Решение по дело №8502/2018 на Софийски градски съд

           Р       Е      Ш     Е     Н     И     Е      №……

Гр. София, 09.07.2019 г.

 

 

                        В      И  М  Е  Т  О       Н  А       Н  А  Р О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : З. Иванова

                                                           ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                            Мл. съдия : Боряна Петрова

при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 8502 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение 373941/28.03.2018 г. на СРС 34 с-в, по гр. д. № 72690/2017 г., признато за установено по искове, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от  „Т.С." ЕАД, с ЕИК*******, че И.З.З., ЕГН ********** дължи сума в размер на 1 467, 77 лв. - главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „*******за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с № **********/31.07.2014 г., № **********/31.07.2015 г. и № *********/31.07.2016 г., ведно със законната лихва от 27.07.2017 год. (подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 223. 66 лв. - обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 14.07.2017 г., като исковете са отхвърлени, както следва : за разликата над сумата от 1 467. 77 лв. до пълния предявен размер от 2 302. 83 лв. и за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. – по главницата, а за лихвата за забава - за разликата над сумата от 223. 66 лв. до пълния предявен размер от 462. 09 лв. Страните са осъдени съразмерно за разноски в исковото и заповедното производства.

Въззивна жалба срещу решението само в частта, в която са отхвърлени частично исковете по главницата и лихвите, е подал ищеца - „Т.С.” ЕАД с доводи, че е неправилно и необосновано в тази част, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. В жалбата се  поддържа, че неоснователно СРС е приел за погасени задълженията по фактурата за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г. понеже става въпрос за вземания, обективирани във фактура с период за плащане 15.09.2014 г., от който момент следва да се приеме, че тече давността за вземанията. Заявлението е подадено на 27.07.2017 г. и давността за вземането не е изтекла. Позовава се на чл. 32, ал. 1 от ОУ на Топлофикация, сумите по фактурите се заплащат в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че СРС не е съобразил факта, че сумите по фактурата от м. 07.2014 г. стават изискуеми едва през м. 09.2014 г. и цялата сума по фактурата не е погасена по давност. По тези съображения моли да се отмени решението в оспорената част и исковете да се уважа изцяло. Претендира разноски в производството и евентуално моли да се намалят разноските на ищеца поради прекомерност.

Въззиваемата страна - ответника И.З.З., оспорва жалбатакато изцяло неоснователна, по съображения в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК и моли да се остави без уважение. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно постановено в оспорените части.  Основателно и в съответствие с материалния закон СРС е приел, че погасени са всички задължения по главницата и лихвата, станали изискуеми три години преди подаване на заявлението на 27.07.2017 г. - т. е. вземанията за период м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г. са погасени. Правилно исковете са отхвърлени за разликата до пълния размер и период. Моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски. Възразява срещу искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ищеца.

По реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно постановено при изяснена по делото фактическа обстановка. 

Решението се оспорва само в частта, в която исковете са отхвърлени до пълните предявени размери по главницата и лихвите, с доводи за неправилно приложение на института на погасителната давност.

В останалата част, в която исковете уважени, решението не е оспорено от ответника и е влязло в сила.

Настоящият състав намира, че в съответствие със ЗЕ първоинстанционният съд е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. 

Съгласно чл. 153 ЗЕ, „потребители“, респективно „клиенти“ на ТЕ (според различните редакции на текста в различните части от исковият период) са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалните дефиниции, дадени в пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), респ. в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ, според които „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ („битов клиент“ по смисъла на т. 2 а § 1 ДР ЗЕ) е всяко лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си”, респективно - всяко лице, краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчика.

Въззивният съд намира, че при определяне на сумите за потребление на ТЕ, дължими от абонатите, без предишни просрочени неплатени сметки, без начислени лихви върху тях и без изравнявания за периоди извън процесния, следва да се съобрази заключението на СТЕ приета пред СРС. Вземайки го предвид и при съобразяване на нормативно регулираните цени на топлинната енергия, въззивният съд намира, че делът на ищците за сградна инсталация и дължимите суми за отопление на имота, включително сумите за битово горещо водоснабдяване, са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в периода.

По основният спорен въпрос - относно приложението на погасителната давност за вземанията, съдът намира следното :

В съответствие с трайно установената практика по въпроса за срока на погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е съобразил, че процесните главни и акцесорни задължения се погасяват по давност за период три години преди подаване на заявлението на 27.07.2017 г.

Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Тъй като според Общите условия на договора, действащи в периода, месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, за всяка от сумите по главниците тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане, т. е. за погасени следва да се приемат всички задължения, чиято изискуемост е настъпила до 27.07.2017 г. (подаване на заявлението), както основателно и в съответствие с материалния закон приема и СРС.

Следователно са погасени по давност вземанията за претендирания в заявлението  период от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. Не може да се сподели довода на ищеца, поддържан във въззивната жалба, че доколкото всички вземания за ТЕ за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г. били обективирани във фактура от м. 07.2014 г., с период за плащане 15.09.2014 г., това е момента, от който тече давността за месечните вземания. Довода на ищеца противоречи на начина, по който е уговорена изискуемостта на вземанията в ОУ на дружеството в периода.  

Следователно, основателно СРС е направил извод, че за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. вземането за главница, което не е погасено по давност, възлиза на сумата от 1 467. 77 лв.

Отхвърляйки претенциите по чл. 422, ал. 1 ГПК над размер от 1 467, 77 лв. до предявения размер 2 302. 83 лв. и за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., съдът е съобразил решението си с материалния закон.

Относно лихвите за забава по чл. 86 ЗЗД. Както се посочи, съгласно ОУ на договора към периода, купувачът е длъжен да заплати месечните суми дължими към продавача в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят.

Настоящият състав споделя изводите на СРС по отношение погасяването на вземанията за лихви. Вземанията за лихви също се погасяват с изтичане на тригодишна давност по силата на чл. 111, б. „В“ от ГПК. Вземанията за лихви за задълженията станали изискуеми за срок от три години преди подаване на исковата молба на 27.07.2017 г. също са погасени.

СРС е определил размерът на обезщетението за забава възлиза на сумата от 223. 66 лв. и въззивният състав не намира основание за промяна на решението в тази част.

Доколкото крайните изводи на въззивният съд съвпадат с изводите на СРС, решението в оспорените части е правилно и законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено. Същият извод се отнася до решението, в което са присъдени разноски, които са съобразени с изхода от спора.

По разноските пред СГС : С оглед изхода на делото по жалбата на ищеца – тя ще бъде отхвърлена, право на разноски за тази инстанция има въззиваемата страна - ответника. В негова полза, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът присъжда разноски в размер на 350 лв., за които в производството има данни да са реално заплатени. Не е налице основание за намаляване разноските на ответника за адвокат по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК – поради прекомерност.

При тези мотиви, Софийски градски съд

  

    Р      Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 373941/28.03.2018 г. на СРС 34 състав, по гр. дело № 72690/2017 г. в частите, в които са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК*******,  за признаване  за установено, че И.З.З., ЕГН ********** дължи сума в размер над 1 467, 77 лв. до пълния размер от 2 302. 83 лв. и за периода 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., главница за ползвана топлоенергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******ведно със законната лихва от 27.07.2017 год. (подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата над 223. 66 лв. - до пълния предявен размер от 462. 09 лв. обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 14.07.2017 г., за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 51696/2017 г., на СРС, 34 с - в, както и в частта по присъдените в полза на страните разноски.

 

РЕШЕНИЕ е влязло в сила в останалата неоспорена от ответника уважителна част.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК*******, с адрес *** да заплати на И.З.З., с ЕГН **********,***, чрез адв. Здр. А., адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на 350 лв.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.