№ 17
гр. гр. Червен бряг, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велислава Ст. Енчева
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Административно
наказателно дело № 20244440200022 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от А. Х. А., ЕГН ********** от село Рупци, Oбщина
Червен бряг срещу Наказателно постановление /НП/ №23-0374-00957/09.01.2024 г. издадено
от Началник на РУ към ОДМВР Плевен, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ на основание чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП, в размер на 200
лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.103
ЗДвП.
Жалбоподателят в съдебно заседание чрез процесуалният си представител сочи, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди, че липсват доказателства за извършено описаното в АУАН и наказателното
постановление нарушение от жалбоподателя. Моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата, редовно призован не се представлява и не изразява
становище.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщените към материалите по делото
заповеди. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това,
съдът счита че са налице основания за отмяна на атакувания акт поради противоречие с
материалния закон.
На 15.12.2023 г. около 11 часа в гр. Червен бряг, улица „***“ пред жп гара посока на
движение към улица „***, А. Х. А. като водач на лек автомобил марка „*** собственост на
1
„***, булстат ***, не е спрял да подаден светлинен сигнал и звуков сигнал за спиране на
моторно превозно средство, подаден от служебен автомобил на МВР, „***“ с рег. номер ***,
обозначен със сини лампи и отличителни знаци, като водачът не спира, а ускорява скоростта
си на движение в посока улица „*** и се укрива. Съставена е докладна записка от 15.12.2024
г. от Л. В., въз основа на която се установява, че полицейските служители Л. В. и И. *** са
били назначени в наред на процесната дата, когато са забелязали срещу тях лек автомобил
„*** който при светлинен сигнал и звуков сигнал за спиране от служителите, не е спрял. В
докладната записка е констираното, че служителите ясно са видели процесният автомобил да
се управлява от жалбоподателя, който им е служебно известен. Същите са тръгнали след
него, но поради осигуряването на безопасния трафик в града не са успели да задържат
водача на МПС. Изпратена е покана до жалбоподателя да се яви в РУ-Червен бряг на
22.12.2023 г. като същият е отказал да я подпише.
Съставен е АУАН №заведен/21.12.023 г. въз основа на горните констатации. В акта е
отразено, че жалбоподателят се е явил лично в сградата на РУ-Червен бряг на 21.12.2023 г.
Обжалваното наказателното постановление е издадено за това, че на 15.12.2023 г. около 11
часа в гр. Червен бряг, улица „***“ пред жп гара посока на движение към улица „***, А. Х.
А. като водач на лек автомобил марка „*** собственост на „*** булстат ***, не е спрял при
светлинен и звуков сигнал за спиране на моторно превозно средство, подаден от служебен
автомобил на МВР, „***“ с рег. номер ***, обозначен със сини лампи и отличителни знаци.
Водачът не е спрял, а е ускорил скоростта си на движение в посока улица „*** и се е укрил.
След това лицето се явява лично в сградата на РУ-Червен бряг.
Поради горните обстоятелства на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание
чл. 175, ал.1, т.3 ЗДвП за нарушение на чл. 103 ЗДвП.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като доколкото се презумира, че
собственикът на МПС е лицето, което го управлява. От писмените доказателства безсъмнено
се установява, че към датата на нарушението лекият автомобил е бил собственост на „***. В
приложената по делото справка с данни за МПС рег. № *** е видно, че собственик на
процесния автомобил е ***, а ползвател на същия е ***
Съдът намира, че неправилно е определен субектът на нарушението. Съгласно чл.
188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство арг. чл. 188, ал.2 ЗДвП.Следователно с
цитираното правило са дерогирани разпоредбите на ЗАНН относно личната отговорност за
извършване на административно нарушение, като е въведена презумпция за отговорност на
собственика на МПС.
Тази дерогация обаче не е абсолютна и въведената презумпция е оборима, тъй като в
чл.188 ЗДвП законодателят е предвидил, че собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Според настоящия състав, наказателно постановление е следвало да бъде
издадено на собственика на процесното МПС, който от своя страна има възможността да
посочи на кого е предоставил МПС чрез попълване на декларация.
АНО не се явява освободен от задължението да установи обективната истина по
преписката и съответно да наложи административно наказание именно на действителния
нарушител, което в слуая не е стореното. Обжалваният акт е издаден на лицето А. Х. А. без
административният орган да е събрал доказателства за авторството му на извършване на
нарушението.
Заявеното от полицейските служители свидетелите И. В. и Л. В., разпитани в хода на
2
съдебното производство, че са видяли, че именно жалбоподателят е управлявал лекия
автомобил, тъй като същият им е бил служебно известен, не изключва задължението на
административния орган произтичащо от чл.6 ал.1 АПК да упражнява правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо и чл.7 АПК регламентиращ принципа за
истинност и указващ, че административните актове се основават на действителните факти от
значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи и чл.9 АПК
задължаващ административния орган да събира всички необходими доказателства.
В преценката си дали да се издаде НП административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които при условията на чл. 189, ал.2 ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От
друга страна, по силата на чл.16, ал.2 НПК във връзка с чл.84 ЗАНН в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В тежест на
административно-наказващият орган е да докаже не само извършеното нарушение, а и
субекта на нарушението.
Съдът намира, че в случая незаконосъобразно при издаването на ЕФ влицето на
жалбоподателя, е определен субектът наадминистративнонаказателна отговорност.
Безспорно е, че процесното МПС е собственост на юридическо лице, като в този случай
въпросът за субекта на административната отговорност за извършеното нарушение, с оглед
характера на това нарушение и обстоятелствата около неговото констатиране, е разрешен с
разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗДвП.
От изложеното, първоинстанционният съд приема, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при съществено нарушение на материалния закон. Редът
регламентиран в чл. 188, ал.2 ЗДвП цели от една страна да гарантира правото на защита на
собственика на автомобила/представляващи ЮЛ, а от друга има за цел да не допусне
избягването на административнонаказателна отговорност посредством заобикаляне на
законовия ред.
Наказващият орган като не се е съобразил с разпоредбата на чл. 188 ЗДвП и не е
ангажирал отговорността на законния представител на юридическото лице, е издал
незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено поради неправилно приложение на
материалният закон и процедурата по установяване субекта на нарушението.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Районен съд-Червен бряг
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0374-00957/09.01.2024 г. издадено от
Началник на РУ към ОДМВР Плевен, с което на А. Х. А., ЕГН ********** от село Рупци е
наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП, в размер
на 200 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по
чл.103 ЗДвП като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3