РЕШЕНИЕ
№
449
гр. Враца, 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.12.2020г. / петнадесети декември две хиляди и
двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА
КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №436 по описа на АдмС – Враца за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл.63,
ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на „Ф.“ ООД ***, ЕИК *********,
представлявано от * П.Х.Б.-М. против РЕШЕНИЕ № 286/04.08.2020г., постановено по
АНД №535/2020г. на Районен съд Враца, с което е изменено НП № 06-001312/02.06.2020г.
на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца с наложена имуществена санкция в размер 3000 лева, като същата е намалена в размер на 1500
лева. С касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е постановено в нарушение на материалните и процесуалните разпоредби на ЗАНН и КТ, в противоречие със събраните по делото
доказателства, поради което е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Иска се неговата отмяна и отмяна на НП в неговата цялост по съображения
изложени в касационната жалба. Съображения за това са изложени и в представена
по делото писмена защита.
Ответникът
Дирекция “Инспекция по труда“, чрез процесуалния си представител ** М.К. в
представена по делото писмена защита излага съображения за неоснователност на
касационната жалба и за потвърждаване на решението, като законосъобразно
постановено при спазване на материалните и процесуални правила. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и оставяне в сила на решението,
като правилно.
Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, след преценка
на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че
касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на делото е
Решение № 286/04.08.2020г., постановено по АНД № 535/2020г. на Районен съд
Враца, с което е изменено НП № 06-001312/02.06.2020г. на Дирекция “Инспекция по
труда“ гр.Враца, с което на „Ф.“ ООД ***,
ЕИК ********* на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева за нарушение на чл.63,
ал.2 КТ, като така наложената имуществена санкция е намалена в размер на
1 500 лева. В оспореното решение е прието, с оглед събраните доказателства за безспорно
установено извършено нарушение от страна на касатора по чл.63, ал.2 КТ. АУАН и
НП са издадени от компетентни органи и при спазване на изискванията на чл.42 и
чл.57 ЗАНН и в съответствие с КТ и няма допуснати съществени нарушения при
съставянето им. Прието е, че не е налице маловажност на случая по чл.415в КТ и
по чл.28 ЗАНН, както и че наложената имуществена санкция е неправилно
определена и следва да се измени в предвидения от закона минимален размер. Изложени
са подробни мотиви, в резултат на което и НП е изменено в частта на наложената
имуществена санкция в предвидения минимален размер в
чл.414, ал.3 КТ.
Настоящият
съдебен състав споделя изцяло правните изводи на Районен съд Враца. Решението е правилно и
законосъобразно.
Правилно
и в съответствие с доказателствата по делото РС е приел, че в
производството по съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на последното на
това основание. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
предоставените им от закона правомощия и съдържат изискуемите реквизити по
чл.42 и чл.57 ЗАНН. В
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, дадената правна
квалификация на нарушението съответства на фактическото описание на
нарушението. В случая е описано
нарушение, съставомерно по чл.63, ал.2 КТ, която разпоредба гласи, че
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави документите по ал.1, а съгласно ал.1 на същата
разпоредба, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на
НАП. Касаторът е осъществил фактическия състав на нарушението
по чл.63, ал.2 КТ като в противоречие с визираната правна норма е допуснал до
работа в обекта лицето Г.А., заварено по време на проверката на дата 06.04.2020г.
към 14.10 часа да подрежда стока върху рафтове, без да му предостави
кумулативно свързаните екземпляр от
сключения трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ заверено от
ТД на НАП. Уведомлението за сключения с лицето трудов
договор е регистрирано в ТД на НАП
в 18.47 часа на същата дата. Безспорно е установено
наличие на сключен трудов договор на 06.04.2020г. и заверено уведомление до ТД
на НАП на 06.04.2020г в 18:47ч., както и невръчването му на лицето към датата
на проверката-06.04.2020г. 14.10 часа, когато лицето е заварено в обекта на
дружеството, при което правилно АНО, въз
основа на събраните по адм.наказ.преписка доказателства е направил извод, че е
извършено адм.нарушение по чл.63, ал.2 КТ и правилно е ангажирана отговорността
на дружеството с издаденото НП на основание чл.414, ал.3 КТ, както е приел и РС
в своето решение. Правилно РС е приел, че наказанието е неправилно определено и
е изменил същото в предвидения от закона минимален размер, като е съобразил
разпоредбата на чл.27 ЗАНН. В случая не
може да намери приложение специалната разпоредба на чл.415в КТ „маловажен
случай”, тъй като законодателят е изключил от приложното поле на
хипотезата изрично разпоредбата на
чл.63, ал. 2 КТ, която в конкретния случай е
нарушена от касатора. Разпоредбата на чл.28 ЗАНН също не може да намери
приложение в случая, тъй като маловажността на адм.нарушение следва да се
преценява през призмата на чл.415в КТ, която разпоредба е специална и изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН. С оглед на изложеното и
възраженията на касатора за допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон са неоснователни. Същите са сочени и пред РС, който ги е обсъдил в
решението и е извел извод за тяхната неоснователност.
При осъществения контрол по реда на
чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и
материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на спора и
своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника на
същия следва да бъде присъдено такова в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл.25,ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба
на чл.63, ал.5 ЗАНН, а именно
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на 100 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Враца, в настоящият касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение №
286/04.08.2020г., постановено по АНД № 535/2020г. на Районен съд Враца.
ОСЪЖДА „Ф.“ ООД ***, ЕИК *********,
представлявано от * П.Х.Б.-М. да заплати на Дирекция “Инспекция по труда“
гр.Враца разноски по делото в размер на 100/сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.