№ 304
гр. Плевен, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Ц. ОЛ. Ц.
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224400500386 по описа за 2022 година
Въззивно обжалване.
С решение №13/02.02.2022г. , постановено по гр.д.№ 400/2021г.
Никополски районен съд „ ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите на
обективирани в чл.7.1 – относно заплащане на еднократна такса за
оценка на риска в размер на 1678.02лв. и чл.9 – относно случай
договорената между страните лихва в размер на 33.67% ГЛП от договор
за потребителски кредит N *** от 14.10.2019г., сключен между М. ЦВ. К. от
с.***,общ.***, обл.П. и „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.София, представлявано от всеки двама от
изпълнителните директори заедно Н. С., Ф. - В. М., В. Г., А. Д..ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.3 от ГПК „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, със седалище и адрес на
управление в гр.София,представлявано от всеки двама от изпълнителните
директори заедно Н. С., Ф.-В. М., В. Г., А. Д. да заплати на М. ЦВ. К. от с.***,
общ.***, обл.П., с ЕГН: ********** направените деловодни разноски за
заплатена държавна такса в размер на 67.12 лв. и сумата от 347.46 лв. за
адвокатски хонорар на адв.М. по посочена от него сметка“.
Това решение е било съобщено на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД на 21.02.2022г. с
оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 07.03.2022г.
На 07.03.2022г. е била подадена въвззивна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк”
ЕАД ,чрез пълномощника и юрк.ВЛ. ЦВ. срещу решението на НРС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК,срещу
1
подлежащ на обжалване съдебен акт , има необходимото съдържание по чл.
260 от ГПК ,внесена е и дължимата д.т. за въззивното обжалване , поради
което като редовна и допустима следва да бъде разгледана в открито съдебно
заседание.Със жалбата се атакува изцяло решението на РС-Никопол и се иска
неговата отмяна изцяло „и постановяване на друго решение с което да се
отхвърлят първоначално предявените искове „.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са
направени искания за събиране на нови доказателства.Представена и съдебна
практика на ОС-Варна и ОС –Шумен по сходни казуси.
Постъпил е писмен отговор от противната страна по делото М. ЦВ. К. ,
чрез пълномощника му адв. Д.М. според когото обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. В него също така не се правят искания за
събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция,но се представя
съдебна практика на ОС-Добрич , ОС-Плевен , ОС-Пловдив и СГС по сходни
казуси.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268,ал.1 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на РС-
Никопол съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК и според
оплакванията ,развити във въззивната жалба,намира ,че решението на РС-
Никопол в една своя част –тази с която първоинстанционният съд
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА и „клаузата на чл.9 – относно случай
договорената между страните лихва в размер на 33.67% ГЛП от договор за
потребителски кредит N *** от 14.10.2019г., сключен между М. ЦВ. К. от
с.***,общ.***, обл.П. и „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ***“ , е недопустимо и в
тази част следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде
прекратено в тази част ,тъй като в исковата молба на ищеца М. ЦВ. К. липсва
изобщо предявена претенция от ищеца за прогласяване нищожността на
тази клауза/ на чл. 9 / от потребителския договор. РС-Никопол изобщо не е
бил сезиран с такава претенция и се е произнесъл по непредявен иск в
какъвто случай съгласно чл. 270, ал. 3 от ГПК решението по непредявения иск
е недопустимо ,поради което въззивният съд следва да го обезсили в тази част
и да прекрати производството по делото.В т.вр. особено съществено е да се
посочи и това ,че предявеният от М. ЦВ. К. иск не е за прогласяване
нищожността на целия договор за потребителски кредит N *** от
14.10.2019г.,както неправилно е счел РС-Никопол , а е само за прогласяване
нищожността на клаузата на чл.7.1 в частта и относно заплащането на
еднократна такса за оценка на риска в размер на 1678.02лв.
По този начин , в разрез с диспозитивното начало,закрепено в чл. 6, ал. 1 и 2
от ГПК ,РС-Никопол е излязъл извън изрично заявения от ищеца предмет на
делото ,който обхваща само и единствено установяване нищожността на
клаузата на чл.7.1 от потребителския договор , в частта и относно
заплащането на еднократна такса за оценка на риска в размер на 1678.02лв.
Този извод на ПлОС не е в противоречие с чл. 7,ал. 3 от ГПК ,който
предвижда задължение за съда да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор ,сключен с потребител .Тази нова норма /Д.в.
2
бр. 100 от 2019г./ не следва да се абсолютизира ,както е направил РС-Никопол
, а следва да се съобразява и прилага заедно с посочената по –горе норма на
чл. 6 от ГПК ,уреждаща диспозитивното начало в съдебното производство по
ГПК. Тяхното съвместно тълкуване и прилагане означава,че когато съдът е
сезиран с конкретна претенция за прогласяване нищожност само на точно
определена клауза от един потребителски договор , той не може да излиза от
предмета на делото и обема на исканата от ищеца защита /която касае само
тази конкретна клауза –в случая на чл. 7 от потребителския договор / и да
прогласява служебно , без поискана от ищеца –потребител защита срещу
целия потребителски договор. Разбира се , съдът би бил длъжен служебно да
следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор и в
случай ,че срещу потребителя по този договор е предявен от кредитора иск за
заплащане на суми , произтичащи от въпросния потребителски договор или
пък ако е предявен установителен иск за признаване за установено ,че
потребителят дължи такива суми ,произтичащи от потребителския договор,но
настоящият случай не е такъв –не е предявена претенция за осъждане на
потребителя или пък за признаване за установено ,че той дължи определени
суми ,в т.ч. и възнаградителна лихва за да се налага РС-Никопол да се
занимава и с клаузата на чл. 9 от процесния потребителски договор и да
прогласява нейната нищожност.
Безспорно е също така ,че не са намираме и в заповедно производство в
какъвто случай съгласно чл. 411,ал. 2 т. 3 от ГПК съдът служебно трябва да
следи за наличието на неравноправни клаузи ,когато искането за издаване на
заповед за изпълнение се основава на такива. В т.см. ПлОС схваща и ТР № 1/
2020г. от 27.04.2022г. по т.д.№ 1 по описа за 2020г. на ОСГТК на ВКС ,което
разрешава въпроса „длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на
правни сделки ,които са от значение за решаване на правния спор или следва
да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна
е направила възражения за нищожност.?“ В него принципите на
диспозитивното начало , служебното начало и законността в гражданския
процес са разгледани в тяхната взаимовръзка и съвместно проявление спрямо
института на нищожност на правните сделки и при това се изяснява ,че
„съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или отделни клаузи от тях,които са от значение за решаване
на правния спор,без да е направено възражение от заинтересованата страна
,само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства .“ Това решение на ВКС се отнася пряко до случаите
при които въпросът за действителността, респ. нищожността на правната
сделка / в т.ч. и потребителския договор / се явява преюдициален за
правилното решаване на правния спор с който е сезиран съдът , а не и
когато самият правен спор е с предмет прогласяване нищожността на
отделни клаузи от потребителския договор /както е в този случай /, в
какъвто случай е безпредметно съдът да проверява и останалите клаузи от
този договор ,чиято нищожност ищецът не е въвел в предмета на делото с
исковата си молба.
Що се отнася до другата част от обжалваното решение №13/02.02.2022г.,
3
постановено по гр.д.№ 400/2021г. на Никополски районен съд –тази с която
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА клаузата обективирана в чл.7.1 – относно
заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на 1678.02 от
договора за потребителски кредит N *** от 14.10.2019г., сключен между М.
ЦВ. К. от с.***,общ.***, обл.П. и „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ***,
Плевенски окръжен съд намира ,че решението на РС-Никопол в тази част е
валидно ,допустимо и правилно по съществото на спора.
Видно е ,че чл. 7.1 от процесния договор за потребителски кредит N *** от
14.10.2019г.,предвижда заплащане от потребителя на еднократна такса за
оценка на риска в размер на 1678,02лв.,която е дължима в деня на подписване
на договора за кредит и се финансира от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план.Според жалбоподателя тази „такса“ не представлявала такса,свързана с
управлението или усвояването на кредита ,а и никъде в договора не било
посочено ,че тази такса се дължи за предоставена от Банката услуга на
потребителя и макар да била наречена „такса“ ,то целта и била всъщност да
компенсира разход, направен от банката за конкретния потребителски
кредит.
Плевенски окръжен съд изцяло споделя извода на РС- Никопол ,че клаузата
на чл. 7.1 от договора за потребителски кредит N *** от
14.10.2019г.,предвиждаща заплащане от потребителя на еднократна такса за
оценка на риска в размер на 1678,02лв., която се финансира от кредитора и се
възстановява от потребителя с дължими месечни вноски съгласно
погасителния план, е нищожна ,поради противоречие с чл. 10а , ал. 2 от
Закона за потребителския кредит ,която предвижда ,че кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия , свързани с усвояване
и управление на кредита.
Нормата на чл. 10а ,ал. 2 от ЗПК е тясно свързана с чл.10а , ал.1 от
ЗПК,която дава възможност на кредитора да събира от потребителя такси и
комисиони ,но само за допълнителни услуги ,свързани с договора за
потребителски кредит . Съвместното разглеждане на ал.1 и 2 на чл. 10 а от
ЗПК дава възможност да се изясни същественият за делото въпрос дали
процесната еднократна такса от 1678,02лв. представлява такса за някаква
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а,ал.1 от ЗПК или пък представлява
такса за действия на кредитора по усвояване и управление на кредита. За
изясняване на съдържанието на понятието „ допълнителни услуги ,свързани с
договора за кредит „ спомага § 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на
ЗПК,където е даден един достатъчно ясен пример за такива допълнителни
услуги ,без да е налице тяхното изчерпателно изброяване. Този пример са
застрахователните премии в случаите ,когато сключването на договора за
застрахователна услуга е задължително условие за получаването на кредита.
Касае се за застрахователни премии за сключване на съпровождащи договора
за потребителски кредит ,договори за застраховка,които представляват
допълнителни услуги ,осигурени на потребителя ,когато разбира се той изяви
желание да ги ползва.Именно за такива допълнителни услуги ,свързани със
сключването на съпътстващи договора за потребителски кредит, застраховки
4
,има основание по чл. 10а,ал. 1 от ЗПК да бъдат събирани от кредитора такси
и комисиони за тези услуги.
Дейността по оценка на риска ,обаче , за която е предвидена в процесния
договор еднократна такса ,няма характер на такава допълнителна услуга , а
представлява част от дейността на кредитора по отпускане ,/ респ.
усвояване от потребителя / на кредита.В глава четвърта от ЗПК изрично се
урежда оценката на кредитоспособността на потребителя ,която дейност
макар и посочена формално като предшестваща сключването на договора за
кредит, представлява неразривна част от същинската дейност на
Банката –кредитор по отпускането ,респ.усвояването на кредита ; тя е
проявна форма на дължимата от кредитора грижа за собствените работи
при извършване на неговата основна дейност –кредитиране.Затова и в чл.
18 от гл. четвърта на ЗПК е предвидено ,че когато въз основа на извършена
проверка в ЦКР или в друга база данни ,използвана в Република България за
оценка на кредитоспособността на потребителите , кредиторът откаже да
предостави кредит , той е длъжен да уведоми незабавно и БЕЗВЪЗМЕЗДНО
потребителя за резултата от извършената проверка и за консултираната база
данни. В т.вр. и по аргумент за по-силното основание , няма да има
основание и при положителен отговор по молбата за отпускане на кредит да
се събира някаква такса от потребителя ,чиято кредитоспособност е била
оценена положително от банката-кредитор.
Това според съда подкрепя тезата ,че за т.н. дейност на кредитора по оценка
на риска / или оценка на т.н. кредитоспособност на потребителя / не се дължи
никаква отделна такса или комисиона от потребителя на кредитора и това е
така ,защото се касае за част от същинската дейност на банката-кредитор по
отпускане на кредита при която е обичайно да се извършва проверка и оценка
на риска за всеки евентуален кредитополучател , а не се касае за осигуряване
на някаква допълнителна услуга ,излизаща извън предмета на дейност на
кредитора.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че правилно
РС-Никопол е приел ,че чл. 7.1 от договора за потребителски кредит N ***
от 14.10.2019г.,предвиждаща заплащане от потребителя на еднократна такса
за оценка на риска в размер на 1678,02лв., е нищожна ,поради противоречие с
чл. 10а , ал. 2 от Закона за потребителския кредит.
С оглед този изход на делото ,следва въззивникът да бъде осъден на осн. чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Д.М.
възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на въззиваемия
М. ЦВ. К. от с.***,общ.***, обл.П. ,като размера на дължимото адвокатско
възнаграждение съдът определи съобразно чл. 7, ал. ІІ т. 2 от наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ,което съобразно
цената на предявения иск / 1678,02лв./ се явява в размер на
347,46лв./минималният размер/,колкото е присъдено и от
първоинстанционният съд-РС-Никопол.
Няма предявен друг иск –за нищожност на клаузата на чл. 9 от договора
,касаеща годишния лихвен процент, който иск да се счита за неоценяем,
5
както сочи в писменото си становище адв.Д.М. и за който да се дължи
присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на
600лв.,каквото искане е направено с това писмено становище вх.№
5978/21.06.2022г.
Разноските ,които са направени от въззивника „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД в
т.ч. внесената д.т. за въззивно обжалване в размер на 33,56 лв. касаят само
претенцията за прогласяване нищожност на чл. 7.1 от договора за
потребителски кредит N *** от 14.10.2019г.,предвиждаща заплащане от
потребителя на еднократна такса за оценка на риска в размер на 1678,02лв. и
върху тази цена на иска е определена д.т. както пред РС-Никопол ,така и за
въззивното обжалване. Тъй като в тази част обжалваното решение на РС-
Никопол е потвърдено ,то не следва да се присъждат разноски в полза на
въззивника.В т.вр. няма основание да се присъждат деловодни разноски за
държавна такса в полза на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД за обезсилената част от
обжалваното решение на РС-Никопол относно клаузата на чл. 9 от
договора,тъй като такива не са и направени. Няма основание според ПлОС да
се присъждат в полза на въззивника и разноски за юрисконсултско
възнаграждение ,тъй като обезсилването на една част от решението на РС-
Никопол е следствие от произнасяне на първоинстанционния съд по
непредявен иск , а не е предизвикано от процесуалното поведение на
въззиваемия /той и ищец / ,който не е предявявал иск за нищожност на
клаузата на чл.9 – относно договорената между страните лихва в размер на
33.67% ГЛП от договора за потребителски кредит N *** от 14.10.2019г.и в
т.см. не е ставал причина за извършване на разноски за юрк.връзнаграждение
от въззивника по такъв отделен иск.
Поради тези съображения ,Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 270, ал.3 предл. първо от ГПК решение
№13/02.02.2022г. , постановено по гр.д.№ 400/2021г. на Никополски районен
съд В ЧАСТТА му с която ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА „ клаузата на чл.9 –
относно случай договорената между страните лихва в размер на 33.67% ГЛП
от договор за потребителски кредит N *** от 14.10.2019г., сключен между М.
ЦВ. К. от с.***,общ.***, обл.П. и „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ***“, като
НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази
част.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение №13/02.02.2022г. , постановено по
гр.д.№ 400/2021г. на Никополски районен съд В ЧАСТТА му с която
„ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.7.1 – относно заплащане на
еднократна такса за оценка на риска в размер на 1678.02лв. от договора за
потребителски кредит N *** от 14.10.2019г., сключен между М. ЦВ. К. от
с.***,общ.***, обл.П. и „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.София,както и в частта с която е осъдена на
основание чл.78 ал.3 от ГПК „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, със седалище и адрес на
6
управление в гр.София,представлявано от всеки двама от изпълнителните
директори заедно Н. С., Ф.-В. М., В. Г., А. Д. да заплати на М. ЦВ. К. от с.***,
общ.***, обл.П., с ЕГН: ********** направените от него деловодни разноски
за заплатена държавна такса в размер на 67.12 лв.,както и сумата от 347.46
лв. - за адвокатски хонорар на адв.М. по посочена от него сметка“.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. ІІ
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,
„ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.София,район Лозенец,ул.“Димитър Хаджикоцев „ № 52-54, представлявано
от всеки двама от изпълнителните директори заедно Н. С., Ф. - В. М., В. Г., А.
Д.,да заплати на адвокат Д.В. М. АК-Пловдив , гр.Пловдив , ул.“П.Ш. „ № ** ,
ет. 3 , ап.Б за оказаната от него безплатна правна помощ на въззиваемия М.
ЦВ. К. от с.***,общ.***, обл.П., възнаграждение в размер на 347,46лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7