Мотиви към присъда по НОХД №457 по описа за 2017 г. на ВПРС
На 24.11.2017 г.
от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС - гр. Велики Преслав
обвинителен акт по ДП№183/17 г. по описа на РУ гр.В.Преслав и ПД №72/2017г. по описа на ВПРП, по който в същия ден е образувано производство пред
първа инстанция срещу:
Д.Ж.С. с ЕГН **********,***,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с основно образование,
ученик в осми клас, неженен, неосъждан, за
това, че за времето
от неустановена дата през месец март 2017 г. до 22.06.2017 г. в с.****общ.***, обл.***,
при условията на продължавано престъпление като използвал техническо средство-ключ, отнел чужди движими вещи – 1 бр. Мобилен телефон «I Phone 5 S“, модел А1533 на стойност 800.00 лв., 1 бр. СИМ карта на английски мобилен
оператор на стойност 22.90 лв., 1 бр. музикален плейър марка „Филипс“ на
стойност 60.00 лв., парични средства, от които 200 британски паунда и 3900.00 лева, всички вещи на обща стойност 5240.90
лв. от владението
на А.У.Ж. – гражданка на Великобритания, живуща ***,
без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои
и до приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд
откраднати вещи са върнати и заместени, като по време на извършване на престъплението бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си-престъпление по чл.197, т.3 вр.
чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК.
В разпоредителното заседание по делото подсъдимия и
защитника са поискали делото да бъде разгледано по диференцираните процедури в
НПК и по-специално в глава двадесет и седма “Съкратено съдебно следствие”, като
съдът съгласно чл.370, ал.3 от НПК не може да отхвърли искане за предварително
изслушване, когато са налице условията, предвидени в НПК.
Пострадалата се явява в разпоредителното заседание и не предявява
граждански иск за вреди.
Подсъдимият в съдебното заседание заявява, че ще се възползва от
диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират други доказателства за тези факти. Съдът като
съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 27.03.2018 г.
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да
събира други доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение
и предлага на съда, да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание съобразено
с условията на чл.373, ал.2 от НК и
чл.58а от НК, а именно петнадесет месеца „лишаване от свобода“ което да бъде
намалено с 1/3, изпълнението на което да
бъде отложено за срок от три години на основание чл.69 от НК.
Защитникът на подсъдимия, счита обвинение за доказано по несъмнен начин и
предлага подзащитния му да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, т.к наказанието за престъплението в което е обвинен след редукцията по
чл.63 от НК попада в хипотезите на чл.78а от НК. В случай че съдът не сподели
тезата му, моли на подсъдимия да бъде наложено
наказание в минимален размер при
наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, а именно „пробация“, което ще бъде достатъчно за превъзпитанието и
поправянето му.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че
разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, наясно е с последиците от
проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си
дума изразява искрено съжаление за извършеното.
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната
им годност, съдът приема за
установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти, а именно: подсъдимият Д.Ж.С.
*** към месец март 2017г. бил непълнолетен - на 16 години. Същият често
контактувал с постр. А. и я посещавал вкъщи, поради
което знаел какви вещи съхранява в дома си. На неустановена дата, докато бил в
дома й, подс. С. открил връзка с два ключа и ги взел.
След това проверил и установил, че ключовете били за входната врата на жилището
на пострадалата. На неустановена дата в периода 01.03.2017г. до 31.03.2017г. С.
решил да влезе в дома на пострадалата, за да извърши кражба. С помощта на
намерените от него ключове проникнал в дома на А. ***. От там отнел мобилен
телефон марка «I Phone 5 S“, модел А1533 на стойност 800.00 лв., заедно със СИМ карта на
английски мобилен оператор на стойност
22.90 лв., 1 бр. музикален плейър марка „Филипс“ на стойност 60.00 лв., парични средства,
от които 200 британски паунда, равняващи се
458лв, по курса на БНБ към 01.03.2017г. С
отнетите британски паунди С. опитал да се разпореди,
като ги предложил за обмен на св. Петрова, но същата отказала сделката.
По-късно се разпоредил с тях по неустановен начин. Телефонът и музикалния
плейър скрил в дома си.
На неустановена дата в периода
19.06.2017г. до 22.06.2017г. подс. С., като знаел че
пострадалата не е в къщи, решил отново да влезе в дома А., за да извърши
кражба. С помощта на държания от него ключ за жилището й проникнал в него. След
като влязъл вътре открил полиетиленов плик с 5000лв. Взел
част от парите- сумата от 3900лв. Отнетите парични средства укрил в дома си в
с.*** на ул." ***" №**.
През месец март 2017г. постр. А. ***. Потърсила мобилния си телефон
в дома си в с. ****но не го
открила. Тъй като не разполагала
с време, тръгнала за гр. *** без
телефона. След като се върнала
продължила да го търси, но
не го открила.
По време на огледа на
жилището си постр. А. установила, че оттам липсвал
още музикалния й плейър „Филипс", както и сумата от 200 британски паунда, които основно
били банкноти с номинал от по
20 паунда. А. забелязала, че липсвали и резервните
ключове за дома й, които съхранявала
в кутия на маса в кухнята. Пострадалата не подала сигнал за
кражбата на вещите, тъй като
й предстояло пътуване до родината й. При пристигането си в гр.Лондон тя посетила офис
на „Аррlе".
Въз основа на идентификационните данни на телефона
била извършена проверка, при която
била уведомена, че телефонът й се ползва в с.****България. След посещението в офиса, на мобилната й поща започнали да пристигат съобщения
във вид на
снимки, документиращи местонахождение на телефона й. Те я насочили към дома
на подс. С. ***, към
дома на приятеля
на неговата възходяща в същото село, така към
дома на неговите
възходящи - баба и дядо в с.***.
На 17.06.2017г.
постр. А. ***. Тъй като й предстояли по-крупни покупки, на 19.06.2017г. изтеглила от банка сума
около 5000лв., които оставила в полиетиленов плик на дивана
във всекидневната. Голяма част
от паричните средства били във
банкноти с номинал от 100лв, но имало
такива с номинал от 10 и 50лв. На 22.06.2017г. постр. А. излязла до търговски обект
в селото, като преди това заключила
вратите на дома си. След
като се върнала
установила, че входната варта на къщата била
отключена, а металната преграда към съседния имот, в който живеело
семейството
на подс.С. липсвала. У постр.
А. възникнали съмнения, че умишлено е нахлувано
в дома й с цел кражба и преброила
парите си и установила, че от тях липсвали
3900лв. За установените липси на вещи през м.март 2017 и на 22.06.2017г. подала сигнал до
РУ-Велики Преслав.
В хода на досъдебното производство било извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимия
в с.***о на ул. "***"
№**, където били открити и иззети мобилния
телефон на пострадалата марка „«I Phone 5 S“, модел
А1533 с бял панел, 34 къса банкноти с номинал от 100 лв, 1 банкнота с номиранл от 50лв, 3 банкноти от по 10лв, 2 бр.
монети с номинал от 2 лв и 1 монета
с номинал от 1 лв. Открита и иззета
била 1 бр. флаш памет марка
„Филипс" червена на цвят с вход
за слушалки и за зареждане. За
откритите вещи Д.С. дал обяснение, че телефонът, флашката
и паричните средства били от къщата
на „Джаки", която му била
съседка. След разкриване авторството на
деянието отнетите парични средства и вещи били върнати и заместени, за което
била изготвена като била изготвена разписка.
Приетото заключение
на икономическа експертиза, определя стойността на предмета на престъплението към датата на деянието
- вещи на обща стойност 5240.90 лв.
Назначената съдебно – психиатрична експертиза
заключава, че към момента на деянието подсъдимият Д.С. е бил непълнолетен, но е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, като експертизата не приема наличие на лекомислие и увлечение.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление от общ характер по чл.197,
т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр.
с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК, защото:
- обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху
движими вещи;
- от обективна
страна подсъдимия чрез своите действия е отнел чужди движими вещи с определена
стойност от владението на друго лице, без негово съгласие, като е прекратил
фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се е упражнявала
от съответния владелец и е установил своя фактическа власт върху тях;
отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи
вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи
фактическа власт върху предмета;
- от обективна страна подсъдимият е използвал техническо средство – ключ за да отнеме вещите;
- с оглед обществената опасност на деянието, която съдът,
прецени като висока, предвид начина на осъществяване на деянието, възползване
от страна на подсъдимия от доверието на пострадалата, високата стойност на
отнетото и че извършеното
престъпление против собствеността е едно от най-често извършваните в страната, кражбата не
представлява маловажен случай;
- налице са в конкретният случай и признаците на „продължавано
престъпление“, подсъдимият е осъществил чрез деянията си състава на едно и също престъпление, отделните деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите.
- налице е от обективна страна, заместване от страна на
подсъдимия на част от стойността на откраднатите вещи и връщане на друга част
от отнетото до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд, поради което е приложен и привилигирования
състав на нормата на чл.197, ал.1 т.3 от НК;
- от субективна страна престъплението е извършено от непълнолетния подсъдимия
с пряк умисъл – съзнавал, е че лишават от фактическа власт владелеца на чуждите
вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да
установи тази власт върху предметите на престъплението, както и да се
разпореждат с тях в свой интерес - т.е.
съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е
целял настъпването на общественоопасните последици.
Освен прекия умисъл за отнемане на предмета на престъплението е налице и
намерение от страна на подсъдимия противозаконно да присвои вещите, което се обективира от използването им за собствени нужди. Непълнолетният
подсъдим към момента на извършване на деянието е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж
към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.
Съдът счита, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл.78а от НК по отношение на подсъдимия, т.к
преценката за тях се извършва въз основа на състава на престъплението, в което
е обвинен, а не след прилагане на редукцията по чл.63 от НК, която е задължителна
за непълнолетните извършители. За
престъплението, в което е извършил подсъдимия по по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.26,
ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. Ето защо не е налице
предпоставката по чл.78а, ал.1, б.“а“ вр. с ал.6 от
НК.
При определяне на
наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът се е ръководил
изцяло от това, че производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК и
в частност от чл.373, ал.2 от НПК. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда
да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК а именно: „Пробация”.
За подсъдимия са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства,
а именно младата възраст, чисто съдебно минало, възстановяване на причинените
вреди, съдействие на органите на разследването, съжаление за извършеното. При
определяне на пробационни мерки съдът прецени и отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства - обществената опасност на деянието, която съдът прецени като
висока, с оглед начина на осъществяване на деянието/възползване от доверието на
пострадалата/ и високата стойност на отнетото, че извършеното
престъпление против собствеността е едно от най-често извършваните в страната и не добрата характеристика на подсъдимия, като ученик. С оглед на всичко изложено съдът
намери,
че справедливо и съответно на извършеното
е налагане
на пробационни мерки „безвъзмезден
труд в полза на обществото” с продължителност 160 (сто и шестдесет) часа
годишно за срок от една година, „задължителна регистрация по настоящ адрес” с
продължителност една година и периодичност два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” с
продължителност една година.
Определеният вид и размер
на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху него и ще му се отнеме възможността да върши други престъпления, а освен
това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По този начин и с това по вид и размер наказание ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски в съответствие с
чл.189, ал.3 от НПК направени в хода на досъдебното и съдебното производство.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: