№ 303
гр. Пловдив, 20.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Славейка Ат. Костадинова
Членове:Веселин Г. Ганев
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
и прокурора М. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600382 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:04 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ОБВИНЯЕМИЯТ Н. ИВ. Н. се явява лично и с
адв. А.А..
За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор М.Д..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се ЧАСТНАТА ЖАЛБА на адв. А. от съдията-докладчик.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. А.: Нямам искания за отводи и доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
С оглед липсата на искания от страните и тъй като съдът намира делото
за изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, считам жалбата, с която е било
инициирано настоящето производство с правно основание чл. 65 от НПК за
неоснователна, съответно, намирам обжалваното определение на Окръжен
съд – С.З. за правилно и законосъобразно. Липсват нови обстоятелства и
1
основания, които да оборват основателността на определението за
определената мярка за неотклонение. Неоснователни са изложените в
жалбата аргументи за естествено разколебаване на обосноваността на
предположението, мотивирано от съда да постанови най-тежката мярка за
неотклонение. Считам за правилна преценката на окръжния съд за наличието
на обосновано подозрение в извършване на три престъпления от Н., за които
той е привлечен с постановление от 25 и от 26 юни 2022 г., последното
прецизирано. Преценката е извършена на база събраните по делото
доказателства, които подкрепят обвинителната теза, без да е необходимо на
този етап от наказателното производство и в настоящото производство тези
доказателства да са безспорни и да сочат само един възможен извод и да
установяват всички факти и обстоятелства, относими към извършеното
престъпление и авторството му в лицето на обвиняемия. По делото са налице
достатъчно по смисъла на закона доказателства, посочени в обжалваното
определение на Окръжния съд, водещи до анализ и извод за съпричастност
към извършените престъпления.
На второ място, считам, че правилно окръжният съд е приел, че по
делото е налична опасност обвиняемият да извърши друго престъпление.
Същият е осъждан за две престъпления по чл. 354а, което обуславя високата
му степен на обществена опасност. Налице е и опасност обвиняемият да се
укрие при мярка, различна от „Задържане под стража“, тъй като за
обвиняемия съществува съзнаван риск да получи тежко по вид и размер
наказание за стореното, което реално може да го мотивира да се отклони от
наказателно преследване.
Срокът за задържане, освен законосъобразен, е и разумен по смисъла на
чл. 6 от ЕКЗПЧ. Това е така предвид естеството на наказателното
производство, степента на засегнатите обществени отношения, настъпилите
вредни последици, както и предвид хода на воденото досъдебно
производство, извършените процесуално-следствени действия по него и
срока на неговото провеждане.
Моля да потвърдите определението на съда и да оставите без уважение
жалбата на обвиняемия. Моля, на основание чл. 65 ал. 6 НПК, да определите
едномесечен срок, в който ново искане от това лице да е недопустимо.
Благодаря ви!
Адв. А.: Това е първата мярка, на която искаме промяна, така че не
считам, че следва да вземам отношение по искането по чл. 65 ал.6 от НПК.
Поддържам изцяло частната си жалба. Подробни съображения сме
изложили в нея.
Както специализираният наказателен съд при вземането на
първоначалната най-тежка мярка за неотклонение, която е потвърдена от
Апелативен специализиран съд е констатирал, че няма данни и основания да
се предположи, че подзащитният ми би се укрил, понеже същият има
постоянен адрес, занимава се с отглеждане на елитни животни, както и
2
кучета, което е начинът му на прехрана за издържане на него и семейството
му.
По отношение на твърдението на държавното обвинение, че има
опасност не можем да се съгласим, което е било още при първоначалното
вземане на мярка и е установено, че няма такива данни.
Следва да се отбележи, че да, разумен е срокът на мярката, а именно
малко повече от 3 месеца „Задържане под стража“, но за тези 3 месеца от
25.06.2022 г., когато е извършено задържането на подзащитния ми и са
събрани всички приложени по делото доказателства, от този момент до
настоящия момент три месеца, не са извършвани каквито и да е процесуални
действия по делото, освен назначаване на експертизи, които не са изготвени.
В този смисъл не са ни и предявявани материалите по делото, но частично от
тези, с които се запознахме, считаме, че при несъбиране на нови
доказателства, да при първоначалната мярка би било налице обосновано
предположение за извършване на престъпление, включително по чл. 321,
предвид тогавашните твърдения на разследващите органи, но след събиране
на свидетелските показания, след задържането, т.нар. реализация, става ясно,
че е налице съществено разколебаване в обвинителна теза, специално по
отношение на организираната престъпна група. Не се спори от наша страна,
че подзащитният ми е държал наркотични вещества. Като се погледне
докладната записка на служителя, който е присъствал там, същият заявява, че
при запитване – Имаш ли забранени вещества, той е казал – Да и ги е предал;
на въпроса - У вас имаш ли, ги е завел и е показал къде са.
Подзащитният ми е лице с добро име в общината, същият е семеен, има
деца, труди се, работи, рядко е напускал село П.М., където е отишъл да живее
и да се препитава, имал е несгоди в живота си. Осъжданията, както и
първоинстанционният съд констатира предвид големия период на време към
настоящия момент, считаме, че същият е реабилитиран. В този смисъл не
виждаме опасност подзащитният ми да се укрие, нито да извърши друго
престъпление, още повече, че не искаме по-лека мярка за неотклонение от
„Домашен арест“ в с. П.М., където е къщата му. При ползване на една
електронна гривна, той няма как да напусне обекта.
Има интересни данни по делото по отношение на т.нар. г., който е от
Н.З., която е с „Домашен арест“, непосредствено след първоначалното му
задържане под стража е променена мярката за неотклонение, понеже няма
експертизи, не можем да знаем той притежавал ли е, намерени ли са при него,
единственото, което е намерено са едни общодостъпни вещества, които
евентуално би могло да се приемат за изготвяне.
Да, същите са осъществявали контакти помежду си, но той е изработвал
фуражи и храни, като се погледнат свидетелските показания, кой казва, че е
виждал подзащитният ми с товарен автомобил, когато си е купувал фуражи.
Към настоящия момент една мярка „Домашен арест“, която той да изтърпява
в дома си, където да продължи да си отглежда животните, да се грижи за
3
семейството си, да реализира някакви доходи, още повече несериозно би
могло да се приеме, че предвид настоящето досъдебно производство някой от
тези, които са обвиняемите лица по настоящето производство би отишъл да
го търси. Не виждам как ще извърши и друго престъпление.
В този смисъл моля да отмените определението на първоинстанционния
съд и да постановите мярка за неотклонение „Домашен арест“.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. ИВ. Н. за лична защита: Присъединявам се към
казаното от адвоката ми.
Моля за по-лека мярка за неотклонение. Осъзнавам престъплението, в което
съм обвинен. Арестът ми е много тежко за семейството ми, майка ми и баща
ми са по на 72 години, живея при тях, взели сме редки породи овце и кози, за
които няма как да се грижат, както и за кучетата.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. ИВ. Н.: Моля за мярка за неотклонение
„Домашен арест“. Осъзнавам престъплението. Няма да възпрепятствам
разследването. Никога не съм живял на друго място.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, прие за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно изискванията на чл.65 ал.5 от НПК, съдът е обсъдил всички
предпоставки, свързани със законността на задържането на обвиняемия Н.Н.
и обосновано е преценил, че и към настоящия процесуален момент спрямо
него следва да продължи да се прилага мярката за неотклонение „Задържане
под стража“.
Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не само, че не е
разколебана обвинителната теза относно обосноваността на
предположението, а че обвиняемият Н. е съпричастен в извършване на
престъпленията, в които е обвинен, но и извода, че са събрани многобройни и
достатъчно по интензитет обвинителни доказателства, в които релевират и
понастоящем предпоставките на чл. 63 ал.1 от НПК.
Съдът коректно е отбелязал тежестта на престъпленията, за които на Н.
е повдигнато обвинение, съответно по чл. 321 ал.3, по чл. 354а ал.2 и още
едно по чл.354а ал.2 от НК, които освен, че са със завишена степен на
обществена опасност, като брой и наказуемост обуславят и завишена степен
на обществена опасност на самия обвиняем.
Също така, съдът надлежно е посочил доказателствената съвкупност –
4
писмени доказателствени средства, гласни доказателства, ВДС-та, които
установяват съпричастността на обвиняемия Н. към престъпните деяния, като
в тази насока обемът и стойността на доказателствените източници, както се
посочи, не само, че не разколебават, но и надграждат изискуемото от закона
обосновано предположение, като една от предпоставките на закона за
действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. От друга
страна е правилен изводът на първата инстанция, че в случай на по-лека
мярка за процесуална принуда, съществува реална опасност обвиняемият Н.
да извърши подобни престъпни деяния, който извод се налага не само от
данните за предишните му осъждания за еднотипни престъпления, а и с оглед
на съдържанието на доказателствените източници, и най-вече на гласните
доказателства за начина на извършване на деянието и ролята на обвиняемия
Н. в цялата престъпна схема.
Предвид на изложените съображения, съдът законосъобразно и
обосновано е заключил, че към този момент от развитието на наказателното
производство, целите на мерките за неотклонение по чл. 57 от НПК спрямо
обвиняемия Н. могат да се постигнат именно с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, а не с по-лека такава, включително и
претендираната от обвиняемия и неговия защитник мярка „Домашен арест“.
Ето защо, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 561 от 12.09.2022 г., постановено по
ч.н.д № 731 по описа за 2022 година на Окръжен съд – С.З..
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:25 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5