РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 2113
гр. Пловдив 17 октомври
2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд.,
ХІV състав в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и четиринадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 1273 по описа за 2014 год. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Д.И.Б.,
ЕГН **********,***, против ревизионен акт /РА/ № *********/ 30.01.2014 г.,
издаден от инспектори по приходите в ТД на НАП гр.Пловдив, в частта, потвърден с
решение № 362 от 17.04.2014 г. на Директора
на Дирекция ОДОП- Пловдив при ЦУ на НАП, с който на лицето са определени
данъчни задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009г.-
2011 г. в размер на 2551,42 лв. и лихви
от 629,65 лв., вноски за ДОО за периода 2007 г. – 2011 г. в размер на 2684,10
лв. и лихва от 1042,80 лв., вноски за ДЗПО за периода 2007г . – 2011 г. в размер
на 1118,57 лв. и лихва от 420,26 лв., както и вноски за ЗО за периода 2007 г. –
2011 г.
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на оспорения РА – изменен с решението на
контролния административен орган. Твърди се, че в хода на ревизията не са
установени данни, които да обосновават провеждането й по реда на чл. 122 и сл.
от ДОПК. Развива подробни съображения относно гражданскоправните
взаимоотношения на договора за изработка. Относно осигурителните вноски намира
за неприложима разпоредбата на чл.122 от ДОПК, тъй като липсва преходна
радпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправни
норми, каквито са тези по КСО и ЗЗО. Претендира се отмяна на ревизионния акт.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив чрез своя процесуален
представител, намира подадената жалба за неоснователна, поради което моли да
бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура-Пловдив не е встъпила в производството по делото.
Като
съобрази фактите, произтичащи от доказателствата събрани в хода на ревизията,
приетите в съдебно производство и доводите на страните, в съответствие с разпоредбата
на чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът установи следното:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена в предвидения за това срок от страна с право
и интерес от оспорването, след проведено производство по обжалване на РА по
административен ред и потвърждаването му от контролния в йерархията
административен орган, което налага и извода за нейната процесуална
ДОПУСТИМОСТ.
Ревизията
е започнала със заповед № 1300994/ 04.03.2013 г., л.91 по делото, , издадена от
Й.Т.М. – Началник сектор „Ревизии“ в Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП Пловдив е образувано ревизионно производство по
отношение на жалбоподателя, с предмет данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2007
г. – 2011 г., вноски за ДОО за
самоосигуряващи се лица на осн. чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от КСО, вноски за
здр. осигуряване за самоосигуряващи се лица на осн. чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5
от ЗЗО и вноски за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващи се лица на осн. чл. 4, ал. 3,
т. 1, 2 и 4 от КСО за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2011 г. Със заповедта е определен
срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване
на заповедта, което е редовно сторено по електронна поща на 14.03.2013 г. Със заповед № 1300252 от
22.07.2013 г. ревизията е била спрява по искане на жалбоподателя за периода
22.07.2013 г. до 22.10.2013 г. и е възобновена със заповед № 1305164-В от
22.10.2013 г. Със ЗВР № 1305164/22.10.2013 /л.82 и сл./ на органа по възлагане,
първоначално определения срок за приключване на ревизията е бил удължен до13.11.2013г.
За
резултатите от така възложената ревизия в срок е съставен РД № 1305164/27.11.2013
г., въз основа на който е издаден и процесния РА № *********/30.01.2014г.
Ревизионният
акт е издаден от надлежно упълномощени с правата по чл.119 ал.2 от ДОПК органи
по приходите и е обжалван по административен ред пред Директора на Д“ОДОП“ Пловдив, който с решението си го е
потвърдил.
В
хода на ревизията е било установено следното от фактическа страна:
Установено
е в хода на ревизията, че като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал.
1, т. 1 от ЗДДФЛ, Д.И.Б. е данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и
чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от
него през отделните данъчни /календарни/ години, попадащи в обхвата на
ревизията. Установено е, че през периода 2007 г. - 2011 г. лицето не е работило
по договори по трудови правоотношения и не е осъществявало дейност като
едноличен търговец.
По данни от търговския регистър Д.Б. е
представляващ на търговски дружества –
„ДИ БИ ГРУП” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********,
„ДИБ РУСАЛКА” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ
********* и на Сдружение на собствениците на атракционни съоръжения с ЕИК по
БУЛСТАТ *********.
Д.И.Б. е женен за Мирена Стефанова Бичева с
ЕГН **********, съгласно представено удостоверение за сключен граждански брак
от 2005г.
За целите на настоящата ревизия с Протокол №
1315072/11.11.2013г. са присъединени събраните доказателства при ПУФО
на Д.И.Б., документирана с протокол №1222166/18.07.2012г. От присъединените към
документи и доказателства, органите по приходи са установили следните
обстоятелства, свързани със закупено движимо имущество – атракционна пейка
„Екстрийм”:
Представен
е договор за изработка и покупко – продажба на атракционно съоръжение - пейка
„Екстрийм” от 01.03.2007г. /без нотариална заверка/, сключен между страните: И.
К. с ЕГН *************, гражданин на
Македония, с л.к. № 1338872, в
качеството му на възложител и Д.И.Б.-изпълнител. Съгласно договора,
възложителят възлага и се задължава да закупи, а изпълнителят се задължава да
изработи лично или чрез подизпълнители, да достави и продаде пейка /атракционно съоръжение/, с
наименование „Екстрийм”, с подробно описани характеристики в договора.
Договорени са срокове на изпълнение – изработка, изпитание и предаване на пейка
„Екстрийм” – 30.10.2011 год. Цената, която възложителят следва да заплати на
изпълнителя е в размер на 150 000,00 лв., като същата ще бъде заплатена по
следния начин:
-първа вноска в размер на 25 000,00лв.
при подписване на договора. Сумата е платена в брой на дата 01.03.2007г., съгласно представена разписка, подписана единствено
от Д.Б..
- втора вноска в размер на 35
000,00 лв. в срок до 04.04.2008г. За
получаване на сумата е представена разписка, подписана единствено от Д.Б..
- трета вноска в размер на 30
000,00лв., платима в срок до 04.06.2009г. Сумата е платена в брой на дата
04.06.2009г., за което се представя разписка, подписана само от Д.Б..
- четвърта вноска в р-р на 30
000,00лв. в срок до 04.08.2010г. Няма представени документи, доказващи
извършеното плащане от възложителя.
-окончателно доплащане в размер
на 30 000,00лв. - в 7– дневен срок от
подписването на приемо–предавателен протокол, удостоверяващ предаване на
стоката и завършили проби без забележки, но не по-късно от 30.10.2011г.
Съгласно
договора, собствеността на стоката преминава в полза на възложителя след
окончателното й заплащане и подписване на приемо–предавателен протокол от двете
страни.
Представен
е Анекс №1 от дата 04.08.2010г. към договора, в който страните променят
договорените срокове на плащане и размерът
на четвъртата вноска – сума в р-р на 20000,00лв. в срок до 30.10.2011г.
и договарят пета вноска в р-р на 20000,00лв., платима в срок до 30.11.2012г.
Страните договарят окончателно доплащане в размер на 20000,00лв.
до 30.12.2012г., при подписване
на приемо-предавателен протокол, удостоверяващ предаването на стоката и
завършили проби без забележки. От Д.Б. не са представени протоколи и други документи, удостоверяващи
прехвърляне на собствеността на
атракционното съоръжение на възложителя И. К..
От
Д.Б. е представена декларация /и заверен
превод от македонски на български
език/, с която се декларира,
че лицето И. К. ЕГН *************, в
изпълнение на договор за изработка и покупко-продажба на пейка „Екстрийм”
сключен на 01.03.2007г. и Анекс №1 към същия договор, е заплатил на Д.И.Б. ЕГН **********,
сума общо в размер на 90 000,00лв. към датата на подписването на тази
декларация. В представения екземпляр на декларация липсва посочена дата.
При
извършената проверка в базата данни на Агенция „Митници”, документирана с
протокол № 1212253/20.08.2012г., е констатирано, че лицето И. К. няма
декларирана валута при пресичане на границата на Р.България, както и Д.И.Б. не
е декларирал суми при влизане/излизане на територията на страната.
С
представените 3 броя разписки, подписани единствено от Д.Б., ревизираното лице декларира, че е
получило сумите по договор за изработка и покупко-продажба на пейка „Екстрийм“
:
- на 01.03.2007г.-25000лв., като
първа вноска;
- на 04.04.2008г.-35000лв., като
втора вноска;
- на 04.06.2009г.-30000лв., като
трета вноска
Във
връзка с установените обстоятелства, ревизиращият екип приема, че сумата от
90000,00лв. не следва да участва в приходната част на изготвения паричния поток
на Д.Б., тъй като за предаването и
получаването й липсват неоспорими доказателства. Липсват документи и
доказателства за внасяне на паричните средства
на територията на страната от И. К. и за предаването им на Д.Б..
Извършена
е насрещна проверка на „Асарел ремонт” ООД – издател на фактури с получател Д.Б.
и предмет на доставка – изработка на атракционно съоръжение „Пейка Екстрийм” по договор.
В
отговор на връчено по електронен
път ИПДПОЗЛ, от „Асарел ремонт” ООД са представени изисканите документи, справки и писмени
обяснения с опис вх. №70-00-7470/03.05.2012г. Представен е договор за изработка
№ 004/13.03.2007г. сключен между страните
Д.И.Б., в качеството му на поръчващ /възложител/ и „Асарел ремонт”
ООД–изпълнител, съгласно който изпълнителят приема да извърши за своя сметка
срещу възнаграждение монтаж на колело и мотовилка за пейката по чертеж;
лагеруване на мотовилка монтаж към пейката; лагеруване и монтаж на баланс към
колело, като пейката се доставя от поръчващия. Договорен е срок на изпълнение –
21.05.2007г. Съгласно договорените условия изработката ще се осъществи с
парични средства на поръчващия, а материалите
ще бъдат представени от изпълнителя. Цената на изпълнение е 27
000,00лв./ без ДДС/ и следва да се плати: 50 % авансово плащане след подписване
на договора и 50% окончателно плащане след изработка, преди експедиция.
Представени
са заверени копия на издадените фактури на обща стойност 35 394,93лв. /ДО 29
495.83лв. и ДДС 5899,10лв./, с предмет на доставка – аванс, услуга по ремонт и
др., които са отразени в дневника на продажби
на „Асарел ремонт” ООД за съответния данъчен период. Приложен е приемо –
предавателен протокол от дата 04.01.2011г., подписан между изпълнителя „Асарел
ремонт” ООД и възложителя Д.Б., удостоверяващ предаването на увеселително
съоръжение по договор за изработка № 004/13.03.2007г.
С
Протокол № 1206193/24.04.2012г. е документирано извършено посещение от органи
по приходите на адрес на управление на „Асарел ремонт” ООД – с. Панагюрски
камъни, площадка Асарел. Установена е наличност на 1 брой атракционно съоръжение тип – пейка, в
разглобен вид и във видимо старо и износено състояние, което предполага, че се
използва от собственика й – Д.Б. и че на съоръжението се извършва поредния
ремонт след експлоатация. Не са представени никакви документи или сертификати
за съоръжението.
Предвид установените факти и обстоятелства, ревизиращият екип приема, че платените от Д.Б. суми
по фактури, издадени му от „Асарел ремонт” ООД за изработка и
доставка на атракционно съоръжение „Пейка Екстрийм” по договор за изработка №
004/13.03.2007г. да бъдат отразени в паричния поток на РЛ като разходи, тъй
като плащането е извършено в брой, като от „Асарел ремонт” ООД са представени
заверени копия на ПКО и отчети от фискална памет на ЕКАФП.
За
фактурите, в които е отбелязано плащане „по банка“, от „Асарел ремонт” ООД са
представени заверени копия на извлечения от разплащателна сметка в лева при
Уникредит Булбанк Панагюрище, от които е видно, че Д.И.Б. е внасял дължимите
суми на каса в банката, поради което сумите са отразени в паричния поток на РЛ
като разход.
Констатирано
е, че Д.И.Б. е предоставил в качеството си на управител и едноличен собственик
на капитала парични средства през 2010г. и 2011г. на „Ди Би Груп” ЕООД.
За
ревизираните 2007г., 2009г., 2010г. и
2011г. ЗЛ не е подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и не е
декларирало получени доходи. Изключение прави само 2008г., за която е подадена
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която Д.Б. е декларирал получени доходи от
възнаграждения по извънтрудови правоотношения с „Ди Би Груп” ЕООД - доход 1
080,00лв., НПР 25% - 270,00лв. и облагаем доход
в размер на 810,00лв. След приспадане на осигурителните вноски, годишната данъчна основа е
3,60лв., като дължимия данък от 0,36лв.
не е издължен.
М.Б.-
съпруга на РЛ, е получила доходи от трудови правоотношения с работодатели „Флавиа”АД, ЕТ”К.-К.З.” и „Ди
Би груп”ЕООД. За получените доходи по трудови правоотношения М.Б. е представила
служебни бележки, описани в РД на
стр.2-3.
През
ревизираните периоди М.Б. е получавала
по банков път парични обезщетения за
безработица, за което са представяни разпореждания от НОИ.
Сумите от възнаграждения по трудови и извънтрудови правоотношения, от
обезщетения и др., за които са представени съответните доказателства са
отразени в паричните потоци на лицата по
години.
За
периода на ревизията Д.Б. и съпругата му не са придобивали недвижими имоти.
Представена
е справка за периода 2006г. – 2011г. за притежаваните МПС от Д.Б., към която са
приложени договор за покупко-продажба на МПС от 20.02.2001 г., свидетелство за
регистрация на полуремарке тип бордови с рег. № РВ5197ЕМ и дата на регистрация
14.02.2006г., фактура № *********/28.08.2006г., Договор за покупко – продажба
на МПС от 29.04.2009г. съгласно който Д.И.Б. купува автомобилно ремарке за
товарен автомобил с рама № 72774, с рег. № РК0687ЕЕ, неразделно свързано с
монтирано върху него атракционно съоръжение „Паратропер” за сумата от 2000лв.,
Договор от 29.10.1996г., Договор за покупка
на люлка „Гондола”, туристическа каравана, люлка „Синджир”, подписан на
17.12.2001г. между Д.Б. и А.С.А..
В
хода на ревизионното производство от Д.Б. и съпругата му М.Б. са представени договори за предоставени и получени заеми от
физически лица, описани на стр.6 от РД. Органите по приходите са приели
получените по договорите заемни средства за доказани и са ги отразили в
приходната част на изготвените парични потоци на ревизираното лице и съпругата
му.
Относно
осъществените пътувания в чужбина, от Д.И.Б.
е представен договор № 586/14.12.2011г.,
сключен с Висталис ЕООД – туроператор, с предмет на договора - организирано туристическо пътуване по следния
маршрут: България – Италия - България за
периода от 28.12.2011г. до 04.01.2012г. Обща стойност на пакета - 711,00лв.,
платени лично от Д.Б., в брой, на две вноски: депозит 200,00лв.-на 14.12.2011г.
и остатък 511,00лв.-на 16.12.2011г. Сумата
е отразена в разходната част на изготвения паричен поток на РЛ.
При
изготвяне на паричния поток на ЗЛ и на съпругата му, органите по приходи са
ползвали данни за средностатистически
разходи на домакинствата по групи разходи, публикувани на страницата на НСИ за
2007г., 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. От посочените суми е взета ½ част, като в разходната част на
изготвения паричен поток на РЛ, разходът за издръжка на домакинството е отразен помесечно.
След
направен анализ на наличната документация в архива и информационната система
на НАП, събраните в хода на ревизията
документи и получената информация от изследваните различни източници, чрез
изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до специализирани контролни органи и други,
подробно описани в РА/РД, ревизиращият екип е преценил, че жалбоподателят не е разполагал с декларирани
и обложени доходи/приходи, които да покриват като размер извършените от него
разходи за ревизираните периоди. Не е установен произходът на част от паричните
средствата за извършените разходи от Д.Б..
Според
приходната администрация по отношение на лицето са налице предпоставките на
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период, което води до определяне на
данъчните основи за посоченият период по реда на чл.122, ал.2 от същия кодекс.
На задълженото лице е връчено уведомление, с
което на основание чл.124, ал.1 от ДОПК същото е уведомено, че основата за
облагане с данък върху доходите на физическите лица ще бъде определена по реда
чл.122, ал.2 от ДОПК. Изискани са
декларация за имуществено
състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК, които са представени от РЛ.
От
страна на органите по приходите е извършена съпоставка на извършените разходи и
доказаните приходи по години, за установяване на причините за несъответствието
между тях, с оглед прилагането на
разпоредбата на чл.123 от ДОПК.
Събраните
доказателства, показващи притежаваното имущество, парични средства, извършените
разходи и т.н. са приложени към преписката. При преценка на относимите
обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, ревизиращият екип е определил данъчната
основа за облагане на лицето по периоди, като са съпоставени извършените
разходи с получените и доказани приходи, в резултат на което са определени
данъчни основи от недекларирани доходи, по години, като за 2007г. и 2008г.- не
е установено превишение на разходите над приходите; за 2009г. в размер на
2361,60 лв.; за 2010г. в размер на 17845,87 лв. и за 2011г. в размер на
14385,67 лв.
На
основание чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК превишението на разходите спрямо приходите
се приема като доход с неустановен произход, подлежащ на облагане. Във връзка с
тези констатации и на основание чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК органите по
приходите са определили данъчна основа на лицето за 2009г., 2010г. и 2011г.,
след приспадане на дължимите задължителни осигурителни вноски на
самоосигуряващото се лице и са изчислили допълнително данък по чл.48 от ЗДДФЛ с
прилежащите лихви за закъснение.
В
настоящото производство се изслуша свидетелката П.П.Т., която заяви, че познава Д.Б. от
„Авторемонтен завод“, където св. била управител. Жалбоподателят поискал да му
направят виенско колело, а след няколко години пожелал да му направят пейка,
която да се движи като въртележка с 15-16 седалки. Казал, че един човек проявил
интерес към тази пейка, която се намирала на площада пред ДНА в Пловдив. Знае
за този човек, че бил македонски гражданин и се казвал И.. Б. поискал да му се
направи такава пейка и дал 1/3 да се изработи самата пейка. Свидетелката Т.
направила документация от снимки, с две думи промишлен шпионаж направили като
откраднали идеята за изработката на такава пейка. На първи март М. й донесъл
мартеница и казал в 7 часа да отидат на площада, за да се скицира пейката. Направили
снимки, скици и чертежи. Решихме да направят пейката. Целта била този човек да
си я вземе, а те да имат някаква печалба. Направили пейката, тя започнала да се
движи. Един лагер се счупил, заварките започнали да се късат, бил изпитателен период. С течение на времето
допълвали, поправяли, слагали гумени уплътнения, заварки със специални
електроди, капачки, противотежести, за да нямало биене на колелетата, тъй като били
големи, а всичко това отнемало време. Направили 5-6 ремонта и на И. не му
харесало това, защото пейката нямало да работи, а той нямало къде да прави
ремонти. И. се отказал от пейката. Според
свидетелката трябвало постепенно да се отстраняват дефектите, поради което пейката
трябвало да се остане в България. Св. посочва, че до 2013г. продължили с
отстраняването на дефектите, като сменили един лагер от ролков го сменихме със
съчмен, правели ремонти, като 3-4 хиляди лева имали за ремонта. Посочва, че вече
цяла година всичко е наред и пейката работи. С жалбоподателя се познавали от
много време, защото му правели и друго съоръжение, но вече нямало да му взема
други поръчки. Според св. една такава пейка струвала много скъпо - около
200-250 хиляди евро и не може да се купи ново. В България всичко си правели сами
- намирали материали, по-евтина работна ръка и така излизало много евтино. Посочва,
че е машинен инженер, завършила МЕИ
София, а второто й образование било Икономика на автомобилния транспорт. Десет
години била управител на Авторемонтен завод, приватизирали го, купили го и
работят там.
Посочва, че в момента пейката
също работела, жалбоподателят Б. я ползвал, работил с нея от миналата година,
била и на морето. Св. всеки месец била при пейката, даже на почивка щяла да
ходи на морето. Св. всеки месец се виждала с жалбоподателя, за да
проверява дали няма някакви проблеми по
нея, защото возела деца. Посочва, че в момента пейката се намирала на границата
- в Гоце Делчев. Спомня си, че жалбоподателят си идвал от морето и минал през
Пловдив, за да може свидетелката да провери люлката. Ходила, дала съвети и
тогава закарали пейката за Гоце Делчев.
От
събраните в хода на съдебното производство доказателства от правна и фактическа
страна съдът намира за установено следното.
Съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по
обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства. За последното, както и относно доказателствената тежест, която
носи, на жалбоподателят е указано надлежно в първото по делото заседание от 19.06.2014
г.
От установеното от приходната администрация и
посочено по-горе в изложението, съдът намира, че са налице безспорни данни и
доказателства, от които да се направи извод, че са налице основанията на чл.
122, ал.1, т. 7, а именно – са налице данни за това, че декларираните доходи на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период. От ревизираното лице в хода на ревизията не са
представени доказателства за реално получени доходи. Поради това единственият
възможен извод в случая, след преценка на събраните доказателства, включително
и тези за направени разходи от лицето по години, сочат наличието на хипотезата
на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Наличието
на само една от предпоставките, посочени в ал.1 е достатъчно основание за
прилагането на особения ред за ревизия.
Извършеният обстоен анализ на обстоятелства по ал.2 на чл.122 на ДОПК,
относими в конкретния случай, и при съпоставка на паричните разходи с
получените приходи /средства/, органът по приходите е определил данъчната
основа, като е взел предвид: разходи на семейството /за данъци, за издръжка на
живота на домакинството, изнасяни суми в чужбина и т.н/, както и приходите на
семейството /в т.ч. от дейност като ЕТ, получени суми от физически и юридически
лица, полагащи се суми за данъци по данни на НСИ, т.н./, съответно на тази база
е определил размера на дължимия данък.
В хода на съдебното обжалване от страна на
жалбоподателят също не се представиха
каквито и да било доказателства във връзка с оборване твърденията на приходната
администрация за наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.
Съдът не кредитира изслушания свидетел по делото, тъй
като от показанията на св. Т. става ясно, че имало трето лице И., който
извършил поръчката, но свидетелката не е придобила тази информация от
непосредствени впечатления, а от самия жалбоподател. Освен това от данните по
делото се установява, че при извършена проверка на място, ревизиращите са
установили на площадката на „Асарел
ремонт“ наличието на такава пейка, но в разглобен вид, в старо и износено
състояние.
Поради това съдът намира, че установените с
ревизионния акт задължения по по чл.48 ЗДДФЛ за 2007 г. – 2011 г. са правилно
установени по основание и размер, поради което в тази част счита жалбата за
неоснователна.
Съгласно изложените твърдения спорът се концентрира в
посока установените задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО за 2007 г. – 2011 г.
Относно възражението за липсата на основание за
извършване на ревизия на основание чл.122 от ДОПК за установените задължения по КСО и ЗЗО.
При
така определеното превишение на разходите над доходите, органите по приходите са
формирали правилни и съответстващи на материалните закони – ЗДДФЛ и КСО, във
връзка с чл. 124 и чл. 124а от ДОПК основи за облагане с данък върху доходите и
осигурителни вноски.
С Решение № 4821 от 08.04.2014г., постановено по
адм.дело № 13815/ 2013г. по описа на ВАС, I о., касационната инстанция, изрично
е приела следното: "Разпоредбата на чл.124а
от ДОПК,
приета със ЗИД на ДОПК,
обн. в ДВ бр.14/2011 год., в сила от 15.02.2011 год., регламентира съответното
приложение на чл.122 - 124
от ДОПК
при установяването на задължителни осигурителни вноски. Логическото и
систематично тълкуване на визирана норма сочи, че тя не определя възникването,
съдържанието, изменението, погасяването или прекратяването на субективна права,
нито правните характеристики на съответните субекти/ обекти на такива права, а
оправомощава органа по приходите при провеждане на особеното ревизионно
производство по реда на чл.122
и сл. от ДОПК
да определя и задължителните осигурителни вноски. Този особен ред е уреден с
визираните процесуалноправни норми и специфични доказателствени правила, които
позволяват прилагането на материалноправните норми на съответните закони при
съществена или пълна липса на изискуемите се доказателства за осъществяване на
предвидените в тях фактически състави. В качеството си на разпоредба,
препращаща към процесуалните правила, съдържащи се в чл.122 -124
от ДОПК,
нормата на чл.124а
от ДОПК
също е процесуалноправна, поради което от момента на влизането й в сила, тя е
приложима както спрямо висящите към този момент ревизионни производства, така
и към тези, образувани след влизането й в сила. Именно поради това е
ирелевантно, че процесната ревизия обхваща установяването на данъчни задължения
и ЗОВ за данъчни периоди преди влизането в сила на чл. 124а
от ДОПК,
тъй като определящ за приложимостта му в случая е фактът, че ревизионно
производство е образувано след този момент."
При това положение съдът намира, че нормата на чл.124а
от ДОПК
е процесуално правно норма, респ. за приложимостта на този ред за определяне на
основата за изчисляване на дължимите осигурителни плащания и за периоди отпреди
влизането й в сила, настоящият състав на съда счита РА и в тази чу част за
правилен и законосъобразен. Т.е. осигурителният доход, върху който жалбоподателят
дължи ЗОВ за ревизирания период правилно е определен по реда на чл.124а
от ДОПК,
а размерът на задължителните осигурителни вноски е установен съгласно
приложимите за случая разпоредби на КСО и ЗЗО. Осигурителните вноски
за самоосигуряващите се лица са за тяхна cметка и се дължат авансово върху
месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на
дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година. Тези лица определят окончателния размер на осигурителния си
доход на основание разпоредбите на чл. 6, ал. 8
от КСО
и чл. 40, ал.1,
т. 2 от ЗЗО.
Предвид изложеното, съдът намира, че и
в тази част установеното с РА задължение следва да бъде потвърдено, а жалбата –
отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от делото на данъчна
администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената
юрисконсултска защита, които на основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК
във връзка с чл.8, ал.1, т.3 във връзка с чл.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС /изм. с ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г./, се констатираха в размер на 641лв.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ Д.И.Б., ЕГН **********,***, против ревизионен акт
/РА/ № *********/ 30.01.2014 г., издаден от инспектори по приходите в ТД на НАП
гр.Пловдив, в частта, потвърден с решение
№ 362 от 17.04.2014 г. на Директора на Дирекция ОДОП- Пловдив при ЦУ на
НАП, с който на лицето са определени данъчни задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009г.- 2011 г. в размер на 2551,42 лв. и лихви от 629,65 лв.,
вноски за ДОО за периода 2007 г. – 2011 г. в размер на 2684,10 лв. и лихва от
1042,80 лв., вноски за ДЗПО за периода 2007г . – 2011 г. в размер на 1118,57
лв. и лихва от 420,26 лв., както и вноски за ЗО за периода 2007 г. – 2011
г.
ОСЪЖДА Д.И.Б., ЕГН **********,***, да заплати на
Дирекция “Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ гр.Пловдив, при Централно
Управление на Национална агенция по приходите, сумата от 641/шестотин
четиридесет и един/ лева, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска
защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването за
неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :/П/