- тя била унила, плачела,
страдала, като това състояние продължило година.
По
делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, с депозирано заключение
не е оспорено от страните, което съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се установява, че
мястото на удара се намира на пътното платно в източната лента за движение,
която е лентата за насрещно движещите се МПС спрямо посоката на движение на
л.а. „БМВ 320И“ с рег. №*** и е на около 3,10 метра западно и на 13,67 метра
южно от допълнителния ориентир. Причините за настъпването на произшествието са,
че водачът на л.а. „О. А.“, с рег. № ***
не се е съобразил с приближаващия от лявата му страна по първокласен път I-5
л.а. „БМВ 320И“ и е навлязъл от крайпътна територия в платното за движение без
да го пропусне да премине, а водачът на л.а. „БМВ 320И“ не е реагирал
своевременно за аварийно спиране при възникналата опасност за движението –
навлизане отдясно в платното за движение на л.а. „О. А.“. Видимостта на водача на лекия
автомобил „О. А.“ към приближаващият
л.а. „БМВ 320“ от посока север е минимум 141.30 м. Водачът на л.а.“Опер Астра“
е имал техническа възможност да предотврати ПТП като своевременно възприеме
движещия се по пътя с предимство лек автомобил „БМВ 320“, да се съобрази с
неговото отстояние, скорост на движение и го пропусне да мине, след което да
предприеме пресичането на пътното платно в посока от запад на изток. В
с.з.вещото лице пояснява, че пътното платно, на което е настъпило ПТП е широко
8.30 м.,че сблъсъкът е настъпил в насрещната лента на 3.10 м. от посоката на
движение на л.а. „БМВ 320“ надясно, от което следва извода, че пред л.а. „БМВ“
е имало широчина, наклонен участък, коридор 5.20 м. и ако водачът на л.а.“БМВ“
е намалил скоростта и се е съобразил с преминаващия л.а. „О. А.“ е имало техническа възможност да не
настъпи сблъсъка. От техническа гледна точка е налице причинно-следствена
връзка с описания механизъм на сблъсъка и настъпилите последици.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с § 22 от
КЗ, който е процесуално допустим. Съгласно § 22 ПЗР на КЗ за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г. /, се прилага
част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от
29.12.2015/, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ.
Следователно, доколкото в случая никоя от страните не твърди, а и не ангажира
доказателства относно подобна договорка, то следва да се приеме, че споровете
във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди
01.01.2016 г. ще бъдат разрешавани по реда на част ІV от КЗ/отм./. Разпоредбата
на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ признава в полза на пострадалото
лице пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител на вредите. Отговорността на застрахователя е пряко
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и за да бъде тя
ангажирана е нужно към момента на настъпване на увреждането да съществува
валидно З.правоотношение, породено от договор за „Гражданска отговорност” между
прекия причинител и застрахователя, както и кумулативното наличие на
предпоставките на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. В тежест на ищеца е установяването на правопораждащите отговорността
на застрахователя факти, както следва: 1. предпоставките на чл.45,
ал.1 от ЗЗД- виновно и противоправно поведение на водача на МПС, в
причинна връзка от което са произлезли твърдяните вреди – телесни
увреждания; 2. наличието на валидно З.правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „гражданска отговорност“ между този водач и
ответника. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване, както и възражението за съпричиняване.
Влязлата в сила присъда се ползва
със сила на присъдено нещо относно посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства,
поради което е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние, но само относно това дали то е извършено, дали е
противоправно и дали деецът е виновен. В настоящия случай наличието на влязла в
сила присъда, постановена по н.о.х.д.№286/2017 г. по описа на Окръжен съд – С.,
вината на прекия причинител Г.И.Б. и причинно-следствената връзка между
противоправното му деяние, съставляващо престъпление, за което е осъден, и
вредата, изразяваща се настъпилата следствие процесното ПТП смърт на Г. Т. Д.-дядото
на ищцата са установените обстоятелства, които не подлежат на пререшаване в
настоящото производство.
Отговорността на ответника е
установена и с оглед наличието на валидно сключена между него и собственика на
лекия автомобил „БМВ 320 И“ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите с полица №07/115002616025/21.10.2015 г., което
правоотношение е съществувало и към 30.10.2015 г.- датата на процесното ПТП.
Активната материалноправна
легитимация на ищцата да претендира обезщетение с оглед качеството й на внучка
на пострадалия Г. Т. Д., починал на 31.10.2015 г. е обусловена от Тълкувателно
решение №1/2016 г. по тълк.д.№1/21.06.2018 г. на ОСГТК, с което се прие, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.V.1961 г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на ВС, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на решението е отчетено, че според
традиционните за българското общество семейни отношения, бабите/дядовците и
внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
От събраните по делото и необорени гласни доказателства се установи, че
независимо от това, че ищцата и нейният дядо Г.Т.Д.не са живели в общо
домакинство, той е присъствал трайно и постоянно в живота й, тъй като тя
редовно ходела при него в гр.Г. и той я е посещавал, помага й всячески в
периоди важни за живота й особено, когато родителите й били в чужбина
/четиринадесет години/. Грижите, вниманието, помощта, подкрепата и авторитета
са изградили силна емоционална привързаност и доверие между ищцата и нейният
дядо, които са продължили през годините до смъртта му. Ето защо съдът намира,
че връзката между починалия и ищцата - негова внучка е била по-дълбока от
обичайната привързаност между дядо и внучка и поради съдържанието й ищцата е
претърпяла морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките заради
това, за действително претърпените от нея неимуществени вреди тя
следва да бъде обезщетена от ответника в качеството му на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по която
застраховано лице е делинквентът.
Обезщетението за неимуществени вреди подлежи на определяне от съда по справедливост с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. По силата на §22 от ПЗР на действащия КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г. /, какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта от Кодекс за застраховането, отменен ДВ бр.102/29.12.2015 г. Застраховката „Гражданска отговорност“ е сключена с полица №07115002616025/21.10.2015 г. Ето защо при определяне размера на дължимото З.обезщетение са приложими единствено нормите на част четвърта от КЗ /отм., които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под този, посочен в §27, ал.1, б.“а“ от ПЗР на КЗ /отм./, а именно: за всяко събитие при едно пострадало лице до 1000000 лв. Като се вземат предвид всички обстоятелства по делото – конкретиката в отношенията между дядо и внучка, интензитета и продължителността на страданията, възрастта на починалия към датата на ПТП и инфлационните процеси към този момент съдът приема, че за справедлив размер за обезвъзмездяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди може да се определи паричното обезщетение от 18000 лв.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат:
Съпричиняването по чл.51,
ал.2 от ЗЗД ще е налице ако се установи, че увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите т.е. приносът му да е
конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане
от такива действия, което да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. От събраните по делото доказателства в т.ч. заключението на САТЕ
може да се направи извода, че ПТП на 30.10.2015 г. е настъпило в резултат, както на действията на
осъдения водач на л.а.“БМВ“, който е нарушил чл.20, ал.2, изр.2 и чл.150
от ЗДвП, управлявайки без необходимата правоспособност МПС, не се е съобразил с възникналата
опасност за движението му и не е намалил скоростта, а при необходимост и да
спре, запазвайки разположението на МПС-то в своята пътна лента, така и
пострадалия водач на л.а.“О. А.“, който предприел пресичане на платното за
движение без да се увери, че не го застрашава опасност от преминаващите по него
автомобили, с което не е спазил правилото на чл.25, ал.1 от ЗДвП /-„Водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра за
навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение“/ във вр. с разпоредбата на
чл.37, ал.3 от ЗДвП- „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от
крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и
други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства,
които се движат по този път.“. Действията на пострадалия са проява на
небрежност спрямо собствената му безопасност, поради което съдът намира
възражението на ответника за основателно и доказано. Налице е хипотезата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД съпричиняване от страна на пострадалия Г.Т.Д., тъй като
неправомерно осъщественото от него като водач на л.а. „О. А.“ несъобразено навлизане на пътното
платно е създало условия за настъпване на ПТП, каквито не биха възникнали, ако
не беше извършил това действие. Поради това съдът определя приноса на
пострадалия на 1/3 спрямо приноса на виновния водач на л.а. “БМВ”, Г.И.Б.,
който е с призната
със съдебен акт вина, свързана с нарушаване на правилата за движение,
задължителни за съда. Поради това дължимото се обезщетение на ищцата за причинените
й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от внезапната загуба на своя дядо следва да бъде
намалено с 1/3 поради съпричиняване на пострадалия Г.Т.Д.т.е. е в размер на ***0 лв. Предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от *** лв., тъй като съдът не може да присъди
повече, от колкото е поискано.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, т.е. от деня на увреждането дължи заплащането на законна лихва.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД поради което
отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Ищцата е
претърпяла неимуществени вреди от смъртта на нейния дядо, в резултат на ПТП на
30.10.2015 г., и ответникът в качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ дължи от тази дата законна лихва. Ответникът своевременно е направил възражение за погасителна давност на
претенцията за лихва за забава. Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД вземането
за лихви се погасява с изтичането на три годишна давност. Исковата молба е
подадена на 16.01.2019 год. Лихвите за забава са дължими за 3 години назад от
подаването или от 16.01.2016 г. Следователно за периода от датата на застрахователното събитие /30.10.2015 г./ до 16.01.2016 г. вземането на ищцата
за лихви за забава на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди е
погасено по давност /в т.см. решение №96/18.07.2011 г. по т.д.№610/2010 г. на
ВКС, I т.о. и др./ поради което лихва за забава следва да бъде присъдена от
17.01.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението по чл.226, ал.1 от КТ
/отм./, а за периода от 30.10.2015 г.
до 16.01.2016 г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
Предвид изхода на спора на
ищцата се дължат разноски в размер на *** лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. С молба вх.№12505/01.10.2019 г. ответникът направил
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.***4 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение при интерес от *** лв. до
10000 лв. е 580 лв. + 5 % за горницата над *** лв. Предявеният иск е с
материален интерес - *** лв. Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до
преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. Съдът като взе предвид обема на
извършената от процесуалният представител на ищцата работа и това, че
делото е с фактическа и правна сложност счита, че заплатеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, поради което възражението е неоснователно. На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените
по делото разноски в размер на *** лв. адвокатско възнаграждение.
260.96 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-К. *** лв. държавна такса.
Водим от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “Застрахователно
д.Е.” АД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Д.К.К., с ЕГН-********** ***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с §22 от КЗ, сумата от *** лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, морални болки и
страдания, следствие смъртта на дядо й Г.Т.Д.,
починал на 31.10.2015 г. в резултат на ПТП на 30.10.2015 г., виновно
причинено от Г.И.Б. като водач на лек автомобил „БМВ 320 И“, с рег.№ ***,
ведно със законната лихва от 17.10.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихва за забава за периода от
30.10.2015 г. до 16.01.2016 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА “З. д.Е.” АД, с
ЕИК:*** със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.К.К.,
с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по
делото разноски в размер на *** лв.
ОСЪЖДА “З. д.Е.” АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на *** лв.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените с решението суми следва да бъдат заплатени от “З. д.Е.” АД, с
ЕИК:***, по посочената банкова сметка ***: ***, в
„Р./Б./“ ЕАД, с титуляр адв.Ж.С.З..
Решението е постановено при
участието на трето лице- помагач Г.И.Б., с ЕГН-********** ***.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: