МОТИВИ по
НОХД № 525/2020 г. по описа на Плевенски РС:
Обвинението срещу подсъдимия Т.Б.Б.
с ЕГН ********** е за това, че на 04/05.05.2019
година, в село Крушовица, област Плевен, в съучастие като съизвършители
с Т.Н.М. ***, отнели чужда движима вещ- 1 брой бензинов двигател от мотофреза марка „BRIGGS STRATOS“, с мощност 5 к.с. на
стойност 150.00 /сто и петдесет/ лева от владението на собственика Б.Х.В. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като случая е
маловажен – престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр.
с ал.1 от Наказателния кодекс.
Обвинението срещу подсъдимия Т.Н.М. с ЕГН ********** е
за това, че на 04/05.05.2019 година, в село Крушовица, област Плевен, в
съучастие като съизвършители с Т. Б. Б. ***, отнели
чужда движима вещ – 1 брой бензинов двигател от мотофреза
марка „BRIGGS STRATOS“, с мощност 5 к.с. на стойност 150.00 /сто и петдесет/
лева от владението на собственика Б.Х.В. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвоят, като случаят е маловажен – престъпление
по чл.194,
ал.3, във вр. с ал.1, във вр.
с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1от Наказателния кодекс.
Съдът на основание чл.370 от НПК е допуснал
предварително изслушване на страните, като подсъдимите Т.Б.Б.
и Т.Н.М. с участието на защитниците си – съответно пълномощникът адв. К.В. от АК-Плевен за подс. Б.
и служебният защитник адв. В.К. от *** за подс. М. – са признали изцяло фактическите обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съобразно
разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК страните не са направили доказателствени
искания.
Съдът с
определение на основание чл.372, ал.4 от НПК като е приел, че направените
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от
същите без да събира допълнителни доказателства.
В хода на
съдебните прения прокурорът поддържа обвинението. Намира, че същото е доказано
по несъмнен начин, а фактическата обстановка очертана в ОА – потвърдена.
Представителят на Районна прокуратура – Плевен намира, че приобщените по делото
доказателства подкрепят напълно обвинителната теза и пледира по отношение на
подсъдимия Т.Б.Б. наказанието да бъде определено при
условията на чл.54 от НК при отчитане на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства , а именно „Пробация“, като
най-адекватно от трите алтернативни наказания, предвидени в санкционната част
на чл.194, ал.3 от НК, при съвкупност от следните пробационни
мерки:
- по чл.42а,
ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две
години, с периодичните срещи два пъти седмично;
- по чл.42а,
ал.2, т.2 от НК пробационна мярка в размер също на
две години;
- по чл.42а,
ал.2, т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа
годишно за срок от две поредни години.
Прокурорът
счита, че по отношение на подсъдимия Т.Н.М. са налице визираните предпоставки
на чл.78а от Наказателния кодекс на Република България. Пледира с оглед
приложението на горецитираната разпоредба, което съобразно
волята на българския законодател е императивно, подсъдимия М. да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, като бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание в размер на минималното предвидено в
чл.78а от НК, а именно глоба 1000 лева. Прокурорът пледира също на основание чл.189,
ал.3 от НПК да бъдат присъдени и разноските по делото в размер на общо 50,40
лв. в тежест на подсъдимите.
Защитникът адв. К.В. от *** се солидаризира със становището на представителят
на РП-Плевен досежно обстоятелството, че очертаната в
ОА фактическа обстановка е безспорно установена ,
както и по отношението вида наказание, което следва да бъде наложено на неговия
подзащитен Т.Б. – а именно „Пробация“
с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6
от НК. Моли съда единствено размера на наложеното наказание да бъде за година и
половина, а не за две години, както пледират от страна на прокуратурата.
Адвокат В.К.
от ***, като служебен защитник на подс. Т.М. изразява
становище, че са налице основанията на хипотезата на чл.78а от НК по отношение
на подзащитният му, като пледира при определяне на
наказанието съдът да съобрази чл.78а, ал.5 от НК – а именно, че „когато за
извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко
наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази
глоба“ и да му наложи минималното административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева.
Подсъдимият Т.Б.Б. се явява в съдебно заседание, като признава вината си, моли
за наказание „Пробация“ за срок от една година и
половина, като се солидализира с предложеното от
страна на защитника му.
Подсъдимият Т.Н.М.
се явява в съдебно заседание, като признава вината си и моли съда за наказание „Глоба“
в размер на 1000 лева.
В
наказателното производство няма предявен граждански иск и конституиран граждански
ищец, а конституиране на частен обвинител е недопустимо на основание чл.392,
ал.4 от НПК.
Съдът, като
съобрази становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
Т.Б.Б. е роден на ***г***, ***, ***, *** гражданин, с
основно образование, не е женен, не работи, осъждан е, с ЕГН **********.
Подсъдимият Т.Н.М.
е роден на ***г***, ***, ***, ***
гражданин, без образование – неграмотен, не е женен, не работи, не е осъждан, с
ЕГН **********.
Подсъдимите Т. Б.Б. и Т.Н.М. ***.
Двамата се познавали и поддържали приятелски отношения. На 04/05.05.2019г. подсъдимите
Т.Б. и Т.М. ***. Отишли до наследствения недвижим имот на свидетелката Б.Х.В.,***.
Имотът не бил обитаем постоянно, тъй като свидетелката В. ***.
Подсъдимите Т.Б.
и Т.М. решили да извършат кражба от имота. Влезли в двора. От навес в двора
двамата взели 1 брой бензинов двигател от мотофреза
марка „BRIGGS STRATOS“, с мощност 5 к.с., собственост на свидетелката В..
Изнесли двигателя и го занесли в дома на подсъдимия Т.Н.М.. Впоследствие подсъдимите
Т.Б. и Т.М. продали откраднатата вещ на свидетеля Б. Б.Б..
По случая е образувано и проведено досъдебно
наказателно производство.
Горната
фактическа обстановка се установява от депозираните в хода на досъдебното
производство обяснения на подсъдимите Т.
Б.Б. и Т.Н.М., показанията на свидетелите Б.Х.В.,
Д.И.И. и Б. Б.Б.,
кредитирани от съда поради тяхната обективност и логичност, направените от
подсъдимите Б. и М. признания на фактическите обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и останалите писмени
доказателства приложени към досъдебно производство № Д-918/2019г. по описа на
Районна прокуратура – Плевен, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, а
именно: Протокол за доброволно предаване от 30.05.2019г. на л.15; Характеристична справка на Т.Б.Б. – л.58; Характеристична справка на Т.Н.М. – л.59;
Справка за съдимост ведно с бюлетини към него на л.60 по отношение на подс. Т.Б.; Справка за съдимост ведно с бюлетини към него на л.63
по отношение на подс. Т.М., както и от заключението
на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза – л.55.
Направените
от подсъдимите Т. Б.Б.
и Т.Н.М. самопризнания са обективни, логични и подкрепени от възприетата от
съда доказателствена основа.
1. При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че по несъмнен начин беше установено, че подсъдимият Т. Б.Б. с ЕГН **********
на 04/05.05.2019 година, в село Крушовица, област
Плевен, в съучастие като съизвършители с Т.Н.М. ***,
отнели чужда движима вещ- 1 брой бензинов двигател от мотофреза
марка „BRIGGS STRATOS“, с мощност 5 к.с. на стойност 150.00 /сто и петдесет/
лева от владението на собственика Б.Х.В. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвоят, като случая е маловажен – престъпление по чл.194,
ал.3, във вр. с ал.1, във вр.
с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс.
Деянието е извършено при пряк умисъл
като форма на вина.
От обективна и субективна страна деянието на подсъдимия Т. Б.Б. е извършено
при форма на вина – пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното и е целял настъпването на престъпния резултат.
При
определянето на наказанието съдът съобрази като отегчаващо вината обстоятелство
спрямо подсъдимия Б. предходното му осъждане от една страна, както и завишената
степен на обществена опасност на деянието – от друга.
Съдът прие за
подсъдимия Т.Б. наличие и на смекчаващи отговорността обстоятелства и в
конкретност – младата му възраст, доброто им процесуално
поведение, проявеното критично отношение към извършеното, съдействието му в хода на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина, възстановяването
на щетата и прецени,че са повече от отегчаващите.
Така
определеното по вид и наложено наказание на подсъдимия около средния размер следва
да постигне целите на индивидуалната и генерална превенция, както и траен
възпитателен ефект спрямо същия. Тук следва да се посочи, че съдът не наложи
наказание „Лишаване от свобода”, при алтернативно изброените, тъй като същото
би било прекалено тежко при описаните смекчаващи обстоятелства. Не наложи и
наказание „Глоба”, тъй като подс. не работи.
Ето защо и
като съобрази императивното приложение на чл.373, ал.2 от НПК съдът намери, че следва
на подсъдимия Т.Б.Б. да наложи наказание на основание
чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр.
с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54 от НК „ПРОБАЦИЯ“ при кумулативното налагане на
следните пробационни мерки:
- по чл.42а,
ал.2, т.1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес *** – за срок от 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца при явяване и подписване при пробационен служител или определено от него длъжностно лице
два пъти седмично;
- по чл.42а,
ал.2, т.2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца;
- по чл.42а,
ал.2, т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа
за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
Така
определеното наказание на подсъдимия Т.Б.Б. следва да
постигне целите на индивидуалната и генерална превенция както и траен
възпитателен ефект спрямо него.
2. При така
изложената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна
страна подсъдимият Т.Н.М. с ЕГН ********** е извършил вмененото му престъпление
като на 04/05.05.2019 година, в село Крушовица, област Плевен, в съучастие като
съизвършители с Т. Б. Б. ***, отнели чужда движима
вещ – 1 брой бензинов двигател от мотофреза марка
„BRIGGS STRATOS“, с мощност 5 к.с. на стойност 150.00 /сто и петдесет/ лева от
владението на собственика Б.Х.В. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвоят, като случаят е маловажен – престъпление по
чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр.
с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1от Наказателния кодекс.
Деянието е
извършено при пряк умисъл като форма на вина.
Предвид
това, че М. не е осъждан и не е освобождаван към момента на деянието от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, в тази връзка съдът намира, че
са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание и това е императивно изискване на закона.
При
определяне размера на наказанието – глоба в полза на държавата в размер на
хиляда лева, съдът съобрази чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му
възраст, доброто му процесуално поведение в хода на ДП, както и в съдебна фаза,
признанието на вината, с което е съдействал за изясняване на обективната
истина, липсата на данни за по-добро материално положение. Поради описаното
съдът прецени да определи и наложи посоченото по-горе административно наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Отегчаващи такива не
намери.
Така
определеното наказание на подсъдимия Т.Н.М. следва да постигне целите на
индивидуалната и генерална превенция както и траен възпитателен ефект спрямо
него.
При този изход на делото съдът
осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Т.Б.Б.,
да заплати направените деловодни разноски в размер на 25,20 лв., които да бъдат
преведени по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен.
При този изход на делото съдът
осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Т.Н.М., да заплати
направените деловодни разноски в размер на 25,20 лв., които да бъдат преведени
по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен.
По
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: