РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Монтана, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20221600100193 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът П.Г. твърди, че на 31 май 2019 г. около 1.30 ч. се прибирал към дома си
в с. *. Преминал през с. *, движел се с велосипед. Когато минавал през ремонтиращ се
мост в центъра на с. *, пропадал в изкоп в района на моста от височина 2 метра и
получил сериозни наранявания: мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма;
контузио капитис; комоцио церебри; контузио торацис; фрактура вертебре; счупване
на гръбначен прешлен - закрито, множество охлузвания, синини, наранявания на
главата, тялото и крайниците. Първоначално ищецът бил приет по спешност в ЦСМП
при МБАЛ »С.И.» АД *, по-късно бил хоспитализиран в УМБАЛСМ »Н.И.П.» ЕАД гр.
С., където са му направени допълнителни изследвания. Извършена била оперативна
интервенция с поставяне и фиксиране на референтна клапа.
С ЕР № 4499/10.12.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ «Д-р С.И.» пострадалият е
освидетелстван и му е определена 100% неработоспособност с чужда помощ за срок от
една година, считано от 01.12.2019 г.
В резултат на инцидента П. К. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в болки, страдания, стрес, които продължава да търпи. Полученото мозъчно сътресение
със загуба на съзнанието е причинило на пострадалия разстройство на здравето,
временно опасно за живота, водещо до продължителен режим на изолация и покой.
Контузията на гръдния кош също се отразила негативно върху здравето на ищеца.
1
Счупването на гръбначен прешлен е причинило трайно затруднение в движението на
снагата за дълъг период от време, което е наложило и пълно обездвижване и нуждата
от постоянна помощ на близките.
Към момента на инцидента ищецът е бил на 49 години в работоспособна възраст
и добро здравословно състояние, след което обичайният му начин на живот е нарушен.
Той все още не е възстановен и продължава да търпи болки и страдания и редица
неудобства в ежедневието, които съставляват неимуществени вреди по смисъла на
закона.
Твърди, че инцидентът е станал на участък от третокласен път 112, който е
изключително държавна собственост и част от републиканската пътна мрежа - чл. 3,
ал. 2 от Закон за пътищата.
Съгласно чл. 19, 29 и 30 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ има задължение
да управлява републиканската мрежа, като осъществява дейност по изграждането,
ремонта и подържането й чрез свои специализирани звена при осигураване на условия
за безопасно и удобно движение през цялата година, от което следва отговорността на
Агенцията като собственик на третокласен републикански път 112, на който е имало
ремонт на пътното платно - липсващ участък от мост, и същата не е положила грижата
на добър стопанин да упражни надзор и да държи вещта в добро състояние.
Ответникът не е изпълнил задължението си да бъде обозначен съответният участък
чрез поставяне на знаци. Нарушено е и изискването пътните знаци да са
флуоресцентни, за да бъдат ясно видими и нощем.
Посочва, че АПИ е осъдена с влязло в сила решение на МОС по гр. д. № 92/2020
г. да плати на ищеца обезщетение от 60 000 лв за неимуществени вреди от същия
инцидент, като искът е бил предявен като частичен от 150 000 лв, а размерът на
обезщетението е бил намален от въззивната инстанция по в. гр. д. № 97/2022 г. на САС.
Ищецът П. Г. моли да бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да му
плати сумата 60 000 лв, представляващи разликата до пълния размер на
претендираното обезщетение от 100 000 лв.
Ответникът АПИ взема становище за неоснователност на иска, като оспорва
твърдението, че не е била положена дължимата грижа за обезопасяване на
ремонтирания мост и не са били изпълнени законови изисквания по чл. 30 от Наредба
№ 3/2010 г. и допуснати нарушения на Наредбата за сигнализация на пътищата с пътни
знаци. Оспорва също причинно-следствената връзка между пътния инцидент и
вредите, които ищецът твърди да е понесъл. Поддържа становище, че към датата на
инцидента на мястото не е имало изкоп, ищецът се е движил по участък с надлъжен
наклон, преминал е през забранен за преминаване строителен обект по тротоарна
конзола, предназначена единствено за пешеходци. Въвежда възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, както и възражение за
2
прекомерност на претендираното обезщетение. Изтъква и твърдения, че ищецът е
целял да се самонарани, за да претендира обезщетение, като се позовава на
извънсъдебни изявления на трето лице.
Ответникът АПИ моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и се
присъдят разноски по водене на делото.
Третото лице помагач „К.т.“ ООД оспорва иска, като поддържа същите
възражения. Взема становище, че инцидентът е станал изцяло по вина на пострадалия,
който ес движел по забранен участък, надлежно сигнализиран. Оспорва да са
настъпили вреди за ищеца, такива не са доказани в процеса. Въвежда и твърдение, че Г.
умишлено се е поставил в неблагоприятната занего ситуация, като сам целенасочено
предизвикал пропадането в изкопа, за да създаде основание за търсене на обезщетение.
Прави искане за отхвърляне на главния иск изцяло, въз основа на което МОС да
приеме, че неоснователен е и обратният иск срещу „К.т.“ ООД.
Третото лице помагач „Р.“ ООД не взема становище.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. МОС ги обсъди във връзка с
доводите на страните и приема за установено следното:
Разглежданият иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е предявен като частичен слад като вече е бил уважен първи
частичен иск за обезщетение от същия деликт.
С решение на МОС от 22 юли 2021 г. по гр. д. № 92/2020 г. (влязло в сила след
обжалване пред САС и постановено решение № 749/2022 г. по в. гр. д. № 97/2022г.) е
прието, че на 31 май 2019 г. като преминавал с велосипед по мост в с. *, ищецът
пропаднал в изкоп и получил телесни увреждания. Мостът се намира на третокласен
републикански път 112 и към момента на събитието е бил в ремонт. Ответникът АПИ
носи отговорност за поддържане на републиканската пътна мрежа, поради което е
прието, че дължи обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Г. в резултат
от пропадането му в изкопа. Съдебното решение приема, че на място не е била
поставена достътъчна сигнализация, която да е ясно видима и разбираема за
участниците в движението по всяко време на денонощието и при всякакви
метеорологични условия и да дава навременна и достатъчна информация за
изменените пътни условия. АПИ е допуснала нарушение на чл. 30 от Наредба №
3/16.08210 г., коеото е причина за настъпване на инцидента. Освен това с влязлото в
сила решение е прието съпричиняване от страна на Г., защото той преминал по
тротоарна конзола на моста, която е предназначена само за пешеходци, с което е
нарушил чл. 81, т. 5 от ЗДвП. Съпричиняването е оценено на 20%.
Съдът е изложил мотиви, че справедливото обезщетение за понесените от
ищеца болки и страдания е 50 000 лв, което е намалил с 20% поради установеното
съпричиняване и е присъдил обезщетение от 40 000 лв. Произнасянето по гр. д. №
3
92/2020 г. на МОС е по предявен от П. Г. частичен иск. В настоящото производство се
разглежда втори частичен иск за остатъка от претендираното обезщетение.
Влязлото в сила решение по гр. д. № 92/2020 г. на МОС има задължителна сила
за страните и съда, който го е постановил, както и за всички останали съдилища (чл.
297 от ГПК). Основанието както на първия частичен иск, така и на разглеждания в
настоящото производство е едно и също: противоправни действия, от които са
настъпили вреди за ищеца. Фактите, наведени от ищеца, са едни и същи по двата
частични иска. С решението по гр. д. № 92/2020 г. на МОС е формирана силата на
пресъдено нещо по първия частичен иск, тя обхваща както елементите от фактическия
състав на основанието, от което произтича спорното право –непозволено увреждане по
чл. 49 ЗЗД, така и съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД (в този смисъл Тълкувателно
решение № 3/2016 от 22.04.2019 год. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ВКС).
Формираната с решението по първия частичен иск за обезщетение за вреди сила на
пресъдено нещо по въпроса за пълния размер на дължимо, справедливо обезщетение
задължава настоящия състав да приеме този размер от 50 000 лв.
Наличието на принос на увредения към настъпване на увреждането като правно
значим факт, обуславящ приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, също се обхваща от
силата на пресъдено нещо на решението по частичния иск. Следователно нито
наличието на приноса, нито степента, в която пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите могат да бъдат преразглеждани в производството по иска за
оставащата част от вземането. Силата на пресъдено нещо на решението в
производството по уважен частичен иск за обезщетение за вреди от непозволено
увреждане се разпростира и върху приетия за установен размер на съпричиняването,
поради което съдът, разглеждащ претенцията за останалата част от обезщетението, не
може да преразглежда отново въпроса за наличието на принос на пострадалия и
размера на съпричиняването (Определение № 50172 от 16.03.2023 г. на ВКС по т. д. №
1191/2022 г., I т. о.).
От това следва, че настоящият съдебен състав е обвързан от вече установеното,
че на 31 май 2019 г. П. Г. е пропаднал в изкоп на ремонтиращ се мост на път 112 в
района на с. * и е получил травматични увреждания. Отговорност за причинените
вреди носи АПИ, която по закон има задължението да поддържа републиканската
пътна мрежа в състояние тя да бъде използвана безопасно от участниците в
движението, а при извършване на ремонт да обозначи участъците с подходяща
сигнализация.
Налице са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по
чл. 49 от ЗЗД, но частичният иск е неоснователен, тъй като вредите вече са
компенсирани с влязлото в сила решение по гр. д. № 92/2020 г. на МОС. Обективните
предели на формираната по първия частичен иск сила на пресъдено нещо включват в
4
своя обхват както веднъж установения като "справедлив" размер на дължимото
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, така и уваженото възражение
за съпричиняване. След като по първия частичен иск е прието, че общият справедлив
размер на обезщетението е 50 000 лв и той е намален с 20% поради приноса на ищеца,
то настоящата претенция за обезщетение от още 60 000 лв е неоснователна.
Третото лице помагач „К.т.“ ООД е въвело ново правопогасяващо възражение:
че ищецът умишлено е предизвикал пропадането в изкопа и се е самонаранил, за да
получи обезщетение. Това възражение е преклудирано, поради което съдът го оставя
без разглеждане. Съгласно ТР № 3/2016 г. на ВКС след като с влязло в сила решение, с
което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то
позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на
субективното материално право или опорочаващи правопораждащите
правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
Искът на П. Г. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 60 000
лв, настъпили в резултат на пропадането му в изкоп на ремонтиращ се мост, е
неоснователен и МОС го отхвърля.
Относно обратните искове на АПИ срещу „К.т.г“ ООД и „Р.“ ООД– те са
предявени като евентуални и при неоснователност на главния иск съдът не дължи
произнасяне по тях.
При този изход на процеса ищецът П. Г. следва да плати на ответника АПИ
разноските по водене на делото, а те възлизат на 360 лв юрисконсултско
възнаграждение, определено по правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Третото лице помагач „К.т.“ ООД е заявило искане за присъждане на разноски,
но такива не му се дължат съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск на П. Г., ЕГН **********, против АГЕНЦИЯ „П. И.“ за
присъждане на основание чл. 49 от ЗЗД на обезщетение от 60 000 лв (частично от 100
000 лв) за претърпени неимуществени вреди, както и законна лихва върху тази сума от
31 май 2019 г.
ОСЪЖДА П. Г. да плати на АПИ разноски вразмер на 360 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
5
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
6