№ 102417
гр. София, 26.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110156841 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „***“ ЕООД против „***“ АД иск:
за признаване за установено, че ответникът - взискател по ИД № ***/2012 г. по
описа на ЧСИ Б., няма право да „насочва принудително изпълнение и да
извършва каквито и да е валидни принудителни изпълнителни и процесуални
действия“ срещу ищеца – длъжник, считано от две посочени от него дати, на
които според ищеца ИД е перемирано по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. Този иск ищецът квалифицира като такъв по чл. 439 ГПК.
Евентуален иск, почиващ на същите факти, със същия петитум, който ищецът
квалифицира като такъв по чл. 124, ал. 4 ГПК.
Иск за прогласяване на нищожност на „всички актове на ЧСИ по ИД №
***/2012 г. по описа на ЧСИ Б.“ след сочените от ищеца дати, на които според
него делото е перемирано по силата на закона.
Ищецът сочи, че е длъжник по два ИЛ, издадени по две заповедни производства
по чл. 417 ГПК. Въз основа на тези два листа с кредитор „***“ АД / с правоприемник
ответника/ е образувано ИД № ***/2012 г. по описа на ЧСИ Б.. Ищецът е наред с други
лица длъжник по това дело.
Ищецът излага, че ИД е висящо, ЧСИ отказва да го прогласи за перемирано по
силата на закона, а според ищеца то е перемирано на дата 25.10.2012 г. или евентуално
на 11.12.2016 г. В тази връзка ищецът излага, че се извършвани действия като запори и
възбрани срещу имуществено на длъжника. Те обаче са наложени или поискани след
прекратяване на делото по силата на закона на осн. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като ЧСИ
отказва да констатира с акт настъпилата перемпция и продължава да изпълнява по това
ИД. Ищецът изрично сочи, че не оспорва „материалната основа на правото на
принудително изпълнение на взискателя“, а оспорва само правото на ответника по
„конкретното горепосочено ИД“ да извършва действия /стр.4, долу/. Цитира ТР №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, но изрично сочи, че фактите, настъпили след
1
приключване на съдебното дирене / в случая изтичане на срока за възражение/, се
заключават и изчерпват с перемпцията, който ЧСИ е отказал да признае с множество
актове. Сочи се в ИМ, че съществува ред за обжалване на актовете на ЧСИ, но ищецът
избира исковия ред. Ищецът предявява във връзка с тези факти иск по чл. 439 ГПК,
като желае да бъде приложена санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК след влизане в сила
на решението в сила. Счита, че искът по чл. 439 ГПК в този случай е неоценяем,
понеже не оспорва материалното право на кредитора да се е погасило, а само правото
да се извършват действия по конкретното дело.
На второ място, въз основа на същите факти предявява евентуален иск по чл.
124, ал. 4 ГПК /стр. 4, абз. последен/. Не е посочена коя хипотеза, но може да се
изведе, че се предявява иск за съществуване/несъществуване на факт с правно
значение.
На трето място, твърди, че всички актове на ЧСИ след горепосочените две дати,
на които е настъпила перемпция, са нищожни и моли съдът да ги прогласи за такива.
Счита, че това е допустимо, като цитира ТР за нищожност на сделки; съществува искът
по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на съдебни решения. След като
решенията на съда могат да се атакуват като нищожни, то и актовете на ЧСИ следва да
се атакуват, по същия ред.
Така предявените искове са недопустими, като ищецът подробно е изложил
фактите, на които основава твърденията си. Исковата молба е редовна, но предявените
с нея искове са недопустими.
На първо място, с оценяемия иск по чл. 439 ГПК се оспорва дължимостта на
всички суми по изпълнителния лист поради обстоятелства, изключващи изпълняемото
право в неговата цялост, например изтекла давност, плащане, прихващане. Фактите
следва да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание / ако е проведено
исково производство/ или след изтичане на срока за подаване на възражение, ако ИЛ е
издаден по влязла в сила заповед за изпълнение, срещу която не е подадено възражение
в срок. Фактите са относими към материалното право на кредитора и изключват
именно него – например правото се е погасило по давност поради неизвършване на
същински действия по ИД, плащане, прихващане, други. Цената на иска се формира от
сбора на сумите по ИЛ. При евентуалното уважаване на иска изп. производство,
образувано въз основа на изпълнителния лист, се прекратява от ЧСИ на основание чл.
433, ал. 1, т. 7 ГПК.
В случая обаче ищецът не сочи такива факти. Той признава, че са извършени
изп. действия / и то такива като възбрани и запори/, но ги оспорва само и единствено
поради това, че ЧСИ отказва да прогласи делото за перемирано. Делото е прекратено
по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК при непоискване извършването на
изп. действия в продължение на две години и не е необходимо в тези случаи решение
по чл. 439 ГПК, за да се приложи санкцията по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Тази санкция не
може да се прилага по желание на ищеца в настоящата хипотеза. Съществува друг ред
2
за защита правата на длъжниците, вкл. по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Соченият от ищеца
избор да защити правата си чрез иск, а не чрез жалба пред ОС, сам по себе си не
обосновава допустимостта на подобен иск при изрично твърдение, че се оспорва
правото на взискване не по принцип, а само по конкретното ИД.
Вторият иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване несъществуването на факт
също недопустим. В случая правото на взискателя да иска изпълнение по ИД е
свързано с признатото му със съдебното решение/ заповед за незабавно изпълнение
или заповед за изпълнение материално право, във връзка с което се издава ИЛ. Ищецът
не отрича това материално право. Не се касае за факт. А и иск за установяване
несъществуването на подобен факт не е предвиден.
Третият иск за нищожност на всички актове на ЧСИ след определена дата също
е недопустим. Прогласяването на нищожност на всички актове след определена дата е
на практика иск за отричане на правото на взискване, който в случая не е допустим
поради изложеното по-горе /не се предявява/. Също така, обстоятелството, че е
допустим иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на гражданскоправна
сделка и на съдебно решение /чл. 270, ал. 2 ГПК/ не води до извода, че е допустим иск
за прогласяване нищожността на актовете на ЧСИ от съда по принцип. Предвиден е
специален ред за това оспорване – с жалба по чл. 435 ГПК пред ОС или по чл. 496, ал.
3 ГПК или по чл. 463 ГПК, което обаче съставляват различни хипотези.
Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело на осн. чл. 130 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3