РЕШЕНИЕ
№ 2768
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110212747 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Билла България” ЕООД с ЕИК рез адв. Д. Л.
против наказателно постановление № 001976 от 25.07.2023 г., издадено от И
Г Б – и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара” при
Комисията на защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева за
нарушение на чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност
на наказателното постановление /НП/ и се моли за неговата отмяна. Твърди
се, че нарушение не е извършено, а наказателното постановление е издадено
при описание на факти, които не са били установени със съставения в хода на
проверката констативен протокол, а и всъщност се опровергават от него.
Поддържа се, че посочената цена от 2,49 лева е цената на 1 кг. портокали, а не
на опаковката от 2 кг., което е отразено и в констативния протокол, но не и в
АУАН и НП. Според жалбоподателя ако се приеме, че действително
дружеството не е посочило цената на цялата разфасовка, а само обозначение
на цената на килограм, то санкцията би следвало да се наложи на основание
1
чл. 200 ЗЗП в размер от 500 до 5000 лева, а не на основание чл. 210 от ЗЗП.
Застъпва се тезата, че тъй като дружеството е посочило, че цената от 2,49 кг.
се отнася до 1 кг. портокали, то не е налице използване на невярна
информация спрямо потребителите, която да е подвеждаща. При закупуване
на разфасовка от 2 кг. портокали при обявена цена от 2,49 лева за1 килограм
потребителят е очаквал за заплати 4,98 лева за разфасовка от 2 кг., а при
маркиране на касата цената на разфасовката е била 3,99 лева, което не
ощетява потребителя. Оспорват аргументите на АНО, довели до отмерване на
санкцията в размер на 25 000 лева, който според жалбоподателя е завишен. От
съда се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление и
присъждане на сторените от дружеството разноски в производство.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се
представлява от адв. И, надлежно упълномощена, която пледира за отмяна на
наказателното постановление по съображенията, изложени в жалбата и
допълнителни такива, изложени в писмени бележки. Акцентира върху
обстоятелството, че цената, посочена върху етикета на регала е била 2,49 лева
за 1 килограм, което изисквало стоките да бъдат претеглени, за да се
определи крайната цена. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – редовно призована се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител - адв. К, която счита, че по делото е
несъмнено доказано, че дружеството е използвало нелоялна търговска
практика, като разфасовката от 2 кг. вместо на посочената цена от 2,49 лева е
била таксувана на стойност 3,99 лева. Моли за потвърждаване на
наказателното постановление, като счита, че нарушението на разкрива белези
на маловажност, а АНО е изложил подробни аргументи защо е определил
имуществената санкция в размер, близък до средния. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за изготвеното от юрисконсулта на КЗП
становища и прави възражение за прекомерност на поисканите разноски от
страна на жалбоподателя.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №1002 ЛС от 01.11.2017 г.на основание чл. 37, ал. 1, б. „б“
ЗАНН председателят на Комисия за защита на потребителите /КЗП/
определил Д. К. Д. за длъжностно лице от КЗП, което има право да съставя
актове за извършени нарушения на законите и подзаконови нормативни
актове, контролът по приложението на които е възложен на КЗП или на
председателя на КЗП.
Със Заповед № 670 от 06.07.2023 г. председателят на КЗП е делегирал
на И Г Б – и.д. директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара”
правомощията си по налагане на административни наказания и издаване на
наказателни постановления за нарушения на ЗЗП, установени от служители
на КЗП с актове за установяване на административни нарушения.
На 15.02.2023 г. служители на Комисията за защита на потребителите в
т.ч. и свидетелят Д. К. Д., заемаща длъжността главен инспектор извършили
проверка в магазин от търговската верига „Билла” с № 149, находящ се в гр.
София, ул. „Г. С. Раковски” № 116, стопанисван от дружеството –
жалбоподател „Билла България” ЕООД.
2
В магазина се предлагали за продажба портокали, опаковани в мрежа.
Пред артикула бил поставен етикет съдържащ следната информация:
„Портокали. Портокали мрежа за фреш. Страна на произход: Гърция. Клас I. 1
кг 2,49 лв.”. Портокалите се предлагали за продажба, опаковани в мрежа,
върху която бил поставен етикет с надпис „Портокали мрежа 2 кг- Е. Сорт:
Навел L-06-02 калибър: 67/76 Клас:1 вносител „Стробайлс” ЕООД С цел
запазване качеството на плода кората е обработена с восък: Е-904; Е-914.
Кората не е подходяща за консумация”. Върху опаковката или в близост до
нея не била изписана цената на разфасовката.
При извършване на контролна покупка от страна на служителите на 3
мрежи с портокали при маркирането на стоките на каса била таксувана сума
от 3,99 лева. За установените обстоятелства бил съставен констативен
протокол № К02755363/15.02.2023 г.
Свидетелката Диова счела, че е налице разминаване в обявената цена от
2,49 лева /която свидетелката възприела, че касае разфасовката от 2 кг./ и
таксуваната сума от 3,99 лева, което представлявало използване на нелоялна
търговска практика от страна на „Билла България” ЕООД и на 02.03.2023 г. в
присъствие на представител на дружеството съставила срещу последното акт
за установяване на административно нарушение 001976/02.03.2023 г. Актът
бил предявен за запознаване на упълномощения представител на
дружеството, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
Въз основа на така съставения АУАН на 25.07.2023 г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление, препис от което било връчено на
жалбоподателя на 28.07.2023 г., а на 11.08.2023 г. била депозирана и жалбата
срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля Д. К. Д.,
констативен протокол № К-2755363/15.02.023 г., протокол за проверка на
документи № К-0140819 към КП № 2755363/15.02.2023 г., протокол за
приемане на стока, разписка за получаване на НП, системен бон от магазин
149 на „Билла България” ЕООД от 15.02.2023 г., дубликат на служебен бон –
сторно, фотоснимки, декларация за съответствие, стокова разписка № 17279,
жалба до КЗП, заповед №1002 ЛС от 01.11.2017 г. и заповед № 670 от
06.07.2023 г. и двете на председателя на КЗП.
Съдът намира, че относно датата и мястото на извършване на
проверката може да се довери на показанията на свидетелката Д., тъй като
същата лично е взела участие в извършването й. Съдът кредитира
показанията на свидетелката и в частта, в която дава сведения относно
посочената цена на поставения пред портокалите етикет, а именно 2,49 лева,
както и относно цената, на която е таксувана на каса разфасовката портокали
с посочено тегло 2 кг. – 3,99 лева. В тази част показанията на свидетелката
намират пълна подкрепа в представените писмени доказателства и
фотоснимки - видно от копието на издадения при контролната покупка
системен бон при маркирането на три броя разфасовки на портокали 2 кг.,
всяка е таксувана на цена от 3,99 лева.
Съдът обаче намира, че показанията на свидетелката в частта, в която
заявява, че отразената цена на поставения пред портокалите етикет от 2,49
лева се отнасяла за 2 кг. портокали за недостоверни и противоречащи на
3
останалия доказателствен материал. В разпита си пред съдия свидетелката
посочи, че всички обстоятелства, които установила в хода на проверката
описала в констативен протокол, като изготвила и фотоснимки на етикетите,
отнасящи се до портокалите в мрежа за фреш. При предявяване на наличните
по делото фотоснимки, вкл. и тази, приложена на л. 32 от делото /снимка на
етикет с цена на портокали мрежа за фреш/ свидетелката потвърди, че тя е
изготвила предявения й снимков материал при извършването на проверката.
Видно от заснетия от свидетелката етикет, поставен пред предлаганите
портокали в същия изрично е посочено, че цената от 2,49 лева се отнася за 1
кг, поради което твърдението на свидетелката, че цената от 2,49 лева била
цена за 2 кг. портокали не отговаря на действителността. На втората страница
от констативния протокол, в който свидетелката заяви,че е отразила всичките
си констатации при извършената проверка също ясно е посочено, че на
етикета била обявена „цена на етикет 2,49 лв. за 1 кг.”. С оглед сбраните
доказателства съдът намира за несъмнено установено, че посочената цена в
проверявания магазин на стока „портокали мрежа за фреш” е била 2,49 лева за
1 килограм, а не както неправилно е посочено в АУАН и НП – за 2 кг. тоест
за цялата разфасовка.
От представените заповеди съдът извлече данни относно
компетентността на актосъставителя и АНО, а от представената разписка -
датата, на която препис от НП е връчено на жалбоподателя.
Представените от жалбоподателя в съдебното заседание извадки от
системата на „Билла България” ЕООД, копия на системни бонове и
констативен протокол № К-2756124/22.02.2023 г. касаят друга стока /както е
посочено и в писмените бележки - друг вид портокали в мрежа/ и проверка на
друга дата – 22.02.2023 г., поради което същите са неотносими към предмета
на доказване по делото и не следва да бъдат обсъждани.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена от процесуално
легитимирано лице, в законоустановения срок /препис от НП е връчен на
28.07.2023 г., а жалбата е подадена на 11.08.2023 г. / и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от издадената заповед №1002 ЛС от 01.11.2017 г. на председателя на
КЗП актосъставителят Д. Д. е оправомощена да съставя актове за
установяване на административни нарушения на законите, контролът по
спазването на които е възложен на КЗП, в т.ч. и на Закона за защита на
потребителите /чл. 191, ал. 1 от ЗЗП/. Компетентността на АНО следва от
заповед № 670 от 06.07.2023 г. на председателя на КЗП, издадена на
основание чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите. На следващо
място съдът намира, че са спазени и посочените в чл. 34 от ЗАНН давностни
срокове.
4
С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от
техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява
императивно използването на такава.
Съобразно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и
агресивните търговски практики по чл. 68д – 68к ЗЗП. Съгласно разпоредбата
на чл. 68д, ал. 1 търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна
информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин,
включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да
въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената
информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени
в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на
търговско решение, което той не би взел без използването на търговската
практика. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко
действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско
съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към
потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или
доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. В § 13, т.
31 от ДР на ЗЗПе дадена легалната дефиниция на понятието „търговско
решение“ и същото е определено като всяко решение, взето от потребител за
това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното
закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да
задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си,
предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от
това, дали потребителят решава да предприеме действие или не.
От изложеното следва, че фактическият състав на заблуждаващата
търговска практика по чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП изисква наличието на три
елемента: да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и
услуги; тази търговска практика да съдържа заблуждаваща, невярна
информация, която да е подвеждаща и тази търговска практика да има за
резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение, което потребителят не би взел без използването на търговската
практика.
Съдът намира, че по делото не се установи, че използваната от
дружеството-жалбоподател търговска практика е заблуждаваща, тъй като не
беше установено, че съдържа невярна информация, която да е подвеждаща.
Според АНО заблуждаващата търговска практика се е изразила в предлагане
за продажба на портокали в мрежа с цена 2,49 лева за 2 кг., а на каса се
таксувала цена от 3,99 лева за разфасовката от 2 кг. тоест стоката била
таксувана на цена по-висока от посочената на етикета. В хода на съдебното
следствие обаче беше установено по категоричен начин, че обявената от
жалбоподателя цена на стоката е била 2,49 лева за 1 кг. /видно от
фотоснимката на поставения етикет, а така също и от съставения констативен
протокол/, а не за 2 кг., както неправилно е посочено в АУАН и НП. В случая,
дружеството-жалбоподател ясно е посочило, че цената, която е определило
за стоката за 1 килограм е 2,49 лева, следователно средният потребител, който
според практиката на СЕС (решение от 12 май 2011 г., Ving S., С-122/10, EU:
C: 2011: 299, точка 22; решение от 26 октомври 2016 г., C. D. Danmark, С-
611/14, EU: C: 2016: 800, точка 39; решение от 25 юли 2018 г., Dyson, С-
632/16, EU: C: 2018: 599, точка 56) и видно от Съображение 18 от
преамбюлната част на Директива 2005/29/ЕО е добре информиран и
5
сравнително наблюдателен и предпазлив потребител би могъл да прецени, че
за опаковка от 2 килограма следва да заплати цена формирана като
произведение от закупеното количество и цената за килограм или в случая
4,98 лева. Цената, която е таксувана на касата от 3,99 лева за опаковка от 2 кг.
е всъщност по-ниска от тази, която средният потребител очаква да заплати
при обявена цена от 2,49 лева а 1 кг., което е изцяло в полза на потребителя.
Разликата между очакваната цена от страна на потребителя на разфасовка от 2
кг. /при посочена цена от 2,49 лева за 1 кг./ и действително таксуваната не
ощетява потребителя. Отделно от това, тъй като едва при маркирането на
стоките той узнава, че следва да заплати по-малко от очакваното това
обстоятелство по никакъв начин не би могло да го мотивира да закупи
стоката. Ето защо съдът намира, че изложените в АУАН и НП факти бяха
опровергани в хода на съдебното следствие и дружеството-жалбоподател не е
използвало нелоялна, заблуждаваща търговска практика. Доколкото не се
установи, дружеството да е осъществило от обективна страна състава на
вмененото му нарушение, то наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЗП всеки търговец
предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката
нейната продажна цена. Съгласно чл. 19 от ЗЗП цената се обявява за
съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за
брой. Параграф 13, т. 9 от ДР на ЗЗП гласи, че за стоки, търгувани според
теглото им единицата мярка е 1 килограм. В случая по несъмнен начин се
установи, че дружеството – жалбоподател е поставило в близост до
търгуваната стока цена за съответната мерна единица – тъй като стоката
/портокали/ се търгува според теглото й, то е посочена цена от 2,49 лева за 1
килограм. Видно от фотоснимка на поставения върху разфасовките с
портокали етикет, същият е съдържал означението, че разфасовката е от 2 кг.,
но в близост до нея /или върху нея/ не е бил поставен етикет, съдържащ
посочване на цената на разфасовката, следователно дружеството е не е
изпълнило изискването на чл. 19, ал. 2, пр. 2 от ЗЗП. Въпреки това
наказателното постановление не може да бъде изменено, а съдът дължи
неговата отмяна, тъй като такова нарушение /на чл. 19, ал. 2 пр. 2 от ЗЗП/ не е
вменено на жалбоподателя, тези факти не са описани в наказателното
постановление /в него изрично е посочено, че е била обявена цена на
разфасовката/ и жалбоподателят не се е защитавал по тях.
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. От представената фактура и платежно
нареждане се установява, че жалбоподателят е заплатил адвокатски хонорар
за изготвяне на жалба и процесуално представителство пред настоящата
инстанция в размер на 3180 лева. В съдебните прения процесуалният
представител на въззиваемата страна обективира възражение за прекомерност
на претендираното възнаграждение. С оглед Решението на СЕС от 25.01.2024
г. по дело С-438/22, правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК противоречи на
европейското право и нарушава принципите на конкуренцията, като съдът не
е обвързан от размерите на минималните адвокатски възнаграждения,
предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Въпреки това, съдът съобрази, че минималното
възнаграждение в случая е 2 650 лева /3 180 лева с ДДС/, с оглед правилата на
чл. 7, ал. 2 от Наредбата, което прие за ориентир относно справедливата
оценка на адвокатския труд. Съдът прецени, че уговореното и заплатено
6
възнаграждение в размер на 3 180 лева се явява адекватно и е съобразено с
фактическата сложност на делото, с обема на доказателствата и специфичния
предмет на производството, характера и обема на извършената от
процесуалния представител на жалбоподателя дейност, както и с размера на
наложената на жалбоподателя имуществена санкция. Следователно
претенцията е основателна и възнаграждението в размер на 3180 лева следва
да бъде присъдено на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т.1 вр. ал. 3 т. 1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 001976 от 25.07.2023 г.,
издадено от И Г Б – и.д. директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на
пазара” при Комисията на защита на потребителите, с което на основание чл.
210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на дружеството-
жалбоподател „Билла България” ЕООД с ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева за
нарушение на чл. 68г, ал. 4, чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН Комисията за защита на
потребителите да заплати на „Билла България” ЕООД с ЕИК сумата от 3 180
/три хиляди сто и осемдесет/ лева, представляваща сторени от дружеството
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7