№ 333
гр. Сливен, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242230100380 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД и
чл. 55 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за кредит № *** от
07.01.2023 г., сключен със „Стик-Кредит“ АД.
Сочи се, че съгласно чл.1 от Договора за кредит, кредитодателят се задължава да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на 400.00 лева, а кредитополучателят се
задължава да върне сумата от 412.00 лева, съгласно условията на договора, при срок на
договора 30 дни.
Съгласно Договора за кредит, ГПР по кредита е в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер
на 36 %.
В чл.29 ал.1 от Договора било предвидено, че ако ищецът не предостави
допълнително обезпечение, дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение, а съгласно ал.2 от същата разпоредба, неустойката се заплаща
периодично заедно с всяка погасителна вноска.
В тази връзка на ищеца била начислена неустойка в общ размер на 108.00 лева,
добавена към дължимата главница и лихва.
Сочи се, че ищецът е погасил Договора за кредит, като е заплатил по него 400.00 лева
главница, 10.00 лева лихва и 40.00 лева неустойка.
Счита се, че Договор за кредит № *** от 07.01.2023 г. е нищожен на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в
1
условията на евентуалност, че неустойката по Договор за кредит № *** от 07.01.2023 г. е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като се излагат
съображения в тази насока.
Сочи се, че сключеният Договор за кредит е недействителен на специалните
основания по чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в него не били
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсвало изрично
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив
като визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищеца и била основание за
недействителност на Договора за кредит. Посочената годишна лихва не било ясно как точно
се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят бил
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК,
следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер
на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които заемателят ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. Поставянето на заемателя в положение да разбере действителния размер на ГПР, да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по паричния заем невключена в ГПР, противоречало на изискването за
яснота въведено в чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Наред с това се сочи, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който
не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на
потребителите.
По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата за неустойка се сочи, че
в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, е налице именно когато се нарушава правен
принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни
други разпоредби и поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл.
26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации
по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на
собствена изгода на кредитора.
В допълнение се сочи, че неустойката по Договор за кредит е нищожна, тъй като
последната е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла
на чл.143, т.19 от ЗЗП и по този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност
и справедливост. Предвидената клауза била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от
ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано
висока. С неустойката в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение и основната цел на така
уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за
2
сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително
с още % от предоставената главница.
В тази връзка, доколкото Договор за кредит № *** от 07.01.2023 г. е недействителен
и кредитополучателят дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи
заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита, то на основание чл.23 от
ЗПК, ответното дружество следвало да бъда осъдено да заплати на ищеца сумата от 50.00
лева. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че Договор за кредит № *** от
07.01.2023 г. е действителен, то се моли ответната страна да бъде осъдена да заплати на
ищеца и сумата в размер на 40.00 лева, представляваща недължимо платена неустойка по
Договор за кредит № *** от 07.01.2023 г.
Предвид изложеното се моли съда да приеме, че Договор за кредит № *** от
07.01.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, се моли съда да
приеме, че неустойката по Договор за кредит № *** от 07.01.2023 г. е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите
на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Въз основа на изложеното, се моли съда на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД да осъди
„Стик Кредит“ АД да заплати на ищеца сумата от 50.00 лева - недължимо платена по
недействителен Договор за кредит № *** от 07.01.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в
условията на евентуалност, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Стик Кредит“ АД да
заплати на ищцата сумата от 40.00 лева - недължимо платена неустойка по Договор за
кредит № *** от 07.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, чрез
процесуален представител, в който изразява становище за допустимост на исковете, но
неоснователност по същество.
Не се оспорва сключения договор за кредит, като се твърди, че при сключването му
са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Оспорват се твърденията на ищеца за нищожност на договора на всички изложени от
него основания, като се изтъква, че е спазена изискуемата от закона форма, а изчисленият
ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, както и че уговорената клауза за
неустойка е компенсаторна и представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да представи обезпечение по договора. Излагат се
аргументи в тази насока и се сочи съдебна практика.
В с.з. ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирано е
становище от процесуалния й представител, с което моли съда в случай, че е служебно
ангажиран или възпрепятстван да се яви в с.з., да се даде ход на делото в негово отсъствие.
3
Поддържа изцяло депозираната искова молба и приложените с нея доказателства и искания.
Представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита. В случай, че
ответната страна не предостави исканата справка, то моли да бъде приложена разпоредбата
на чл. 161 от ГПК и да бъде възприет за доказан този факт. Ако съдът не уважи това искане
и не възприеме за доказан този факт, то се моли да бъде назначена съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която да отговори на конкретно поставени в становището
въпроси. По същество моли съда да уважи предявените искови претенции, като излага
подробни съображения. Претендира разноските по делото. Прави възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение за представител на ответната страна и
същото да бъде редуцирано до минималния размер.
В с.з. ответното дружество „Стик Кредит“ АД, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирано е заявление от процесуален представител, с което уведомява съда,
че поради служебен ангажимент не може да се яви в с.з. Моли да се даде ход на делото.
Поддържа подадения отговор на основание чл. 131 от ГПК и моли да бъдат приети
представените с него писмени доказателства. Има възражения относно проекта за доклад по
делото в частта, с която на основание чл. 190 от ГПК е задължено ответното дружество да
представи справка за извършените плащания по процесния договор, като счита същото за
процесуално недопустимо. Моли съда да има предвид, че доколкото ищцовата страна
твърди, че е изпълнила своите задължения по договора, то следва да докаже това свое
твърдение с процесуално допустими средства. Няма доказателствени искания. Моли съда да
отхвърли исковата претенция на ищеца като неоснователна и недоказана. Претендира
разноските по делото, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
На 07.01.2023 г., между ищеца В. К. Н. и „Стик Кредит“ АД е сключен Договор за
кредит № ***.
Съгласно чл.1 от Договора за кредит, кредитодателят се задължава да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 400.00 лева, а кредитополучателят се задължава да
върне сумата от 412.00 лева, съгласно условията на договора, при срок на договора 30 дни.
Съгласно Договора за кредит, ГПР по кредита е в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер
на 36 %.
В чл.29 ал.1 от Договора било предвидено, че ако ищецът не предостави
допълнително обезпечение, дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение, а съгласно ал.2 от същата разпоредба, неустойката се заплаща
периодично заедно с всяка погасителна вноска.
На ищеца е начислена неустойка в общ размер на 108.00 лева, добавена към
дължимата главница и лихва.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
4
правни изводи:
Безспорно се установи в производството, че между страните е сключен на 07.01.2023
г. договор за паричен заем № ***, по силата на който ответното дружество е предоставели
на ищеца заемна сума в размер на 400 лева..
Видно от приетата по делото справка погасителен план по договора, отпуснатата
главница е 400 лева със срок на договора 30 дни с дата на падеж 06.02.2023 г., като
заемятелят е следвало да върне 400 лева главница, 12 лева лихва за един период и неустойка
в размер на 108 лева при хипотезата на чл. 46 от Общите условия.. Дължимата сума
включваща главница, лихва и неустойка възлиза на 520 лева.
Съдът намира , че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е
в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент
на разходите в размер на 42.58%.Този годишен процент на разходите е неточен и
заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителят да осигури
поръчител или банкова гаранция за обезпечение на договора.
Уговорената неустойка не е за неизпълнение на същинското задължение на длъжника
по договора за заем, а на допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на практика обезщетението, което
кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер
на обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения текст е
предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, като не е посочено реално ГПР. Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да
бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договорът за потребителски кредит е
недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и
не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. Не са необходими
специални знания, за да се стигне до извода, че при включване на сумата за неустойка в
размер на 108 лева , ГПР ще надвиши значително пет пъти размера на законната лихва.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност
на договор за потребителски кредит от 07.01.2023 г е основателен и следва да бъде уважен.
Основателен е и предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо
от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК.
5
Безспорно се установи в производството , че ищецът е сключил договор за кредит с
ответното дружество на 07.01.2023 по силата, на който кредиторът е предоставил на
потребителя сума в размер на 400 лева.
Ищецът твърди, че е погасил по договора за кредит сумата 450 лева, от които 400
лева главница, 10 лева лихва и 40 лева неустойка.
С определение от 12.03.2024 г. на осн. чл. 190 от ГПК, съдът е задължил ответното
дружество да представи справка за извършените плащания по договора за кредит, като
кредиторът не е изпълнил вмененото му от съда задължение.
Съгласно нормата на чл. 11, ал.1, т.12 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване
на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във
всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат
да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
В случая ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл. 11, ал.1, т.12
от ЗПК , както и указанията на съда за представяне на справка за извършените по договора
плащания, поради което , съдът приема за доказани фактите, относно , които страната е
създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства.
С оглед изложеното, съдът приема , а и няма оспорване от страна на ответника, че
ищецът е погасил сума в размер на 450 лева по договора за кредит от 07.01.2023 г.
Договорът за кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В
договора за кредит не е посочен реалния годишен процент на разходите. По този начин
ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е
посочено реално ГПР.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи
заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита.
Главницата по договора за кредит е в размер на 400 лв., т.е., ще следва да бъде
уважен изцяло предявеният иск за сумата от 50 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените разноски по делото в размер на 100 лева д.т.
платима по банковата сметка на пълномощника на ищеца.
6
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищеца е оказал
безплатно адвокатска помощ.
В случая интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на главните искове или 570лв.
Ето защо, минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 400 лв.
Следва да се отчете обаче, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност
и е приключило в едно открито съдебно заседание, в което пълномощникът на ищеца не се е
явил.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101, параграф 2
ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната
по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на ищцата сумата
от 300 лева с ДДС..
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, площад Оборище 13 Б и В. К. Н.
с ЕГН ********** от гр. *****, че сключеният договор за потребителски кредит № *** от
07.01.2023 г. е нищожен, като противоречащ на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, площад Оборище 13 Б ДА ЗАПЛАТИ на В. К. Н. с ЕГН **********
от гр. ***** на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл.
22 от ЗПК сумата от 50 лв., представляваща, получена, без основание от Стик Кредит АД, по
договора за паричен заем от 07.01.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба 26.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, площад Оборище 13 Б ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М.- АК
Пловдив с адрес гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе № 81, ет. 3, ап. Б на основание чл. 78, ал.
7
1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева с
ДДС и 100 лева д.т..
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8