Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

29.07.2019 г.

номер ..................                                                                    град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 28 юни

XIII наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1073/2019 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на Б.К.И., ЕГН ********** *** чрез адв. Е.М. *** против наказателно постановление № 91 от 19.03.2019 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен, с което на основание чл. 42, ал. 1 от ЗХ и чл. 53 от ЗАНН е наложил на Б.К.И. административно наказание – глоба в размер на 1500 лв..

За така установеното нарушение на жалбоподателя Б.К.И. е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител в лицето на адв. Е.М. ***, която моли съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Подробни съображения и доводи е изложила в подадената до съда жалба.

За ответната страна по жалбата Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен, редовно и своевременно призована, представител не се явява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 0001589 от 14.02.2019 г., съставен от актосъставителя д-р ***– гл. инспектор КХ при ОДБХ – Плевен, от който е видно, че:

На 14.02,2019год. в 14:30 часа при извършена проверка на складово помещение № 2, находящо се на адрес ***, стопанисвано от лицето Б.К.И., съгласно представен Договор № П- 1239-19 от 10.01.2019год„ се установи: съхранение на храни и напитки в нерегистриран по реда на чл. 12 от Закона за храните обект. В складовото помещение са налични за съхранение следните количества:

-Безалкохолни напитки /кен 330 мл/- 10 393 бр.;

-Шоколади „Милка“ /от 45гр до 300 гр/- 13 924 броя- в срок на годност;

-Шоколади „Милка“ лешник- 106 броя кутии с Е 00Т0273622 /152, 640кг- сто петдесет и два килограма и шестстотин и четиридесет грама/- със срок на годност до 07.02.2019год.

-Констатациите от извършената проверка са отразени в Констативен протокол № 031967/ 14.02.2019год.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя д-р Л.И.П. и свидетелите по акта Д.Г.Т. и д-р Д.В.А..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от разпитаните по делото свидетели, приложените към административно-наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление наличието на съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, обуславящи се в неспазване на императивните изисквания на нормите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно:

За да бъдат АУАН и НП законосъобразни следва описанието на нарушението да може да се подведе под конкретна правна норма, която се счита за нарушена и в същото време да е налице кореспонденция за нея по приложимата санкционна норма.

Чл. 12 ЗХ съдържа в себе си 11 алинеи, поради което тази квалификация се явява непълна и не ясна. Липсата на конкретно посочена правна квалификация, която не кореспондира с текстовото описание на нарушението, води до самостоятелно нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН за АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН за НП.

Разпоредбата на чл. 12 ЗХ действително сочи, че търговия с храни се извършва в обекти, регистрирани по реда на закона. Тази норма може да бъде нарушена, когато липсва такава регистрация, като самата процедура по нея е посочена от ал. 2 до ал. 11 от чл. 12 от ЗХ. Липсата на регистрация на такива обекти по този ред се санкционира по реда на чл. 42 от ЗХ, като там изрично е посочено, че санкцията търпят физически и юридически лица, които не са регистрирани по ЗХ, а в същото време извършват дейност по производство и търговия с храни в обект.

 От свидетелските показания се установява, че в този обект са се продавали храни по смисъла на закона, поради което са налице някой от обективните признаци на това нарушение по чл. 12, ал. 1 от ЗХ, но това не води до правилност на НП.

В този смисъл съдът отбелязва, че в АУАН като изпълнително деяние на претендираното нарушение е посочено, че жалбоподателя не представя удостоверение за регистрация на наетия от него обект. Това изпълнително деяние „не представяне" не се съдържа като изискуем признак от обективна страна на нарушението по чл. 12 ЗХ, нито в санкционната норма по чл. 42, ал. 1 от същия закон. Тя е приложима към субекти, които не притежават регистрация за производство или търговия с храни в обект, но в случая в АУАН и НП не се претендира не притежанието на необходимата регистрация, а се вменява на жалбоподателя, че съхранява храни и напитки в нерегистриран по реда на чл. 12 от ЗХ обект.

В НП административно наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е нарушил чл. 12, ал. 1, т. 1-3 от Закона за храните,

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които:

1. отговарят на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт;

2. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) имат разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта или прилагат национални стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган;

3. имат въведени:

а) добри практики за производство и търговия с храни и система за анализ на опасностите и критични контролни точки или процедури в съответствие с нейните принципи, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо;

б) система за управление на безопасността на храните.

Съдът счита, че така посоченото нарушение в НП от страна на административно наказващият орган, а именно - чл. 12, ал. 1, т. 1-3 от Закона за храните, не може да се тълкува разширително.

Съдът счита, че в настоящия случай се налага извод, че така посочената санкционна разпоредба на Закона за храните, както в АУАН-а така и в НП се явяват непълни и неясни, като в същото време тази непълнота по отношение изискуемото изпълнително деяние води по същество до съществено процесуално нарушение ограничаващо правото на защита на санкционирания от една страна, а от друга поради нейната обективна липса не може да доведе до съставомерност на нарушение по чл. 12 от ЗХ, което да се санкционира по реда на чл. 42, ал. 1 от същия закон.

Съгласно чл. 6 ЗАНН нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание.

Съдът не борави с предположения, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН.

Ако актосъставителя и наказващия орган са счели, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, то е следвало да се посочат точно нарушените норми на Закона за храните.

В тази насока порокът на АУАН и НП е дълбок и не може да бъде саниран, тъй като жалбоподателя е санкциониран за нарушение, което не е обявено за такова по начинът, по който то текстово е изписано и в този смисъл не кореспондира със санкционната норма.

Другото съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна, само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество, е че не е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а именно в наказателното постановление не са посочени законовите разпоредби, които да са нарушени виновно.

В постановлението е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т.1-3 от ЗХ.

Разпоредбата на чл. 12, ал.1 от ЗХ предвижда, че производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които:

1. отговарят на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт;

2. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) имат разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта или прилагат национални стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган;

3. имат въведени:

а) добри практики за производство и търговия с храни и система за анализ на опасностите и критични контролни точки или процедури в съответствие с нейните принципи, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо;

б) система за управление на безопасността на храните.

 

 

 

 

 

 

 

 

От съставения АУАН не става ясно какво нарушение се твърди, че е извършено от жалбоподателя – сочи се, че жалбоподателят е нарушил чл. 12 от ЗХ и същевременно извършва търговия с храни без да е посочено коя точно хипотеза на алинея 1 е нарушена.

С оглед горепосоченото, съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не е длъжен сам да определя законовите разпоредби, които виновно да е нарушил. Това е задължение на административно наказващия орган, който в случая не е сторил това и е нарушил по този начин императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

На следващо място, съдът счита, че при провеждането на административно-наказателното производство са допуснати и други съществени пороци, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Съдът счита, че в случая е налице съществено процесуално нарушение, както при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така и при наказателното постановление, а именно нарушена е разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН.

Според съда съществено при производството от административно-наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че административно-наказателното производство е протекло при наличие на съществени процесуални нарушения по - конкретно, доколкото както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление не притежават изискуемите съобразно императивните разпоредби на чл. 42 от ЗАНН, респ. чл. 57 от ЗАНН реквизити. Липсата на законов реквизит, съответно непосочване на разпоредбите, които е нарушил жалбоподателят, води до незаконосъобразност на издадения акт за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателят, който има право да узнае за какво точно неизпълнение е санкциониран, кога и къде. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Предвид на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено само на посочените по-горе основания.

С оглед на гореизложеното е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на страните по съществото на спора, тъй като те не са в състояние да доведат до други изводи по отношение на законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 91 от 19.03.2019 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен, с което на основание чл. 42, ал. 1 от ЗХ и чл. 53 от ЗАНН е наложил на Б.К.И., ЕГН ********** *** административно наказание – глоба в размер на 1500 лв., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: