Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.04.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на дванадесети април две хиляди
двадесет
и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретар К.Георгиева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №935 по описа на
2021 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №935/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Д.Л.С. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20255011 от 18.11.2020 г постановено по гр.д.№55375/2019 г на СРС , 164 състав ; с което е признато за установено , че въззивникът
дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 4619,95
лева – цена на потребена топлинна енергия за апартамент №39 в гр.София ж.к.*******за периода м.05.2016
г – м.04.2018 г, ведно със законната лихва от 17.04.2019 г до окончателното им
заплащане ; сумата от 486,93 лева лихви
за забава върху посочената главница за периода 14.09.2017 г – 08.04.2019 г ; сумата
от 27,23 лева цена на услугата
дялово разпределение за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г и сумата от 4,77 лева лихви за забава върху цената на услугата дялово
разпределение за периода 14.09.2017 г – 08.04.2019 г ; за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.04.2019 г по ч.гр.д.№21916/19 г на СРС , 164 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност
на решението
на СРС . По делото не е доказано въззивникът да е потребител
на топлинна енергия като собственик или ползвател на процесния имот по чл.153
ЗЕ . По делото не е представен документ
за собственост на въззивника , като не е ясно дали и наследодателят му е бил
собственик и защо е декларирал имота пред СО . Ищецът не е представил и
молба-декларация за откриване на партида или писмен договор за доставка на
топлинна енергия , а адресът на въззивника е различен . Разходите за дялово
разпределение не са доказани по размер , а и такива не са претендирани в
исковата молба и вземането принадлежи на третото лице /чл.139 ал.1 ЗЕ и чл.139а
ЗЕ/ . Не е налице договор между ответника и третото лице , а представеният е
изтекъл преди много години . Липсват данни за падежите на вземанията за дялово
разпределение съгласно чл.36 ал.2 ОУ , съответно основание да се начисляват
лихви за забава върху нея . Не се дължи
дялово разпределение , защото според чл.186 ал.2 ЗЗД разноските по мерене и
теглене са за сметка на продавача .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Третото лице “Т.с.”
ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 23.11.2020 г, поради което въззивната жалба от 03.12.2020 г е подадена в срок .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на
решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост
на съдебното решение в обжалваната част .
Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
Решението на СРС правилно като краен
резултат.
Настоящият съд не споделя мотивите на СРС , че
правото на собственост на ответника върху процесния имот е доказано с
декларация по чл.14 ЗМДТ от наследодателя й Л. С. и от факта , че за имота е
открита партида при ищеца .
Ищецът е своевременно е представил пред СРС нотариален
акт са собственост върху процесния имот на наследодателя Л. С. , който
първоинстанционния съд незаконосъобразно не е приел. В първото о.с.з на
08.06.2020 г – още преди одобряване на доклада – ищецът е поискал от съда
издаване на съдебно удостоверение , чрез което да се снабди с копие от
въпросния нотариален акт . Неправилно СРС е оставил това искане без уважение –
искането не е било преклудирано – преклузията
за доказателства принципно настъпва след одобряване на доклада в първото
редовно о.с.з , а не преди това . В този смисъл е решение №84 от 06.07.2012 г по т.д. №
142/2011 г, ТК , І ТО на ВКС . Въпреки отказа на съда , ищецът все пак се е снабдил с копие от
нотариалния акт и същият беше приет като доказателство .
Неправилно в о.с.з на
10.07.2020 г СРС е отказал да приеме като доказателство нотариалния акт . От нотариалния акт се доказва по безспорен начин ,
че наследодателят на ответника е собственик на процесния имот , съответно че
ответникът е по потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ .
Преклудиран е доводът на въззивника , че разходите за
дялово разпределение не са доказани по размер. В първото о.с.з на 08.06.2020 г пред
СРС въззивникът е заявил , че не оспорва исковете по размер и по тази
причина не е била допусната ССЕ за изчисляване на главниците и лихвите върху
тях . Пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства –
фактури и справки от ФДР , от които се установява извършване на дяловото
разпределение , както и стойността на същото . Безспорно има договорни
отношения между етажната собственост и третото лице , независимо че нов писмен
договор не е бил подписан .
Сумите за дялово разпределение и лихва върху него са
надлежно претендирани със заявлението и са посочени в заповедта за изпълнение .
Съгласно чл.139 б ал.1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост , избират
лице, регистрирано по реда на чл.139а ЗЕ за извършване на услугата дялово
разпределение ; а съгласно чл.139б ал.3 ЗЕ за резултатите от избора клиентите
уведомяват писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна
енергия . От тези разпоредби не следва , че в ОУ на ищеца /по отношение на
потребителите на топлинна енергия и на лицата по чл.139а ЗЕ/ не може да бъде
предвидено , че стойността на тази услуга се дължи на ищеца и във фактурите за
доставена топлинна енергия , както и че същият поема рисковете от събиране
сумите от потребителите . С такива уговорки потребителят на топлинна енергия не
е поставен в неблагоприятно положение , а лицето извършващо дялово
разпределение не поема търговски риск да събира парични суми от множество
етажни собствености .
В случая поред чл.36 от ОУ /2016 г/ на ищеца клиентите
заплащат на ищеца цената на услугата дялово разпределение , а не на третото
лице /уговорено е нещо различно от чл.186 ал.2 ЗЗД /. Не е налице предявяване на чуждо право по чл.26 ГПК , защото ищецът предявява свои права по силата на уговорка в ОУ .
Законосъобразно СРС е присъдил лихви за забава върху
двете главници . Съгласно чл.33 ал.4 във вр.ал.2 ОУ /2016 г / заплащането на
лихви за забава е обвързано с изтичане на 45-дневен срок от периода , за който
се отнасят , като не е необходимо отправяне на покана по реда на чл.84 ал.2 ЗЗД
. Сумите за дялово разпределение са включени в т.нар.изравнителна фактура .
Налага се изводът ,
че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърди обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са
деловодни разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20255011 от 18.11.2020 г постановено по гр.д.№55375/2019 г на СРС , 164 състав .
ОСЪЖДА Д.Л.С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.