№ 23492
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110129735 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от ***,ЕГН **********,с
адрес гр.***,с пълномощник адв***,с адрес гр.***,против „***“ЕООД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от ***,с искане
да бъде постановено решение,с което да бъде прогласена нищожността на
договорна клауза,регламентираща дължимост на такса за експресно
разглеждане,както и за осъждане на ответника да възстанови сумата от 18,01
лева,която е заплатена без основание.
В исковата молба се твърди,че на 24.07.2021 г. между страните е
сключен договор за паричен заем № ********** при уговорена заемна
парична сума от 100 лева,подлежаща на връщане в срок до 29.07.2021 г. Сочи
се,че според сключения договор ГПР е 48,2 %,а лихвеният процент е 39,42 %.
В исковата молба се поддържа,че е уговорена дължимост на такса експресно
разглеждане в размер на 18,01 лева,която е заплатена от ищеца Д.. Ищецът
твърди,че тази договорна клауза е недействителна. Претендира съда да
прогласи недействителност на тази договорна клауза. С оглед
обстоятелството,че е недействителна клаузата за такса експресно разглеждане
ищецът Д. поддържа,че сумата от 18,01 лева е заплатена без основание и
подлежи на връщане. Моли съда да уважи предявените искове.
Ответникът „***“ЕООД в подадения писмен отговор оспорва исковете –
ответникът не отрича,че е сключен договор за паричен заем,както и не
отрича,че е заплатена сумата от 118,01 лева,включваща главницата и таксата
експресно разглеждане. Оспорени са твърденията,че договорната клауза е
недействителна като са изложени съображения,че уговарянето на такава такса
не е задължително,а и произнасянето по искането за отпускане на кредит
изисква допълнителни ресурси. Ответникът моли съда да отхвърли исковете.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
От представени преводни нареждания се установява,че на 24.07.2021 г. в
полза на *** е наредена сумата от 100 лева,а на 26.07.2021 г. е заплатена от
*** сума в размер на 118,01 лева като според погасителния план към договора
за кредит таксата експресно разглеждане възлиза на 18,01 лева.
По делото са приети преддоговорна информация,като в част втора е
предвидено,че дължимият размер на такса експресно разглеждане е 18,01
лева.
С определение на съда е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че по сключен договор за заем е
заплатена сумата от 118,01 лева – главница и такса експресно разглеждане.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договорна
клауза е обусловено от установяване наличието на обстоятелства,при които
тази договорна клауза не би могла да породи правни последици. При
съобразяване правилото за разпределение на доказателствената тежест
страната ищец следва да проведе доказване,че договорната
клауза,предвиждаща дължимост на такса за експресно разглеждане
противоречи на императивни правни норми или заобикаля такива,а в тежест
на ответника е провеждането на доказване,че договорната клауза е
индивидуално уговорена и при уговарянето на тази договорна клауза са
спазени законовите изисквания. В настоящия случай страните не спорят,а и от
представените доказателства се установява,че е уговорена дължимост на
клауза такса експресно разглеждане в размер от 18,01 лева. Софийският
районен съд счита,че посочената клауза не се явява индивидуално уговорена –
ответното дружество не е ангажирало доказателства клаузите да са уговорени
между страните по конкретното заемно правоотношение,а същевременно тези
клаузи са посочени във формуляра,съдържащ преддоговорната
информация,поради което съдът намира,че дружеството ответник по исковете
обичайно предлага договорна клауза за такса експресно разглеждане на
лицата,кандидатстващи за отпускане на паричен заем,респективно подобна
клауза не е предмет на индивидуално договаряне. В тази насока съдът
намира,че следва да бъде отчетено,че съгласно чл.146,ал.2 от Закона за защита
на потребителите клаузи,които са включени в общите условия не се явяват
индивидуално договорени,а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни
същите се явяват нищожни – чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха могли да породят
правни последици. Съгласно чл.143 от Закона за защита на потребителите
клаузата се явява неравноправна,ако е уговорена във вреда на потребителя,не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните. Софийският
районен съд приема,че оспорената от ищеца Д. като недействителна
клауза,регламентираща дължимост на такса за експресно разглеждане в размер
от 18,01 лева,поражда значително нарастване общия размер на задължението
по договора за кредит ( с близо 20 % ) и поради тази причина следва да бъдат
2
възприета като неравноправна. За да възприеме,че уговарянето на
възнаграждение за услуга такса за експресно разглеждане накърнява принципа
на добросъвестност при договарянето, съдът взе предвид,че принципът на
еквивалентност на договорните престации предвижда,че правото на
възнаграждение възниква за реално реализирани задължения по договорното
правоотношение. С оглед това,че разглеждането на искане за отпускане на
кредит представлява типична дейност за кредитодателя,каквато дейност
кредитодателят дължи по всяко искане за отпускане на кредит,съдът
намира,че уговарянето дължимост на такса за експресно разглеждане
противоречи на императивна правна норма. Съдът прима,че чрез уговаряне на
такса за експресно разглеждане се нарушава императивна правна
норма,уредена съгласно чл.10а,ал.2 от Закона за потребителския кредит.
Цитираната разпоредба предвижда,че такса и възнаграждение могат да бъдат
уговаряни за допълнителни услуги,а ал.2 регламентира забрана за уговаряне
на суми за усвояване и управление на кредита. Съдът намира,че
разглеждането на искането за отпускане на кредит представлява същинска
дейност за кредитора,т.е. дружеството,което предлага отпускане на кредити е
задължено да се произнесе по всяко постъпило искане за предоставяне на
заем,а същевременно усвояването на кредита е обусловено от произнасяне по
искането,поради което съдът счита,че уговарянето на такса експресно
разглеждане противоречи на разпоредбата на чл.10а,ал.2 от ЗПК,т.е. клаузата
се явява недействителна. Така мотивиран,съдът намира,че искът за
прогласяване недействителност на договорна клауза е основателен и подлежи
на уважаване.
Софийският районен съд счита,че искът с правно основание
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е основателен и подлежи на уважаване. Уважаването
на този иск е обусловено от доказване,че страната ищец е реализирала
плащане,а ответникът е получил плащането без основание. В конкретния
случай страните не спорят,че ищецът Д. е направил плащане на сумата от
18,01 лева,представляваща такса за експресно разглеждане. За да приеме,че
искът е основателен,съдът взе предвид,че е възприел,че
клаузата,регламентираща дължимост на такса експресно разглеждане е
недействителна. Когато договорната клауза е недействителна,същата не би
могла да породи правни последици,съответно паричната сума,заплатена на
основание тази договорна клауза е заплатена без основание. Така
мотивиран,съдът счита,че и искът с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД
подлежи на уважаване за сумата от 18,01 лева.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени 100 лева съдебноделоводни разноски. С
оглед това,че *** е предоставил правна помощ по реда на чл.38,ал.2 от ЗА,т.е.
безплатно,съдът намира,че на *** следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева с включен ДДС. За да възприеме,че
следва да бъде присъдено такова възнаграждение,съдът отчете,че
производството по делото е разгледано в едно съдебно заседание,без да е
представляван ищецът от адвокат,отчете правната и фактическа сложност на
всеки от исковете,както и цената на всеки от исковете,взе предвид наличието
на трайна съдебна практика по тези искове,а и съобрази решението на СЕС по
3
делото № С-438/2022 г.,с което е възприето,че съдът не би могъл да бъде
обвързан от минимум на размера на адвокатското възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл.26 от
ЗЗД,договорна клауза в договор № **********,сключен на 24.07.2021 г. между
***,ЕГН **********,с адрес гр.*** и „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление ***,представлявано от ***,регламентираща дължимост
на такса експресно разглеждане в размер от 18,01 лева ( осемнадесет лева и
една стотинка ).
ОСЪЖДА „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
***,представлявано от *** да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД
на ***,ЕГН **********,с адрес гр.*** сумата от 18,01 лева ( осемнадесет лева
и една стотинка ) – получена без основание,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 23.05.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
***,представлявано от *** да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1
от ГПК на ***,ЕГН **********,с адрес гр.*** сумата от 100 ( сто ) лева
сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
***,представлявано от *** да заплати на адв.*** М.,с адрес гр.***,сумата от
360 ( триста и шестдесет ) лева възнаграждение за предоставена безплатно
правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4