Р Е Ш Е Н И Е
…/20.4.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 7311 по опис на ВРС за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по молба на Н.Н.Н., ЕГН **********,*** срещу „Л."
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Б.К.В., ЕГН ********** за заплащане
по банковата сметка на ищеца в Банка ДСК
ЕАД, IBAN: ***, BIC: *** /седем хиляди/ лева, дължима на основание чл.3.4 от договор за възлагане
от 30.03.2020 г., с предмет „Изработване на инвестиционен проект“ за обект
„Промяна предназначение на „Гараж за две
коли" в „Ателие и Гараж за един автомобил", разположен на партерен
етаж в сградата в УПИ 1-39, кв.58"Б", 11 м.р., гр.Варна,
ул."Антон Страшимиров"№31А част Архитектурна фаза/и/ - технически
проект, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
плащане на сумата.
Твърденията
са, че съгласно сключения на 30.03.2020 г. договор за възлагане ответникът е
следвало да заплати на ищеца на същата дата авансово сумата 7000 лева на
основание чл.3.4 и чл.7.2 от договора. Ищецът е изработил проекто-предложение
по възложената от ответното дружество работа, което е съгласувал предварително
с компетентната общинска администрация.
За изпълнение на възложената работа, управителят на ответното дружество е
предоставил на ищеца нотариално заверено пълномощно с рег.№1355/27.03.2020г. и
нотариално заверена декларация с рег.№1354/27.03.2020г. на нотариус Борис
Василев, рег.№124 на НК. Съгласно даденото пълномощно ищецът е бил упълномощен
да представлява „Л." ЕООД, ***, като подава молби, искания, декларации и
се подписва, където е необходимо, за издаване на виза за проектиране на
основание чл.140 ЗУТ и разрешение за строеж във връзка с процедираната от него
промяна на предназначение на „гараж за две коли" в „Ателие и гараж за един
автомобил" в жилищна сграда в УПИ 1-39 в кв.58"Б", 11 м.р.,
ул."Антон Страшимиров"№31 А.
На 28.03.2020г. в
присъствие на намиращото се в офиса на ищеца лице управителят на ответното
дружество е одобрил изготвената от ищеца разработка - част архитектура и се е
съгласил да бъдат изработени и останалите части от инвестиционния проект.
Ищецът Н.Н. е възложил на съответните специалисти по части
„ВиК", „Вътрешни ел.инсталации", „Пожарна безопасност"(ПБЗ) да
изработят проекти по тези части, включително и „Конструктивно становище" от
инж.конструктор - Кр.Чобанова за носимоспособността на сградата след промяна на
предназначението.
На 30.03.2020г. страните са подписали договор,
чийто предмет потвърждава вече възложената на ищеца на 23.03.2020 г. работа по
изготвяне на инвестиционен проект за промяна на предназначението на обект
„гараж за две коли", разположен на партерен етаж в сградата в УПИ 1-39, кв.58"Б", 11 м.р., гр.Варна, ул."Антон
Страшимиров"№31А, собственост на дружеството, като е уговорено и дължимото
от ответното дружество възнаграждение. В раздел I, Предмет на договора, т.1.1
страните са се съгласили, че обектът попада в първа хонорарна зона на видовете
сгради съгласно Таблица №1 на Методиката за определяне на размера на
възнагражденията за предоставяне на проектатски услуги в устройственото
планиране и в инвестиционното проектиране по проектатска част - архитектурна.
Изпълнителят се задължил да изпълни проектирането от името на възложителя и за
негова сметка. В т.3.4 от договора ответното дружество се е задължило да
изплати на ищеца за изпълнение на проектирането авансово сумата по т.7.2 в
размер на 7000 лв. Съгласно този текст Възложителят е следвало да изплати
сумата при подписване на договора, а останалата сума от 5000 лв. е била дължима
при получаване на одобрени проекти и разрешение за строеж.
Сключения между страните
договор е бил регистриран в Камарата на архитектите в България с
рег.№Д-02/30.03.2020г., съгласно чл.29 от ЗКАИИП за което е издадено удостоверение за регистрация на
договор, приложено към исковата молба.
С изявление за разваляне на
договор ответното дружество е уведомило ищеца, че разваля сключения договор за
възлагане от 30.03.2020 г., тъй като същият противоречал на закона и накърнявал
добрите нрави и е нищожен на основание чл.2б ЗЗД. Били наведени твърдения и
за унищожаемост на договора, поради
въвеждането в заблуждение за подписване на явно неизгоден договор. Според
ответника тъй като не е започнало
изпълнение на договора, същият не дължи
суми за разходи и/или за извършена работа и с молба до нотариус Борис Василев с per. №1384/02.04.2020г. на нотариуса с per.№124 на
НК, управителят на „Л." ЕООД Б.К.В. е
заявила, че оттегля дадените на ищеца арх.Н.Н. права
с пълномощно с рег.№1355/27.03.2020г.
В исковата молба ищецът
твърди, че съгласно разпоредбата на
чл.87, ал.3 ЗЗД ответното дружество е
неизправна страна по договора от 30.03.2020 г., тъй като не му е
изплатило авансово дължимата при
подписване на договора сума от 7000 лв.
Към момента на отправяне на изявление за разваляне на договора, ищецът
вече е бил изработил инвестиционния проект съгласно поетите задължения по
договора съгласно изискуемите по ЗУТ части за промяна
предназначението на обекта, собственост на възложителя, поради което в тази
част е нямало правно основание за разваляне на договора, тъй като изпълнителят
не е бил неизправна страна. Счита, че при отказ от намеренията на възложителя да промени предназначението на обекта -
негова собственост и отказ от поръчката, същият дължи на изпълнителя заплащане
на договореното възнаграждение.
По тази причина последният е
изпратил покана до възложителя от 20.05.2020 г., която е била връчена с Телепоща на ответното дружество чрез
управителя Б.В. на 26.05.2020 г. Със същата ищецът е поканил ответната страна
да му изплати авансово дължимата при подписване на договора сума в размер на 7000 лв. в 14-дневен срок от
получаване на покана по посочената в същата банкова сметка. ***, ищецът е завел
осъдителен иск. Моли за уважаване на иска и заплащане на разноски за
производството.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът по иска е представил отговор с който оспорва същия. Изразява
становище, че повечето от описаните в
молбата обстоятелства не отговарят на действителното положение. Заявява, че първата среща
между възложителя и изпълнителя вероятно се е осъществила на 23.03,
но възложителят е предоставил пълномощно на 28.03. по искане на
изпълнителя и до този момент изпълнителят не е работил по задачата. На 28.03.
когато се е снабдил с пълномощно той фактически се е запознал със строителните
книжа в Община Варна и район „Одесос“ и едва тогава страните са подписали договора - на 30.03.2020 год. Още в същия ден
ответницата е преценила, че този договор
не е подходящ за нея, подвеждащ е относно цената, поради което на същата дата тя е изпратила
съобщение по имейл до изпълнителя, че се отказва от договора защото счита, че той не е изгоден
от нея. Заявява, че представените проекти
не биха могли да бъдат подготвени за няколко часа. Заявява, че тя не е
приела работата и не ги е подписала, както е уговорено в самия договор. Ако същите са й били представени да се
запознае и ако ги е одобрила, тя би ги
подписала на всяко място, на което е записано в тях „възложител“. Там няма
подпис на възложителя. Счита, че
проектите са изготвени по-късно, а не на
посочената дата. Управителя на ответното дружество с изявление за разваляне на
договора е уведомило ищеца, че разваля
същия, тъй като същият противоречи на
закона и накърнява добрите нрави и е нищожен на основание чл.26 ЗЗД. Има твърдения и за унищожаемост на договора,
поради въвеждането в заблуждение за подписване на явно неизгоден договор.
Според ответника тъй като не е започнало
изпълнение на договора, същият не дължи
заплащане на разходи и/или за извършена
работа и с молба до нотариус Борис Василев с per. №1384/02.04.2020г. на
нотариуса с per.№124 на НК, управителят на „Л." ЕООД Б.К.В. е заявила, че
оттегля дадените на ищеца арх.Н.Н. права с пълномощно
с рег.№1355/27.03.2020г. Ответникът моли за отхвърляне на иска и заплащане на
разноски за производството.
В съдебно заседание страните чрез процесуални
представители поддържат становищата си.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът намира, че предявения иск е с пр.осн. чл.266 ЗЗД
за заплащане на дължимо възнаграждение
по договор за изработка, в случая договор за
проектиране от 30.03.2020 г. За уважаване на иска е необходимо
установяване наличието на определените в закона предпоставки, а именно: съществуване на валидно облигационно
отношение между страните по делото;
пълно и точно изпълнение на поетите с договора задължения; приемане на
изработеното.
Между страните няма спор по отношение
на твърденията в молбата, че на 30.03.2020 г. те са подписали договор за възлагане с предмет “Изготвяне на
инвестиционен проект за обект “Промяна предназначение на „Гараж за две коли" в „Ателие и Гараж за
един автомобил", разположен на партерен етаж в сградата в УПИ 1-39,
кв.58"Б", 11 м.р., гр.Варна, ул."Антон Страшимиров"№31А
част Архитектурна фаза/и/ - технически проект срещу заплащане на възнаграждение
в размер на 12000 лева, изчислено на база
Методиката за определяне размера на възнагражденията за предоставяне на
проектантски услуги в устройственото планиране и/в инвестиционното проектиране
/ДВ бр.41/2007 г./
Съгласно т.7.2 на договора, страните са
уговорили, че при сключване на договора
възложителят изплаща на изпълнителя аванс в размер на 7000.00 лева.
Останалата сума в размер на 5000.00 лева се изплаща при получаване на
разрешително за строеж и одобрени проекти. Зак.представител на
възложителя Б.В. е упълномощила арх.Н. –
архитект с пълна проектантка правоспособност, вписан в КАБ да я представлява
пред Община Варна и район Одесос във връзка с изпълнение на договора и промяна
предназначението на “гараж за две коли” в “Ателие и гараж за един автомобил” в
жил.сграда в УПИ I-39, кв.58 „Б“, 11-ти м.р., ул.“Антон Страшимиров“ №
31А.
Със заявление от 30.03.2020 г. на ищеца арх.Н.
договора е регистриран в Камара на
архитектите в България с рег.№ Д-02/30.03.2020 г. – листи 21 и 22 от делото.
Страните
нямат спор по следните факти: че са
сключили договор за възлагане с дата
30.03.2020 г., че същият е прекратен на същата дата, като ответникът е
изпратил на ищеца по ел.поща уведомление, което е получено в 13.44 ч., че
уведомление за разваляне на договора е изпратено и чрез куриерска фирма
„Спиди“, което е получено от ищеца на 31.03.2020 г. В тази връзка са представили доказателства,
от които се установява, че с изявление на ответното дружество “Л.” ЕООД чрез
законния представител, който към датата на сключване на договора е Б.В. до
ищеца арх.Н.Н. е направено изявление за разваляне на договора. В същото е посочено
е, че договора противоречи на закона и накърнява добрите нрави и е нищожен на
осн.чл.26 ЗЗД. Договорът е сключен във вреда на възложителя – потребител на
услуга, “при съществено неравноправие в
ущърб на възложителя, но в полза на изпълнителя”. Договорът е унищожаем, тъй
като е подписан от възложителя след като е бил въведен в заблуждение и
подведена да подпише явно неизгоден договор, което установила след подписването
му. Възползва се от основанието на чл.268 ЗЗД за отказ от договора, поради
наличие на основателна причина. Заявява, че не дължи заплащане на разходи,
предвид обстоятелството, че изпълнението не е започнало.
Със
заявление до нотариус Б.Василев са оттеглени пълномощията от Б.В., които са
предоставени на арх.Н. във връзка с изпълнението на поръчката.
От
известие за доставяне, приложено на лист 26 от делото се установява, че ищецът Н.Н.
е уведомил зак.представиел на отв.дружество, че сключения договор от 30.03.2020
г. е породил правно действие до неговото прекратяване, описани са извършените
до 30.03.2022 г. от изпълнителя дейности в изпълнение на договора, че съгласно
т.7.2 от договора възложителя му дължи авансово сумата в размер на 7000 лева,
която не е заплатена и следва да се заплати по посочената сметка в 14-дневен
срок. Поканата за плащане е получена от зак.представител Б.В. на 26.05.2020
г.
Ищецът е представил съгласуван инвестиционен проект от 24.3.2020 г. в
части Архитектура, Конструкции, Електро, ВиК, Пожарна безопасност, ведно с обяснителни
записки към всяка част и приложено удостоверение за пълна проектантска
правоспособност на изпълнителя арх.Н.Н..
От
РКО се установява, че на 28.03.2020 г. ищецът Н. е заплатил на съответните специалисти, които са
съгласували проекта следните суми: на
инж.Ат.Павлова за част Електро – 2000 лева, на инж. Кр.Чобанова за част
Конструкции 1500 лева, на на инж.В.Великова за част Пожарна безопасност 2000
лева, на инж.Д.Харбалиев за част ВиК
2000 лева.
Ответникът
е представил договор за консултантски услуги от 29.05.2020 г. с трето за спора
лице “СС-Консулт” ЕООД, ф-ра от 06.10.2021 г. и разрешение за промяна
предназначението на обект №4/12.7.2021
г., които са представени извън срока по чл.131 ГПК и са неотносими към
процесното вземане.
От
заключението на проведената СТЕ, изготвено от вещото лице арх.А.К., което съдът
цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че възнаграждението
се определя по „Методика за определяне на размера на възнагражденията за
предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в
инвестиционното проектиране", издадена от председателя на Камарата на
архитектите в България, обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., в сила от 23.08.2007
г., изм. и доп., бр. 37 от 7.05.2019 г., в сила от 7.05.2019 г. в минимален
размер е 10800 лева. Вещото лице е извършило анализ на конкретния проект и заложени
различни фази и дейности за проектиране, като е работило с „Методиката за
определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски
услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране". В тази сума не са включени евентуално
завишение по чл. 15 (При договаряне на проектантска услуга за реконструкции и
преустройства на съществуващи обекти, за които има необходимата проектна
документация, определената по чл. 7 себестойност се умножава с коефициент 1,5) ,
от което цената ще стане : 10800x1,5 = 16 200 лева. При изслушването в
с.з. експерта дава пояснения във връзка с начина на
определяне на възнаграждението на проектанта
съгласно приложимата методика и потвърждава сметките и направените изчисления в
размер на 16200 лева.
По
искане на ответника е допусната повторна експертиза, но депозита не е внесен и същата е заличена с
определение на съда.
По
възраженията на ответника, съдът намира следното:
Нищожност
на договора поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави:
Възражението е, че договорът е в противоречие на чл.3 на Закона за ограничаване плащанията в
брой. Съгласно същата норма плащанията на територията на страната се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са: на стойност, равна
на или надвишаваща 10 000 лв.; на
стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани
помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е
равна на или надвишава 10 000 лв.; Алинея 1 се прилага и в случаите на плащания
в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или
надвишава 10 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на
Българската народна банка в деня на плащането.
В
договора не е посочено, че сумата трябва да се плати в брой и непосочването на
банкова сметка *** нищожен, защото банковата сметка може да се представи по всяко време на
действието на договора при поискване от възложителя. При забава на
кредитора, длъжникът има възможност да
се освободи от изпълнение като поиска от районния съд да определи подходящо
място за предаване и пазене на дължимото, на осн.чл.97, ал.1 ЗЗД. От
изложеното, съдът счита това възражение
за неоснователно.
В теорията не е налице легално определение за понятието
„добри нрави”. В съдебната практика съществува повече от една
дефиниция на понятието „добри нрави“.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009
г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора.“. В други решения добрите нрави се дефинират
като: „установени в обществен интерес, социално възприети етични правила и
норми. Те са израз на вътрешната потребност на човека от справедливост и
почтеност в частните и публични взаимоотношения, преобладават в обществения
възглед и се ценят и утвърждават в обществото като цивилизационен белег на
определен етап от развитието му.“. „Добрите нрави" по смисъла на чл. 26,
ал. 1 пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански,
респективно търговски правоотношения, изведена от юридическите факти,
обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени
правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на
обстоятелствата“; добрите нрави са „общоприетите житейски норми на
справедливост и добросъвестност “.
Според теорията и практиката, добрите нрави са морални норми, етични
възгледи и правила за поведение, които са установени в обществото. Те не са
писани, не са конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях и според закона са критерий за оценка на сделките. Когато се преценява
дали сделката противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само
до нейното формално съдържание, изразяващо се в случая до неравностойни по
размер насрещни престации, а следва да се съобрази дали нейният краен резултат
е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.
Съдържанието на понятието "добри нрави" следва да се търси в
обективните морални категории, които са възприети в обществото, но поради своя
социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са свързани със
забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно
възрастово, социално, здравословно или материално положение. Добрите нрави
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от най-съществените
от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения
изисква да се защитава всеки признат от законовите разпоредби интерес. От
горното следва извода, че съдържанието
на добрите нрави не е формулирано по един ясен и категоричен начин, за да се
прилага еднакво и безпротиворечиво.
Липсата на еднозначно определение на понятието дава свобода на
съдилищата след анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства да
определи ценностите чието накърняване в конкретната хипотеза представлява
морално недопустимо поведение и да не насърчава поведение, което е противно на
морала. Относителната определеност на съдържанието е свързана с преценката дали
договореното е добро или зло, справедливо или несправедливо, правилно или
неправилно. Тази преценка може да бъде направена единствено в контекста на
конкретното взаимоотношение между страните с оглед тяхното пространствено или
времево разположение. Моралът дава единствено приниципите, а всяка конкретна
ситуация следва сама да се разпознае в отношението си към добрите нрави.
Доколко сделката накърнява добрите нрави следва да се преценява в контекста на
останалите отношения между страните.
От
събраните в хода на производството доказателства настоящият състав извежда
извод, че сключения от страните по делото договор за изработка не е нищожен на това основание, тъй като същите
не водят до извод, че договора е сключен при морално недопустимо
поведение на някоя от страните или че с уговореното в него се насърчава морално
недопустимо поведение. Напротив, от изложеното по-горе съдът приема, че
договорът е сключен в интерес на възложителя, тъй като договореното
възнаграждение е към минималния размер
по „Методика за определяне на размера на възнагражденията за
предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в
инвестиционното проектиране", издадена от председателя на Камарата на
архитектите в България, обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., в сила от 23.08.2007
г., изм. и доп., бр. 37 от 7.05.2019 г., в сила от 7.05.2019 г., поради което
не е налице противоречие на закона или на добрите нрави.
Ответникът възразява, че договора е унищожаем
поради въвеждане в заблуждение и сключване на явно неизгоден договор. Тези
недостатъци не са от посочените в чл.27 ЗЗД
основания за унищожаемост. Следва да се отбележи, че зак.представител на
отв.дружество към датата на подписване на договора Б.В. има научна степен
„професор“ по специалност „маркетинг“ и същата е екперт по консултантски
услуги, както сама е заявила в съдебно заседание. Това мотивира настоящия
състав да приеме, че лицето притежава изключително
високо професионално умение и знания за цените на консултантските услуги и е
взело решение да сключи процесния договор след запознаване със същия, като няма
твърдения, че договора е подписан при
липса на съгласие. Следва да се отбележи, че твърденията на ищеца, че ответника
е бързал, защото има купувач за имота не са оспорени. След като не е положил
достатъчно усилия за опазване на интересите си, търговецът не може да твърди,
че договора нарушава добрите нрави. Според чл.20а от ЗЗД договорите имат сила
на закон за тези, които са ги сключили.
За
установяване факта на изготвяне на възложения проект по делото е представено
заверено копие на инвестиционен проект от 24.3.2020 г. с обяснителна записка, който
е съгласуван със специалисти части Конструкции, Електро, ВиК и Пожарна
безопасност със съответните обяснителни записки и становище към всяка
част.
Съгласно съдебната практика
установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с всички
доказателствени средства – писмени доказателства, експертизи и гласни
доказателства. Приемо – предавателния протокол по естеството си представлява
частен свидетелстващ документ, който не обвързва съда и следва да се преценява
с оглед всички доказателства по делото, но същия не е единственото средство за
доказване на приемането на извършената работа. В процесния случай в договора от
30.03.2020 г. не е уговорен ред и начин
за приемане на изработеното. Не е предвиден и различен от посочения в закона
срок за приемане на работата /в момента на предаването й/. Дори извършената
работа да не е приета изрично с писмен
акт, подписан от възложителя, достатъчни са конклудентни действия за това. За да се приеме, че е налице приемане на
работата и за възложителя е възникнало задължението да плати уговореното
възнаграждение, изработеното следва да отговаря на уговореното.
Ищецът е представил
доказателства за изпълнение на задълженията по същия договор, както и
доказателства за сторени разноски в размер на 7000 лева за заплатено възнаграждение
на правооспособните лица, които са съгласували изготвения от арх.Н. проект във
всичките му части – Конструктивна, Ел., ВиК и Пожарна безопасност. Съгласно
представените разходни документи, а именно
4 разходни касови ордери от 28.03.2020 г. е заплатено възнаграждение на
инж.Ат.Павлова за част Електро в размер на 2000 лева, на инж. Кр.Чобанова за
част Конструкции 1500 лева, на инж.В.Великова за част Пожарна безопасност 2000
лева, на инж.Д.Харбалиев за част ВиК
2000 лева.
На осн.чл.268 ЗЗД ако има основателна
причина, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението да е
започнало като заплати на изпълнителя направените разходи. От доказателства по
делото се установи, че изпълнението на договора е започнало на 28.03.2020 г.
когато са заплатени сумите за одобрение на проекта в различните му части.
Ищецът е заявил, че съгласието на страните
е постигнато преди подписване на самия договор, тоест преди 30.03.2020 г.
и е изработил проектите на 24.03.2020
г., тъй като клиентът бързал, защото имал купувач за имота. Изявлението на ответника,
че разваля договора на осн.чл.268 ЗЗД е
достигнало до изпълнителя на 30.03.2020 г., а изпълнението на договора е
започнало преди тази дата, следователно възложителят дължи заплащане на
разноските вкл. и по прекратен договор, на осн.чл.268, ал.1 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че в изпълнение на договора ищецът Н.Н. е изработил
възложения му проект част Архитектура и е възложил изготвянето на части Конструктивна, Електро, ВиК и Пожарна
безопасност. Същите са изготвени, а ищецът е направил разноски за което са
представени доказателства.
Съгласно заключението на
вещото лице възнаграждението на
проектанта в минимален размер е 10800 лева. Договореното е 12000 лева в която
сума са включени и непредвидени разходи по завършения технически проект
съгласно т.7.1 на договора. Налице са доказателства по делото, че ищецът е
заплатил възнаграждение на специалисти -проектанти в отделните части на проекта в размер на 7000
лева.
Задължението на ответника е
възникнало с подписване на договора, защото съгласно т.7.2 на същия сумата 7000
лева представлява аванс и се дължи
при подписване на договора. Същия
е подписан на 30.03.2020 г., но ответникът не е представил доказателство за
погасяване на това свое договорно задължение. Падежът на плащане е настъпил в деня
на подписване на договора - 30.03.2020
г. Доказателствата сочат, че ответното търговско дружество не е изпълнило задълженията, които е поело
с подписания договор. Изложеното води до извод за основателност на предявения иск, който следва да се уважи.
При изпадане в забава на
длъжника, същия дължи обезщетение на осн.чл.86, вр.чл.84 ЗЗД. Акцесорния иск
следва да се уважи, така както е поискано обезщетението върху главницата,
считано от подаване на исковата молба 01.07.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата.
В
хода на производството е налице вписано изменение на обстоятелствата по
партидата на ответника относно седалището
и адреса на управление,***.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора ответното
дружество следва да заплати на ищеца разноските
за производството.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение.
Съгласно
чл.7, ал.2 на Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ, издадена от Висш адвокатски
съвет, минималното възнаграждение при
интерес от 5000 до 10 000 лева е 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв.
Договореният
и заплатен хонорар на адв.М.Т. е в
размер на 580.00 лева и изчислен по посочения в Наредбата начин, минималния
размер е 680 лева. Претендираното възнаграждение е под 680 лева от което
следва, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ответника е неоснователно.
С оглед изложеното, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в претендирания размер, а именно 285.00 лева държавна
такса и 580.00 лева възнаграждение на един адвокат.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Л." ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано
от А.А.А. да
заплати на Н.Н.Н., ЕГН **********,
адрес *** сумата в размер на 7000 /седем хиляди/ лева, представляваща
задължение по т.3.4 на договор за
възлагане от 30.03.2020 г., с предмет „Изработване на инвестиционен проект“ за
обект „Промяна предназначение на „Гараж
за две коли" в „Ателие и Гараж за един автомобил", разположен на
партерен етаж в сградата в УПИ 1-39, кв.58"Б", 11 м.р., гр.Варна,
ул."*** ***" № 31А част
Архитектурна фаза/и/ - технически проект, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от подаване на молбата –
01.07.2020 г. до окончателното плащане на сумата и разноски за производството в размер на 865.00 /осемстотин шестдесет и
пет/ лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Задължението може да се
заплати по банкова сметка ***, IBAN: ***,
BIC: ***.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: