№ 232
гр. С.З., 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седми юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20215500901335 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 15.07.2018г. около
14:00 часа в района на км.218+300 от Автомагистрала „Тракия“, област С.З.,
при управление на моторно превозно средство товарен автомобил марка “О.“,
модел „Мовано” с рег. № ***, А.Я.П., ЕГН ********** е нарушил правилата
за движение по пътищата и е допуснал пътнотранспортно произшествие с л.а.
„Сеат”, модел „Ибиза” с peг. № ***, управляван от М.Н. И., ЕГН **********,
вследствие на което последната е получила телесни наранявания, и е
настъпила смъртта на возещата се на задна лява седалка пътничка Н.М. К.,
ЕГН **********, починала на 25.07.2018г.
Посочено е, че за събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, рег.№ 1228р-11766/16.07.2018 г. по описа на ОД-МВР - гр.
С.З..
По случая е образувано досъдебно производство № 119/2018г. по описа
на ОД-МВР - гр. С.З., което е приключило с влязла в сила Присъда №
39/24.10.2019г., постановена по НОХД № 321/2019г. по описа на ОС - С.З.,
изменена с Решение № 68/30.04.2020 г., постановено по ВНОХД № 624/2019
г. по описа на П. апелативен съд, потвърдено с Решение № 173/04.12.2020 г.,
постановено по н.д. № 679/2020 г. по описа на ВКС, по силата на която
1
водачът А.Я.П., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
15.07.2018г. в района на км.218+300 от Автомагистрала „Тракия“, област С.З.,
при управление на моторно превозно средство товарен автомобил марка “О.“,
модел „Мовано” с рег. № *** е нарушил правилата за движение, предвидени
в закона за движението по пътищата, а именно чл.20, ал. 2 от ЗДВП -
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и чл. 23 ал.
1 от ЗДВП - „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко” и
по непредпазливост е причинил смъртта на Н.М. К., ЕГН **********,
починала на 25.07.2018г., и средна телесна повреда на М. Н. Н., изразяваща се
в счупване на бодилестия израстък на лявата лакътна кост и спукване на
основата на III дланна кост на лявата ръка, причинило трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник за повече от 30 дни, като от деянието е
настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или
повече лица - престъпление по чл.343, ал.4 вр. с ал.3 б. „Б“ предл. 1-во вр. с
ал.1 б.„В“ вр. с чл.342, ал.1 от НК
Изложено е, че съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Сочи се, че в рамките на наказателното производство по категоричен
начин е доказана причинно-следствената връзка между деянието и
причинените вреди /вредоносен резултат/ на ищците, вследствие на
претърпените негативни болки и страдания от загубата на тяхната дъщеря,
сестра и внучка, като е установен следния механизъм на ПТП:
На 15.07.2018г. неделя, около 10.00 часа М. Н. Н. потеглила с личния си
автомобил „Сеат”, модел „Ибиза” с peг. № *** от град С. за с. Л., Б. област.
2
Същата се движела по АМ „Тракия“ в посока Б.. В автомобила пътували още
приятелят й В.К. - на предна дясна седалка, а отзад вляво - дъщеря й -
пострадалата Н.М. К. на 13 години с поставен предпазен колан. След разклона
за гр. С.З. автомобилът на Н. претърпял повреда - предният капак внезапно се
вдигнал и ударил предното панорамно стъкло, което се напукало. Въпреки
това, същото предоставяло добра видимост на водача. Н. отбила автомобила в
лентата за принудително спиране, където Кърпаров успял да затвори и да
върже с въже предния капак на автомобила. Н., след консултация с баща си и
след като узнала, че след няколко километра в нейната посока за движение се
намира бензиностанция, решила да продължи и изчака там пътна помощ, като
управлява с по-ниска скорост автомобила, включвайки аварийните светлини.
Н. продължила движението с автомобила в дясната лента със скорост около
70 км/ч. и включени аварийни светлини. По този начин се движила още около
километър и около 14,00 часа достигнала километър 218+300 на АМ
„Тракия“, където настъпил и сблъсъка между автомобилите. Времето било
слънчево, горещо, пътното платно било сухо. Пътят бил прав и предоставял
много добра видимост. Движението в нейната посока било слабо интензивно.
По същото време в същата посока се движел А.Я.П., ЕГН **********,
управлявайки товарен автомобил марка “О.“, модел „Мовано” с рег.№ ***.
Панов нямал достатъчно опит като водач на МПС, тъй като придобил
правоспособност само няколко месеца по-рано - на 26.03.2018г. В зоната на
км. 218+300 в землището на гр. Р. товарният автомобил, движещ се със 109
км./час, започнал бързо да настига предно движещия се лек автомобил
„Сеат“, движещ се значително по - бавно от него. Въпреки прекрасните
атмосферни условия и липсата на зрителни прегради на пътя, подсъдимият
отклонил вниманието си от пътната обстановка и не възприел обозначаването
на „Сеат“-а като опасност поради по-ниската му скорост чрез включените
аварийни светлини. При това Панов не намалил скоростта си на движение, а
се доближил на разстояние по-малко от 70 метра от това превозно средство.
Доближавайки със значително по-висока скорост от тази на л.а. „Сеат“, в
последния момент подсъдимият възприел погрешно движението на този
автомобил като движещ се назад. Давайки си сметка за възникналата
опасност от удар между двете превозни средства, Панов предприел
заобикаляне отляво на „Сеат“-а. Безопасното извършване на тази маневра
обаче е изисквало първо спазване на необходимата дистанция. Панов е
3
предприел изпреварването твърде късно и то, поддържайки същата скорост,
при което последвал удар между предна дясна част на т.а. „О.“ и задна лява
част на л.а. „Сеат“ Ударът се осъществил в лентата на движение на л.а.
„Сеат”. Тъй като ударът по характер бил заден- ексцентричен (за л.а. Сеат
вдясно от надлъжната ос на масовия център, а за т.а. О. вляво), същите са
ротирали надясно около вертикалната ос на масовите си центрове, при което
л.а. „Сеат“ започнал да навлиза в южното крайпътно пространство. След
настъпилите удари в неравностите по терена, л.а. „Сеат” се превъртял във
въздуха няколко пъти и се установил в покой на местоположението, в което е
фиксиран в огледния протокол. И двамата водачи не са задействали
спирачните системи на процесните МПС непосредствено преди удара.
На мястото на катастрофата пристигнали линейка на ЦСМП С.З. и
патрулен автомобил на ОД МВР С.З.. Пострадалата Н. К. била откарана по
спешност в УМБАЛ „П.С.К.“ АД С.З., като изпаднала в кома и впоследствие
починала на 25.07.2018г. вследствие на нанесените й травми от ПТП.
Сочи се, че основната техническа причина за настъпването на
конкретното ПТП е изборът на скорост на движение на водача на т.а. „О.“,
несъобразяването му с пътната обстановка, неспазването му на дистанция от
предно движещия се автомобил и разсейването му по време на шофиране, при
което водачът, извършвайки маневра заобикаляне на предно движещия се л.а.
„Сеат”, го удря отзад, вследствие на което л.а. „Сеат” навлиза в крайпътното
пространство, преобръща се и се установява в покой в полето, което е в
причинно-следствена връзка с технически неправилно предприета от водача
маневра изпреварване и подбора на скорост на движение.
Заявено е, че от техническа гледна точка поредицата от действия на
водача на т.а. „О.“ - Панов, от момента, в който е предприел маневра
изпреварване с висока скорост, са били последователно в причинно-
следствена връзка с настъпването на ПТП.
Въз основа на изложеното и при анализ на описаната фактическа
обстановка единственият възможен правен извод, който може да се направи е,
че водачът на т.а. „О.“ - Панов, е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП, като не е
намалил скоростта и при възникване на опасността на пътя не е спрял и чл. 23
ал.1 от ЗДВП, като не е спазвал дистанция от преднодвижещия се автомобил.
Сочи се, че тези нарушения на правилата за движение се намират в
4
пряка и непосредствена причинна връзка с последвалото преобръщане на
автомобила и с причинения, вследствие на ударите, летален изход за Н.М. К..
Относно претърпените болки и страдания на М. ВЛ. КР. е изложено
следното:
Н.М. К. е дъщеря на ищеца М. ВЛ. КР.. Към датата на ПТП М.К. е на 35
години, а дъщеря му Н. на едва 13-годишна възраст. Бащата е съкрушен от
загубата на малолетното си дете по такъв нелеп начин. Животът е бил пред
починалото дете. Цялото семейство са били задружни. Децата са били
привързани едно към друго. Цялото семейство страда от загубата на детето.
Бащата е покрусен от загубата. Посочва се, че най-тежкото наказание за един
родител е да погребе детето си, а още по-тежко е, когато все още е дете и си
отиде без време. Твърди се, че болката и трагедията на цялото семейство е
огромна.
Относно претърпените болки и страдания на малолетните деца Д. и
К. К.и е изложено следното:
Посочва се, че Н. К. е сестра на ищците Д. и К. К.и. Към датата на ПТП
детето Д. е на 6 години, а детето К. - на 2 години. След инцидента малкото
дете плаче и търси кака си постоянно, неутешимо е. Става неспокойно,
стряска се на сън, не се заиграва с другите деца, както обикновено. Цялото
семейство е покрусено, тъжно и унило и детето се стресира освен от липсата
на кака си, така и от цялостното напрежение в отношенията между близките.
Сочи се, че по-голямото дете страда от липсата на сестра си, от нейните
грижи и обич, с които е живяло неизменно досега. Децата са си играели
заедно и каката ги е гледала заедно с бабата К.К.. Малкото дете е лишено от
кака, с която може да споделя „женски” неща, когато порасне. Голямото дете
се затваря в себе си и страда. По-малкото пък не разбира къде е сестра му и
защо няма да я има повече. Посочва се, че децата губят своята лъчезарност и
жизнерадостност.
Относно претърпените болки и страдания на К.К.:
Сочи се, че починалата Н.М. К. е внучка на ищцата К.К.. Към датата на
ПТП ищцата е на 60 години. Твърди се, че бабата е съкрушена от нелепата
загуба на засмяното си внуче, което е отгледала от малко. Двете са имали
изградена връзка на споделеност и детето е търсело компанията и съветите на
баба си, когато се чувствало неразбрано от родителите си. След инцидента
5
по-малките деца са съкрушени и не са същите, не са весели и безгрижни,
както се очаква от едни деца, и това къса сърцето на баба им. Освен загубата
по внучката си, бабата е притеснена и за възстановяването на малолетните си
внуци. Посочено е, че целият им свят се е преобърнал и ежедневието им
никога няма да е същото. Ищцата твърди, че страда и като гледа мъката на
собствено си дете - ищеца М.К., който не е същия човек след смъртта на
детето си. Сочи се, че загубата на дете в българската народопсихология от
край време е най-тежката загуба за всеки родител особено на дете, млад,
жизнен човек, който тепърва ще изгражда своето бъдеще и семейство.
Заявено е, че от гореизложеното е видно, че на ищците са причинени
болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които търпят и
към настоящия момент, и които ще търпят и за в бъдеще.
Посочва се, че към момента на настъпване на ПТП товарен автомобил
марка “О.“, модел „Мовано” с рег. № ***, управляван от А.Я.П., ЕГН
**********, е имал валидно сключен Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” със ЗАД „А.”, ЕИК *** - застрахователна полица
№ BG/11/117002308560 със срок на действие на застрахователния договор до
22.08.2018 г., поради което на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е
ЗАД „А.”, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
обезщетение в един справедлив размер по повод гореописаните
неимуществени вреди получени от ПТП.
Сочи се, че с молба-уведомление от 18.12.2018г. ищците са предявили
претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди пред ЗАД „А.’.
След разглеждане на предявената претенция и проведени преговори
ЗАД „А.“ отказва да изплати обезщетение на ищците за претърпените от тях
неимуществени вреди в резултат на претърпяното на 15.07.2018 г. ПТП.
Считат, че ответникът неправомерно отказва да изплати обезщетение на
пострадалите за причинените им неимуществени вреди, поради което и
предявяват претенции в този смисъл.
Считат, че претърпените от ищеца М. ВЛ. КР. неимуществени вреди от
причинените му болки, страдания, негативни усещания и неблагоприятни
промени в личния живот в следствие на претърпяното на 15.07.2018г. ПТП до
6
настоящия момент, биха се компенсирали със сумата от 180 000 /сто и
осемдесет хиляди/ лева.
Считат, че претърпените от ищеца Д. М. КР. неимуществени вреди от
причинените му болки, страдания, негативни усещания и неблагоприятни
промени в личния живот в следствие на претърпяното на 15.07.2018г. ПТП до
настоящия момент, биха се компенсирали със сумата от 30 000 /тридесет
хиляди/ лева.
Считат, че претърпените от ищеца К.М.ова К. неимуществени вреди от
причинените й болки, страдания, негативни усещания и неблагоприятни
промени в личния живот в следствие на претърпяното на 15.07.2018г. ПТП до
настоящия момент, биха се компенсирали със сумата от 30 000 /тридесет
хиляди/ лева.
Считат, че претърпените от ищеца К. М. КР. неимуществени вреди от
причинените й болки, страдания, негативни усещания и неблагоприятни
промени в личния живот в следствие на претърпяното на 15.07.2018г. ПТП до
настоящия момент, биха се компенсирали със сумата от 40 000 /четиридесет
хиляди/ лева.
Банковата сметка на пълномощника на ищците е представена на
ответника в извънсъдебната фаза, но за пълнота и съгласно изискванията на
ГПК я представят и с исковата молба.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК ЗАД
„А.”, ЕИК *** да заплати:
Сумата от 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева - представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от М. ВЛ. КР. неимуществени
вреди, в резултат на ПТП на 15.07.2018г., ведно със законната лихва, считано
от датата на писменото уведомление до застрахователя 18.12.2018г., до
окончателното изплащане на задължението,
Сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева - представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от Д. М. КР. неимуществени
вреди, в резултат на ПТП на 15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на писменото уведомление до застрахователя 18.12.2018г., до
окончателното изплащане на задължението,
Сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева – представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от К.М.ова К. неимуществени
7
вреди, в резултат на ПТП на 15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на писменото уведомление до застрахователя 18.12.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението,
Сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева – представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от К. М. КР. неимуществени
вреди, в резултат на ПТП на 15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на писменото уведомление до застрахователя 18.12.2018г., до
окончателното изплащане на задължението.
Молят да се осъди ответната страна да им заплати и всички направени
по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът е депозирал по делото отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер.
Счита, че същите са изцяло неоснователни, включително и поради
обстоятелството, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответното дружество ЗАД “А.” по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност" на автомобилистите, за вредите които
се твърдят като претърпени от ищците.
Оспорва материалната легитимация на ищците Д. М. КР. и К.М.ова К.,
действащи чрез своя баща и законен представител М. ВЛ. КР., както и на
ищцата К. М. КР. да получат обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Н.М. К.. Посочва, че възможността за обезщетяване на лица,
извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. се допуска само
като изключение, когато болките и страданията от смъртта на близкия
родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Твърди, че приложените към исковата молба
писмени доказателства не обосновават в достатъчна степен основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и
ППВС № 5/1969 г.
Оспорва твърденията в исковата молба, че на всички ищци са
причинени изключителни емоционални страдания от смъртта на починалата,
довели до дълбока и отрицателна промяна в живота им. При условията на
евентуалност, твърди, че търпените от ищците болки и страдания не само, че
не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, а такива не са налице.
8
Оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка на
ищците с починалата Н. К.. Твърди, че ищците не са живели с починалата в
общо домакинство, не са поддържали лични контакти, не са били дори в
близка емоционална връзка.
Оспорва да са настъпили за ищците сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта на Н. К..
Твърди, че е налице липса на проявление на неимуществени вреди за
ищците, подлежащи на обезщетяване, съобразно принципа на справедливост,
посочен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва твърдението, че ищците търпят твърдените в исковата молба
неимуществени вреди. Счита, че не са представени никакви доказателства в
подкрепа на тези твърдения. Посочва, че не съществува основание в закона,
въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените
неимуществени вреди. Отбелязва, че при непозволеното увреждане вредата
не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна,
която претендира обезщетение, в случая - ищците. Излага доводи, че съгласно
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Посочва, че тези вреди трябва да
са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от
делинквента. Ответникът не е обвързван от твърденията на ищците, нито по
отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер.
В подкрепа на гореизложеното, представя писмо от М. Н. Н., майка на
Н. К.. Посочва, че е категорично, че биологичният баща на Н. не е полагал
никакви грижи за нея. Той не е живеел с майката на Н. още от 2009 г. За
период от 2 години е живял извън С. - тогава М.К. не се е обаждал дори по
телефона на дъщеря си Н., виждал я е веднъж годишно, за не повече от 2-3
часа. Заявява, че е безспорно, че бащата не е присъствал в ежедневието на
дъщеря си Н., не е прекарвал никакво време с нея, нямал е отношение към
развитието й, към успехите й. Не е помагал и финансово за отглеждането й.
Дори не е заплащал месечната издръжка в размер на 100 лв. за детето си, за
което е бил осъден. Сочи се, че същият е осъден за това, че съзнателно не е
изпълнил задължението си да издържа своята дъщеря Н..
Твърди, че ищцата К.К. също не е полагала каквито и да било грижи за
Н.. Заявява, че е невярно твърдението в исковата молба, че тя е отгледала
9
детето от малко.
На отделно основание, твърди, че ищците Д.К. и К.К. не са се познавали
със своята еднокръвна сестра Н. К.. Поддържа, че възрастта на малолетните
деца - ищци е свързана с начален етап на развитие, когато все още не е
формирана личността, съответно възприятията на едно дете на такава ранна
възраст по никакъв начин не могат да бъдат приравнени на тези на един
възрастен човек. Поради тази причина смята, че те не са могли обективно да
осъзнаят факта на смъртта й и последиците от него, респективно не са
търпели душевни страдания.
Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, във връзка с
механизма на осъществяване на пътнотранспортното произшествие.
Отбелязва, че задължителна сила за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици на деянието, съгласно императивната разпоредба на
чл. 300 от ГПК, има само влязлата в сила присъда на наказателния съд и то
единствено относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Посочва, че всички останали факти,
които имат отношение към гражданските последици на деянието следва да
бъдат установени със съответните, допустими от ГПК доказателствени
средства непосредствено в рамките на производството по разглеждане на
гражданското дело.
На отделно основание твърди, че е налице случайно събитие, по
смисъла на чл. 15 от НК. Счита, че А.П., при управлението на застрахования
лек автомобил не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне
настъпването на пътнотранспортното произшествие, не е нарушил виновно
правилата за движение и за него събитието е случайно.
При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на М.Н., по отношение на вменените й
задължения по смисъла на Закона за движението по пътищата. Твърди, че към
момента на произшествието същата не е спазила изискванията за използване
на системи за обезопасяване на деца, съобразени с ръста и теглото на детето,
посочени в нормативната уредба, както и че неизползването на такава
система е допринесло за настъпване на леталния изход. Твърди също така, че
ищцата не е осигурила поставянето на обезопасителен колан на детето, в
съответствие със задължението й по чл. 137а от Закона за движението по
10
пътищата.
Твърди, също, че в качеството си на водач и законен представител на
малолетната Н. К., неговата майка - М.Н., не се е убедила, че са осигурени
всички условия за безопасното й превозване, с което е нарушила чл. 132, т. 2
от Закона за движението по пътищата.
Посочва, че в множество решения на ВКС е прието, че за да бъде
намалено дължимото обезщетение на основание принос за настъпилите вреди
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, същият следва да бъде релевиран от застрахователя
като защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде установен
по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. В този смисъл сочи
постановени Решение № 54/22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК,
Второ отделение; Решение № 44/26.03.2013 г. по т.д. № 1139/2011 г. на ВКС,
ТК; Решение № 151/12.11.2012 г. по т.д. № 1140/2011 г. на ВКС, ТК, Второ
отделение; Решение №67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, ТК,
Първо отделение; Решение № 66 от 01.06.2017 г. по т.д. № 650/2016 г. на
ВКС, ТК, Първо отделение и др.
Излага аргументи, че във всички случаи на предявен иск по чл. 493а, ал.
4 от Кодекса за застраховането срещу застрахователя, съпричиняването
подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса. Поведението
на пострадалия не е предмет на изследване в наказателния процес и съответно
предмет на присъдата, освен по изключение - когато съпричиняването
представлява елемент от състава на престъплението, каквато хипотеза не е
налице в настоящия случай. В гражданското производство с оглед принципа
на непосредственост релевираните факти подлежат на установяване
независимо дали по отношение на същите вече са били събрани доказателства
в хода на наказателното производство. Задължителна предпоставка за
възможно намаляване на дължимото обезщетение по чл. 493а, ал. 4 от
Кодекса за застраховането е доказването с годни доказателствени средства по
ГПК на фактите, съставляващи принос на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат. Заявява, че доказването в процесния случай следва да
се осъществи в хода на производството пред първоинстанционния съд,
посредством ангажирани от ответника доказателствени средства по ГПК,
съобразно прогласените в него принципи на непосредственост и на равенство
11
на страните.
Изложено е, че за да се ангажира отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
трябва да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД за носене на отговорност от прекия причинител - застрахован
спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените му вреди. Сочи се,
че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер, т.е.
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им.
Посочва, че отговорността от непозволено увреждане, съгласно чл. 45 от ЗЗД
възниква тогава, когато пряка и непосредствена последица от виновното и
противоправно поведение на едно лице, са настъпили вреди - имуществени
и/или неимуществени, в патримониума на увреденото лице. Сочи, че
фактическият състав на деликтната отговорност включва четири кумулативни
елемента - противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, която
съгласно чл. 45 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Доказването на основанието по чл. 45 от ЗЗД за деликтната отговорност на
прекия причинител на вредите е изцяло в тежест на ищците, които
претендират обезщетение за неимуществени вреди.
Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди,
доколкото считаме, че същите са силно завишени и не съответстват на
обичайно присъжданите суми за обезщетения, включително и от ВКС, за
събития, настъпили през 2018 г.
В случай, че ищците докажат наличието на твърдяните вреди и че
същите са вследствие на виновното поведение на застрахован в ответното
дружество водач, то твърди, че видът и интензитетът им в никакъв случай не
могат да имат за паричен еквивалент на стойност претендиралите от ищците
размери. Счита, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е
прекомерно - да е в размер, които деморализира и ненужно обогатява ищците
и който смущава общественото нравствено чувство (за сравнение Решение
№204 от 07.11.2016 г по т.д.№3568/2015 г на ВКС.ТК, I Търговско
отделение).
Посочва, че е вярно, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
12
от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно
проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението. Сочи, че релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи следва да
се съобразят общите критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и
обществено положение на пострадалата, степен на родствена близост между
пострадалата и лицата, които претендират обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалата и претендиращите
обезщетение житейски отношения.
Изложено е, че при причиняване на смърт за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от значение е най-вече и личната и
емоционална връзка между починалия от деликт и претендиращия
обезщетение за неимуществени вреди. Сочи, че релевантни са също
конкретно установените изживявания на ищците, обусловени и от
обстоятелствата във връзка с настъпването на смъртта на увредения, а също и
възрастта на лицата, обществено положение на починалия и на ищеца,
отношенията между пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо
домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти
или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други
обстоятелства.
На отделно основание, оспорва размера на исковата претенция за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди като несъобразено с §
96, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.).
Твърди, че претендираните обезщетения за бабата, еднокръвния брат и
еднокръвната сестра на Н. са немотивирани, необясними и противоречащи на
справедливостта и морала.
Посочва, че параграф 96, ал.1 ПЗР КЗ въвежда правилото, че
обезщетението на неимуществените им вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4
(лица с трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени,
различни от лицата по ал. 3, каквото в настоящия случай не е налице) до
влизането в сила на методиката по ал. 2 на чл. 493а, се определя в размер до 5
000 лева. Според § 96, ал. 2 до този размер е задължено и лицето, което
13
отговаря за причинените неимуществени вреди. Тези две алинеи установяват
временно приложим максимален лимит за обезщетяване на лицата в случай
на смърт на техен близък, получили такова право с ТР1-2016 ОСГТНК, но
само и единствено, ако смъртта е следствие от използването на моторно
превозно средство. Доколкото § 96, ал.1 и ал. 2 ПЗР КЗ са преходни спрямо
чл. 493а КЗ, а той от своя страна е специален спрямо чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, то и
уредбата на §96, ал.1 и 2 КЗ също е проявление на аспекти от деликтната
отговорност. Последната алинея на §96 ПЗР КЗ придава действие спрямо
висящи спорове на въведената горна граница на деликтната отговорност с ал.
1 и 2 на същия параграф.
Заявява, че обезщетението за имуществени и/или неимуществени вреди
при пътно-транспортно произшествие с лимит е познато в други държави-
членки на ЕС, напр. Естония, Латвия, Люксембург, Словения.
Сочи, че Директива 2009/103/ ЕО отменя и с оглед постигането на
яснота и рационалност кодифицира Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24
април 1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки
относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на
такава застраховка, Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983
г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани
със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни
превозни средства (МПС), Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май
1990 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно
застраховките „Гражданска отговорност" при използването на моторни
превозни средства и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16 май 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-
членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с
използването на моторни превозни средства (Четвърта директива за
автомобилното застраховане). Заявява, че доколкото Директива 2009/103/ЕО
кодифицира, позоваванията на отменените директиви се считат за
позовавания на Директива 2009/103/ЕО и се четат съгласно таблицата на
съответствието в приложение II към Директивата (чл.29, пар.2).
Отбелязва, че основните цели на Директива 2009/103/ЕО и на
отменените директиви, видно от техните преамбюли, са от една страна, да
14
осигурят свободното движение както на превозните средства с обичайно
домуване на територията на Съюза, така и на лицата, които се возят в тях, и
от друга страна, да гарантират, че пострадалите от произшествия, причинени
от тези превозни средства, ще се ползват от сходно третиране, независимо от
това къде на територията на Съюза е настъпило произшествието (решение на
Съда на ЕС Ambrosio Lavrador и Otival Ferreira Bonifacio, C-409/69,
EU:C:2011:371, m. 23 u om 23 октомври 2012 a., Marques Aimeida, C-300/10,
EU:C:2012:656, m. 26 u Neto de Sousa C- 506/16, ECLI:EU:C:2017:642, m. 26).
Посочва, че конкретният предмет на уредба на Директивата се отнася
до:
Въвеждане на задължителна застраховка за отговорност на трето лице
за всички моторни превозни средства в ЕС (чл. 3);
Премахване на граничните проверки за застраховка, така че да се
улеснят международните пътувания в ЕС (чл. 4);
Предвиждана на покритие на минимална застраховка за отговорност на
трето лице в държавите от ЕС (чл. 9);
Определяне на лица, освободени от задължителна застраховка и органи,
отговорни за обезщетенията (чл. 5 и чл. 10);
Въвеждане на механизъм за обезщетение на местни жертви на
произшествия, причинени от превозни средства от друга държава на ЕС
(глава 5);
Уреждане на претенции, възникващи от произшествия, настъпили извън
държавата от ЕС по местопребиваване на жертвата (глава 7);
Член 9, от гледна точка на своето съдържание и предмет установява
задължение на държавите членки да въведат нормативно минимални суми на
застрахователно покритие - в случай на телесно увреждане — минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за
събитие, независимо от броя на пострадалите. Посочва се, че Българският
законодател е спазил това задължение като е предвидил в чл. 692 КЗ
минимални размери на застрахователната сума по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени или
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт в размер
на 10 420 000 лв. Сочи се, че по-високата сума в КЗ спрямо Директивата се
дължи на индексация съгласно Европейския индекс на потребителските цени
15
осъществена надлежно у нас през 2018 г. при спазване на предвидените в
Директива 2009/ЮЗ/ЕО процедури. Лимитът на застрахователното покритие е
минималната сума на застрахованата гражданска отговорност във връзка с
договора за застраховка. Заявява, че тя се различава от самата застрахована
деликтна отговорност и размерът на обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди.
Излага се, че във връзка с механизма за обезщетение чл. 12 от
Директивата 2009/103/ЕО налага на държавите членки да гарантират, че
гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни
средства с обичайно домуване на тяхна територия е застрахована, и уточнява
по-специално видовете вреди и третите пострадали лица, които тази
застраховка трябва да покрива (решение на Съда на ЕС Marques Almeida, С-
300/10, EU:C:2012:656, т. 27uNeto de Sousa C-506/16, ECL/:EU:C:2017:642, m.
27). Сочи се, че видовете вреди, които застраховката „Гражданска
отговорност“ трябва да покрива, са телесните увреждания (пар.1 и пар. 3) и
причинените имуществени вреди (пар. 3). В съображение № 22 вредите се
описват по познатия у нас начин: имуществени и неимуществени.
Възможните трети пострадали лица, за които застраховката „Гражданска
отговорност“ трябва да се прилага, са определени въз основа на тяхната роля
в произшествието с моторно превозно средство - пътниците, вкл. членовете на
семейството на застрахования, на водача или на което и да е друго лице,
което носи гражданска отговорност, но не и водачът (пар.1 и пар.2) и
пешеходци, велосипедисти и други лица на пътя, които не използват моторни
превозни средства, които вследствие на произшествие с участие на моторно
превозно средство имат право на обезщетение съгласно националното
гражданско право (пар. 3, ал.1) (решение на Съда на ЕС по делото Haasova С-
22/12, ECU:EU:C:2013:692, т. 51). Сочи се, че за тази втората категория лица
се произнася изрично и съображение № 22, според което техните
имуществени и неимуществени вреди (решение на Съда на ЕС по делото
Haasova С-22/12, ECLl:EU:C:2013:692, т. 50 и Drozdovs, С-277/12,
ECLI:EU:C:2013:685) следва да бъдат покрити от задължителната застраховка
на превозното средство, участващо в произшествието, отново при условие, че
те имат право на обезщетение съгласно националното гражданско право.
Практиката на Съда на ЕС включва във втората категория и близките на лица,
загинали при пътнотранспортно произшествие (решение на Съда на ЕС по
16
делото Haasova С-22/12, ECU:EU:C:2013:692, т. 35), също доколкото
обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на
застрахования съгласно приложимото национално право (решение на Съда на
ЕС по делото Drozdovs, С-277/12, ECLI:EU:C:2013:685) Член 12, пар.3, ал.1 от
Директива 2009/103/ЕО практически установява нормативно задължение за
държавите членки да гарантират застраховане на гражданската (деликтна)
отговорност при пътнотранспортно произшествие спрямо тази категория
лица, но при условие, че националното деликтно право въобще предвижда в
тяхна полза право на обезщетение.
Отбелязва се, че в чл. 12, пар. 3, ал. 2 изрично се посочва, че чл.12 „не
засяга нито гражданската отговорност, нито размера на обезщетението“.
Сочи, че в същия смисъл е и съображение № 22, според което уредбата на
директивата „не засяга гражданската отговорност, нито размера на
обезщетението за вреди, причинени при определено произшествие в
съответствие с националното законодателство“.
Излага, че по повод на изключването от Директивата на гражданската
(деликтна отговорност) и размера на обезщетението, които са прерогатив на
националните законодатели, съществува относима задължителна практика на
Съда на ЕС, постановена по отменените Директиви, която е релевантна и по
повод Директива 2009/103/ЕО.
Посочено е, че в рамките на дело Petillo, С-371/12, ECLI:EU:C:2014:26
Съдът на ЕС се произнася по казус, който е много сходен с нововъведените
специални правила за деликтна отговорност при пътнотранспортно
произшествие в Кодекса за застраховането.
Отбелязва, че в конкретния случай италианският Кодекс за частно
застраховане установява специални правила (методика) за изчисляване на
обезщетение на телесни увреждания при пътнотранспортните произшествия,
които правила са по-неблагоприятни за пострадалите лица от тези по общия
режим на гражданската отговорност. Сочи се, че по този повод Tribunale di
Tivoli пита Съда на ЕС дали подобна национална уредба е разрешена
съгласно Първа, Втора и Трета директива и Директива 2009/103/ЕО. При
отговора на поставения въпрос Съдът на ЕС започва своята аргументация с
посочване на целите на Директивите като систематизира техния предмет до
налагане на държавите членки на задължение да гарантират, че гражданската
17
отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства с
обичайно домуване на тяхна територия е застрахована, и до уточняване по-
специално на видовете вреди, които тази застраховка трябва да покрива (т.
27). Сочи се, че по-нататък Съдът на ЕС приема, че „от предмета по-
специално на Първа и Втора директива и от текстовете им е видно, че те не
целят да хармонизират режима на гражданска отговорност в държавите
членки и че при сегашното състояние на правото на Съюза последните
остават свободни да определят режима на гражданска отговорност, приложим
към произшествията, причинени при използването на моторни превозни
средства" (т. 29) (решение на Съда на ЕС Marques Almeida, С-300/10,
EU:C:2012:656, m. 27 и Neto de Sousa C-506/16, ECLt:EU:C:2017:642, m. 27).
Според ответника, доколкото националната уредба в Кодекса за частно
застраховане има за цел да уреди обхвата на правото на пострадалото лице на
обезщетение на основание на гражданската отговорност на застрахования и
не ограничава покритието на застраховката „Гражданска отговорност" (т. 36),
тя попада в обхвата на националната материалноправна уредба на
гражданската отговорност, към която препращат Първа и Втора директива (т.
39). Посочва, че оттук Съдът на ЕС установява, че „...тези директиви по
принцип допускат както национално законодателство, което налага на
националните юрисдикции задължителни критерии за определяне на
подлежащите на обезщетение неимуществени вреди, така и специални
режими, съобразени с особеностите на пътнотранспортните произшествия,
дори когато при тези режими начинът на определяне на обхвата на правото на
обезщетение за някои неимуществени вреди е по-неблагоприятен за
пострадалото лице от този, който се прилага за правото на обезщетение на
пострадалите лица при произшествия, различни от пътнотранспортните" (т.
44).
Излага доводи, че по повод гражданската (деликтна) отговорност и
размерът на обезщетението Съдът на ЕС, следвайки изложените аргументи по
дело Petillo, С-371/12, ECLI:EU:C:2014:26, приема че;
член 3, параграф 1 от Първа директива, член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива и член 1, първа алинея от Трета директива трябва да се тълкуват в
смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при
18
пътнотранспортно произшествие, доколкото обезщетението се дължи по
силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото
към спора по главното производство национално право (решение на Съда на
ЕС по делото Haasova С- 22112, ECLI:EU:C:2013:692). В конкретния случай
приложимото чешко право е предвиждало фиксирано обезщетение за
преживелите лица (чл. 444 от Чешкия граждански кодекс), което е прието за
съвместимо с директивите;
Първа, Втора и Трета директива допускат национално законодателство, по
силата на което водачът на моторно превозно средство, виновно причинил
пътнотранспортно произшествие, при което е загинал/а неговият/ата съпруг/а,
пътник в този автомобил, няма право да бъде обезщетен за имуществените
вреди, които е понесъл поради тази смърт (решение на Съда на ЕС Neto de
Sousa C-50G/16, ECLI:EU:C:2017:642).
Сочи се, че Първа, Втора и Трета директива допускат национални
разпоредби в областта на правото на гражданската отговорност, които
позволяват да се изключи или да се ограничи правото на пострадалото от
произшествие лице да търси обезщетение на основание застраховката
„Гражданска отговорност“ на участвалото в произшествието моторно
превозно средство, въз основа на индивидуална преценка на изключителния
или частичен принос на това пострадало лице в собственото му увреждане
(решение на Съда на ЕС Ambrdsio Lavrador и Olival Ferreira Bonifacio, C-
409/09, EU:C:2011:371).
- Първа, Втора и Трета директива допускат национални разпоредби,
които предвиждат, че когато при сблъсък между две моторни превозни
средства е причинена телесна повреда на пътника в едно от тези моторни
превозни средства и нито един от водачите не носи отговорност за
произшествието поради виновното си поведение, може да бъде ограничена
или изключена гражданската отговорност на застрахованите лица (решение
на Съда на ЕС Marques Almeida, С-300/10, EU:C:2012:656),
Ответникът заявява, че във всички цитирани решения Съдът на ЕС,
тълкувайки трите директиви, съответно кодифициращата Директива
2009/1ОЗ/ЕО, подчертава, че държавите членки са длъжни да гарантират, че
приложимата съгласно националното им право гражданска отговорност във
връзка с използването на моторни превозни средства е застрахована (решение
19
от 23 октомври 2012 г., Marques Almeida, С 300/10, EU:C:2012:656, т. 30 и
цитираната съдебна практика). Според ответника, практически от
представения анализ на съдебната практика е видно, че когато правото на
обезщетение на дадено лице при пътнотранспортно произшествие е засегнато
не поради ограничаване на покритието на гражданската отговорност при
използване на МПС, а поради приложимия национален режим на
гражданската (деликтна) отговорност, не е налице несъвместимост с трите
директиви и кодифициращата ги Директива 2009/103/ЕО (решение на Съда на
ЕС Neto de Sousa С-506/16, ECLI:EU:C:2017:642).
Посочва се, че в случай на пътнотранспортно произшествие с
международен елемент правото на ЕС урежда единствено въпроси на
международното частно право, а именно: определяне на приложимото право
(Регламент (ЕО) № 864/2007) и международната компетентност и
признаването и изпълнението на решения - (Регламент (ЕС) № 1215/2012). В
Регламент (ЕО) № 864/2007 изрично се посочва, че определеното с негова
помощ приложимо национално право относно деликта урежда „наличието,
вида и определяне на размера на вредите или на търсеното обезщетение“ (чл.
15, б. „в“).
На основание гореизложения анализ, ответникът счита, че чл. 493а КЗ
във връзка с §96 ПЗР КЗ не противоречи на Директива 2009/103/ ЕО. Сочи, че
член 493а КЗ във връзка с §96 ПЗР КЗ регулира националната гражданска
(деликтна) отговорност при пътнотранспортно произшествие, като предвижда
методика за изчисляване на размера на обезщетението, а до нейното
въвеждане поставя горна граница за размера на обезщетение на
неимуществените вреди на лицата, които получили право на обезщетение за
вреди при смърт на близък с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни 2018
г. на ОСГТНК на ВКС.
Посочва, че Директива 2009/103/ЕО гарантира единствено застраховане
на установената от националното право гражданска (деликтна) отговорност
във връзка с използването на моторни превозни средства при определени
нива на минимално застрахователно покритие. Заявява, че Българският КЗ
гарантира застраховане на „Гражданската отговорност“ на автомобилистите
съобразно минималните лимити, зададени от чл. 9 на Директива 2009/103/ЕО
(чл. 492 КЗ). Счита, че е налице пълно препокриване между националното
20
право и зададената от Директива 2009/103/ЕО цел, т.е. не е налице никакво
противоречие. Посочва, че в същото време Директива 2009/103/ЕО не урежда
материалното деликтно право, нито размерът на обезщетението (чл. 12, пар.3,
ал.2).
Намира, че доколкото чл.493а от Кодекса за застраховането, във връзка
с §96 ПЗР на Кодекса се отнася до гражданската (деликтна) отговорност и
размерът на обезщетението при пътнотранспортно произшествие по силата на
чл. 12, пар.3, ал.2 Директива 2009/103/ЕО същите са изключени от нейния
обхват и съответно не й противоречат. Посочва, че съдът на ЕС потвърждава
този извод, доколкото допуска национална правна уредба, която определя
размера на обезщетението за вреди от ПТП въз основа на методика, дори
когато той е по-неблагоприятна от общия режим на деликтната отговорност
(Petillo, С- 371/12, ECLI:EU:C:2014:26). Сочи се, че отнесено към чл. 493а КЗ,
това произнасяне означава, че в България също се въвежда методика за
определяне на размера на вреди от ПТП. Счита, че дори тя да е по-
неблагоприятна спрямо обезщетението по справедливост на чл. 52 ЗЗД,
доколкото представлява национална материална уредба на гражданската
(деликтна) отговорност, вкл. на размера на обезщетението, тя не противоречи
на Директива 2009/103/ЕО. Сочи се, че по подобен начин Съдът на ЕС приема
за съвместима с Директива 2009/103/ЕО и национална правна уредба на
деликтната отговорност, която предвижда фиксирано обезщетение при смърт
за преживелите близки лица (СЕС С-11/12). Отбелязва, че оттук, §96 КЗ,
доколкото въвежда горна граница на определен вид деликтна отговорност при
ПТП, също е извън обхвата на Директива 2009/103/ЕО и не й противоречи.
Намира, че Директивата не унифицира материалното деликтно право, а
напротив, изрично изключва гражданската (деликтна) отговорност и размера
на обезщетението от своя обхват.
Посочва, че деликтната отговорност не е обусловена от нейното
застраховане със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
докато отговорността на застрахователя е производна на деликтната. Заявено
е, че до Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г. на ОСГТНК на
ВКС определен кръг лица нямаха право на обезщетение при смърт на техни
близки. До този момент застрахователите по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност“ не покривали подобен вид вреди и отговорност.
Сочи се, че след тази дата, възникналата деликтна отговорност спрямо тези
21
лица е модифицирана с оглед начина на определяне на размера на
обезщетението. Счита, че тази модификация рефлектира пряко върху
дължимото от застрахователя обезщетение по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“, което не противоречи и не промени минималните
застрахователни суми, зададени от Директива 2009/103/ЕО и надлежно
транспонирани в чл. 492 КЗ.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното
дружество и собственика на лек автомобил “О. Мовано“, с peг. №СТ5229ВХ,
действаща към момента на събитието, като не възразява посоченото
обстоятелство да бъде отделено като безспорно в настоящия процес.
Посочва, че искането за лихва е акцесорно вземане, за което се прилага
тригодишния давностен срок от настъпване на събитието. Счита, че
тригодишния давностен срок, уреден в чл. 111, б. “в” от Закона за
задълженията и договорите за вземания за лихви, е изтекъл. Заявява, че
исковата молба е заведена след тази дата, което дава основание да направи
възражение за изтекла давност за законна лихва, претендирана от ищците.
Отделно, оспорва иска за изплащане на лихва за забава като акцесорен на
главния, доколкото неоснователността на главния иск води до
неоснователност на акцесорния.
Оспорва началния момент, от който се претендира законната лихва.
Излага доводи, че съгласно чл. 496, ал. 1 от Кодекса, срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите е три месеца от нейното предявяване.
Оспорва претенцията на ищците за присъждане на разноски за правна
защита - адвокатско възнаграждение, като неоснователна, като твърди, че
такива разноски не са действително направени и това обстоятелство не е
удостоверено. При условията на евентуалност, оспорва по размер адвокатския
хонорар на процесуалния представител на ищците като прекомерно завишен,
съобразно фактическата и правна сложност на защитата, необходима за
образуване и представителство по делото. При условията на евентуалност,
оспорва претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗА, като неоснователна и недоказана.
С оглед на становището на ищците и разпределението на
22
доказателствената тежест, заявява, че си запазва правото да ангажира свое
становище и да прави доказателствени искания.
В случай, че в първото по делото съдебно заседание не се яви
представител на ответника, моли то да се проведе при отсъствието му, като
поддържа отговора на исковата молба и всички направени с него оспорвания,
възражения и доказателствени искания, като моли, да му бъде даден срок за
становище в случай, че насрещната страна направи нови такива.
В случай, че ищците не се явят в първото заседание по делото, не са
взели становище по отговора на исковата молба и не са поискали разглеждане
на делото в тяхно отсъствие, моли, да се постанови неприсъствено решение,
както и да му се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид гореизложеното, моли да се постанови решение, с което да се
отхвърлят предявените срещу ЗАД "А.“ искове като неоснователни и
недоказани. Моли, да му бъдат присъдени и сторените разноски в хода на
производството пред настоящата инстанция, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е постъпила допълнителна искова молба от ищците, с която
поддържат така предявената искова претенция, като считат, че направените
възражения и изложените доводи в отговора на исковата молба са бланкетни
и неоснователни, като излагат следните аргументи:
Намират, че възраженията на ответника относно механизма на
осъществяване на ПТП, наличието на причинно-следствена връзка на вредите
с ПТП, вида и характера на възникналите вследствие на ПТП вреди са
неоснователни и не са подкрепени с никакви доказателства, както и не
кореспондират с представените такива. Посочват, че подробни съображения
по тези въпроси са изложили в исковата молба, но за пълнота ще обърнат
внимание на някои от тях.
Твърди се, че единствено виновен за настъпването на ПТП е водачът
А.Я.П.. Сочат, че причинно-следствената верига започва от момента, в който
водачът на товарния автомобил е предприел маневра изпреварване с висока
скорост на предно движещия се л.а. „Сеат”, удря го отзад, вследствие на
което л.а. „Сеат” навлиза в крайпътното пространство, преобръща се във
въздуха и се установява в покой. Заявено е, че ако водачът Панов е спазвал
23
безопасна дистанция от предно движещия се л.а. и не е предприел тази
маневра, няма да настъпи ПТП. Твърди се, че това е единствената причина за
настъпването на леталния изход за пострадалата Н.М. К..
Заявяват, че вината на водачът Панов е безспорно доказана в
наказателното производство и е задължителна за гражданския съд, поради
което считат, че релевираният аргумент за наличие на случайно събитие по
чл. 15 от НК е неоснователен.
Относно наведените от ответната страна аргументи за съпричиняване на
вредоносния резултат е изложено следното: По отношение твърденията на
ответника, че е налице съпричиняване от страна на водачът на л.а. „Сеат”
М.Н. - майка на починалото дете, е отбелязано, че в случая при така
предявените искове пострадали се явяват близките на починалата Н.М. К..
Ищците Д. и К. са пострадали като са преживели дълбоки болки и страдание
от загубата на сестра си в такава крехка и ранна от развитието им възраст.
По отношение на родителя на починалата Н. К. - бащата е пострадал и е
преживял болки и страдания от загубата на детето, което е било съвсем младо
и животът тепърва е бил пред него.
Ищцата К.К. - баба на починалото дете, преживява болки и страдания от
загубата на внучката си.
В този смисъл се сочи, че никой от ищците не е допринесъл по какъвто
и да било начин или да е създал предпоставка за възникването на
вредоносния резултат - смъртта на тяхното дете, сестра и внучка, и по
никакъв начин не са имали възможност да противодействат на случилото се.
Посочва се, че в това производство се цели обезщетяване на болките и
страданията на ищците от загубата на тяхната близка, от самия факт на
смъртта. Ако починалата беше жива, макар и с телесни увреждания,
настоящите искове биха били недопустими. Посочва се, че вътрешните
усещания и страдание на ищците са лични техни преживявания,
самостоятелни и независими като факт от действителността от действията на
починалата преди смъртта й.
Изложено е, че съгласно практиката на ВКС принос за настъпване на
увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е
създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за
механизма на увреждането, или иначе казано - необходимо е да е извършено
24
действие, за да е налице съпричиняване. Сочи се, че ищците по никакъв
начин не са създали предпоставки или са допринесли за настъпването на
леталния изход на тяхната близка. Ищците само страдат от факта на смъртта,
на загубата, за която не са създали условия.
Категорично се противопоставят на твърденията на ответника, че
починалата Н. К. е била без поставен предпазен колан, и че поставянето на
предпазен колан би осуетило настъпването на леталния изход. Посочва се, че
се касае за лек автомобил, който се е преобърнал във въздуха. Изключително
тежки условия и механизъм на ПТП.
В условията на евентуалност, молят, ако все пак се прецени, че е налице
съпричиняване, да се постанови решение при по-нисък процент, тъй като
ищците не са създали никакви условия и нямат вина за настъпилия
вредоносен резултат.
Посочва се, че размерът на исковите претенции за претърпените от
ищците неимуществени вреди е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
трайната практика на съдилищата в страната по тези спорове.
По отношение на възраженията за емоционалното състояние на ищците
считат, че вътрешното душевно състояние на пострадалите е лично и само те
могат да знаят как се чувстват. Заявено е, че подробно описание на
нарушенията в битовия и социален живот на ищците, вследствие на ПТП, е
изложено в исковата молба и е съобразена исковата претенция с тези
последствия.
Сочи се, че загубата на дете е едно от най-травматичните житейски
събития, които преживява човек. Загубата в ранна възраст, в началото на
житейския път на човек по насилствен начин /не естествена смърт/ винаги е
травматична и емоционалната потиснатост не отшумява с времето, а е
свързано с капацитета на самия пострадал да приеме и преработи
травматичното събитие. Посочва се, че в ОИМ ответникът заявява, че според
него ищците Д. и К. не са могли да осъзнаят смъртта, защото още не била
формирана личността им и поради това не били изпитвали душевни
страдания. Заявяват, че децата са имали близка връзка и не отговаря на
истината твърдението на ответника, че последните не се били познавали.
Сочи се, че от психологическа гледна точка при малолетните ищци е
настъпило „рационализиране” на смъртта, на самата загуба. Това е
25
психологичен термин, с който се назовава несъзнаван механизъм за справяне
с проблем, за който пострадалия не е готов да обработи и да реагира
адекватно на ситуацията. Изложено е, че ролята на този механизъм, който се
включва автоматично, без съзнателна воля от пациента и без дори той да си
дава сметка за него и за травматичния характер на преживяното събитие, е да
защити психиката на страдащия от разпадане. Отбелязва се, че всяка среща с
нещо, за което не сме психически готови да поемем, може да отключи
шизофренни състояния. Посочва се, че рационализацията дава време на
психиката да узрее, за да приеме какво се е случило. С оглед на изложеното,
се сочи, че загубата на сестра им за ищците е травматично събитие, което
трудно се преработва от загубилия своя близък.
По отношение на наведените от ответника аргументи за липсата на
връзка между бащата и починалото дете е изложено следното:
Посочва се, че истината е, че след развода отношенията между ищецът-
баща и майката-водач на катастрофиралия автомобил са били крайно
влошени. Родителските права над детето Н. са предоставени на майката и тя е
възпрепятствала вижданията му с баща му, говорила му е, че той не се
интересувал oт нея и не иска да я вижда, което категорично не е било истина.
Майката е лишавала бащата от възможността да общува с него и е разправяла
на всичките си близки, че той не се интересува от него. Ищецът не е плащал
издръжката на детето с цел да принуди майката да му разрешава спокойно да
общува с него, но тя е била обезпечена от баща си и е насочила целия си гняв
да накаже бащата като го лиши от детето му. Въпреки всичко семейството е
успявало да се види по поводи и да изградят семейни връзки на доверие и
любов. Твърди се, че ответникът удобно използва гнева и вината на майката,
която е загубила детето си в автомобил, който е управлявала лично, за да
постигне уважаване на исковете в по-нисък размер. Сочи се, че майката -
водач няма към кого другиго да насочи вътрешните си болка и страдание от
загубата на детето, освен към вечно виновния баща. Тя вероятно не може да
намери покой от загубата на детето и се обвинява за смъртта му. Това са
нормални психологически реакции с оглед на ситуацията, в която се намира.
Посочва се, че индиция за това е, че майката представя „писмо” до съда, без
дори да е страна, да е привлечена в процеса, да е призована в качеството й на
свидетел. Тя сама се намесва в процеса в такъв ранен етап, още преди първото
по делото заседание, за да може да осуети и наклевети още веднъж този мъж
26
/ищецът/, на когото е ядосана за проваления им брак и за това, че той има
ново семейство след края на техния. Сочи се, че всеки родител страда от
загубата на детето си, още повече като то е все още детенце. Ищецът, освен че
е бил възпрепятстван от бившата си съпруга, сега е и окончателно лишен от
детето си вследствие на нейните действия.
Считат, че по правилата на новия КЗ началният момент, от който
застрахователят дължи законна лихва за забава, е датата на уведомяване на
застрахователя.
Заявено е, че са представили пред ответника заверено копие на
служебната банкова сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата на
процесуалния представител на ищците - адв. Д., по която той е оправомощен
да получава суми за сметка на ищците и която е представена и по делото с
исковата молба. Представили са и нотариално заверено пълномощно, което
дава право на упълномощения да получава дължимите на ищците
обезщетения, с което смятат, че са изпълнили изискванията на закона.
Намират, че отношенията между адвокат и доверител се основават на доверие
и са строго лични, поради което аргументите на ответника, че не е бил във
възможност да изплати обезщетение, са неоснователни.
Сочи се, че институтът забава на кредитора в конкретния случай се
изразява в изискването за представяне на банкова сметка, по която може да се
преведат парите, за да има фактическа възможност ответникът да извърши
валидно плащане, което, с оглед на изложеното, е било извършено.
Считат, че е неоснователно твърдението на ответника, че била изтекла
3-годишна давност за лихви, защото искът бил заведен късно. Ответникът е
бил уведомен и е направено искане за изплащане на обезщетение, което той
не е удовлетворил. Твърди се, че вината за забавата е в негова тежест.
Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор, с който
заявява, че поддържа изцяло становищата и твърденията, които е изложил в
отговора на исковата молба. Счита, че направените от ищците възражения в
допълнителната искова молба са изцяло бланкетни и същите не отговарят на
обективната действителност.
Относно аргументите на ищцовата страна за неоснователност на
наведените възражения относно механизма на процесното ПТП, намира
същите за бланкетни и голословни. Счита, че в гражданското дело
27
застрахователят има право да направи самостоятелни възражения, имащи
отношение към гражданскоправните последици от деликта, и най-вече към
определяне на размера на обезщетението. Именно в тази връзка ответното
дружество е направило доказателствени искания в подкрепа на наведените
възражения относно механизма на събитието и вината на водача на Панов. С
настоящия отговор на допълнителна искова молба заявява, че поддържа
всички направени доказателствени искания.
Посочва се, че в хода на наказателното производство не е изследван
въпросът за възможно съпричиняване от страна на пострадалите. Намира, че
от представените с исковата молба писмени доказателства не става ясно в
пълна степен точния механизъм на настъпване на произшествието. Излага
доводи, че съгласно ППВС № 17/63 г. противоправността не е елемент от
фактическия състав на съпричиняването. Сочи се, че обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна
връзка между поведението му и настъпилия негативен резултат, както и
съобразно конкретните обстоятелства. Посочва, че съгласно задължителната
съдебна практика по реда на чл. 290 от ГПК, "Вината на пострадалия не е
елемент от фактическия състав на чл.51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това
способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните
негативни последици от своите действия и бездействия са правно
ирелевантни за института на съпричиняването“. Посочва, че в настоящия
случай, с отговора на исковата молба е направено възражение за
съпричиняване, тъй като твърди, че е налице връзка между настъпилите вреди
и поведението на пострадалите. Посочва, че в тази връзка са и направените с
отговора на исковата молба доказателствени искания.
Счита, че гражданският съд следва сам, на база на събраните по
настоящото дело доказателства, да прецени налице ли е възникнала
гражданска отговорност по сключената застраховка “Гражданска
отговорност" на автомобилистите и съответно възникнало ли е задължение за
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение.
Счита, че предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл.45,
ал.1 от ЗЗД трябва да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на делото по иска на увреденото
28
лице, съобразно принципите за непосредственост и равенство на страните.
Твърди се, че становището на ответника, че искът е завишен се
потвърждава от трайната съдебна и застрахователна практика.
Поддържа оспорения размер на исковата претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди като несъобразено с § 96, ал. 1 във
връзка с ал. 4 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за
застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.). Счита, че
претендираните обезщетения за бабата, еднокръвния брат и еднокръвната
сестра на Н. са немотивирани, необясними и противоречащи на
справедливостта и морала. Сочи, че подробно са изложени аргументи в
отговора на исковата молба.
Поддържа и всички останали наведени с отговора на искова молба
възражения и доказателствени искания.
Оспорва твърденията, че на ищците са причинени изключителни
емоционални страдания от смъртта на починалата, довели до дълбока и
отрицателна промяна в живота им. При условията на евентуалност, твърди, че
търпените от ищците болки и страдания не само че не надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, а такива не са налице.
Оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка на
ищците с починалата Н. К., като аргументите за това са посочени в отговора
на исковата молба.
Твърди, че биологичният баща на Н. не е полагал никакви грижи за нея,
не е присъствал в ежедневието на дъщеря си Н., не е прекарвал никакво време
с нея, нямал е отношение към развитието й, към успехите й, не е помагал и
финансово за отглеждането й.
Твърди, че ищцата К.К. също не е полагала каквито и да било грижи за
Н., още по-малко да е отгледала детето от малко.
Твърди, че ищците Д.К. и К.К. не са се познавали със своята еднокръвна
сестра Н. К.. Поддържа твърдението си, че възрастта на малолетните деца -
ищци е свързана с начален етап на развитие, когато все още не е формирана
личността, съответно възприятията на едно дете на такава ранна възраст по
никакъв начин не могат да бъдат приравнени на тези на един възрастен човек.
Поради тази причина смята, че те не са могли обективно да осъзнаят факта на
29
смъртта й и последиците от него, респективно не са търпели душевни
страдания.
Поддържа възражението за изтекла давност за законната лихва,
претендирана от ищците.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 15.07.2018 г. около 14:00 часа в района на
км.218+300 от Автомагистрала „Тракия“, област С.З., между товарен
автомобил марка “О.“, модел „Мовано” с рег. № ***, управляван от А.Я.П.,
ЕГН ********** и л.а. „Сеат”, модел „Ибиза” с peг. № ***, управляван от М.
Н. Н., ЕГН ********** е настъпило ПТП, вследствие на което последната е
получила телесни наранявания и е настъпила смъртта на возещата се на задна
лява седалка пътничка Н.М. К., ЕГН **********, починала на 25.07.2018г.
Към момента на настъпване на ПТП – то за товарен автомобил марка
“О.“, модел „Мовано” с рег. № ***, управляван от А.Я.П., ЕГН **********, е
имал валидно сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” със ЗАД „А.”, по застрахователна полица №
BG/11/117002308560 със срок на действие на до 22.08.2018 г.
В изпълнение на чл. 380 от КЗ с молба-уведомление от 18.12.2018г.
ищците са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди пред ЗАД „А.“ АД.
След разглеждане на предявената претенция и проведени преговори
ЗАД „А.“ отказва да изплати обезщетение на ищците за претърпените от тях
неимуществени вреди в резултат на претърпяното на 15.07.2018 г. ПТП.
Видно от НОХД № 321/2019г. по описа на Окръжен съд - С.З. с влязла в
сила Присъда № 39/24.10.2019 г., изменена с Решение № 68/30.04.2020 г.,
постановено по ВНОХД № 624/2019 г. по описа на П. апелативен съд,
потвърдено с Решение № 173/04.12.2020 г., постановено по н.д. № 679/2020 г.
по описа на ВКС, по силата на която водачът А.Я.П., ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на 15.07.2018г. в района на км.218+300 от
Автомагистрала „Тракия“, област С.З., при управление на моторно превозно
средство товарен автомобил марка “О.“, модел „Мовано” с рег. № *** е
нарушил правилата за движение, предвидени в закона за движението по
пътищата, а именно чл.20, ал. 2 от ЗДВП - „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
30
движението” и чл. 23 ал. 1 от ЗДВП - „ Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко” и по непредпазливост е причинил смъртта на Н.М.
К., ЕГН **********, починала на 25.07.2018г., и средна телесна повреда на М.
Н. Н., изразяваща се в счупване на бодилестия израстък на лявата лакътна
кост и спукване на основата на III дланна кост на лявата ръка, причинило
трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за повече от 30
дни, като от деянието е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна
повреда на едно или повече лица - престъпление по чл.343, ал.4 вр. с ал.3 б.
„Б“ предл. 1-во вр. с ал.1 б.„В“ вр. с чл.342, ал.1 от НК.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява следното:
Механизмът на ПТП е следният:
На 15.07.2018 г. около 14:40 часа, по АМ Тракия, в посока от запад на
изток със скорост 68 км/ч се е движил л.а. Сеат Ибиза с peг. № *** с водач
М.Н.. Автомобилът се е движил сравнително бавно, тъй като е имало проблем
с механизма за затваряне на предния капак и малко преди това се бил отворил
в движение и към този момент е бил завързан с въже към долната част на
колата. Н. е имала намерение да придвижи автомобила до близка
бензиностанция и там да изчака автомобил на пътна помощ. Било е светлата
част на денонощието. Видимостта е била нормална, а участъкът от пътя е бил
прав, без неравности. Пътната настилка е била с асфалтово покритие и към
момента на възникване на ПТП е била суха. Попътно зад л.а. Сеат, със
скорост 109 км/ч се е движил т.а. О. Мовано с peг. № ***, управляван от А.П..
+300
В зоната на км 218, в землището на гр. Р. товарният автомобил е
застигнал лекият автомобил и на около 1,00 м източно от линията на
ориентира и на около 1,50 м северно от южната граница на платното за
движение е настъпил заден ексцентричен удар между двете МПС.
Първоначалният контакт е настъпил между предна дясна част на т.а. О. и
задна лява част на л.а. Сеат, с контактна площ около 0,65 - 0,70 м. Мястото на
удара е в южната активна лента на южното платно за движение. В момента на
удара надлъжните оси на двата автомобила са били разположени успоредно
на оста на пътя, като десните състави на т.а. О. са се намирали на около 1,20 -
1,40 м северно от южната граница на платното за движение, а десните състави
на лекият автомобил са се намирали на около 0,50 м северно от южната
граница на платното за движение. В резултат на удара л.а. Сеат се е завъртял
надясно около вертикалната си ос и въртейки се е насочил надясно спрямо
посоката си на движение. Преминал е през лентата за принудително спиране,
преминал е по ската и се е установил в покой в близост до южната
отводнителна канавка така, както е описан в протокола за оглед и нанесен в
мащабната скица. След удара т.а. О. се е завъртял надясно около вертикалната
си ос и е напуснал платното за движение в посока североизток. Преминал е
31
през лентата за принудително спиране, навлязъл е в южния скат, преобърнал
се е и се е установил в покой на лявата си страница с предните си състави
насочени на североизток, така както е описан в протокола за оглед и нанесен
в мащабната скица. В резултат на ПТП пътничката на задната седалка в л.а.
Сеат - Н. К. е получила тежки травматични увреждания и след няколко дни е
починала в болницата.
Мястото на удара между двете МПС - л.а. Сеат Ибиза с peг. № *** и т.а.
О. Мовано с peг. № *** спрямо елементите на платното за движение е
определен в констативно-съобразителната част на заключението и се намира:
-по дължина на пътното платно - на около 1,00 м източно от ориентира
Ор.
-по ширина на пътното платно - на около 1,50 м северно от ориентира
Ор.
Скоростта на движение на т.а. О. към момента на удара и
непосредствено преди настъпване на ПТП е била около 109 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. Сеат към момента на удара и
непосредствено преди настъпване на ПТП е била около 68 км/ч.
Опасната зона за спиране на т.а. О. при скоростта му на движение от
109 км/час е около 127 м.
Опасната зона за спиране на л.а. Сеат при скоростта му на движение от
68 км/час е около 53м.
Водачът на л.а. Сеат е нямал техническата възможност при тази пътна
обстановка да предвиди поведението на водача на движещия се зад него
товарен автомобил и да предотврати настъпването на ПТП.
Водачът на т.а. О. е имал техническата възможност да предотврати
ПТП с попътно движещия се пред него л.а. Сеат, като намали скоростта си на
движение така, че да е равна на скоростта на движение на л.а. Сеат, както и да
предприеме аварийно спиране, тъй като разстоянието на което е имал
техническата възможност да го възприеме е най-малко 150-200 м. Това
разстояние е по-голямо от разстоянието, необходимо на водача да намали
скоростта си на движение така, че да е равна на скоростта на движение на л.а.
Сеат (95м) и от разстоянието, при което ако водача на т.а. предприеме
аварийно спиране, не би настъпило ПТП (29,70 м).
Лек автомобил Сеат Ибиза, с peг. № *** е оборудван с триточкови
инерционни предпазни обезопасителни колани за всички места в автомобила.
Предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на
седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от
инерцията. Коланът предотвратява множество средни и тежки травми -
черепно-лицеви, удари на главата в предното стъкло и рамката над него,
счупвания на гръдния кош при удари в кормилото и в арматурното табло.
Правилно поставения предпазен колан разпределя силите на внезапното
забавяне на тялото върху по-големи и по-здрави негови части, като гърдите,
бедрата и раменете. Коланът се разтяга леко, за да забави тялото и да увеличи
разстоянието на спирането му. Изследванията доказват, че са изключително
32
полезни при произшествия, настъпили при скорости до 60 км/ч, когато
вътрешната част на купето на автомобила не се деформира.
Друга функция на обезопасителния колан е предпазване на пътуващите
при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана не
позволява при преобръщането, телата на пътуващите да се движат свободно в
купето.
Коланът няма възпиращо действие при движението на тялото встрани.
В материалите, приложени по делото няма данни Н. К. да е била
поставена в обезопасително устройство, в комбинация с обезопасителен
колан.
Системите за обезопасяване са предназначени за превозване на деца с
ръст под 150 см, защото предпазните колани на автомобилите са проектирани
за хора над този ръст. Също така те се класифицират в групи - група 0 е за
деца с тегло под 10 кг до група III - за деца с тегло до 36 кг.
В СМЕ на труп № 166/2018 от д-р Б. е записано: „...При външния оглед
на труп на девойка на видима възраст около действителната, с правилно
телосложение и нормално развита костна и мускулна системи, без вродени
дефекти. Ръст 164 см.“
При всички случаи теглото на пострадалата при този ръст и правилно
телосложение е над 36 кг. Теглото на Н. К. към момента на възникване на
ПТП е било около 50-55 кг. и не е следвало тя, като пътник в л.а. Сеат да
бъде поставена в система за обезопасяване на деца.
Предвид голямата деформация на купето, концентрирана в задната му
лява част, където е седяла пострадалата и при получаването на удар с такава
интензивност и голяма кинетична енергия в тази точка, след отчитането на
движението на тялото на пострадалата назад и наляво към мястото на удара,
може да се направи извода, че установените травматични увреждания довели
до смъртта й биха се получили без значение дали към момента на удара е
била с поставен предпазен колан или не е била с поставен такъв.
Травматичните увреждания, довели до летален изход на
пострадалата са в резултат на силните деформации в купето на
автомобила, концентрирани в задната му лява част и движението на
горната част на тялото и главата на пострадалата назад и наляво към
мястото на удара. Те биха настъпили без значение дали към момента на
възникване на ПТП е ползвала или не е ползвала обезопасителен колан.
Причината за смъртта на Н. К. е черепномозъчна травма -
кръвонасядане на черепните обвивки, кръвонасядане на лицето, фрагментно и
линейно счупване на черепния покрив и черепната основа, контузия и оток на
мозъка, мозъчно размекчение, съвкупно довели до парализа на жизнено
важни центрове на мозъка.
Черепномозъчната травма е причинила разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Въпреки оказаната високоспециализирана
медицинска помощ смъртния изход е настъпил. Охлузванията на гръдния кош
33
са причинили болка.
Описаните травматични увреждания са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП.
Според вещото лице не всеки път поставен колан оставя специфични за
ПТП - в лек автомобил, увреждания по тялото на пострадалия. В конкретния
случай са установени две охлузвания на гръдния кош, които е възможно да
бъдат причинени от поставен колан, както и да са от елементите на задната
повърхност на шофьорската седалка, които могат да контактуват с предната
част на гръдния кош на пострадалата след тежка деформация на задната лява
част на купето в посока напред.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката К. Д., която живее на семейни начала с ищеца М. ВЛ. КР.
повече от 10 години, майка на малолетните Д. М. КР. и КЛ. М. КР. посочва,
че след смъртта на дъщеря си Н. ищецът бил съкрушен. Много трудно
преживял кончината на своята дъщеря, затворил се в себе си, бил
неконтактен, плачел постоянно. Според свидетелката отношенията между
бащата и детето преди смъртта били прекрасни. Те имали изградена трайна
връзка помежду си и много се обичали. Единствената пречка за техните по-
близки взаимоотношения била майката на Н., която не спазвала режима на
контакти, определен по съдебно решение след развода им и възпрепятствала
срещите на бащата и детето. М.К., заедно с преродените братче и сестриче на
Н. - ищците К. и Д., много често посещавали къща в с.Л., където била Н. със
своята майка, за да я вземат, но тя не им позволявала. След трагичната
кончина на детето си М.К. много често посещава гроба й, почти ежеседмично
и се грижи за него.
Свидетелката заявява, че М. давал много повече пари отколкото бил
осъден, но не ги превеждал по банков път. Давал пари за частно училище, за
очила, за кикбокс, за погребение, бабата също давала. Според свидетелката,
бабата К.К., обожавала внучката си, също и както бащата обожавал дъщеря си
и винаги й купували, всичко каквото поиска. Свидетелката посочва, че
майката на Н. често злоупотребявала с алкохол.
По отношение на децата Д. и К., свидетелката посочва, че същите са
имали връзка, като преродени брат и сестра на починалата Н.. Децата се
познавали помежду си. Н. посещавала рождени дни на Д. и обратно. К.
търсела кака си, за да си играят. След смъртта на Н. децата се разстроили. Д.
след като видял и прочел некролога на Н. започнал да пита за нея. След като
му обяснили какво се е случило започнал да плаче и имало период през, който
много трудно го преживявал. К. също питала за кака си и казвала, че сега тя е
34
звездичка на небето.
По отношение на К.К., свидетелката посочва, че бабата К. помагала с
каквото може за отглеждането на внучката си. Тъй като всички живеели в
един комплекс на гр.С., не далеч едни от други много често се виждали. Н.
била „всичко“ за К.К., обожавала я, и й предоставяла каквото е поискала и
казала. Когато не била при нея К.К. често се обаждала по телефона, за да се
интересува как е и какво прави. Н. оставала в редки случаи да нощува при
баба си, но не била отглеждана от нея.
Свидетелката М. Н. Н., която е бивша съпруга на ищеца М. ВЛ. КР. и
майка на починалата Н., посочва, че с М.К. са заживели заедно през 2005 г. и
живели заедно около 4 години, като официалният им развод е от 2012 г. През
2009г. се разделили и М. заминал за Б., да работи, но не може да каже колко
време е работил в Б.. Свидетелката посочва, че тя живеела в „Овча купел“,
заедно с Н.. Според свидетелката, М. рядко се виждал с Н., вземал я за по
един – два часа. Никога не я водил на училище, само веднъж я взел от
училище и присъствал на едно състезание. Посочва, че е завела жалба за
неизплащане на издръжка и съдът го осъдил. Докато живеели заедно веднъж
й купил нещо за Коледа или за рождения ден. Свидетелката и баща й се
редували да я водят на детска градина. Въпреки, че не се е виждала с М., след
развода, детето ходело при баба си. Бабата се обаждала по телефона на Н.,
интересувала се от нея, веднъж месечно свидетелката я водила при баба й.
Свидетелката живее в „Овча купел“, а бабата е в „Овча купел 1“ и М. със
съпругата си и децата, когато дошли в С. също живеели в „Овча купел 1“. Не
може да каже, защото не си спомня кога са се върнали от морето в С.. Според
свидетелката, Н. е виждала сестра си един път като бебе, когато била на два
месеца, нямала някакви отношения с това дете, когато водила Н. при баба й -
тогава са се виждали децата. Посочва, че за отглеждането на Н. финансово й
помагали нейните родители. Свидетелката посочва, че не си спомня, кога М.
и К. са се върнали от Б. в С.. Когато М. се обаждал на Н. по телефона, всеки
път я лъжел, че ще я вземе, но не изпълнявал обещанието си и в един момент,
Н. спряла да му звъни. Според свидетелката не е давал пари за погребението
на Н.. Малко преди да се разделят с М., той взел 1 500 лв. от лихвар, който
започнал да заплашва, че ще убие Н.. Свидетелката изтеглила кредит от
банка, за да изплати дълга на М..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Не е спорно, че към датата на процесното ПТП – 15.07.2018 г. за
товарен автомобил марка “О.“, модел „Мовано” с рег. № ***, управляван от
А.Я.П., ЕГН **********, е налице валидно сключен Договор за задължителна
35
застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „А.”, по застрахователна
полица № BG/11/117002308560 със срок на действие до 22.08.2018 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
В изпълнение на чл. 380 от КЗ с молба-уведомление от 18.12.2018г.
ищците са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди пред ЗАД „А.“ АД. Поради това
съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установява, че смъртта на Н.М. К. се намира в
пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил А.Я.П., което е установено с
влязла в сила Присъда № 39/24.10.2019 г. постановена по НОХД № 321/2019г.
по описа на Окръжен съд - С.З., която според чл. 300 от ГПК е задължителна
за гражданския съд.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира
36
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
По предявения иск от М. ВЛ. КР..
Безспорно М. ВЛ. КР. попада в кръга на най-близките на дъщеря си Н.,
съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което
разрешение е прието и в ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС. Като баща на пострадалата се ползва с право на
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като поради естеството на
съществувала житейска връзка е логично да се предполага, че в
продължителен период от време търпи значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. В мотивите на цитираното ТР № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е указано, че правото на
най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Съдържанието на връзката родител – дете предполага силна и взаимна
привързаност, отношения на обич и разбирателство, силна духовна близост,
трайно общуване и постоянна грижа. Наличието на подобна връзка и
отношения следва да бъде установено пълно и главно от ищеца.
За установяване претендираните от М.К. неимуществени вреди е
разпитана единствено свидетелката К. Д., която живее на съпружески начала с
ищеца и на когото е родила две деца, които също претендират неимуществени
вреди. Същата заявява, че М. и Н. имали изградена трайна връзка помежду си
и много се обичали и че М. бил съкрушен от смъртта на Н., както и че ищецът
подпомагал финансово дъщеря си с много повече средства, отколкото
определената му за плащане издръжка от 100 лв. месечно.
От друга страна по делото са изслушани и показанията на майката на
загиналата Н., М. Н. Н., която посочва, че М. изключително рядко е
контактувал с дъщеря си, за всичките години, откакто са разведени е завел
Н., един път на училище, не й купувал подаръци, свидетелката посочва, че в
отглеждането на детето са й помагали нейните родители, включително и
финансово. От показанията на свидетелката се установява, че М. не е
37
заплащал и определената от съда издръжка в размер на 100 лв., поради което
е подала жалба против него. Тази част на показанията на свидетелката се
подкрепят от представената по делото Присъда № 160747/08.07.2019 г.
постановена по НОХД № 1600/2018 г. по описа на Районен съд – С., с която
М. ВЛ. КР. е признат за ВИНОВЕН в това, че за периода от 01.12.2012г. до
30.11.2017г. включително, след като е бил осъден с решение на CPC, III ГО,
83-ти състав, постановено по гр. дело № 11070/2012г., влязло в законна сила
на 05.11.2012г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Н.М. К., чрез нейната
майка и законен представител М. Н. Н., като заплаща месечна издръжка в
размер на 100 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две вноски, а именно - 60 пълни месечни вноски в размер на 100
лева всяка, като размерът на общо дължимата сума за издръжка възлиза на 6
000 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от HK, поради което и на основание
чл. 183, ал.1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК го осъжда за извършеното от него
престъпление на наказанието „ПРОБАЦИЯ” за срок от 2 /две/ години.
С оглед изложеното, съдът намира, че от страна на ищеца, чиято е
доказателствената тежест не се установява, че връзката между него и Н., е
била връзка, обичайна за отношенията родител – дете, трайна, пълноценна по
съдържание, основана на доверие и обич, така че детето във всеки един
момент да е могло да разчита на морална, емоционална и материална
подкрепа на своя родител. Напротив по делото е установено, че от
четиригодишната й възраст Н. и баща й са живеели разделени, като бащата е
заминал в друго населено място, създал е друго семейство и деца, като не се
установява, че Н. е била част от това друго семейство. Този извод се подкрепя
от представеното удостоверение за раждане на сина на ищеца - Д. М. КР.,
който е роден преди прекратяване на брака между М. и Мария. Не може да
бъде пренебрегнат и факта, че М. не е заплащал на дъщеря си определената
му от съда издръжка от 100 лв. месечно, за което е осъден с горепосочената
присъда. Поради това съдът не приема, че баща, който не е заплащал
издръжка на детето си, е имал изградена трайна връзка с дъщеря си и давал
много повече пари от определените му за заплащане 100 лв., в какъвто смисъл
са показанията на К. Д.. Поради това, съдът на основание чл. 172 от ГПК след
като извърши преценка на показанията на К. Д., с другите данни по делото,
намира същите са заинтересовани и изцяло не ги кредитира. Ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не представи други доказателства за претърпените
от него болки и страдания от смъртта на дъщеря му Н.. Както беше посочено
по – горе, правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и
не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
38
действително е претърпял неимуществени вреди. Поради това съдът приема,
че събраните по делото доказателства не установяват връзката между ищеца и
неговата дъщеря да е била изпълнена със съдържанието посочено в исковата
молба и обичайната такава между баща и дъщеря, което да обоснове
душевните болки и страдания и съответно присъждане на обезщетение за
подобни случаи. Ето защо предявеният иск от М. ВЛ. КР. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По предявените искове от М. ВЛ. КР., в качеството му на баща и
законен представител на малолетните деца Д. М. КР., ЕГН ********** и
КЛ. М. КР., ЕГН ********** и по предявения иск от К. М. КР..
Основен спорен момент по делото е дали ищците имат качеството
пострадали от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока,
съдът съобразява задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се
посочва, че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални
болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца).
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
По отношения малолетните деца Д. М. КР., ЕГН ********** и КЛ.
М. КР., ЕГН **********.
В настоящия случай следва да се има предвид, че двете малолетни деца
са еднокръвни брат и сестра на починалата Н.М. К., които никога не са
живели в едно семейство, срещите им са били редки и епизодични. Следва да
39
се има предвид, че с оглед крехката възраст на К.К. /само на две години към
момента на смъртта на сестра й Н./ и на Д. /на шест години към същия
момент/ не е възможно между децата да е създадена особено близка връзка,
нито същите да са претърпели неимуществени вреди от смъртта на Н., които
да надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщи за тази
родствена връзка. Не на последно място за установяване на претърпените
болки и страдания от страна на двете деца са изслушани показанията на К. Д.,
която е майка на Д. и К., които съдът преценява като твърде общи и
неубедителни относно действителните отношения на двете деца със
загиналата им сестра, а и с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК с
възможната нейна заинтересованост. Поради това не е възможно по делото
да се приеме, че подобно ограничено общуване и епизодични срещи между
децата, едното от които в крехка детска възраст, представляват такава трайна
и извънредна емоционална връзка, която да представлява изключителен
случай по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение. За да е
оправдано изключението, е необходимо да съществуват особени и конкретно
установени житейски обстоятелства, породили необичайно силна
привързаност, която съответно да може обективно да причини морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка. Такива конкретни житейски обстоятелства,
съдът намира, че в случая не са налице и не се установяват по делото. Ето
защо съдът приема, че в случая не е установено наличието на особена близка
привързаност – трайна и дълбока емоционална връзка на брата и сестрата с
починалата Н., породила значителни душевни болки и страдания, извън
традиционно присъщите за родствената връзка. Затова съдът приема, че
принципът на справедливостта не налага включването на Д. М. КР. и КЛ. М.
КР. в кръга на най-близките лица, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сестра им – Н.М. К., поради което
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на предявения иск от К. М. КР..
В настоящия случай ищцата не доказа конкретни житейски
обстоятелства, в резултат на които привързаността между нея и внучката й Н.
да е станала толкова силна, че смъртта на последната да е причинила на
ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
40
времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Такива конкретни
житейски обстоятелства биха били например ранното оставане на Н. без
родители, при което бабата е поела изцяло грижите по отглеждането й, в
резултата на което между бабата и нейната внучка да са били установени
връзки типични за връзката между дете и родител. Напротив, нито в исковата
молба има изложени твърдения за установени между ищцата и покойната й
внучка отношения близки по характер и съдържание с тези между родител и
дете, нито в хода на производството по делото се установиха такива
отношения. Следва да се има предвид, че с оглед развода на родителите на Н.,
трайни и постоянни грижи за нея е полагала майка й М.Н., от чиито
показания се установява, че в действителност Н. е посещавала баба си един
път месечно и бабата се е интересувала от нея и двете са се чували по
телефона, които отношения са обичайните за баба и внучка. Поради това
съдът приема, че не са събрани доказателства, въз основа на които може да се
направи извод, че по своето съдържание и интензитет връзката на ищцата с
загиналата Н. надхвърля обичайните предели на емоционална близост,
присъщи за тази родствена връзка.
С оглед изложеното съдът приема, че между ищцата К. М. КР. и Н. е
имало привързаност, но те са обичайни за такава близка степен на родство и
не е налице изключителност в отношенията между тях, които да надхвърлят
обичайните за родствената връзка и за присъщите на българското общество
емоционална близост между баба и внучка. Поради това предявеният иск на
К. М. КР. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли
предявеният иск от М. ВЛ. КР. против ЗАД „А.“ АД за заплащане на сумата
от 180 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от М. ВЛ. КР. неимуществени вреди, в резултат на смъртта на дъщеря му
Н.М. К. при ПТП на 15.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от
датата на писменото уведомление до застрахователя 18.12.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли
предявеният иск от М. ВЛ. КР., като баща и законен представител на Д. М.
КР. против ЗАД „А.“ АД за заплащане на сумата от 30 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Д. М. КР.
41
неимуществени вреди, в резултат на смъртта на сестра му Н.М. К. при ПТП
на 15.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на писменото
уведомление до застрахователя 18.12.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли
предявеният иск от М. ВЛ. КР., като баща и законен представител на КЛ. М.
КР. против ЗАД „А.“ АД за заплащане на сумата от 30 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от КЛ. М. КР.
неимуществени вреди, в резултат на смъртта на сестра й Н.М. К. при ПТП на
15.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на писменото
уведомление до застрахователя 18.12.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли
предявеният иск от К. М. КР. против ЗАД „А.“ АД за заплащане на сумата от
40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
К. М. КР. неимуществени вреди, в резултат на смъртта на внучката й Н.М. К.
при ПТП на 15.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
писменото уведомление до застрахователя 18.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, като неоснователен.
Ответното дружество е направило разноски в настоящото производство,
както следва: възнаграждение за комплексната автотехническа и медицинска
експертиза в размер на 900 лв., държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 5 лв. На основание чл. 25, ал. 2 от Наредба за
заплащане на правна помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лв.
С оглед изхода на делото М. ВЛ. КР. лично и в качеството си на баща и
законен представител на Д. М. КР. и КЛ. М. КР. и К. М. КР. следва да
заплатят на ЗАД „А.“ АД направените по делото разноски в общ размер на
1 105 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. ВЛ. КР., с ЕГН ********** с адрес:
гр. С., ж.к. *** против ЗАД „А.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., *** за заплащане на сумата от 180 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от М. ВЛ. КР.
42
неимуществени вреди, в резултат на смъртта на дъщеря му Н.М. К. при ПТП
на 15.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на писменото
уведомление до застрахователя 18.12.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. ВЛ. КР., в качеството му на баща и
законен представител на малолетния Д. М. КР., ЕГН ********** с адрес: гр.
С., ж.к. *** против ЗАД „А.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., *** за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от Д. М. КР. неимуществени
вреди, в резултат на смъртта на сестра му Н.М. К. при ПТП на 15.07.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до
застрахователя 18.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. ВЛ. КР., в качеството му на баща и
законен представител на малолетната КЛ. М. КР., ЕГН **********с адрес: гр.
С., ж.к. *** против ЗАД „А.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., *** за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от КЛ. М. КР. неимуществени
вреди, в резултат на смъртта на сестра й Н.М. К. при ПТП на 15.07.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до
застрахователя 18.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К. М. КР., ЕГН ********** жив. гр. С.,
ж.к. *** против ЗАД „А.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., *** за заплащане на сумата от 40 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от К. М. КР. неимуществени
вреди, в резултат на смъртта на внучката й Н.М. К. при ПТП на 15.07.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до
застрахователя 18.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
като неоснователен.
ОСЪЖДА М. ВЛ. КР., ЕГН ********** лично и в качеството му на
баща и законен представител на Д. М. КР., ЕГН ********** и К. М.К.а, ЕГН
********** жив. гр. С., ж.к. *** и К. М. КР., ЕГН ********** жив. гр. С., ж.к.
***, всички със съдебен адрес: град Б., ул. *** чрез адв. П.Д. Д. – БАК да
заплатят на ЗАД „А.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., *** направените по делото разноски в общ размер на 1 105 лв.,
43
включително юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред П.я апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
44