Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/27.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 18997 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от “Б.
ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу М.Д.П. с ЕГН
********** *** съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове
с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника, произтичащо от Договор за предоставяне на стоков кредит от
11.02.2016г., по силата на който първия, в качеството му на кредитодател е предоставил на ответника, в качеството му на
кредитополучател парична сума, срещу поето от последният задължение за връщане
на крайната дължима сума по кредита, в следните размери: 1267.43 лева/хиляда двеста шестдесет и седем лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща главница по договор за стоков кредит от
11.02.2016 год., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
02.03.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, 744.92 лева/седемстотин четиридесет и
четири лева и деветдесет и две стотинки/ – договорна лихва, начислена за
периода 11.02.2016 год. до 02.03.2018 год.;
77.84 лева/седемдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/ – лихвена
надбавка за забава за периода от 07.03.2016г. до 02.03.2018г., 120.00 лева/сто и двадесет лева/ –
дължима такса изискуемост.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на установителните
искове, навеждайки следните фактически твърдения: по силата на сключен между
страните на 11.02.2016г. договор за стоков кредит № ***, ищецът, в
качеството му на кредитодател е предоставил, а
ответникът, като кредитополучател е получил кредит в размер на 1281.34 лева, от
които 1129 лева за покупка на телевизор LG
43 VF 640 от Т.Б ЕАД
с продажна цена 1189 лева /60 лева внесени от ответника/ и 152.34 лева за
еднократна застрахователна премия за застраховка „стандарт +“, сключена между
кредитополучателя и Групама животозастраховане
ЕАД. Срокът за погасяване на задължението бил 24 месеца, считано от усвояването
му безкасово по сметка на търговеца и застрахователя. За предоставения кредит
била уговорена възнаградителна лихва в т.6 от
договора в размер на 29.52% годишно или 0.082% на ден. Месечната погасителна
вноска възлизала на 71.33 лева с първа падежна дата 07.03.2016г. и последна
07.02.2018г. Ответникът извършил частични плащания по договора. На 09.08.2016г.
платил 42.39 лева, с които били погасени частично главница в размер на 9.86
лева; възнаградителна лихва в размер на 27.32 лева и
санкционираща лихва в размер на 5.21 лева. На 08.09.2016г. били платени 5.90
лева, отнесени за погасяване на главница в размер на 4.05 лева и санкционираща
лихва в размер на 1.85 лева. На основание т.12 и т.12.1 от ОУ ответникът дължал
наказателна надбавка, а на основание т.11 от договора, във Тарифа за лихвите,
таксите и комисионни, дължал и такса изискуемост. Въпреки изправността на
ищеца, ответникът е преустановил плащането по кредита. Предвид неизпълнение на поетите от
ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство
по образуваното ч.гр.д. №3295/2018г. по описа на ВРС, по което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова
полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК,
като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване
на положително решение по предявените искове.
В предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът, чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на
исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на
предявените искове. Счита иска за главницата за вероятно основателен. Възразява
срещу дължимостта на възнаградителната
лихва, като счита, че такава се дължи за срока на действие на договора и
максималният й размер е ограничен от чл.9 ЗЗД. Навежда доводи за нищожност на
клаузата за възнаградителната лихва, като
противоречаща на добрите нрави. Размерът на ГЛП и ГПР счита за прекомерно
висок. Моли за отхвърляне на исковете.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал.
2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№3295/2018г. на ВРС се
установява, че на основание чл.417 ГПК по подадено на 02.03.2018г.
заявление, съдът е издал заповед за изпълнение,
съгласно която е разпоредил длъжникът М.Д.П. да заплати на
кредитора “Б. ДСК” ЕАД, ЕИК *** претендираните в настоящото производство суми.
Заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила
искова молба от заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящите искове.
От представените по делото договор за стоков кредит № *** от 11.02.2016
г. (л.6 от делото), данъчна фактура ***/11.02.2016г. (л.17), издадена от „Т.Б.“
ЕАД и от съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по
групов договор за застраховка на кредитополучатели по стокови кредити от 11.02.2016
г., както и сертификат за това (л. 12-14 от делото) се установява, че „Б. ДСК“
ЕАД е предоставила на М.Д.П. заемна сума в размер на 1281.34 лева за закупуване на телевизор LG
43 VF 640 на цена 1189 лева и за
погасяване на еднократна застрахователна премия в размер на 152.34 лева, при
годишен процент на разходите 34.02%, годишен лихвен процент 29.52 %, с краен
срок на договора 11.02.2018 г.. Представен и е погасителния план към договора,
в който са отразени падежите на вноските и размерите на вземанията, включени
във всяка отделна вноска. (л.8).
Съгласно т.11 кредитополучателят е поел
задължение да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които Б.та прилага по извършвани услуги на клиента.
Съгласно т.12 от договора, неразделна част от
него са ОУ по стокови кредити и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
които Б.та прилага по извършвани услуги на клиента, които кредитополучателят е
получил и приема с подписването на договора.
Приложени са Погасителен план и ГПР, както и
Общи условия по договори за стокови кредити/л.8-9/ подписани от
кредитополучателя.
Приложена е подписана от кредитополучателя
декларация от 11.02.2016г., с която декларира, че му е предоставена преддоговорна информация по чл.8, ал.2 ЗПК и ОУ за стоков
кредит в размер на 1281.34 лева със срок 24 месеца и лихвен процент 29.52% за
сравняване на различни предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договора.
Представено
е Уведомително писмо /л.15/ от Б. ДСК ЕАД до Т.БЕАД, в същото е инкорпорирана
декларация, подписана от М.П., с която декларира, че е получил стоката по
договора за стоков кредит.
Видно
от заключението на съдебно – икономическата експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените доказателства
по делото, заемната сума по горепосочения договор за стоков кредит в размер на 1281.34
лв. е била усвоена на 11.02.2016г. /1129 лева за стока и 152.34 лева за
застрахователна премия/. С плащане от 09.08.2016г. е погасена цялата договорна
лихва и частично главницата за задължение с падеж 07.03.2016г. След това няма
погасявания. Вещото лице е изчислило, че след приспадане на платената сума, са
останали непогасени всички вноски с падеж от 07.04.2016г. до крайния срок на
договора и възлизат на общо 1267.43лв. главница, 744.94 лв. договорната
лихва за периода 08.03.2016-02.03.2018г.;
77.84 лв. лихвена надбавка за периода 08.01.2017-02.03.2018г. и 120 лева такса
изискуемост.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Правното основание на така
предявения иск е чл. 422 ГПК. Искът е предявен при спазване на особените
процесуални изисквания на чл.415 ГПК и е процесуално допустим.
Договорът не е оспорен като неавтентичен, поради което
макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо ответника – че отразените в
него неизгодни за страната факти са верни.
Така безспорно се установява наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение между страните и неговото съдържание.
Следователно сключеният между страните договор за кредит валидно ги обвързва,
като всяка страна следва на основание чл. 20а ЗЗД да установи изправността си
по отношение на поетите задължения.
Изправността на ищеца – кредитор по договора, съдът
счете за доказана, доколкото от
заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ се
установява, че сумата е усвоена от кредитополучателя. На основание чл. 153 ГПК
и приетите по делото доказателства, съдът приема, че кредиторът е изправен по
правоотношението, доколкото е изпълнил задължението си да предостави на
ответника кредит при уговорените в договора условия и начин.
Редовно възникналото заемно правоотношение валидно
обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване на
договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, включително и с
общите условия на Б.та, което обстоятелство изрично и писмено е декларирал. По
този начин заемателят е приел всички условия на Б.та,
а и предварително още към момента на сключването е бил наясно със сумите, които
ще дължи по отпуснатия му кредит, защото те са ясно и конкретно описани по
напълно разбираем за клиента начин както в договора, така и в погасителния
план, а оттук са изначално определени икономическите последици от поетото
задължение от потребителя. Освен това по делото не се търси нещо различно извън
договореното - главница, фиксиран размер на договорна лихва и лихва за забава
при просрочие, като кредитът е станал изискуем на краен
падеж.
Главницата по кредита представлява отпусната от Б.та
сума, която се установи, че е предоставена на ответника и напълно усвоена от
него. Лихвата пък представлява цената за предоставена финансова услуга по
сделка с потребител, която е една от основните характеристики на договора за
банков кредит - че заемателят е длъжен да заплаща
лихви според уговореното.
От заключението на в.л. се установява, че
неиздълженият размер на главницата по договора към датата на подаване на
заявлението и към настоящия момент е 1267.43 лева. Следователно при липса на
доказателства за плащане, искането за присъждане на главницата е доказано в
целия заявения размер и сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва,
считано от датата на заявлението.
Предмет на претенцията е и редовна договорна лихва в
размер на 744.92
лева, начислена за периода 11.02.2016 год. до 02.03.2018 год.. От заключението е видно, че тази
лихва е формирана като сбор от начисляваната лихва върху погасителните вноски с
падеж от 07.04.2016г. до 02.03.2018г., доколкото с извършеното плащане от
ответника е погасено задължението за лихва по вноската от 07.03.2016г. Дължимостта на договорната възнаградителна
лихва върху неиздължената главница е предвидена в т. 6 от договора и т. 4 ОУ,
където е разписано, че лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част
от кредита. Т.е начисляването й от Б.та в случая е правено в съответствие с
уговореното между страните. Следователно, искът за възнаградителната
лихва се явява основателен за сумата от 744.92 лева, така както е предявен и за
периода 07.04.2016г.-02.03.2018г.. За периода 11.02.2016-07.04.2016г. подлежи
на отхвърляне.
По отношение на наказателната лихва: Същата се
претендира в размер на 77.84
лева за периода от 07.03.2016г. до
02.03.2018г. Дължимостта й е предвидена в т. 12.1 от ОУ към договора. Тя се
дължи при просрочие в изплащането на месечната
вноска, от деня следващ падежната дата. Начисляването й е уговорено върху
частта от вноската представляваща главница и е в размер на десет процентни
пункта. В случая се установи, че е налице забава в плащанията, доколкото
ответникът е преустановил редовното /цялостното и в срок/ погасяване на
дължимите вноски по погасителен план от м.03.2016г. Т.е за периода от 08.03.2016г. до
02.03.2018г
наказателната лихва се явява дължима като изчислена върху размера на всяка
главницата формираща съответната вноска съобразно погасителния план. От
експертното заключение е видно, че размерът й за този период е 77.84 лв..
Исковата претенция следва да се уважи в целия заявен размер, като се отхвърли
за периода 07.03.-08.03.2016г.
Ищецът се позовава на т.11 от Договора и Тарифата
за таксите на Б.та по претенцията си за заплащане на 120 лева за разход за
изискуем кредит. Следва да се отбележи, че по делото не е представена Тарифата.
Не се установява наличие на договореност, съобразно която кредитополучателят да
е изразил съгласие и да се е задължил при настъпване на определени условия да
дължи сума за разход при изискуем кредит. Дори и такава уговорка да беше налице
съдът намира, че същата би била нищожна. Съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, каквато в случая е претендирана
наред с вземането за такса разходи. Така с уговарянето на такъв вид такса е
налице заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвежда допълнително
плащане, чиято дължимост в свързана с хипотеза на
забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобна клауза
противоречи на чл. 33 ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел. По
изложените съображения в частта, с която са претендирани
вземанията за разходи за изискуем кредит претенцията следва да се отхвърли
/В този смисъл въззивно търговско дело №1445 по описа за
2019г. на ВОС/.
Относно разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12,
които съобразно уважената част от исковете възлизат на 89.08 лева.
Изходът на
спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по
искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето производство в
доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът
претендира разноски и са налице доказателства за действителното заплащане на
следните разходи в процеса: държавна такса в размер на 156.50 лева; депозит за
особен представител – 384.71 лв.; депозит за вещо лице по ССчЕ
– 250 лева, като се претендира още и юрисконсултско
възнаграждение на пълномощника, който представлява страната в процеса. По
отношение на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира, че същото следва да бъде
определено в размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК.
Така разноските в полза на ищеца се определят на сумата от 891.21 лева.
Съобразно уважената част от исковете, в тежест на ищеца следва да се възложи
сумата 842.82 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е ШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в отношенията между
“Б. ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, от една страна и
ответника М.Д.П. с ЕГН
********** ***,
от друга, че В ПОЛЗА НА “Б. ДСК” ЕАД СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.3295/2018г. на ВРС, произтичащи
от Договор за предоставяне на стоков
кредит от 11.02.2016г. в следните размери: 1267.43 лева/хиляда двеста шестдесет и седем лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща главница по договор за стоков кредит от
11.02.2016 год., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
02.03.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, 744.92 лева/седемстотин четиридесет и
четири лева и деветдесет и две стотинки/ – договорна лихва, начислена за
периода 07.04.2016 год. до 02.03.2018 год.;
77.84 лева/седемдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/ – лихвена
надбавка за забава за периода от 08.03.2016г. до 02.03.2018г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за възнаградителна
лихва за периода 11.02.2016-07.04.2016г., за лихвена надбавка за периода
07.03.2016-08.03.2016г. и иска за такса изискуемост в размер на 120 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Д.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Б. ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** сумата 89.08 лева /осемдесет и девет лева и 0.08 ст./,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.3295/2018г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Б. ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 842.82 лева (осемстотин четиридесет и два лева и 0.82 ст.),
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото
разглеждане на делото под формата на заплатена държавна такса, депозити за
особен представител и вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: