№ 12746
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110174625 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД срещу
И. П. П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 36367/2024г. на СРС, 40-ти състав, а именно:
148,26лв. - дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 15.10.2021г. с
предмет устройство Nokia G10 32GB за отчетен период 15.08.2022г.-14.09.2022г.;
65,86лв. - разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг;
33,18лв. - дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 15.10.2021г. с
предмет пакет базови аксесоари за отчетен период 15.08.2022г.-14.09.2022г.;
77,60лв. - неустойка, дължима съгласно раздел 4, т. 2 от допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер **********
от дата 15.10.2021г., поради неизпълнение на задълженията на абоната;
ведно със законната лихва върху горните суми от 14.06.2024 г. до изплащането
им.
Ищецът твърди, че на 15.10.2021г. сключили с ответника допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** за
срок от 24 месеца с абонаментен план Тотал+ с месечен абонамент за първоначалния
срок на договора от 23,99лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния
срок от 28,99лв. Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по договора, му
била начислена неустойка съгласно раздел 4, т. 2 в размер от 77,60лв. На същата дата -
15.10.2021г. и по повод допълнителното споразумение, между страните бил сключен и
договор за лизинг, по който ищецът като лизингодател предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване устройство Нокия Г10 32ГБ Дуал Блу срещу обща
лизингова цена от 243,57лв., дължима на 23 месечни вноски от по 10,29лв. По този
договор ответникът дължал сумата от 148,26лв., представляваща 14 бр. лизингови
вноски, начислени накуп поради неплащане на предходните такива съгласно чл. 12 от
ОУ за отчетен период 15.08.-14.09.2022г. Вследствие неизпълнението на задълженията
1
по споразумението, ответникът дължал и сумата от 65,86лв., представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по договора. На 15.10.2021г. бил сключен и договор за лизинг, с който
били предоставени на ответника за временно и възмездно ползване пакет базови
аксесоари, платими на 23 месечни вноски от по 2,37лв. всяка. По този договор
ответникът дължал 33,18лв., представляваща сбор от 14 лизингови вноски, начислени
накуп поради неплащане на предходните такива съгласно чл. 12 от ОУ за отчетен
период 15.08.2022г.-14.09.2022г.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Посочва, че на 28.07.2016г. сключил с ищеца договор за мобилни услуги за мобилен №
**********, като на 15.10.2021г. сключил допълнително споразумение към него с
посочения от ищеца пакет. На 15.10.2021г. между страните бил сключен и договор за
лизинг на устройството Нокия, като лизинговата цена била 243,57лв., а стандартната
цена без абонамент план била 389,90лв. На 15.10.2021г. бил сключен и договор за
лизинг на базови аксесоари на цена от 56,97лв., като тези договори били съпроводени
с ОУ. Посочва, че около 9 месеца след сключване на договора без видима причина
устройството блокирало - самоизключвало се чрез изтрИ.е на цялата информация.
Ищецът предявил рекламация пред ищеца, като на 15.07.2022г. посетил магазин,
находящ се в гр. София, бул. „Витоша“ № 10, където предал устройството и бил
уведомен, че ще бъде ремонтирано в 10-дневен срок. След изтичане на този срок,
ответникът започнал да иска информация за устройството, каквато не му била
предоставяна. На 19.08.2022г. ответникът сключил договор с друг мобилен оператор,
като в същия ден получил обаждане, че устройството е обслужено и се намира в
горепосочения магазин. На 01.09.2022г. ответникът заплатил 38,93лв., а на 16.09.2022г.
получил съобщение за неплатени задължения. На 07.10.2022г. подал сигнал до КЗП.
Едва на 10.11.2022г. ищецът предоставил на ответника ново устройство от същия вид.
Посочва, че почти три месеца не бил ползвал устройството, въпреки което си плащал
задълженията. Твърди, че клаузите за дължимост на неустойки в договорите и ОУ са
неравноправни и като такива нищожни, както и че противоречат на добрите нрави.
Освен това, на ответника му било обяснено, че аксесоарите са подарък, а не се дължи
цена за тях.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на
28.07.2016г. страните са сключили договор за мобилни услуги за мобилен №
**********, като на 15.10.2021г. са сключили допълнително споразумение към него с
пакет Тотал+ при месечна абонамента такса от 23,99лв. за срока на договора и 28,99лв.
след това.
От представеня в заповедното дело договор за мобилни услуги № ************
от 28.07.2016г., изменен с допълнително споразумение от 15.10.2021г., се установява,
че между ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка
с предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко
съобщителни мрежи за предпочетен номер **********. По първоначалния договор
2
срокът е бил 24 месеца, а с изменението му - срокът е удължен до 15.10.2023г.
Съгласно договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги, абонатът дължи
заплащане на абонамента такса и стойността на допълнително потребени услуги.
Ищецът е представил по делото кредитно известие № ************ от
15.09.2022г., в което е посочено, че на ответника е начислена сумата от 165,84лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги, сумата от 181,44лв. –
вноска за лизинг, както и сумата от 38,93лв. – задължения от предходен период с ДДС,
като е налице отбелязване, че сумата от 38,93лв. е погасена чрез плащане.
Ищецът претендира заплащането на лизингови вноски от 148,26лв.,
представляваща вноски по договор за лизинг от 15.10.2021г. с предмет устройство
Nokia G1032GB, начислени в отчетен период 15.08.2022г.-14.09.2022г.
Предмет на този иск са отношенията, породени от представения договор за
лизинг от 15.10.2021г., като фактът, че страните са се намирали в облигационно
правоотношение по същия, е безспорен. Не е налице спор, че въз основа на сключения
договор ищецът е предал за временно и възмездно ползване на ответника И. П. П.
следното устройство: марка Nokia, модел G10 32GB Dual Blue, както и че по договора
за лизинг получателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на
243,57лв. с ДДС, разсрочена на 23 равни месечни вноски от по 10,59лв., последната с
падеж 15.09.2023г.
От съдържанието на правоотношението между страните се налага изводът, че
ответникът има качеството "потребител", а ищецът "търговец" по см. на §13, т. 1 и т. 2
от ДР на ЗЗП. Качествата на страните, видът и предназначението на стоката, предмет
на сделката, обуславят приложимостта на разпоредбите на ЗЗП към конкретния
договор. Приложение намира и Закона за предоставяне на цифрово съдържание и
цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС).
Според чл. 1, ал. 2 от сключения между страните договор за лизинг,
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за
ползване устройство Нокиа, като подпише договор за изкупуване на устройството с
лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на договора за лизинг,
след изпълнение на условията за придобИ.е собствеността на устройството, посочени в
Общите условия, и след като заплати допълнителната сума от 10,59лв. Съгласно ал. 3,
ако лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2, устройството подлежи на
връщане в срок от 1 (един) месец след изтичане на срока на договора, като в същия
срок лизингополучателят може да заяви изрично и в писмена форма, че желае да
върне устройството. Предвидено е, ако устройството не бъде върнато или ако не бъде
върнато в състоянието, посочено в предходното изречение, респ. ако лизингодателят
заяви изрично и в писмена форма, че не желае да закупи устройството, че
лизингополучателят дължи неустойка, респ. допълнителна сума от 10,59лв.
Лизингополучателят се е задължил да заплати лизинговата стойност на вещта в
общ размер от 243,57 лв. на 23 броя месечни лизингови вноски съгласно погасителен
план, обективиран в договора. В чл. 4 от договора е предвидено, че с подписването на
договора лизингополучателят е декларирал и потвърждава, че лизингополучателят му
предава устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства
напълно на договорените технически характеристики и е окомплектован с цялата
документация, включително гаранционна карта.
Според клаузата на чл. 6, ал. 1 от приложимите към договора за лизинг общи
условия, срещу предоставеното ползване на устройството, лизингополучателят се
задължава да заплати на лизингодателя обща лизингова цена в размер, посочен в
договора за лизинг между страните, която общата лизингова цена включва
3
първоначална лизингова вноска и месечни лизингови вноски. В чл. 7, ал. 1 от общите
условия към договора за лизинг има включена клауза, съобразно която
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху устройството или да
го върне на лизингодателя съгласно условията на договора за лизинг между страните.
Според ал. 2, условие за придобИ.е правото на собственост от страна на
лизингополучателя или за връщането на устройството на лизингодателя съгласно
предходната алинея, е последният да е заплатил всички дължими за целия срок на
действие на договора лизингови вноски, лихви и други парични задължения, както и
всички дължими към датата на придобИ.е на собствеността, респ. връщането, парични
задължения по сключения/сключените договори за предоставяне на мобилни или
фиксирани услуги. В случай че лизингополучателят желае да придобие право на
собственост върху устройството или да го върне на лизингодателя преди изтичане
срока на договора, той се задължава да плати наведнъж оставащите месечни
лизингови вноски до размера на общата лизингова цена, определена в писмения
договор между страните, както и всички други дължими плащания спрямо
лизингодателя като лихви и други парични задължения.
Не е налице спор относно твърдяното от ответника обстоятелство, че на
15.07.2022 г. ищецът е предал устройството Nokia, модел G10 32GB Dual Blue, в
магазин на ищеца на адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №10, за което е бил съставен
протокол за приемане на устройство № *********/15.07.2022г. В него са описани
следните дефекти: проблем с дисплея, телефонът е започнал често да блокира и след
като блокирал, сам се върнал към фабричните настройки. Липсва отбелязване да е
предоставен заместващ /оборотен/ телефон на ищеца. В чл. 8 от протокола за
приемане на устройство е посочено, че след уведомяване за извършено сервизно
обслужване или отказ от такова, или най- късно до изтичане на 30 /тридесет/ дни от
датата на протокола (в случай че е почивен ден, в първия следващ работен ден след
този срок), потребителят се задължава да се яви в търговския обект, за да получи
своето устройство. Отбелязано е, че ищецът не носи отговорност за устройства,
непотърсени от собственика им до 3 (три месеца) от датата на приемането им за
сервизно обслужване.
В депозирано становище с изх. № 211/28.10.2022г. в хода на образуваното по
жалба на ответника производство пред Комисия за защита на потребителите ищецът е
изложил становище, че във връзка с предоставен апарат за рекламация, представител
на ищеца ще се свърже с ответника И. П. П. и ще отправи покана, за да бъде
извършена замяна на устройството с ново. Посочено е, че ответникът П. е прекратил
договор за номер +359********* на 18.08.2022 г. чрез пренос на номера в мрежата на
друг оператор, както и че поради предсрочното прекратяване на договора са начислени
предвидените в допълнителното споразумение от 15.10.2021 г. неустойки в размер на
165,84 лв. и тази сума е отразена във фактура от 15.09.2022 г.
Установено е, че на 10.11.2022 г. лизингодателят е предоставил на ответника
друго мобилно устройство – смартфон марка Nokia, модел G11 32 GB Ice, IMEI/сериен
номер 353399603021485. В протокола е направено отбелязване, че ремонтът на
описано устройство марка Nokia, модел G10 32 GB Ice, IMEI/сериен номер
358078146974120, е изпълнен в срок до 17.08.2022г., считано от 15.07.2022г., за
следния дефект: блокира постоянно, механично увреждане. Видно от протокола,
осъществена е замяна на устройството с друго: смартфон Nokia, модел G11 32 GB Ice,
IMEI/сериен номер 353399603021485. В протокола е посочено, в случай че
устройството, по отношение на което е осъществена замяната, е предмет на договор за
лизинг с потребителя, с подписване на акта за удовлетворяване на рекламацията
страните се съгласяват, че се променя съответно договора за лизинг, като предмет на
4
последния става устройството, описано в т. 2, а именно: смартфон Nokia, модел G11 32
GB Ice, IMEI/сериен номер 353399603021485.
Съгласно чл. 26 ЗПЦСЦУПС, продавачът е длъжен да предостави на потребителя
стоки, които отговарят на индивидуалните изисквания за съответствие с договора, на
обективните изисквания за съответствие и на изискванията относно липсата на
съответствие, дължащо се на неправилно монтиране или инсталиране на стоките,
доколкото са приложими. Изискванията за съответствие на стоките са посочени в чл.
27 от ЗПЦСЦУПС и включват, съответствие на описанието, вида, количеството и
качеството и да притежават функционалност, съвместимост, оперативна съвместимост
и други характеристики, предвидени в договора; да са годни за конкретната цел,
търсена от потребителя, за която потребителят е уведомил продавача най-късно в
момента на сключване на договора за продажба и по отношение на която търговецът
се е съгласил; да се доставят с всички принадлежности и всички указания,
включително указанията за инсталиране и монтаж, предвидени в договора за
продажба, и да се актуализират съгласно предвиденото в договора за продажба.
Освен индивидуалните и специфични договорни изисквания към стоките,
съгласно чл. 27 ЗПЦСЦУПС, същите следва да отговарят според чл. 28 от ЗПЦСЦУПС
и на следните обективни изисквания за съответствие: 1. да са годни за целите, за които
обичайно се използват стоки от същия вид, като се вземат предвид, когато е
приложимо, действащите разпоредби на правото на Европейския съюз и на
националното право, както и на съществуващите технически стандарти, или при
липсата на такива стандарти - на приложимите за съответния сектор правила за добри
практики; 2. да притежават качествата на мострата или модела, която продавачът е
предоставил на разположение на потребителя преди сключването на договора, и да
отговарят на описанието на тази мостра или модел, когато е приложимо; 3. да са
доставени със съответните принадлежности, включително опаковката и указанията за
инсталиране или други указания, които потребителят може разумно да очаква да
получи, когато е приложимо, и да са в количество и да притежават качествата и
другите характеристики, включително по отношение на трайност, функционалност,
съвместимост и безопасност, които са обичайни за стоки от същия вид и които
потребителят може разумно да очаква предвид естеството на стоките и като се вземат
предвид всички публични изявления, направени от продавача или от други лица на
предходен етап от веригата от сделки или направени от името на продавача или от
името на тези лица, включително производителя, съдържащи се например в рекламата
или в етикета.
Отговорността за установени несъответствия, които са се появили в рамките на
две години от придобИ.ето на "стоката", е на продавача съгласно чл. 31 ЗПЦСЦУПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗПЦСЦУПС, всяко несъответствие, което се
появи до една година след доставянето на стоките, се счита, че е съществувало при
доставянето им, освен ако не се докаже противното, или ако тази презумпция е
несъвместима с естеството на стоките или с естеството на несъответствието.
Установено е, че вещта, предмет на процесния договор за лизинг, е предоставена
на ответника на 15.10.2021г. , както и че в рамките на гаранционния срок мобилното
устройство е проявило дефект, за което ответникът е уведомил ищеца на 15.07.2022г.,
на която дата устройството е предадено и прието за ремонт от представител на
последния. Едва на 10.11.2022г. ищецът е предоставил на ответника ново устройство
със сходни характеристики, което представлява извънсъдебно признание, извършено с
конклудентни действия, за задължението му в тази насока. Ищецът не доказва в
периода 15.07.2022г.-10.11.2022г. да е предоставил годно за употреба устройство на
ответника, като не се установява и повредата на устройството да се дължи на
5
поведение на последния. Ето защо, съдът приема, че през този период ищецът не е
изпълнил задължението си да осигури ползването на лизинговата вещ, предмет на
договора за лизинг от 15.10.2021г., и не е предоставил ползването на друга вещ със
сходни характеристики. Предвид че това задължение не е изпълнено, ответникът не
дължи заплащане на лизинговите вноски за този период, тъй като е бил в
невъзможност да ползва стоката по независеща от него причина. Този срок е от 3
месеца и 10 дни, което в парична равностойност възлиза на 35,30лв. и сума в този
размер не се дължи от ответника. Останалите лизингови вноски обаче са дължими,
като падежът на последната е настъпил на 15.09.2023г. Ищецът в настоящото
производство претендира сбора от 14 лизингови вноски на обща стойност 148,26лв.,
като съдът приема, че му се дължат такива на стойност 112,96лв. след изваждане на
сумата от 35,30лв. Следва да се има предвид, че правоотношенията между страните по
договора за електронни услуги и договора за лизинг, макар и свързани, имат
самостоятелен характер и прекратяването на едното правоотношение не води като
последица до прекратяване на другото. Ето защо, доколкото вещта е била предадена на
ответника и същият е разполагал с възможността да я полза извън периода, в който се
е намирала в държане на ищеца поради настъпилата повреда, ответникът дължи
заплащане на цената, възлизаща на 112,96лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че първият иск се явява основателен до
размер на сумата от 112,96лв. и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния
предявен размер от 148,26лв.
По иска за сумата от 65,86лв., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че на 15.10.2021г. между тях е
сключен договор за лизинг на устройството Нокия Г10 32ГБ. Не е спорно, че
лизинговата цена с абонаментен план е 243,57лв., а стандартната цена без абонамент
план 389,90лв.
Сключеният на 15.10.2021г. договор е за лизинг, а не за продажба на изплащане. С
договора за лизинг съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 ТЗ лизингодателят се
задължава да предостави за ползване вещ срещу определено възнаграждение, като
основната разлика между договора за лизинг и договора за продажба е в
транслативния вещноправен ефект, какъвто липсва при договора за лизинг.
Лизингополучателят може да придобие вещта след изтичане срока на договора или по
време на изпълнението му, но за това е необходимо наличието на ново продажбено
съглашение, сключено между страните, въз основа на което да се постигне
транслативния ефект на продажбата - в този смисъл Определение № 1195 от 9.05.2024
г. на ВКС по т. д. № 1412/2023 г., I т. о., ТК и др.
В случая в чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг е предвидено, че лизингополучателят
има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство,
като подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10
дни преди изтичането на срока на договора за лизинг, след изпълнение на условията за
придобИ.е на собствеността на устройството, посочени в Общите условия и след като
заплати допълнителната сума от 10,59 лв. Не са наведени твърдения между страните
да е сключен договор за изкупуване на предоставеното по договора за лизинг мобилно
устройство, предмет на процесния договор за лизинг.
От материалите по делото се установява, че страните са се съгласили, видно от
представения по делото акт за удовлетворяване на рекламация от 11.11.2022г., че се
променя предмет на договора за лизинг, който ще бъде устройството, описано в т. 2, а
именно: смартфон Nokia, модел G11 32 GB Ice, IMEI/сериен номер 353399603021485.
6
Лизингополучателят по процесния договор се е задължил да заплати лизинговата
стойност на вещта в общ размер от 243,57 лв. на 23 броя лизингови вноски, съгласно
погасителен план, обективиран в договора. Според клаузата на чл. 6, ал. 1 от
приложимите към договора за лизинг общи условия, срещу предоставеното ползване
на устройството, лизингополучателят се задължава да заплати на лизингодателя обща
лизингова цена в размер, посочен в договора за лизинг между страните, която обща
лизингова цена включва първоначална лизингова вноска и месечни лизингови вноски.
В чл. 7, ал. 1 от общите условия към договора за лизинг има включена клауза,
съобразно която лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
устройството или да го върне на лизингодателя съгласно условията на договора за
лизинг между страните.
Съдът намира, че клаузата за дължимост на претендираната неустойка е
нищожна. Ищецът е предоставил преференциална цена при ползване на абонамент,
като е уговорил неустоечна клауза за дължимост на стандартната цена в зависимост на
оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Начинът, по който е уговорена,
а именно в размер на всички абонаментни такси по договора до края на неговото
действие, не съответства на типичните за неустойката обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция. Нищожността на неустойката се преценява към момента на
сключването на договора. Ако целта на неустойката не съответства с нейните основни
и присъщи функции, то съдът я обявява за нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Неустойка за разликата в цената на получените във връзка с договора мобилно
устройство без абонамент и преференциалната цена, доставя на ищеца имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не е
прекратен, но без да се предоставя насрещна престация по договора. Уговорена по
този начин, неустойка противоречи на принципите на справедливост и еквивалентност
на престациите по двустранните договори, съответно излиза извън основните й
функции, поради което и съдът приема, че същата не поражда действие, респ. не е
налице основание за нейната дължимост.
С оглед изложеното, този иск подлежи на отхвърляне.
По иска за сумата от 33,18лв. - дължими лизингови вноски по договор за лизинг
от 15.10.2021г. с предмет пакет базови аксесоари, начислена в отчетен период
15.08.2022г.-14.09.2022г.:
Ищецът претендира и заплащането на лизингови вноски по сключен между
страните договор за лизинг от 15.10.2021г., въз основа на който били предоставени на
ответника за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, платими на 23
месечни вноски от по 2,37лв.
По делото е представен договор за лизинг за базови аксесоари от 15.10.2021г. /л.
26-27 от заповедното дело/, по силата на който на ответника е предоставено ползването
на аксесоари: BASIC ACCESSORIES MyScreen Lite Edge NOKIA G10 с номер
27092748; BASIC ACCESSORIES ENERGIZER CIA10 Earphones Rosegold с номер
27084895; BASIC ACCESSORIES Good Ram USB 3.0 Flash Memory 16GB с номер
27080151 и BASIC ACCESSORIES ULTRON RealPower PB 2600 Alu с номер 27073497
за срок от 23 месеца, като уговореният размер на общата лизингова цена възлиза на
56,97 лв. с ДДС.
По делото не е спорно, че вещите са предадени на купувача със сключването на
договора, поради което за него се е породило насрещното задължение за плащане на
уговорената цена, разсрочена на равни месечни вноски. Предвид, че по делото не се
доказва плащането им и е настъпил крайният срок за това, ответникът дължи
уговорената цена. Неоснователно е възражението му, че били предоставени
безвъзмездно, доколкото ясно в договора е описано каква цена се дължи за тях, което
7
показва несъмнено възмездният характер на сделката.
Ето защо, този иск следва да бъде уважен изцяло.
По иска за сумата от 77,60лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване съгласно раздел 4, т. 2 от допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочитан номер ********** от дата 15.10.2021г. поради
неизпълнение на задълженията на абоната:
В раздел 4, т. 2 от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочитан номер ********** от дата 15.10.2021г. е предвидено в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в чл.1, по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или
други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия,
последният да дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване, неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана
месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. Касае се за компенсаторна
неустойка - неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за
услуга.
В случая съдът намира, че не е осъществена никоя от хипотезите на чл. 143 ЗЗП,
поради което не се касае за неравноправна клауза в потребителски договор.
Неустойката се равнява на месечния абонамент за три месеца и според съда не е в
противоречие със закона или добрите нрави, доколкото притежава присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойката
представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно
задължение и същевременно обезщетява насрещната страна. В случая тези неустойка
не е необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на мобилния
оператор. Стандартният месечен абонамент за предоставените услуги е конкретно
определен, като претендираната неустойка не надвишава уговорения между страните
максимален размер от три стандартни месечни такси. Неустойката за неспазен срок на
договора в максималния й троен размер на съответната абонаментна такса има за цел
да компенсира вредите от накърнения негативен интерес на кредитора от прекратяване
на правоотношението преди изтичане на срока на облигационната връзка. Наред с това
така уговорената неустойка цели да набави заместваща облага за оператора поради
факта, че същият пропуска възможността да реализира приходи от предоставянето на
услуги за по-продължителен срок, като той вече е осигурил техническата възможност
за това – в този смисъл е преобладаващата практика на СГС - Решение №
2394/17.04.2025г. по в. гр. д. № 5753/2024г., Решение № 376/22.01.2024 г. по в. гр. д. №
9838/2021г. и др.
С оглед изложеното, съдът приема, че клаузата за дължимост на тази неустойка не
е неравноправна и нищожна, като са настъпили и предпоставките за нейното
начисляване. Не се спори, че договорът е прекратен едностранно от ответника чрез
прехвърляне на мобилния му номер към друг оператор, като едновременно с това е
деактивиран ползваният от него абонамент, считано от 18.08.2022г. Тоест, в случая е
преустановено действието на договора преди изтичане на крайния му срок по
инициатива на потребителя. Следва да се има предвид, че това действие не би могло
да бъде оправдано с поведението на ищеца по отношение на лизинговата вещ,
доколкото двата договора са различни и отделни, макар и да имат връзка помежду си.
Ненадлежното изпълнение на задълженията на дружеството в определен период по
договора за лизинг не освобождава ответника от ангажимента му да спазва
задълженията си по договора за предоставяне на мобилни услуги, включително в
темпорално отношение – за срока, за който е уговорен. Тъй като това в случая не е
8
сторено – прекратен е предсрочно по инициатива на абоната, за дружеството се е
породило правото да начисли договорената неустойка за неизпълнението. Нейният
размер е по-малък от трикратния размер на абонаментната такса по най-високия
тарифен план по договора (28,99 лв.), а именно 77,60 лв., което е в полза на
потребителя.
С оглед изложеното, този иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал разноски в размер на 505лв. в заповедното производство, от
които следва да му се присъдят 347,76лв. В исковото е доказал разноски в общ размер
от 425лв., от които следва да му се присъдят 292,67лв.
Ответникът е доказал разноски в исковото производство в общ размер от
604,20лв., от които следва да му се присъдят 188,12лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Младост - 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу И. П. П., ЕГН:
**********, с адрес: *****************************************, установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 36367/2024г. по описа на СРС, I ГО, 40-ти състав, а именно:
112,96лв. - дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 15.10.2021г. с
предмет устройство Nokia G10 32GB, ведно със законната лихва от 17.06.2024г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен от 148,26лв.;
33,18лв. - дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 15.10.2021г. с
предмет пакет базови аксесоари, ведно със законната лихва от 17.06.2024г. до
окончателното плащане;
77,60лв. - неустойка, дължима съгласно раздел 4, т. 2 от допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер **********
от дата 15.10.2021г., ведно със законната лихва от 17.06.2024г. до окончателното
плащане;
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост - 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, срещу И. П. П., ЕГН **********, с адрес:
*****************************************, иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 65,86лв., представляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договора за лизинг от 15.10.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 36367/2024г. по описа на СРС, I ГО, 40-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. П. П., ЕГН: **********, с адрес:
*****************************************, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост - 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от на 347,76лв. – разноски в заповедното
9
производство и сумата от 292,67лв. - разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост - 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, да заплати на И. П. П., ЕГН: **********, с адрес:
*****************************************, сумата от 188,12лв. - разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10