Р Е Ш Е Н И Е
№ 135 13.10.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на тринадесети септември две хиляди двадесет и трета
година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Ивалина Станкова,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 79 по описа за 2023 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Раздел I, Глава десета
от АПК, във връзка с чл.172, ал.5
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на Ш.Д.у.Д. / S. D.g D, гражданин на ****, роден на ***г*** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1292-000101 от
25.03.2023г. издадена от А. С. Д.на длъжност Началник група към
ОДМВР-Търговище, сектор ПП-Търговище, с която на основание чл.171,т.1,б „б“ от ЗДвП на Ш.Д.у.Д. / S. D.g D е наложена принудителна административна мярка -
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата като
основание се навежда съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се
подробни доводи, обосноваващи допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в производството по издаване на оспорената Заповед и в производството
по съставяне на АУАН №940039/25.03.2023г. и издаване на НП
№23-1292-000292/25.03.2023г., водещи до засягане на правото на защита на
оспорващия.
В съдебно заседание оспорващият не се
явява и не изпраща представител.
Ответникът по оспорването – Началник
група към ОДМВР-Търговище, сектор ПП-Търговище –Атанас Димитров в съдебно
заседание се представлява от гл.юрисконсулт Д.М., която счита жалбата за недопустима,
поради липса на правен интерес, с оглед факта, че СУМПС е върнато на оспорващия
на 31.07.2023г. Алтернативно счита жалбата за неоснователна. Излага доводи,
обосноваващи наличието на всички законови предпоставки за налагане на приложената
принудителна административна мярка и законосъобразност на оспорената Заповед.
Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
На 25.03.2023г., около 22.05 ч. в гр.Търговище на
ул. „Паисий“ до №5 с посока на движение към кръстовището на ул. „Кюстенджа“ при
управление на товарен автомобил ***, с рег. номер ***** собственост на „***“ ЕООД
на водача Ш.Д.у.Д. / S. D.g D, гражданин
на ****, роден на ***г., живущ *** е била
извършена проверка от служители към РУ-Търговище
при ОД на МВР-Търговище. При проверката водачът бил изпробван и за употреба на алкохол с
тех.средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN - 0043. Скалата на уреда отчела 0.97
на хиляда алкохол в издишания въздух. На водача бил издаден талон за медицинско
изследване № 079997/25.03.2023г. По делото не са ангажирани доказателства за
резултати от извършено медицинско изследване.
Констатираното на 25.03.2023г. деяние, е
квалифицирано от контролния орган като нарушение
на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП, за което на водача
Ш.Д.у.Д. / S. D.g D бил съставен АУАН серия GA, №940030/25.03.2023г.
Въз основа на посочения АУАН и на същите констатации на 25.03.2023г. на Ш.Д.у.Д. / S. D.g D със Заповед №
23-1292-000101 от 25.03.2023г. на
основание чл.171,т.1,б „б“ от ЗДвП била наложена и принудителна административна мярка /ПАМ/,
изразяваща се във временно отнемане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство на водач № ***до решаване
на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца. Заповед № 23-1292-000101 от 25.03.2023г. e издадена от Началник група към
ОДМВР-Търговище, сектор ПП-Търговище - А.С.Д..
Съгласно
приложената по делото Заповед №363з-2315/31.12.2021г. на Директора на
ОДМВР-Търговище, с т.1.5 от същата, Началниците на групи „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция„ при
ОДМВР-Търговище са оправомощени органи да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки, в т.ч. и по чл.171,т.1 от ЗДВП.
От приложените по
делото Заповед №***********/28.11.2022г. и Акт за встъпване в длъжност А. С. Д.заема ръководната
длъжност- Началник на група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция„ при
ОДМВР-Търговище, считано от 30.11.2022г.
Оспорената Заповед № 23-1292-000101 от 25.03.2023г. е връчена
на Ш.Д.у.Д. / S. D.g D на 25.03.2023г.
Жалбата на Ш.Д.у.Д. / S. D.g D срещу гореописаната Заповед е подадена в
Административен съд-Търговище на 10.04.2023г., чрез органа издал оспорения акт.
Въз основа на съставения АУАН серия GA,
№940030/25.03.2023г. е издадено НП №23-1292-000292/25.03.2023г.от Началник група към
ОДМВР-Търговище, сектор ПП-Търговище, с
което на водача Ш.Д.у.Д. / S. D.g D, за
нарушение на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП, на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 12 месеца. Наказателното постановление е обжалвано и
с Решение №107/13.06.2023г. по АНД №325/2023г. на Районен съд – Търговище
същото е отменено като незаконосъобразно. Посоченото съдебно решение е влязло в
законна сила на 29.06.2023г. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение
отнетото СУМПС№ ***е върнато на Ш.Д.у.Д. на
31.07.2023г.
Така приетата за
установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по
следните съображения:
Жалбата е подадена
от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за
обжалване. Независимо, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт
отнетото СУМПС е върнато на оспорващия, последният разполага с правен интерес
да иска от съда, същият да упражни съдебен контрол върху законосъобразността на
наложената с оспорената Заповед принудителна административна мярка, с оглед
правото му да претендира обезщетение по ЗОДОВ. В тази насока Решение
№2445/19.02.2019г. по ад.д.№14520/2017г. на ВАС.
По основателността
на жалбата съдът, след като извърши проверка
по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
От събраните по
делото писмени доказателства по делото се доказа надлежно оправомощаване на А. С. Д.да издава Заповеди за налагане на ПАМ по чл.171,т.1,б „б“ от ЗДвП и при
регламентирана в закона възможност за делегация, съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП. Предвид
изложеното, съдът приема оспорената
заповед за издадена от материално компетентен орган. Налице са доказателства установяващи
и за териториалната и времева компетентност на органа.
Заповедта съдържа
фактически и правни основания за издаването си, като същите са посочени в
достатъчна степен, така че да е ясна волята на органа. В заповедта са
индивидуализирани както СУМПС, което се отнема, така и срока на наложената ПАМ.
С оглед на изложеното съдът намира, че са спазени законовите изисквания за
форма и съдържание на акта, съгласно чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК.
Заповедта е
връчена срещу подпис на оспорващия, като последният е упражнил правото си на
жалба срещу нея в законния срок в пълен обем, с което правото му на защита по никакъв начин не се явява нарушено. Съдът
приема, че по делото не се установи в производството по издаване на оспорената
Заповед да е допуснато такова нарушение
на процесуалните правила, което да се квалифицира като съществено.
По отношение на
съответствието на оспорената Заповед с материалния закон, съдът приема следното:
Съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по реда на ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване на противното. Приложеният по делото АУАН
серия GA, №940030/25.03.2023г. за нарушение
на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП, съставен на водача Ш.Д.у.Д. за нарушение на чл.5, ал.3,т.1,пр.1 от ЗДвП е
издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и ред, с оглед на
което е валидно доказателство, обвързващо съда по отношение на установеното в
него от фактическа страна по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.189, ал.2 от ЗДвП.
С оглед изложеното и при липса на ангажирани
по делото доказателства, които да опровергават неговото съдържание, съдът
намира, че към момента на издаване на оспорената Заповед № 23-1292-000101 на 25.03.2023г. са били налице всички кумулативно
предвидени материални предпоставки по чл.171,т.1,б „б“ от ЗДвП за налагане на
принудителната административна мярка /ПАМ/.
При наличието на
всички кумулативно предвидени в закона материални предпоставки,
административният орган действа при условията на обвързана компетентност и е
длъжен да издаде заповед и да наложи регламентираната в закона ПАМ, без да има
право на преценка.
Принудителната
административна мярка по Заповед № 23-1292-000101 от 25.03.2023г. е наложена на
Ш.Д.у.Д. със срок определен в рамките,
регламентирани в чл.171,т.1,б „б“ от ЗДвП.
С оглед всички
гореизложени съображения, съдът приема,
оспорените Заповед за издадени при правилно приложение на материалния закон.
Следва да се
посочи, че административното производство по издаването на Заповедта, с която
се налага ПАМ е независимо от административно-наказателното производство по
съставения АУАН и издаденото НП. Законосъобразността на
административно-наказателното производство не е материална предпоставка за
налагане на ПАМ.
По аргумент на
чл.171, ал.1 от ЗДвП, целта на ПАМ е
превенция и пресичане на установеното административно нарушение, в случая на
осъществено такова по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП. По отношение на конкретния случай за
постигане на целите на ПАМ достатъчно е само наличието на данни за
административно нарушение. Посочената предпоставка е налице и съдът приема
оспорената Заповед за постановена и в съответствие с целта на закона.
На основание
всичко гореизложено, съдът намира жалбата на Ш.Д.у.Д. / S. D.g D против Заповед
№ 23-1292-000101 от 25.03.2023г. на Началник група към ОДМВР-Търговище, сектор
ПП-Търговище за неоснователна и следва като такава същата да бъде
отхвърлена.
По делото не се претендират разноски от
страна на ответника по оспорването, с оглед на което съдът намира, че не следва
да се произнася по въпроса за разноските.
Воден от горното и
на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.Д.у.Д. / S. D.g D,
гражданин на ****, роден на ***г*** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-1292-000101 от 25.03.2023г. издадена от А. С. Д.на
длъжност Началник група към ОДМВР-Търговище, сектор ПП-Търговище, с която на
основание чл.171,т.1,б „б“ от ЗДвП на Ш.Д.у.Д. / S. D.g D е наложена
принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: