и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба, подадена от “Метеор – 61” ООД – гр.Кърджали, против Решение № 678/21.12.2005 год. по Н.а.х.дело № 386/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 2/01.03.2005 год. на Директора на Областно пътно управление - гр.Кърджали, с което на основание чл.54 ал.1 от Закона за пътищата на “Метеор – 61” ООД – гр.Кърджали, представлявано от Димитър Николов Варналиев, с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. Касатора твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, тъй като необосновано съдът бил приел, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като издадено при съобразяване с материалния и процесуалния закон. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство не било доказано извършването на описаното в НП нарушение, тъй като за процесните бензиностанция и газостанция съществували надлежно издадени разрешения за ползване от съответните компетентни органи, които позволявали експлоатацията на същите. В тази смисъл районният съд неправилно бил приложил материалния закон. Счита още, че необосновано наказващият орган е определил имуществена санкция в максималния предвиден в закона размер. Развива съображения за неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора за експлоатация и на двата обекта – бензиностанция и газостанция, тъй като газостанцията не е собственост на касатора и не се ползва от него, а е собственост и се ползва от друго дружество – „Метеор” ООД – гр.Кърджали. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на РС – Кърджали, както и да бъде отменено НП № 2/01.03.2005 год. на Директора на Областно пътно управление – Кърджали, като незаконосъобразно. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си, като конкретизира заявените с жалбата касационни основания – неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Представя нови писмени доказателства. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е основателна, а решението на първоинстанционния съд – неправилно, поради което моли същото да бъде отменено. Окръжният съд, след преценка на доводите на касатора, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е частично основателна. Релевираните с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е потвърдил Наказателно постановление № 2/01.03.2005 год. на Директора на Областно пътно управление – гр.Кърджали, с което на основание чл.54 ал.1 от Закона за пътищата на “Метеор – 61” ООД – гр.Кърджали, представлявано от Димитър Николов Варналиев, с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за нарушение по чл.26 ал.2 т.2 б.”б” от Закона за пътищата. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 27.12.2004 год. „Метеор – 61” ООД – гр.Кърджали е експлоатирал търговски крайпътен обект - бензиностанция и газостанция, в обхвата и обслужващата зона на път I-5 в участъка с.Черноочене – гр.Кърджали, при километър 340+492 вдясно, без разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатиране на търговски крайпътен обект и пътните връзки към него, издадено от Изпълнителна агенция „Пътища” – София. Съдът е приел също, че посоченото представлява нарушение по чл. 26 ал.2 т.2 б.”б” от Закона за пътищата, при което правилно е ангажирана отговорността на касатора, чрез налагане на имуществена санкция по чл. 54 ал.1 от ЗП. Съдът е направил извода, че обжалваното пред него наказателно постановление съдържа всички изискуеми от ЗАНН реквизити, правилно е издирен и приложен материалния закон и не са допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, поради което е потвърдил същото изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оплакването на касатора, сочещо на твърдяното касационно основание – неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, е неоснователно. Така, по същество в касационната жалба касатора е обосновал това касационно основание най-вече с твърдения за допуснати нарушения при издаване на обжалваното наказателно постановление. Следва да се отбележи в тази връзка, че касационното основание неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила е само такова съществено процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд при разглеждане на делото или постановяване на решението, но не и такива нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати в производството по установяване и налагане на административно наказание от административния орган, като към тях биха били относими други касационни основания, напр.нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция не констатира съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд при разглеждане на делото или при постановяване на обжалваното решение, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Що се отнася до второто заявено касационно основание – неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, то настоящата инстанция намира оплакванията на касатора за частично основателни, макар и по съображения, различни от изложените в жалбата. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В настоящият случай първоинстанционният съд е допуснал грешки при прилагане на релевантната правна норма на материалния закон към установените факти. Това е така, тъй като безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че дружеството-касатор извършва експлоатация на търговски крайпътен обект – бензиностанция, в обхвата и обслужващата зона на път I-5, в участъка „Черноочене – Кърджали”, при километър 340+492, в дясно, без разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътните връзки към него, издадено от ИА „Пътища”. По този факт, впрочем, не се спори от страните, като спора пред настоящата инстанция се концентрира върху въпроса кой експлоатира и ползува търговския крайпътен обект „Газостанция”, находяща се в същият имот, в който се намира и бензиностанцията. Разпоредбите на чл. 26 ал.2 т.2 б.”б” от Закона за пътищата забраняват извършване на дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение, в т.ч. и експлоатация на търговски крайпътни обекти, вкл. на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях, като разрешението за специално ползване на републиканските пътища /какъвто е и пътя I-5 в участъка „Черноочене – Кърджали” при км 340+492/ се издава от изпълнителния директор на ИА „Пътища” или упълномощено от него длъжностно лице, съгласно разпоредбите на чл.21 ал.3 т.9 и чл. 26 ал.3 от ЗП. А че такова разрешение е необходимо на касатора е несъсмнено, с оглед легалното определение на понятието „специално ползване на пътищата”, дадено в § 1 т.8 от ЗП, включващо и експлоатацията на крайпътни търговки обекти и на пътни връзки към тях в обхвата на пътя и обслужващите зони. От друга страна, безспорно е установено по делото от заключението на вещото лице, че търговския комплекс от кафе-еспресо, магазин за автокозметика, канцелария, санитарни възли и бензиностанция, са построени в имот с пл.сн.№ 1467 по кадастралния план на гр.Кърджали от 1980 год., собственост на касатора, който имот е неурегулиран и е извън ЗРП на гр.Кърджали. Установено е също от заключението на вещото лице, че посочените обекти са въведени в експлоатация през 1999 год., като същите попадат в ограничителната строителна линия на републиканския път I-5 и в обслужващата зона на пътя, за които е въведен разрешителен режим за специално ползуване /в т.ч. и за експлоатация на крайпътен търговски обект/, вкл. и за собствениците на имотите, попадащи в тези зони; както и че има изградена пътна връзка от входа на имота на касатора към републикански път I-5. При това положение, извода на административнонаказващият орган и на първоинстанционния съд – че касатора е допуснал нарушение по чл. 26 ал.2 т.2 б.”б” от ЗП, е обоснован и законосъобразен, още повече че самият касатор не твърди, че притежава разрешение за специално ползване на пътя, нито представя доказателства в тази връзка. Това нарушение разпоредбите на чл. 54 ал.1, във вр. с чл.53 ал.1, във вр. с чл. 26 от ЗП свързват с налагане на имуществена санкция за юридическите лица /каквото е дружеството-касатор/ в размер от 150 до 1 500 лв. Неоснователно е в тази връзка оплакването на касатора, изложено в жалбата – че за бензиностанцията и газостанцията имало надлежно издадени разрешения за ползване от съответните компетентни органи, които позволявали експлоатацията на същите, тъй като представените по делото разрешения да ползване са издадени от РДНСК и ДА по стандартизация и метрология, като същите удостоверяват съответствието на обектите с изискванията на други закони /напр. ЗУТ, Закона за техническите изисквания към продуктите и др./, но нямат отношение към изискването за осъществяване на дейности по специално използуване на пътищата по специалния закон – Закона за пътищата, който обявява определени деяния за административни нарушения, респ. въвежда санкции при осъществяване на тези нарушения. Действително, оплакването на касатора досежно неправилния извод на административния орган и първоинстанционния съд – че касатора експлоатира и крайпътен търговски обект – газостанция /също посочена в АУАН и НП като предмет на нарушението/, е основателно, тъй като административния орган и съдът са се концентрирали върху въпроса чия собственост е газостанцията, което обстоятелство е ирелевантно в случая. Това е така, тъй като закона забранява извършването на дейности по специално ползване на пътя без разрешение, измежду които е и експлоатацията на крайпътни търговски обекти, т.е. от значение за осъществяване състава на нарушението е не кой е собственик на имота /обекта/, а кой го експлоатира. А по делото, вкл. и пред настоящата инстанция, са представени множество доказателства, от които се установява, че обекта „газостанция” се експлоатира от друг правен субект – „Метеор” ООД – гр.Кърджали, различен от касатора. Разбира се, този извод на настоящата инстанция не е в състояние да доведе до отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като видно от изложените по-горе мотиви, касатора е осъществил вмененото му нарушение по отношение на експлоатацията без разрешение на крайпътен търговски обект – „бензиностанция и търговски комплекс, включващ кафе-еспресо, магазин за автокозметика, канцеларии и санитарни възли”. Посоченото обстоятелство, обаче, следва да се вземе предвид при определяне на тежестта на нарушението, респ. по отношение на размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на нарушителя. В тази връзка следва да се отбележи, че именно при определяне на санкцията административнонаказващият орган, респ. и първоинстанционния съд при постановяване на потвърждаващото наказателното постановление решение са допуснали нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като за да потвърди НП и в частта му относно размера на наложената на касатора санкция, съдът не е взел предвид тежестта на нарушението – че следва от предмета на същото да се изключи експлоатацията на обекта „газостанция”, че нарушението е осъществено в собствен на касатора имот, както и че крайпътния търговски обект – бензиностанция и търговски комплекс, са изградени и въведени в експлоатация преди влизане в сила на Закона за пътищата /обн. В ДВ бр.26/29.03.2000 год./; че нарушението е с невисока степен на обществена опасност и че същото е извършено от касатора за първи път. Всички тези обстоятелства дават основание на настоящата инстанция да приеме, че определената с НП санкция на касатора в максималния предвиден в закона размер от 1 500 лв., потвърдена с обжалваното решение на първоинстанционния съд, е несъразмерно тежка и несъобразена с характера и тежестта на нарушението, т.е. същата е определена в нарушение на материалния закон. Ето защо следва обжалваното решение да бъде отменено в частта му, с която е потвърдено НП по отношение размера на наложената на касатора имуществена санкция, като вместо него в тази част следва да бъде постановено друго, с което бъде изменено НП, като бъде намален размер на имуществената санкция от 1 500 лв. на 200 лв. Нарушение на материалния закон е допуснал първоинстанционния съд и като е потвърдил обжалваното пред него НП в частта му, с която на основание чл.57 ал.3 т.3 от ЗП административнонаказващият орган е наредил прекратяване на достъпа до обекта в тридневен срок от връчването на НП. Внимателният прочит на посочената законова разпоредба сочи, че такава санкция може да бъде наложена по т.1 на ал.3 на чл. 57 – при извършване на строителни работи без разрешение като дейност по специално ползване на пътя, каквото не е вмененото на касатора админстративно нарушение; докато посочената в НП разпоредба на чл. 57 ал.3 т.3 от ЗП може да бъде приложена при забавяне на изплащането на дължимите такси по чл.18 ал.3 от ЗП за повече от една година и продължаващо извършване на разрешено специално ползване на пътя, какъвто очевидно не е настоящият случай, тъй като не е налице разрешено специално ползване на пътя, по което касатора да е забавил плащането на дължимите такси за повече от една година. Ето защо, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта му, с която е потвърдено процесното НП по отношение постановеното с него прекратяване на достъпа до обекта в тридневен срок от връчването на НП на основание чл. 57 ал.3 т.3 от ЗП, като следва да бъде отменено и НП в посочената част. В останалата му част решението на първоинсттивноанционния съд е правилно и законосъобразно, като не са налице заявените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила в тази част. Водим от изложеното, на основание чл. 40 ал.1 от ЗВАС , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 678/21.12.2005 год. по Н.а.х. дело № 386/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 2/01.03.2005 год. на Директора на Областно пътно управление – Кърджали по отношение на наложената на основание чл.54 ал.1 от Закона за пътищата на „Метеор – 61” ООД – гр.Кърджали е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение по чл.26 ал.2 т.2 б.”б” от ЗП, вместо което п о с т а н о в я в а: ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 2/01.03.2005 год. на Директора на Областно пътно управление – Кърджали, с което на основание чл.54 ал.1 от Закона за пътищата на „Метеор – 61” ООД – гр.Кърджали е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 1 500 лв. на 200 лв. ОТМЕНЯВА Решение № 678/21.12.2005 год. по Н.а.х. дело № 386/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 2/01.03.2005 год. на Директора на Областно пътно управление–Кърджали в частта му, с която на основание чл. 57 ал.3 т.3 от Закона за пътищата е наредено прекратяване на достъпа до обекта в тридневен срок от връчването на НП, вместо което постановява: ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 2/01.03.2005 год. на Директора на Областно пътно управление–Кърджали в частта му, с която на основание чл. 57 ал.3 т.3 от Закона за пътищата е наредено прекратяване на достъпа до обекта в тридневен срок от връчването на НП. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |