Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр. Плевен, 22 януари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
при
секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов
административно дело № 794/2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.210, ал.3 във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на ЕТ „С.И.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, ул.***, лично и чрез пълномощника адв. С.Ч.
против Решение от 19.04.2019 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 74/12.03.2019 г. на Кмета на Община
Искър, обективирано в Протокол № 1 от същата дата, в частта на определеното
парично обезщетение по 15 отделни точки, касаещи 15 отделни поземлени имота
/ПИ/, собственост на ЕТ в землищата на с. Долни Луковит и с. Староселци. Същите
имоти попадат в сервитута на трасето, засегнато от Обект "Разширение на
газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД.
В решението номерата на ПИ и определеното равностойно
парично обезщетение за всеки от тях са:
25.11 - 2873 лева, 1.8 - 3846 лева, 2.57 - 2183 лева,
10.36 - 1347 лева, 10.37 - 1345 лева, 15.37 - 539 лева, 18.39-2361 лева,
22.12-2007 лева, 27.24 - 5027 лева, 29.19 - 783 лева, 144.349 - 120 лева,
144.351 - 379 лева, 145.37-455 лева, 157.19-1511 лева, 157.21- 2697 лева.
Първият имот е в землището на с. Долни Луковит, а
останалите 14 са в землището на с. Староселци, община Искър.
Твърди, че определеното обезщетение на имотите е явно
незаконосъобразно и несправедливо, като решението е постановено в нарушение на
материалния закон. Подробно описва нотариалните актове, съгласно които е
собственик на посочените в решението имоти, като сочи, че не става ясно от
решението дали е спазена Наредба №16/09.06.2004 г. за сервитутите на
енергийните обекти, чл.64, ал.1, 4 и чл.65, ал.1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, дали е определена справедлива пазарна оценка на засегнатата част от
имотите. Моли да се измени решението в частта му за обезщетението на 15-те имота,
съгласно Наредба №16. Прави искане за съдебно-оценителна експертиза.
От ответника - община Искър, е постъпил писмен отговор
на жалбата /л.л.185-189/, в който жалбата се счита за неоснователна. Оценките
са направени от независим оценител, с оглед на което иска жалбата да се остави
без уважение.
В съдебно заседание,
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЕТ “С.И.“*** представляван от С.С.И. – уведомен по реда
на чл. 138, ал. 2 от АПК, се представлява от адв. С.Ч. с пълномощно по делото. Поддържа жалбата така, както е предявена с изключение
на имотите посочени в петитума на същата в т. 3, 7, 8, 11, 12, като в тази част
моли съда да прекрати производството по делото поради липса на правен интерес
от страна на доверителя й. В останалата част на жалбата моли да се измени
процесното решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Искър - за 10-те
останали имота Комисията е занижила стойността на тяхното обезщетение, което е
несправедливо, с оглед приетото заключение на вещото лице. Моли да се измени
решението като се определи еднократно обезщетение в полза на ЕТ по отношение на
10-те имота в общ размер на 24 534 лева, съгласно заключението на вещото
лице, а не така, както е определила комисията при Община Искър. Счита, че от
административната преписка и в частност от оценителния доклад се установява, че
оценителят е използвал неприложима в процесния случай нормативна база. Не
приема като мотив Указания дадени от „Булгартрансгаз“, който в случая е
възложител, отделно останалите нормативни документи, които са цитирани като
ползвани такива и са застъпени като нормативна база. Единственият ред, който е
определен, по който се оценяват учредените сервитути е съгласно чл. 64, ал. 6
от Закона за енергетиката и съответната наредба. Всичко останало е неотносимо.
При оценяването в административното производство оценителят е цитирал
специализирани сайтове, но нито един конкретен имот близък или сходен с
характеристиките на настоящите имоти. Оценката му не би могла бъде меродавна и
да служи като справедлива стойност на така учредения сервитут. Процедурата
формално е спазена от Комисията по чл.
210 от ЗУТ при Община Искър. Същата е с материална и териториална
компетентност, но оценителят формално е спазил само критериите за оценка без да
отчете индивидуалните характеристични данни на конкретните процесни имоти, през
които минава сервитута. Предвид характера на учредения сервитут, който по
своята правна същност е едно принудително ограничаване на правото на
собственост и с оглед на установените в съдебното производство обстоятелства,
счита, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради което
моли да се измени съгласно заключението на вещото лице. Моли да се присъдят
разноски съгласно представен списък на разноските.
Ответникът – ОБЩИНА
ИСКЪР чрез представляващ В.В.Й. – уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, се
представлява от гл. юрк. Г.Ц.. Моли да се остави в сила решението на
Комисията по чл. 210 от ЗУТ като правилно и законосъобразно. Същото е съобразено
с изготвената експертиза, която е направена отново от вещо лице. При
експертизата са съобразени имоти сходни на тези, върху които е ограничен
сервитута за период близък до ограничаване на сервитута 2018-2019 г. Съгласно
приетата експертиза за четири от имотите стойността е по-ниска, за един от
имотите е равна на тази определена от Комисията по чл. 210 от ЗУТ. Предвид
изложеното моли да се остави в сила решението на Комисията по ЗУТ и да се
остави жалбата без уважение.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД чрез представляващ В.А.М. – уведомена от предходно съдебно
заседание, не се представлява. От същата е постъпила по e-mail писмена молба от
процесуалния представител В.М. с пълномощно по делото, в която се дава съгласие
за даване ход на делото и се сочи че страната не е имала възможност да се
запознае с представеното по делото заключение.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Съгласно приложените доклади за определяне на пазарна стойност
на равностойното парично обезщетение за учредяване на сервитутни права за обект
"Разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз"
ЕАД, пазарната стойност за учредяване на безсрочно сервитутно право на части от
поземлени имоти е определена като са спазени следните критерии – засегната площ
от сервитута, вида на ограничението и срок на ограничението (безсрочно) при
използването на три подхода - нормативен, сравнителен и приходен. Размерът на предложеното
обезщетение за имотите на жалбоподателя е определен за всеки отделен имот,
както е посочено по-горе.
На 19.04.2019 г., комисия, назначена със заповед Заповед №
74/12.03.2019 г. на Кмета на Община Искър /л.л.165-166/, като е разгледала
представените документи е приела решение за изплащане на обезщетение по
справедливи пазарни оценки на земеделски земи, попадащи в сервитутната зона на
обекта, като за жалбоподателя общата сума на обезщетението е в размер на 27473,
00 лева. За решението е съставен протокол №1 от същата дата /л.л.69-87/, в
който са посочени имотите по землища с последните числа на идентификатора по
КККР, площта имота в декари, сервитута в декари, равностойното парично
обезщетение, собственика и вида собственост. Същите данни относно притежаваните
от ЕТ имоти са посочени в таблица в изпратеното до него писмо с рег.№
30-11-1/14.06.2019 г. /л.л.15-16/. Със същото Община Искър е уведомила
жалбоподателя за решението на комисията по отношение на неговите имоти и за реда,
по който може да получи одобреното от комисията обезщетение.
За изясняване
на въпроси от значение за спорното право по делото е допуснато извършването на
съдебно-оценителна експертиза, чието заключение е приобщено на л.л.253-262. В
заключението подробно са описани начините на оценяване на сервитутното право,
приложимите Български стандарти за оценяване, справедливата и пазарна стойност
на правото. Описани са приложимите правни норми, като е посочено, че се прилагат
сравнителен /пазарен/ метод и метода на пазарните сравнения /аналози/, като е
описан и алгоритъма на извършване на оценката. В таблица са посочени пазарната
стойност на сервитута за всеки от имотите, както следва: 22438.25.11 - 2921
лева, 69095.1.8 - 4116 лева, 69095.2.57 - 2133 лева, 69095.10.36 - 1358 лева, 69095.10.37
- 1356 лева, 69095.15.37 - 524 лева, 69095.18.39-2426 лева, 69095.22.12-2038
лева, 69095.27.24 - 5231 лева, 69095.29.19 - 741 лева, 69095.144.349 - 104
лева, 69095.144.351 - 339 лева, 69095.145.37-455 лева, 69095.157.19-1589 лева, 69095.157.21-
2994 лева.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 210, ал.
1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и
изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват
по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а
съгласно ал. 2 на същата разпоредба, решението на комисията се съобщава на
страните по реда на АПК. Те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал.
1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал.
2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и
решенията на комисията по чл. 210, ал. 3.
С оглед цитираните посочените разпоредби, съдът приема, че
несъмнено по делото се оспорва акт на комисия, назначена от кмета на общината
на основание чл. 210, ал.
1 от ЗУТ. Възможността за оспорване на тези актове е изрично
предвидена в чл. 210, ал.
3 от ЗУТ.
Поради горното, съдът приема, че жалбата е подадена срещу
подлежащ на оспорване административен акт, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал.
4 от ЗУТ от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Съдът отбелязва, че частичното оттегляне на жалбата в съдебно
заседание е допустимо съгласно чл.155, ал.1 от АПК, и доколкото не се твърди
нищожност, не е необходимо съгласието на ответниците по жалбата. Съгласно
направеното искане в съдебно заседание, се оттегля жалбата по точки 3, 7, 8, 11
и 12 от петитума на същата. Видно от жалбата, в обстоятелствената й част 15-те
имота са посочени в две таблици, а в петитума са в 15 точки, неотговарящи на
реда в таблиците. Посочените в петитума на жалбата точки 3, 7, 8, 11 и 12 се
отнасят до имоти с последни номера на идентификатори 29.19, 144.349, 2.57,
15.37 и 144.351. С оглед оттеглянето жалбата в частта й по отношение оценката
на обезщетението за имоти с последни номера на идентификатори 29.19, 144.349,
2.57, 15.37, 144.351 следва да се остави без разглеждане, а делото в тази му
част - да се прекрати. Съдът отбелязва, че съгласно представеното пълномощно
/л.12/ процесуалният представител на страната има право да оттегли жалбата.
Разгледана по същество, жалбата в допустимата й част е частично
основателна.
На основание чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК. В тази връзка, настоящият съдебен състав констатира, че той е
издаден от компетентен орган, назначен със заповед на кмета на общината по реда
на чл. 210, ал.
1 от ЗУТ, в обема на правомощията му и в нужната форма.
Относно съответствието на оспорения акт с материалноправните
разпоредби, съдът приема следното:
Съгласно чл. 64, ал. 1
от Закон за енергетиката (ЗЕ) (в приложимата редакция), при
разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в
полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват
сервитути.
Според даденото в & 1, т. 23 от ДР
на ЗЕ определение, "Енергиен обект" е обект или съвкупност
от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва
производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив
или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на
параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт
или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения,
разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи,
както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.
От своя страна чл. 64, ал.
2, т. 2 от ЗЕ (в приложимата редакция), сервитутите, съгласно закона
са право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1.
В ал. 4 на чл.
64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1.
има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя
местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в
засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно
обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на
други вещни права върху засегнатия имот.
Алинея 6 от същата разпоредба, указва, че определянето на
размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се
извършват по реда на чл. 210
и 211 от Закона
за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз
основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението
от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от
лицата по ал.1.
В чл. 210, ал.
1 от ЗУТ се посочва, че изготвянето на оценки и определянето на
размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се
извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на
общината, а съгласно ал. 2 - Кметът нарежда служебно или въз основа на искане
на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.
Съгласно чл. 65, ал. 1
от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл. 64, ал.
4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1.
площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете
ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна
оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
С оглед на посочените разпоредби, се налага извод, че
посочените в чл. 210, ал.
1 от ЗУТ пазарни цени на обезщетения в изрично предвидените в закона
случаи се образуват като функция на площта на сервитута и срока, за който същия
се учредява, като се вземат предвид и видовете ограничения на ползването.
От представената по делото преписка се установява, че се
засягат 15 отделни имота на жалбоподателя, като за всеки от тях е посочена попадаща
в границите на сервитута площ, и за да се определи цената на дължимото
обезщетение, е необходимо да бъде изчислена пазарната цена.
При изчисляване на пазарната цена на сервитутната площ от
процесните имоти, в експертната оценка, на която се е позовала Комисията, е
посочено, че след направени изчисления на база три подхода - нормативен,
сравнителен и приходен, размерът на средната пазарна стойност за сервитутната
площ за декар е 959 лева/дка за землището на с.Долни Луковит и 963 лева/дка за
землището на с.Староселци. При отчитане на засегнатата част от всеки имот е
определено дължимото за сервитутното право обезщетение на всеки от 15-те имота.
В хода на съдебното оспорване е допусната нова експертиза със
задачи – идентични на задачите на експерта в административното производство.
При изготвянето на заключението от възложената
съдебно-оценителна експертиза, вещото лице, при използването на сравнителен
/пазарен/ метод и метода на пазарните сравнения /аналози/, както и с посочен
алгоритъм на изготвяне на оценката е определило справедлива пазарна цена на
обезщетението за всеки от имотите, както е посочено по-горе при излагане на
фактите.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в съдебното производство
като компетентно, безпристрастно и изцяло в съответствие с обстоятелствата по
делото, и неоспорено от страните. Счита, че предложената експертна оценка
съдържа достатъчно обективни данни за определяне на средна пазарна цена. Вещото
лице е взело предвид пазарни аналози на сделки със земя от същата категория в
района, предназначението и цената на сделката. Вещото лице е отчело пазарната
стойност на сервитута при съобразяване с пазарната стойност на земята, срока на
сервитута, както и факта, че същият е положителен.
По
изложените съображения съдът намира, че като е приела, че справедливата пазарна
оценка за правото на прокарване през имотите на жалбоподателя на Обект
"Разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз"
ЕАД за имоти 25.11 - 2873 лева, 1.8 - 3846 лева, 10.36 - 1347 лева, 10.37 -
1345 лева, 18.39 - 2361 лева, 22.12-2007 лева, 27.24 - 5027 лева, 157.19-1511
лева, 157.21- 2697 лева, комисията по чл. 210 от ЗУТ
при Община Искър е определила неправилно стойността на правото на прокарване.
Обжалваното решение следва да се измени в частта относно размера на
определената стойност на правото на прокарване на тези имоти, както следва:
25.11 - 2921
лева, 1.8 - 4116 лева, 10.36 - 1358 лева,10.37 - 1356 лева, 18.39 - 2426 лева, 22.12-2038
лева, 27.24 - 5231 лева, 157.19-1589 лева, 157.21- 2994 лева, съобразно
заключението на ВЛ.
Комисията е
определила точно стойността на обезщетението за имот 145.37-455 лева, видно от
заключението на ВЛ. По тази причина жалбата в частта й, с която се оспорва
обезщетението за този имот, следва да се отхвърли.
Не е
съществено нарушение фактът, че в решението ПИ са посочени само с последните
числа на идентификаторите, доколкото ясно е посочено в кое землище попадат.
С оглед
твърдението на заинтересованата страна, че не се е запознала със заключението
на ВЛ, съдът отбелязва, че същото е депозирано в законоустановения срок по
делото, а обстоятелството, че заинтересованата страна не се е запознала със
същото, не е пречка за произнасяне - липсата на процесуална активност не може
да препятства произнасянето на съда.
Предвид изхода на спора следва да бъде уважено своевременно
направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са в
доказан общ размер 1850, 00 (хиляда осемстотин и осемдесет) лева, от които 50,
00 лева - държавна такса за разглеждане на оспорването /л.14/, 700, 00 лева -
възнаграждение на вещо лице по изготвеното заключение /л.230, гръб/ и 1100, 00
лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение /л.13/, при липса на
възражение за прекомерност. Доколкото жалбата е оттеглена по отношение на 5 от
15 имота, посочени в нея, и е отхвърлена по отношение на един имот, разноските
следва да се присъдят пропорционално, в размер на 9/15 от поисканите, или
1100,00 лева. За оттеглената и отхвърлената част от жалбата не може да се
присъдят разноски на ответника и заинтересованата страна, доколкото такива не
са поискани.
Водим от горното и на основание чл.155, ал.1 и чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение от 19.04.2019 г. на
Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 74/12.03.2019 г. на Кмета на Община
Искър, обективирано в Протокол № 1 от същата дата, в частта на определеното
парично обезщетение по поземлени имоти с последни номера на идентификатори,
както следва: 25.11 - 2921 лева, 1.8 - 4116 лева, 10.36 - 1358 лева,10.37 -
1356 лева, 18.39 - 2426 лева, 22.12-2038 лева, 27.24 - 5231 лева, 157.19-1589
лева, 157.21- 2994 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „С.И.“, против Решение
от 19.04.2019 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 74/12.03.2019 г. на Кмета на Община
Искър, обективирано в Протокол № 1 от същата дата, в частта на определеното
парично обезщетение по поземлен имот с последни номера на идентификатора 145.37
и обезщетение 455 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЕТ „С.И.“, против Решение
от 19.04.2019 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 74/12.03.2019 г. на Кмета на Община
Искър, обективирано в Протокол № 1 от същата дата, в частта на определеното
парично обезщетение по поземлени имоти с последни номера на идентификатори 29.19,
144.349, 2.57, 15.37 и 144.351, и прекратява делото в тази му част.
ОСЪЖДА Община Искър да плати в полза на ЕТ „С.И.“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, ул***, сумата от 1100, лв. /хиляда и
сто/ лева като разноски по административно дело № 794 по описа на съда за 2019 г.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: